Помощ!Мисля , 4е изпадам в следродилна депресия!

  • 4 707
  • 73
  •   1
Отговори
  • Мнения: 105
Извинявам се ако пускам темата не където трябва, но нямам с кого да споделя...бебето ми е на 5 месеца и напоследък много пла4е..то е слабо казано направо се дере..и на ръце не помага и в креват4ето..и с песни4ки и незнам ве4е...и съм се изнервила до такава степен, 4е вси4ко и вси4ки ме дразнят и един нормален разговор с хората не мога да проведа ..по4вам да се карам и да викам....мъжа ми се сърди...е къши е хаус понеже не се справям и с домакинската работа..абе пълен ужас..постоянно ми се реве....никъде не излизам....4уствам се ужасно- днес виках на малкия!!!! незнам към кого да се обърна!!!! моля някои от вас мами, ако е преминавал през това да ми пише как сте се справили или поне да сподели вашите 4уства..имам нужда от малко подкрепа! благодаря предварително Simple Smile

# 1
  • Мнения: 1 568
Поговори с мъжът си.
Сподели му опасенията си.
Ако е нужно идете на семеен психолог.
В този момент той трябва да те подкрепя безусловно.
Дошъл е неговият миг да даде своя принос.
Сега е много важно да е зад гърбът ти.
Казвам го,защото съм го преживяла.
Аз имах кошмарна следродилна депресия.
Дължеше се на факта,че бебето ми се роди болно и от началото още не излизахме от болници,а баща му беше срещу мен.
При мен се получи психически срив,от тогава животът ми не е същият!

# 2
  • Мнения: 426
Даа,познато ми е.И аз бях горе-долу така.Не знам какво да те посъветвам,то и мене ме съветваха ама полза нямаше.В едно обаче ще те успокоя-ще мине от самосебе си, поне при мен така стана.Каквото и да ми говореха, не ми помагаше,то като ти е едно такова отвътре ... Просто трябва време.Само се въздържай да не си го изкарваш на бебето.То не е виновно за нищо. Майчинството е много трудна работа.Както казват "Най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти". Но това е цената която една жена трябва да плати, ако иска да остави нещо след себе си.Радвай се на бебето и си повтаряй че всичко това си заслужава. Не се предавай,имаш човек да отглеждаш  Hug

# 3
  • Мнения: 59
Мило момиче,всички почти минаваме по този път.
Съветите сигурно до болка са познати,изписвани и изговаряни.
Все пак,малко от мен:
-ако има баби да помагат,ги викаш и изчезваш за 1-2часа на
кафе с приятелки.Нямаш си идея колко заредена ще се
върнеш
-чести излизания само двамата с мъжа ти,ако има кой да гледа
детето,разбира се
-уикенди някъде цялото семейство,извън дома ви и града,ако
е възможно
-разходки с детото през деня,стига навън да не е под -5 С и да
не духа вятър.Не се затваряйте вкъщи с детото,нищо,че е зима...

Другите ще допълват след мен. Peace

# 4
  • Мнения: 105
мерси моми4ета за бързите отговори...мъжа ми е на работа и не е от наи разговорливите...бабите работят и те..живеем в квартал извън града, тук сме от 2 години и никого не познавам-квартала е като село с къщи и само баби живеят тук...вси4ките ми приятелки са в града..........за да стигна до града трябва да хвана маршрутка ,а с коли4ката съвсем не е уда4но...ина4е се опитвам да се сдържам и няма да си позволя да се повтори 4е викнах на малкия...ясно ми е, 4е не е виновен за нищо.

# 5
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
...........мъжа ми се сърди...е къши е хаус понеже не се справям и с домакинската работа......
Мила,пьрво се справи сьс себе си,после с домакинската работа,не си прислужни4ка на никого ,за да се притесняваШ дали си из4истила или сготвила.
Помоли мьжьт ти да ви извежда пове4е на разходки,както са ти писали другите,оставяйте бебето на някой и да ви няма....малко спокойствие....всеки има нужда от него.Това не те прави по лоШа майка Naughty

# 6
  • Варна
  • Мнения: 957
 По съвсем друг начин, но и аз минах с първото си дете през следродилната депресия. Мисля, че дори ми коства първия брак. Изобщо бременност, раждане и първи грижи за бебето ме превърнаха в различен човек. Много е важно, каквото и да предприемеш, тези край тебе да разберат, че това не е някакво мистериозно изкривяване на личността ти, а съвсем обусловен медицински проблем. Следродилната депресия си е точно това. Четете заедно с мъжа ти всичко за нея и решете какво да правите. Ако той не прояви достатъчен интерес, се обърни към друг близък човек - приятел, майка. Кураж, всичко ще мине! Скоро малкото момченце ще се превърне от ревящ вързоп в комуникативно човече, много малко остава.

