Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 2 168
Весислава Hug!
Много се радвам че сте се намерили с тези хубави деца! Нацелувай ги  Heart Eyes!
На въпроса, понеже и Митко е от там, знам за какво става дума в тези "игри" и копиране на поведението на възпитателките  Rolling Eyes. Него не са го били, защото "бил послушен" но въпреки всичко и сега/шест месеца по- късно/ понякога инстинктивно се свива като реша да го погаля по- рязко  Confused. Рецептата е много гушкане и плавни движения. Дава резултат на по- късен етап. Мисля, че децата никога няма да забравят какво е било там и как са се чувствали/моето дете помни дори как си е удрял главата в кошарата в ДМСГД-то за да привлече внимание като са го болели ушите/. Но ти не се притеснявай- децата са много адаптивни. Просто сте в много ранен етап на съвместно съжителство и те в момента имат повече спомени от живота си в дома, отколкото от живота си с вас. След два- три месеца пък абсолютно ще "изключат" за всякакви спомени от там и ще искат да им разказваш как сте ги взели безкрай Simple Smile. Въоръжи се с търпение и много любов. Ние си мислим, че с хубавото лесно се свиква, но и за това си трябва време. От разговорите ми с психолог знам, че адаптацията на по- големите дечица към семейството и на семейството към тях трае средно шест месеца. А с понятията/имена на стаи, уреди, зеленчуци и предмети/ ние още имаме липси, колкото и бързо да помни и наваксва Митка. Онзи ден го помолих да дръпне завесата и по обърканата му реакция разбрах, че ще трябва да повторя молбата с "перде" и после да обесня че е едно и също, както и пипер и чушка и още много други неща.


# 16
  • Варна
  • Мнения: 181
Момичета благодаря за цените съвети .На моменти започвам да се усещам че залитам и като се сетя за вашите коментарии се успокоявам и продължавам напред .Вече почти съм разногледа  #Crazy.Единия иска едно и след секунди другия същото ,изобщо много весело .Абсолютни папагали са.

# 17
Здравейте мами .Аз съм осиновител на малко детенце и нямам такива проблеми но като чета не мога да не взема отношение защото много ме боли че вашите деца е трябвало да преживеят толкова страх не по тяхна вина.Извинявам се че се включвам отвреме на време и не се регистрирам но мога да пиша само когато малкия спи голям фен е на компютъра и през деня не го ползвам.Стоя и си мисля ако вашите деца ходят на училище и направят някоя пакост госпожата няма право да ги удря или повишава тон поне сега е така доколкото съм запозната.Значи има закони за тях а защо тези лелки който се грижат за тези деца си позволяват такива своеволия.Не е ли редно когато се види че едно дете е малтретирано да се подава сигнал до социалните и да се търси отговорност за тези действия.Ами ако другите дечица нямат шанса да имат мама и тати който да им помогнат да забравят болката от дома какво ше стане с тях.Аз смятам че ако някоя мама подаде сигнал че детето и е малтретирано и някой дом си понесе отговорноста то ще има поне малко шанс децата да живеят по добре.Стига с тия фрази то детето е от дом нали знаеш.

# 18
  • София
  • Мнения: 9 429
Страхувам се, че дори и да подадеш сигнал, че детето ти е малтретирано, нищо не можеш да докажеш - имаш само думите на едно 3-4-5 годишно дете срещу думите на няколко възрастни "дами"... и като краен резултат само ще измъчиш детето да го разпитват, без никаква файда.

# 19
  • Мнения: 955
Аз пък си мисля, че си струва. Особено ако се намерят няколко деца от един и същи дом едновременно. Ама работата е в това, че бьлгариньт няма капка вяра в съдебната система Cry Не че е без основания, но така кръгът се затваря.

# 20
  • Мнения: 2
Здравейте и от мен. Отдавана чета във форума и до сега не съм писала по никоя от темите. Но сега бих искала да се включа, защото тази тема ми е много близка. От 17 декември и ние у дома имаме близначета момчета на 4 г и 7 м. Имам страшно много въпроси в главата си и ако правите срещи, и аз бих искала да се запозная с вас. Естествено, ако нямате нищо против. Говорила съм със специалисти, но за мен най- важното е да споделиш с хора извървели пътечката, по която си тръгнал.
ПС Съжалявам, че по този начин се включвам в чужда тема. Забравих да пиша, че живеем в София ( по повод срещите)

# 21
  • Мнения: 104
Здравейте и от мен. Отдавана чета във форума и до сега не съм писала по никоя от темите. Но сега бих искала да се включа, защото тази тема ми е много близка. От 17 декември и ние у дома имаме близначета момчета на 4 г и 7 м. Имам страшно много въпроси в главата си и ако правите срещи, и аз бих искала да се запозная с вас. Естествено, ако нямате нищо против. Говорила съм със специалисти, но за мен най- важното е да споделиш с хора извървели пътечката, по която си тръгнал.
ПС Съжалявам, че по този начин се включвам в чужда тема. Забравих да пиша, че живеем в София ( по повод срещите)

stoycheva тук няма значение кой е започнал темата - чужди теми няма . Както и децата са наши вече  независимо, че са дошли в семействата ни на по голяма възраст. Съжалявам , но  не ми остава време да пиша,само попрочитам . Прочети старата тема , може да ми пишеш и на лични

# 22
  • София
  • Мнения: 9 429
Здравей, Стойчева, и честита двойна радост.
За съжаление за София срещите са рядкост - ние сме доста по-неорганизирани от живеещите във Варна, но ако имаш въпроси ги задавай смело.

# 23
  • Мнения: 735
Здравей, Стойчева,

Честито двойно попълнение! Да ви растат здрави, весели и щастливи!

Пиши за децата, ако прецениш, че имаш нужда от споделяне - и за радости, и за тревоги.

А, ние софиянци, е време да се организираме пак за една хубава среща с децата.

Липсва ми мама Галя... Онзи ден преглеждах общите ни снимки от срещата в  старо-загорско, от срещите в София - всички деца е заснела с усет и любов. И Анди помни Милен и Митето... Дано са добре

# 24
  • София
  • Мнения: 214
stoycheva , честита  и от мен радост по две.  Simple Smile

Колко много мами се похвалиха, че се срещат вече с техните дечица. Това може само да ни радва. Simple Smile

Ако има среща, много искам и ние с малкия да се запознаем с вас, мили майки. Hug

# 25
  • Варна
  • Мнения: 181
Здравейте ! Имам нужда от помощ и съвет.  Преди Коледа осиновихме две близаначета момче и момиче на 5,5 г .Директорката на една детска градина във Варна прие при сърце нашия случай и на 11.01 тръгнаха на детска градина . Всичка вървеше добре до вчера .Вчера ни извика директорката  и в прав текст ни каза ,че децата ми трябва да си останат в къщи защото нямали изградени навици ,имали нужда от семейството и как да си взема неплатен отпуск да си ги гледам .Как правили глупости/пипали кореми на госпожите ,при положение че съм ги предупредила за това .Казаха ми го от дома че това е признак и търсене на ласка от тяхна страна /и как дърпали назад групата и т.н  .А това не е така за времето което са в къщи има коренна промяна в тях, имат си навиците да се хранят правилно,да се мият,да се извиняват и много други .Незнам ,може би са очаквали вундеркини да отидат при тях ,при положение че знаеха от къде идват .Били доста изостанли и длуги такива, имах усещането че за тях те са деца втора ръка ,което много ме огорчи .Между другото ми казаха че имали също осиновено дете на тяхна колежка в градината ,но тя го грледала 6 месеца и тогава го дала в първа група .Да но ние сме големи . Мисля че просто им развалихме спокоствието .
Питам как да постъпим  или как бихте постъпили вие ..Ако ги оставим -те вече ще гледат с друго око на тях и се притеснявам да не ги изолират изобщо ,защото и това беша намекнато ,че не могат да обръщат внимание на всички деца . А може би не сме спонсорилали градината и затова е това отношение - незнам .Но все пак не е минали месец още . Много съм притеснена,но няма така да оставя нещата . Дори си мисля ако трябва и да намеся медиите за да попитам чрез тях така ли интегрираме децата от домовете в обществото си .

