Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 ян. 2010, 22:19 ч.

Споделете любимото си стихотворение за любовта

  • 215 415
  • 382
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 895
Кое е любимото ви стихотворение на любовна тематика. Ако може с автори. Мерси.

Последна редакция: пн, 12 май 2014, 09:42 от Редактор*

# 1
  • Стара Загора
  • Мнения: 331
Дамян Дамянов - Интимно
http://www.vbox7.com/play:f326d50f&al=1&vid=

# 2
  • Скиталец
  • Мнения: 4 744
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно -
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

# 3
  • Мнения: 15
Не от любов, а с любов ще препия.
Нека ме дави жесток махмурлук,
като животно ранено да вия -
тя, любовта, е без цвят и без звук.

Само ухае. А благите пръски
 дето полепнат - поникват цветя.
От аромата им нежен възкръсва
пламък на нова любовна игра.

Допир на чувства. Конвулсно потръпват
двете разголени наши мечти.
Те от наслада в една се превръщат,
белег между им съвсем не личи.

Не от любов, а с любов ще препия,
без притеснения, без капчица свян.
Няма по-силна от тази магия -
с пръст да те сочат: „С любов е пиян!”

Валентин Йарданов

# 4
  • Плевен
  • Мнения: 13
те са 2
На мен ухае твоята възглавница.
И без да искаш вдишваш от парфюма ми.
А аз съм от онези лоши навици,
които нощем те докарват до безумие.

Промъкнах се в живота ти неканена.
И го нашарих със палитра от емоции.
Обичаш си и болките, и раните.
И мене - като главната виновница!



ПРЕДИЗВИКАНО ОБЯСНЕНИЕ

Не знам дали го обичам повече,

отколкото ти го обичаш,

но в моите пръсти е скрито разковничето

на безумното тайно обричане.

Моите думи за него са живата,

От друг вода ненапита.

При мен той идва, от теб си отива.

Все мен жадуват очите му.

Ти си му покрива, аз съм небето му,

мамещо с необятност.

Ти си огнището, аз съм сърцето му.

Ти си дълга, аз съм щастието му.

Ти си родила и гледаш децата му,

аз – на моминство обречената.

Ти над живота му имаш правата,

аз – правото на вечност.

Маргарита Петкова


# 5
  • Мнения: 193
Дума

"Обичам те".
Трудна дума.
Тежка дума.
Голяма дума.
Рискована дума!...
- И за произнасяне.
- И за възприемане.

               Александър Геров

Любовта

Остави да дойде отведнъж,
неочаквана и непозната,
както пада над гората дъжд
и след туй е весела гората.

Остави я като вятър лош,
слязъл от небесната морава,
да нахлуе в твойта късна нощ
и на пепел всичко да направи.

Като вик от ада да е тя,
като шепот ангелски от рая.
Остави да дойде любовта,
както тя от векове си знае.
                                Евтим Евтимов

# 6
  • Скиталец
  • Мнения: 4 744
Лека нощ - Пърси Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


# 7
  • В полите на Витоша
  • Мнения: 306
Не от любов, а с любов ще препия.
Нека ме дави жесток махмурлук,
като животно ранено да вия -
тя, любовта, е без цвят и без звук.

Само ухае. А благите пръски
 дето полепнат - поникват цветя.
От аромата им нежен възкръсва
пламък на нова любовна игра.

Допир на чувства. Конвулсно потръпват
двете разголени наши мечти.
Те от наслада в една се превръщат,
белег между им съвсем не личи.

Не от любов, а с любов ще препия,
без притеснения, без капчица свян.
Няма по-силна от тази магия -
с пръст да те сочат: „С любов е пиян!”

Валентин Йарданов
Може ли малко повече информация за Валентин Йорданов?
Моля!

# 8
  • София
  • Мнения: 3 056
ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.


Превел: Веселин Ханчев

# 9
  • В един зелен, неспирен поглед, там далеч...
  • Мнения: 756
Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов

# 10
  • Атина, Гърция
  • Мнения: 132
Не съвсем класическо любовно, но ми е любимо от години - "Сафо" на Пейо Яворов. Ето един стих:

"Мечта, душата ми лежи пред тебе нага,
пропукали са устните й жад и зной...
Душа, мечтата ми е облак пълен с влага
и нека те удави нейният порой!"

