От какви книжки се нуждаят нашите деца?

  • 11 505
  • 98
  •   1
Отговори
  • Мнения: 18
Здравейте,
Отварям тази тема във връзка с възникнал спор между мен и един от собствениците на български издателства, който иска да направи поредица от детски книжки с народни приказки. Видях неговия проект, който според мен повтаряше грешките на цялото ни книгоиздаване - лоши, неразбираеми илюстрации, тежък и усукан език, многословност и претенциозност.
Той ми опонираше, че това се продава и че от такава литература имат нужда децата ни.
Аз пък реших да Ви направя арбитри в нашия спор и, ако Ви е интересно, да се включите в този спор:
Четат ли децата ни, какво четат /когато четат/ и какво бихме искали ние -майките, да прочетем на децата си?[/b
Защо ние с нашите мнения да не помогнем на пазара да се появят прекрасните книжки от нашето детство, където лисицата си личеше, че е лисица,зайчето яде моркови, а не стреля с бластер, а Баба Меца е почитател на медеца?

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз избирам все още книгите, които се купуват на децата. Чак в последните една-две години те си избират книжките сами и изявяват желание да си купят книжките сами. Последната книга, която си избра дъщеря ми беше "Завръщане в Голямата гора" - продължението на Мечо Пух. Не знам виждали ли сте тази книжка, но е добър пример за това какво би ми хванало окото - хубаво издание, твърди корици, добри илюстрации, добър текст. Аз лично, никак не си падам по детски книги с невъзможни адаптации на класически приказки и заглавия. Примерно, не харесвам нещата на Егмонт. Направо съсипват хубавите приказки. Наблягат на луксозно издание, пълно с "картонени" илюстрации и никакво съдържание. Аз нямам по принцип нищо против луксозните издания, даже предпочитам твърда корица, хубава хартия /детските книжки виждат зор и е добре да е трайна хартията/, относително едър шрифт, красиви илюстрации. Но предпочитам и някак "по-живи" илюстрации и особено държа на съдържанието. Напоследък съм голям почитател на издателство "Дамян Яков" - и като качество на изданията, и като подбор на заглавията.

Ако става дума за народни приказки, съвсем не бих понесла модерни интерпретации нито в текста, нито в илюстрациите.

# 2
Издателят не е възпитател, а капиталист. Той наистина печата това, което се купува, а ако не прави така, или ако е преценил грешно, ще фалира. Да възпитаваш детето си какво да чете е твоя грижа и ако имаш успех издателят ще си промени политиката.

# 3
  • Мнения: 296
Аз лично трудно харесвам книжка за деца. Имаме десетки,  но понякога не мога да разбера какво иска да каже автора(адаптатора). За съжаление има и детска литература , която е написана неграмотно Sad. Да не говорим за случаите в които започва едната приказка, а пък като стигнеш до края се оказва, че четеш края на друга, понякога картинките не отговарят на написаното.
Уж избора е огромен, но като зачетеш нещо от написаното и се оказва че съвсем не е това, което се очаква от наглед лъскавата корица и красиви картинки.
От известно време търся хубави приказки с минимални адаптации и красиви картинки, но нещо удрям все на камък, та ако някой може да сподели за такива книжки ще съм благодарна.

# 4
  • Мнения: 24 467
Аз пък харесвам много детски книжки. У нас си имаме книжки, подредени по отделно за двете деца, според възрастта им, а вземаме и от библиотеката.
Обожаваме /и двете ми деца го харесваха и го харесват/ Тони Улф и не знам защо не се преиздава, не мога да намеря томчетата с феите и драконите, имаме останалите.
Големият чете детска криминална и историческа литература- поредицата "Детективи с машината на времето", има излезли няколко томчета, купихме ги всичките. Всичко на Е. Кестнер и А. Линтгрен. Останалите книжки на изд. к. "Пан" /имаме повечето, но не всички/, "Войната на таралежите", "Васко да Гама" и от сорта- синът ги харесва.
За малките поредицата "Любими приказки" на изд. к. "Златното пате" /мисля, ще погледна у нас/ имат разкошни картинки. Знам само за шест тома /твърди корици/, които имаме, търсим № 7 и не знам дали е излязъл, в нета не го откривам. Също поредицата "Във вълшебната гора" и подобни в стихове- "Работна мецана", "Гъбарко", "Медената пита".
Моите деца, и двете, примерно не си падат по народните приказки.
Иначе, ако обобщя, за малки деца е задължително добрата илюстрация и подреден разбран текст. Ненавиждам изкривените, тим американска 1001 нощ, популярни приказки, никога не купувам и не чета. За по- големите деца- интересен сюжет, не много пространни обяснения /децата не ги обичат/, също ясно и стегнато повествование, по възможност криминални, фантастични или реални житейски истории.
Ама че съм- ами забравих за Франклин, имаме почти всичко и малкият е влюбен в книжките. До толкова са част от ежедневието му, че ето-на дори не ги упоменах просто като книжки. Чудесно четиво и за родители.

Последна редакция: ср, 02 дек 2009, 13:53 от Judy

# 5
  • Мнения: 18
Много Ви благодаря за интереса към темата.
Nasya, аз съм на твоето мнение и това всъщност беше причината на спора ми с въпросния издател. Пазарът е залят от детска литература с ниско качество, която, искаме или не, влияе на децата ни. Съвсем скоро търсих добра книжка за 3 годишно дете и много държах тя да стане неговата най-най-най--любима книжка. Детето е доста умно и любознателно, а всички знаем, че добрият речник и правилният изказ на човека се оформят  точно на тази възраст.
Ами не успях да намеря, макар че бях решила да не жаля пари.
И като говоря за ниско качество, нямам предвид само външния вид - има много книги с изрядни корици, скъпа хартия, дори подшити.
Говоря за лошата редакция, езиковите грешки, американските адаптация на световните истории, които могат да бъдат наречени на моменти дори скандални, за налудните илюстрации тип модернизъм и прочие безумия.

# 6
  • Мнения: 24 467
Неда, лично аз купувам книжки често, но никога с мисълта, че конкретната такава ще или трябва да стане "неговата най-най-най--любима книжка". А книжки хубави има и сега и то не малко. Тези, за които съм писала, дори не са скъпи, не са луксозни издания някакви, но за мен са стойностни, добре написани, а тези, за малките- с хубави илюстрации.
Любима книжка на големия ми син беше едно малко книжле за динозаврите, например, след това- 12 тома История на България за деца и упоменатите от мен, но не толкова популярни криминални истории на френски автор.
Любимите книжки на малкия са именно приключенията на Франклин /цялата поредица/ и книжките на Тони Улф- "Боско". Не знаеш само как се радва човекът на поредичката за локомотивчетата Том, Елизабет и т.н., наред с Буратино и Пинокио /лично аз чета и децата познават и двете/- не ми допадат обаче отново поамериканчените тъпотии.
Децата сами избират своята любима книжка. Нашата роля е просто да предлагаме редовно стойностни книжки /според личния си вкус и предпочитания/, а те, децата, сами ще си подберат.
Аз, като малка, всяка вечер исках наред с поредната приказка и задължително "Горската аптека".
А те, луксозните, но безсмислени или зле написани издания, така си и стоят по книжарниците, рядко се купуват, така че действително пазарът ще предопредели и предлагането.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 2 073
Издателят не е възпитател, а капиталист. Той наистина печата това, което се купува, а ако не прави така, или ако е преценил грешно, ще фалира.
Купува се, не това което е най-доброто, а това което максимално се доближава до него. Rolling Eyes И правим компромиси на принципа на "най-малкото зло", за съжаление. Българските народни приказки или са изпълнени с остарели думи, които дтето не познава и четенето се превръща в едно безкрайно разясняване на думи или са така модернизирани, че са още по-объркващи. На дъщеря ми най-много и харесват книжките за Франклин и поредицата за гората на "Фют". И двата варианта допадат и на мен, защото са кратки, стегнати и разбираеми за дете.

# 8
  • Мнения: 296
Двете ми деца са на 1г9м и на 3г10м.
Имаме цялата поредица "Приказки незабравими в рими", доста от Франклин и горската поредица, едни книжки за ферма "Ябълково дръвче", които децата много си харесват, НО имаме и 3-4 версии на "Червената шапчица " и нито една не става.
Аз лично търся увлекателни приказки, на достъпен език, с които да се приспиваме например. Имаме поне 6 големи луксозни издани, които просто не стават. Едната книжка е дебела 10 см, да се чудиш за какво да я ползваш, с дебели страници вътре, първата страница с огромни букви, после от там нататък един и същи шрифт(каква е идеята не знам)- ами с таз книга като легнем вечер и няма удобна поза просто, друга картинките грам не стават- със странни приказки, третата е адаптирана, така че да са кратки историите, ама толкова са осакатени, че не знаеш за какво иде реч...
Това което търся е разказчета(приказки) с ясен изказ, написани добре на правилен граматически български език,не знам до колко моя изказ е правилен, но пък като чета имам предтава кое ми "звучи" и кое "не") с максимално реалистични картинки, отговарящи на написаното.

# 9
  • Мнения: 1 879
[/b
Защо ние с нашите мнения да не помогнем на пазара да се появят прекрасните книжки от нашето детство, където лисицата си личеше, че е лисица,зайчето яде моркови, а не стреля с бластер, а Баба Меца е почитател на медеца?

Приветствам те за темата, но с този пример за лисицата и зайчето направо ме смая. Все пак тук е подфорум за деца в училищна възраст и дори второкласници и третокласници да имат някакъв интерес към книжки с картинки, ми се струва, че или си сбъркала къде си пуснала темата или примерът не е добър. Според мен, а и като гледам разни английски и американски книжки за деца, които се учат да четат или вече четат уверено, ученици да се вълнуват от зайчета и лисичета е доста инфантилно.

Така че въпросът ми е какво ще обсъждаме - книжките с картинки, които ние четем на децата, а те само разглеждат, или книжките за деца, които те сами си четат. По света това са съвсем различни територии и обсъждането им заедно не води до никакъв резултат. Между другото точно това е проблемът на българските издатели - те си мислят, че трябва да издават книжки, които стават и за 3 и за 8-годишни деца. Е, не става, защото или едната, или другата възрастова група е ощетена, а всъщност и двете!

# 10
  • Мнения: 18
Госпожо Белмекенска, идеята е да обсъдим детските книжки, независимо дали сами си ги четат децата, или ние им ги четем. Добрата илюстрация е неизменна част от всяка книга, дори за тази за възрастни. Става дума за качество - в изказа, в картинката, в превода, в редакцията и т.н. Или за всичко, което ние- майките , можем да кажем на издателите, за да може да ги убедим, че съвестността в тяхната работа влияе на най-важното за нас  - на децата.
Или за всичко, което искаме да споделим една с друга в карайна сметка. Simple Smile

# 11
  • Мнения: 1 879
Добрата илюстрация е неизменна част от всяка книга, дори за тази за възрастни.

С това въобще не съм съгласна и то от позицията, че децата ми вече са пораснали - на 8 и на 13 години са, а и аз не държа, даже избягвам да чета книги за възрастни с илюстрации!

Успех на дискусията!

# 12
  • София
  • Мнения: 4 039
Точно сега чета на децата приказките на Николай Райнов. Изданието е от '72 година.В първия том са български приказки, а втория-от цял свят. Това определено са най-добрите сборници, според мен! Приказките са ужасно интересни, дори да има непознати думи-не се натрапват, не са тромави.
Странното е, че илюстрациите не са особено красиви, все едно дете ги е рисувало, но си ги спомням.  ooooh! Когато отворих книгата, четена преди почти 30 г. , просто си припомних картинките. И по картинките се сетих кои са ми били любимите приказки.  Sunglasses Както като бях на 5.  Mr. Green

# 13
  • Мнения: 18
Аunt Ogg, и според мен приказките на Николай Райнов са прекрасен избор! Бях ги забравила. Дали има ново издание? Моите се изгубиха някъде...

# 14

Общи условия

Активация на акаунт