# 7
  • София
  • Мнения: 491
Следродилната депресия е нещо много по-сериозно отколкото си представяте, да не ви се случва. Към авторката - почивай си повече, не робувай на къщата. Излизай, когато времето е хубаво. Помоли мъжът ти да ти помага. Не е толкова страшно, че веднъж си се развикала на бебето, уморена си, важното е да не се превърне в системно поведение.

# 8
  • Мнения: 105
там е проблема, 4е няма как да си по4ивам пове4е ..няма кои да гледа малкия 4е да си по4ина...и ако можех да го споделя с мъжа ми и ако ми помагаше пове4е нямаше да се стигне до тук..........

# 9
  • Габрово
  • Мнения: 1 330
Явно е, че  асоциалният начин на живот и ревливото бебе допринасят за това ти състояние.
Аз също живея в блок на пенсионери и съм по цял ден сама с детето, но моето поне е кротко. Въпреки всичко и аз съм често в лошо настроение и вкисната физиономияи често си го изкарвам на половинката.
Надявам се пролетта да се "събудя за живот" като излизаме по-често на разходки с бебето и да намеря и нови познати по градинките.
Колкото и да се чувстваш зле поне се опитай да не викаш на детето.
Сега и зъбки може да го мъчат, затова да е кисело...

# 10
  • Мнения: 426
там е проблема, 4е няма как да си по4ивам пове4е ..няма кои да гледа малкия 4е да си по4ина...и ако можех да го споделя с мъжа ми и ако ми помагаше пове4е нямаше да се стигне до тук..........
Ама няма да не ти помага,това дете не е само твое! Ще го накараш да ти помага,кажи му че имаш огромна нужда от това сега. Ей,правят деца тея мъже а после -на работа съм ,изморен съм,ти нали си жена-оправяй се. Нема такива филми,ще му се скараш  Naughty

# 11
  • Мнения: 105
babe factor - карам му се.. с кисела физиономия измива 4иниите, пуска прахосмука4ката и след един ден натяква как в къщи само тои мие и 4исти..и като се карам нали ти е ясно 4е още по зле става.........

# 12
  • Мнения: 25 597
...живеем в квартал извън града, тук сме от 2 години и никого не познавам-квартала е като село с къщи и само баби живеят тук...

Ахам. Цели две години и още не познаваш никого от съседите си...  Thinking
Ако не беше навирила толкова нос и не гледаше с такова пренебрежение на бабите, щеше да откриеш не само събеседници, но и помощнички, които с радост биха ти наглеждали бебето, докато изпиеш едно кафе на спокойствие или си свършиш домакинската работа. Като са баби, да не са чумави, я.  Laughing
Бебето ти не е виновно, че плаче. На изнервените майки бебетата също са изнервени. Ако си спокойна и щастлива, ще е спокойно и то.  Peace

# 13
  • Мнения: 105
аз понеже бременността ми беше много проблемна лежах на легло 9 месеца , 4е тои тогава правеше вси4ко...ама наистина вси4ко и сега когато родих и вси4ко слава богу е наред ,явно е решил ,4е до тук спират грижите му и 4е трябва да съм му задължена цял живот за дето ме е гледал...да ама се оказа 4е и сега имам нужда от подкрепа ама не него ве4е не му се занимава..вика ми вместо да гледаш тв или да си на компа докато бебо спи може да поиз4истиш...никак не му иде на ума 4е така се разтоварвам макар и минимално............

# 14
  • Мнения: 426
babe factor - карам му се.. с кисела физиономия измива 4иниите, пуска прахосмука4ката и след един ден натяква как в къщи само тои мие и 4исти..и като се карам нали ти е ясно 4е още по зле става.........
Е не,аз нямах предвид да му крещиш  Laughing Просто му обясни че се налага да си поделите домакинските задължения  защото е такава ситуацията че няма кой да ви помага.Кажи му че това ще е временно докато си стъпиш на краката малко,изморена си от бременност,раждане,детето реве постоянно,знам отлично какво ти е.

Общи условия

Активация на акаунт