# 11
  • София
  • Мнения: 1 085
Не остарявай любов
Недялко Йорданов

Не остарявай , любов ,
във телата ни топли и слети .
Ах , неуверена нежност
още в очите ни свети .
И подозрително блясват шпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие .

Не остарявай , любов ,
толкова страшна и дълга .
Опроверганото време
ляга унило на хълбок .
Нека все тъй да гризеш
на надеждата острия залък .
Късно е вече да спреш ,
рано е да се прощаваш .

Не остарявай , любов ,
чуваш ли , много те моля .
Кой те гримира така
в тази изтъркана роля ?
Кой в този смешен костюм
глупаво те е облякъл ?
Всичко е само игра ,
всичко е само спектакъл .

Не остарявай , любов ,
ето завесата пада .
Кратък поклон и тръгни -
гола , нахална и млада .
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай .
Не остарявай , любов ,
моля те , не остарявай.

# 12
  • София
  • Мнения: 802
Доста са, но ето малка извадка:

Робърт Бърнс
Девойката, която ми постла легло

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.


Шекспир
Сонет № 130

Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.

Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.

Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",

залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

И последното, което винаги ме насълзява...

Никола Вапцаров
Прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

# 13
  • На точното място
  • Мнения: 297
Режими аз не пазя в любовта си
И по режим за тебе не тъжа.
Скъперници на чувства в тежки каси,
Спестяват днес и обич, и лъжа,
Вълнения, усмивки и въздишки,
Страдания и рискове, и смях,
Дори писмата са спестовни книжки
На спомени, събирани със страх.
Затуй душите им се раздвояват.
По дяволите...Аз съм по – богат,
Когато всичко наведнъж ти давам
И не поглеждам крадешком назад.
Напред е всичко, дето ме привлича,
Напред ще се роди и огън нов.
Сега си с мен – сега ще те обичам
До сетната си капчица любов.
Сега ти давам цялото си щастие.
Вземи го. И бъди докрай добра.
Дори да изгоря от любовта си,
Пак с целия си огън ще горя!

Евтим Евтимов

Много добре ме описва!

# 14
  • Мнения: 4 966
* * *


Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска.


***

 

Хайде тази нощ да се напием

в някоя най-долнопробна кръчма!

Все едно с вино или с ракия -

дявол взел! – какво да е!

Поръчвай!

Хайде да строшим във пода чашите!

Да запеем стара тъжна песен...

Удари дори с юмрук по масата –

нека всички да ни гледат стреснато!

Нека зад гърба ни да говорят –

целуни ме силно пред очите им!

Направи скандал на сервитьора

и хвърли в лицето му парите!

Нека си шушукат укоризнено,

че вървиме из града прегърнати!

Съблечи насред площада ризата си!

На ръце ме изнеси по стръмното!

Нещо направи веднъж, за бога!

Изкрещи в нощта „За мен си всичко!”...

Иначе не знам дали ще мога

утре пак така да те обичам.



ПРЕДИЗВИКАНО ОБЯСНЕНИЕ


Не знам дали го обичам повече,

отколкото ти го обичаш,

но в моите пръсти е скрито разковничето

на безумното тайно обричане.

Моите думи за него са живата,

От друг вода ненапита.

При мен той идва, от теб си отива.

Все мен жадуват очите му.

Ти си му покрива, аз съм небето му,

мамещо с необятност.

Ти си огнището, аз съм сърцето му.

Ти си дълга, аз съм щастието му.

Ти си родила и гледаш децата му,

аз – на моминство обречената.

Ти над живота му имаш правата,

аз – правото на вечност.



...Сега съм с тебе.
Имам минало. Нямам грях.
Пръстите ти са ми гребен
Среши косата ми и изтрий
с целувки всички предишни
От тук нататък си само ти.
И само аз съм - виж ме.


Маргарита Петкова - обожавам стиховете й.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт