А бихте ли гледали родителите си?

Боже, Оранжевке, каква тема ... недей, че ми е голяма болка. Особено когато майка ми съвсем бегло и нетендензиозно се изпусна като беше тук, че се интересува от положението на старческите домове в нашия град. Да, мисля си, че бих направила това, което мога, в момента децата са малки, но в бъдеще ... ако не мога да си гледам родителите сама, или няма как да си ги взема, сигурно ще намеря жена, която да ги гледа, така както съм търсила гледачка за децата си. Искам обаче да уточня, че не ми влиза в представата децата ми един ден да ме гледат, когато остарея, поне в момента мисля така.

Да,много сериозна тема.
Ще запо4на от 2 въпрос на него отговарям категори4но НЕ.Аз затова не искам и не полу4авам нито материална,нито морална подкрепа от свекърите.Това с цел един ден да не сме задължени и аз съм им го казала,без да се срамувам.
А за моите родители,4естно казано,незнам как бих постъпила.Ако се върнем в България,бих им помагала(и то сигурно много)не бих ги настанила в стар4ески дом.Заедно оба4е няма да живеем,заЩото сме много разли4ни и Ще избиват конфликти.
Но ако живеем в 4ужбина,незнам.Имам брат,но едва ли Ще остане с тях.Някой ден и той Ще свие гнезденце...
Може би и аз като Незнакомка се спирам на варианта с гледа4ката.ЗаЩото не мисля,4е Ще издържат много в 4ужда държава,на стари години.
Ох,не знам,живота Ще си каже думата. Най важното е да сме здрави.

Да. Те имат само мен, затова или ще се върна докато е нужно там или ако е нужно и възможно, бих ги взела тук.

Да веднага си ги прибирам тук и ще си ги гледам.

наистина много сериозна тема. дано не се случва, дано са ми живи и здрави родителите, но ако един ден имат нужда от някой, който да се грижи за тях разбира се, че ще ги гледам. та те са дали всичко за мен. не мога и да си помисля да ги оставя в старчески дом. ако не мога да ги взема тук, аз ще се прибера в БГ.

за роднини не знам дали бих го направила.  то и зависи колко са близки, но ако е леля, чичо или някаква далечна стринка или не знам кой още......дано не прозвучи грозно, но единствено за родителите си бих го направила.

Ами ДА естествено, че ще ги гледам. Те как са ме гледали 20 г?? НИе сме говорили на тази тема и те предпочитат да са в старчески дом сред хора на техните години. Няма да са ми в материална тежест, защото печелят добре и инвестират умно, така, че ще имат достатъчно средства за издръжка като остареят. Не мога да си представя какво бих правила без тях и знам, че каквото и да стане винаги мога да с еобърна за помощ(каквато и да е) към тях!!! ОБИЧАМ ги безкрайно много и бих направила всичко за тях

А какво им е на старческите домове в чужбина? Хората затова плащат луди пари за тях, защото получават нужното внимание и спокойствие!

нямам представа какво им е на старческите домове в чужбина. но просто не бих оставила родителите си в старчески дом - няма значение в чужбина или в Бг. бих се грижила аз за тях.

Първо ще им предложа да дойдат тук , тъй като условията ни са много по добри от тези в БГ, но ако се наложи естествено че бих се прибрала  за да им помогна с каквото мога. За свекърите също така.Те са много мили хора.Много ни обичат и помагат за всичко.
Против старческите домове и гледачките съм!

Ами да ви кажа - на мен ми се случи! Майка ми бе една много здрава и енергична жена, току-що минала шейсетте, но изглеждаща доста по-млада, пенсионирана, но работеща не от нужда за пари а от нужда за действие - преподаваше музика в гимназията и водеше детски хорове; освен това помагаше като член на училищния съвет на една детска градина. Тъкмо се бе прибрала от 5 месечен престой при мен за да ми помогне с Изабела, когато се върнах на работа и ми каза, че е диагностижирана с тумор на мл. жлеза. Майка ми е разведена и живее сама. Премести се при леля ми (сестра си), за да има някой, който да се гиржи за нея по време на химиотерапията; този период - от септември 2002 до юли 2003 за мен е кошарен, защото аз прихождах на работа - живеех сама през седмицата и си ходех за уикендите; имах малко дете (Изабела бе на малко повече от годинка) и аз бях сама в Монреал без дете и с майка в терминално състояние. всяка сутрин се събуждах с мисълта "дали е жива? Не мога да ви опиша стреса който изживях! Не го пожелавам на никого. Не можех да се прибера, не можех да и помогна по друг начин освен със средства и с обаждания по телефона всеки ден (стигна се до там, че компанията ни прекъсна long-distance връзката, защото имат лимит от 250 долара на месец, които ние бяхме надхвърлили; след като се обадихме и им обяснихме ни увеличиха лимита до 500$).  През един прекрасен юлски ден ми се обадиха в 5 часа сутринта, че е добре да се прибера, защото майка ми е във влошено състояние. Веднага си купих билет за самолет и излетях за България. Останах с майка си през последните 2 месеца от живота (тук искам да кажа, че цял живот ще благославям шефа си, който не ми направи проблем заради отсъствието и свекърва ми, която веднага долетя, за да помогне на мъжа ми за детето). Никога няма да съжалявам за решението си! Искам да кажа, че това е може би едно от най-трудните неща в живота - да гледаш как жената, дала ти живот постепенно губи своя. Но никога няма да съжалявам, че го направих. Майките ни имат нужда от нас в такъв момент. Много е трудно; аз продължавам да го изживявам, защото за мен целия този престой бе един огромен шок, но не съжалявам, че отдадох 2 месеца от живота на семейството си за майка си. Тя го заслужаваше. И никога няма да забравя, че съпругът ми и детето ми нпаравиха такава огромна жертва за мен и за майка ми. Искам да ви пожелая да не ви спохожда подобна съдба. А, да, тя имаше жена да помага - жената чистеше, готвеше, прибираше, грижеше се за нея физически, но емоционалните и нужди не можеше да ги задоволи никой друг освен мен.

ДА, те са ми дали толково много. 3а което им благодаря и се прекланям пред тях

Разбира се 4е ще ги гледам, не искам да казвам силни думи, но бих желала да го направя. Моята майка я оперираха 97 от рак, беше на легло, с памперси, гледах я аз, ходих на лекции, Ванина на градина, за да смогвам, последваха химиотерапии....стъпи си на краката, да е жива и здрава. Даже има казвам на стари години да дойдат при мен, тук е рай за пенсионерите. Но отказват, езика им е пре4ка, трудно се приспособяват възрастните.Макар 4е майка ми ве4е 2 пъти е била, и съм сигурна 4е ако и кажа остани завинаги, ще соатне, много е доволна от живота тук.
Отделно да не говорим като видях стар4еските домове, те направо хотели. Но това ве4е е въпрос на избор. Има много възрастни, които искат да са там, 4исто, набори, храна, внимание 24 4аса както и медицинска помощ.

Разбира се,да са живи и здрави,дори без да са здравословно зле.Ние мама си я прибрахме,Джон много настояваше да живее с нас и мина през какви ли не перипетии,за да й осигури постоянно пребиваване тук.Аз съм много щастлива,защото освен майка,тя е и най-добрата ми приятелка,да не говорим,че повече тя ни гледа,отколкото ние нея,помага ни напълно всеотдайно.Баща ми живее в България,там е и брат ми и им помагам с каквото мога.

Най_напред 4ук 4ук на дърво: да са ми живи и здрави, все пак са доста млади оЩе и двамата 
Каквото и да стане,каквото и да се наложи,разбира се ,4е Ще се грижа за тях. Мисля,4е най_напред бих пробвала да ги взема тук ( все пак условията са по_добри ) Сестра ми си е в Бг и на нея мога да раз4итам за помоЩ при нужда. За баба ми и дядо ми съЩо бих направила каквото мога ( те са ми като втори родители    )
Свекър ми и свекърва ми за Щастие са тук и ние им помагаме с каквото можем както и те на нас