# 26
  • София
  • Мнения: 9 429
Не знам точно какво и как ти е казала директорката, Весислава, не познавам децата ти и теб, но лично моето мнение е, че деца, осиновени на 5,5 години е хубаво да постоят в къщи с мама и тати, поне 6 месеца, дори аз мисля за година... Най-вероятно нямаш финансови средства и това налага ходенето на работа, но ми се струваше важно да споделя.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 2 168
Веси, за коя градина става дума?
Много съм учудена от реакцията им  Rolling Eyes. Ясно е, че на децата им е нужно време да се адаптират към новите порядки в градината. За тях тя дори може да е плашеща- все пак са живели в градина преди да ги вземете и е възможно за това да възприемат учителките като бившите си възпитателки. Ти говориш ли с тях, че не се прегръщат всички хора и не могат да очакват, че всеки ще ги прегръща, но всяка вечер ще си ги гушкаш на воля примерно? И все пак си мисля, че е малко времето за пълна адаптация към градината...
Поговорете пак спокойно с директорката. Само търсенето на ласка ли ги притеснява или общата адаптация/в какво изостават/? И не може ли да се работи с желание и любов за наваксване на липсите на децата и от тяхна страна/ясно е, че основната грижа за това е на семейството/? Нали все пак са детски педагози подопечните и?

Фоксче, понякога няма възможност за по- дълъг период на опознаване Confused. Когато взех Митко точно една седмица си стоях вкъщи. После тръгна на занималня. Е, честно казано, колкото аз направих за адаптацията на детето, почти толкова направиха и чудесните му госпожи от занималнята. Говорехме си всеки ден какви проблеми има, как да ги решаваме, на какво да наблегнем в поведението му и на какво- не. И се получи. Но за това трябват човеци.

# 28
  • Мнения: 230
Весислава, дишай дълбоко известно време и се опитай поне за 10 минути да не мислиш за това. Познавам директорката, защото и дъщеря ми е в същата градина. Подозирам даже, че нея е дала "за пример" дамата (баба ни е тяхна колежка). Не мисля, че е действала злоумишлено, т.е. с лоши подбуди. Друг е въпроса дали е "употребила" достатъчно такт. Факт е, че ние сме доста по-чувствителни, когато друг преценява децата ни. Поне при повечето от нас е така. Аз например съм доста взискателна към дъщеря си, от самото начало съм виждала всичките й дефицити, знам прекрасно с какво може и с какво не може да се справи. Но само ме виж как настръхвам, ако някой друг се опита да ми каже с какво тя не се справя - мога да го погълна целия за секунди, заедно с копчетата  Laughing
Права е Фокси (а и директорката), че за децата е най-добре да бъдат по-дълго с теб в къщи. Вярно е и това, че е доста трудно при това законодателно уреждане на проблема. Не мисли за крайни варианти, по-скоро се опитай да намериш алтернатива (половин работен ден, по-ранно вземане, баби...) Сега не ми идва друго на ум, знам - отстрани е по-лесно, но и по-рационално. Поговори (но спокойно) с директорката, а и с госпожите в групата, че ще положите максимум усилия да се подобрят нещата, но и че те като педагози би трябвало да имат представа за обичайните дефицити на децата, живели в институции и също да помислят за механизъм за справяне с тях. Ако имаш нужда от поддръжник - насреща съм.
Извинявай, ако на места звуча дидактично - само искам да внеса успокоение в мислите и душата ти.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 181
Напратив Катюша те непрекъснато повтаряха че искат на училище . Кото се разхождахме около нас има две градини и все там ме дърпаха да влезаме . Просто от самото начало госпожите ги критикуваха и казваха че ще им трудно да работят с тях и по точно със Светльо.Така че едвали го приемат така . Естествено че като сме заедно винаги се гушкаме и много говорим какво трябва да се прави и какво не .Любовта и обгрижванто не липсват в нашето семейство .Те са много добри и умни деца .Всичко възприемат и запомнят ,е малко са палави но все пак са само деца .
Фоксче естествено че ако имах възможност щях да стоя повече време в къщи .Но все пак са на такава възраст / през март ще направят 6г/ и трябва да бъдат и подготвяни  и за предучилищна и училище.Мисля че двете неща трябва да вървят паралелно .

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт