За приятелите в 4ужбина

И аz мислех доскоро като теб, но (беz да искам да лаская някого) именно от тоzи форум се zапоzнах (zасега) с 3 прекрасни момичета. Двечки са ми наблиzо, третата ми е далечко, но се чуваме редовно, много се раzбираме и мисля, че приятелството е вzаимно.
В България нямам толкова много български приятелки, толкова блиzки, както тук.
Об6то 6 момичета има около мен, наистина много блиzки ги чувствам, едната дори ми помага да гледа Сара, когато с мъжа ми сме на работа (както и сега).
Много съм благодарна, че успях да се сре6тна с толкова мили хора.
АВА, КАТЕ, ПЕТЯ (карам по аzбучен ред, да не се zасегне някоя  ), обичам ви и съм благодарна, че съдбата ни сре6тна   

3абравих да отговоря на един въпрос от вълнение - и 6вейцарци имам приятели, но с българите интересите ни са по-блиzки, т.е. менталитет, начин на веселие... абе zнаете zа какво говоря  Приятели, с които бих прекарала уикенд са повече българи на брой, иначе и 6вейцарците много си ги обичам. Друг е въпросът, че с тях трябва да реzервирам седмици преди термина, докато при на6енците може и спонтанно да zаформим не6то... 

Не е 4естно ,около мен пьк няма никой близко,4ак в Мадрид ...
радвам се за теб и за трите споменати моми4ета,дано с времето не се скарате за неЩо и дано си останете дььььлго време приятелки 

Дълго време не познавах никакъв българин тук. След това запознанствата дойдоха, но сякаш все пак най-близки са ми една чилийка и словенка...Иначе познавам едно момиче, с което много се разбираме /но живее далеч и няма как да се виждаме/
Има и две българки край мен, но понякога не се сещат за мен  и аз не им се обаждам, за да се сетят, ама....Малко объркана ситуация.......

Надявам се скоро и ти да намери6 някое българче около теб. На мен в началото не ми липсваха контакти с българи, чак от година-две насам усетих липса. И хоп - намерихме се. С коя на светофара, с коя тук...  
Дали приятелството ни 6те е до време... не мисля. Поне така преценявам хората, себе си (нас с мъжа ни)... не виждам zа какво бихме могли да се караме. Няма zа какво да си zавиждаме, няма какво да се ревнуваме, ако някои се чуват по-често. 3рели хора сме, мисля, че ако някой ден има някакво напрежение, можем да се раzберем.  

Около мен също няма българи,само с едно момиче съм малко по-близка и от време на време се виждаме да пием кафе.Тъкмо се бяхме запознали и решихме да се местим,споделих с нея,тя се разтърча веднага,намери чудесна къща много изгодно,и макар че впоследствие се отказахме поради други причини,тя ме трогна с жеста си.

И аз се 4увам 4есто с едно моми4е ,с което се запознах тук вьв форума(ве4е дори не е толкова 4есто),но не се виждаме особено много.Дале4е сме......дори не сме толкова дале4е ,но и двете работиме и нямаме време.
Ина4е бьлгари тук колкото искаш ,но........

/Ей каква тема!
Аз 4естно казано имам само 2 най добри приятелки и 1 приятел(само приятел),но те за съжаление не са тук.Едната е в България,а др.са в Дания за жалост.
Тук истински приятел/ка нямам,няма и да имам,просто заЩото не допускам близо никоя.За сега за съжаление не съм среЩнала такава на която мога да имам доверие и да нарека моя приятелка.
Ина4е познати под път и над него.За кафе,разходка или ходене по барове.Малко са хората,които каня в къЩи.Абе имаме там някои познати с обЩи интереси,деца на една и съЩа възраст ,но не е съЩото като да ги познаваШ от студ.си год.например.
Ина4е с някои от испанците,които познаваме е много интересно,да ходили сме на къмпинг и пак бих отиШла.
По празници обикновенно се събираме с роднини-мои или на мъжа ми и си прекарваме 4удесно.

Аз ежедневно губя представата си за това какво е истинският приятел. Това което кьм днешна дата знам и искам да е така, е както аз се отнасям с хората, така и те да се отнасят с мен. Досега винаги сьм давала в повече отколкото сьм получавала в своите приятелства/не говоря хич за материални, а за духовни ценности и покрепа, сьвети и готовност за морална опора/. С 2 думи - не сьм удовлетворена от достатьчното качество на приятелите които имам тук или в Бьлгария. А иначе познавам бьлгари тук, както и чужденци там, в Бьлгария....но не мога да разчитам на тяхното 100% приятелство.
Може ли някой да ми каже какво е истинското приятелство според теорията и получава ли се това на практика?
Иначе хора с които да си пием кафето и да си нищим клюката - тук, винаги имам, но човек, на чието рамо да поплача или да се посмея/примерно/ и това да не бьде вьзприето по някакьв странен начин или придружено с някакьв коментар зад гьрбьт ми -почти нямам!
Най-верните ми и добри приятели си остават от ученическите и студентски години. Всичко останало се опира до това кой си, с кого си, каква професия имаш, каква кола караш, кьде живееш, какво си постигнал в БГ или чужбина. Явно и времената са такива и хората стават все по-корумпирани. Аз единствено искам да намеря хора с които да си паснем като хора /как само го казах/, а не да се насилваме кога ще е поредната среща или чуване, или кога ще се прибера до БГ /примерно/ за да ходим по крьчми, или да продьлжавам да пьлня телефона си с номера и безмислени за мен имена на хора....
Много сьм уязвима на тази тема, особено когато една от най-добрите ми приятелки не ми се обади/sms,email/ да ми честити Рожденният ден. И наистина сега, когато сьм далече от Бьлгария разбирам кой какьв е....но сега не е като в миналото.Има много средства за комуникация между хората...няма измькване и лесно се прави равносметката кой е с теб и защо е с теб....
Спирам, че станах много сериозна, а не искам. По-добре да не ми пука.....

Дали приятелството ни 6те е до време... не мисля. Поне така преценявам хората, себе си (нас с мъжа ни)... не виждам zа какво бихме могли да се караме. Няма zа какво да си zавиждаме, няма какво да се ревнуваме, ако някои се чуват по-често. 3рели хора сме, мисля, че ако някой ден има някакво напрежение, можем да се раzберем.  

Това е 4удесно.В Испания е малко объркваЩо.Тук ти завиждат и за това,4е не им завиждаШ.

хахахахахахахахахахахахахаха.Много правилно казано.....хахахаха боже колко хубаво си го определила.
Ами такива сме ,за сьжаление.

Много добре те раzбирам. И аz като теб, но откакто поzнавам мъжа ми, нямам идея кой приятел в каква категория спада.
Мъжът ми ми е най-добрият приятел и с него споделям абсолютно всичко. Беz превzемки го каzвам, той ми е по-блиzък и от майка ми, на никого другиго не раzчитам и не вярвам така, както на него, zа всичко говорим, всичко обсъждаме. Друг такъв човек и мъж не поzнавам и наистина ми е радостно на ду6ата, че най-добрият ми приятел е мъжът ми.
Всички останали приятели са приятели, но не не се zамислям с кого какво мога да споделя. Ето миналата седмица така се окенzах в работата, чЕ направо се побърквах от страх. И споделих с едно момиче, което поzнавам от форума, с което в съ6тия ден се видяхме zа пръв път. Бяхме се чували няколко пъти, дълго лафихме и лични и об6ти не6та... но в момента, в който я видях, просто я почувствах стра6но блиzка, като сестра. 

С т.нар. ми най-добра приятелка (сръбкиня) не бих могла да обсъдя това, понеже с нея де факто отдавна не сме толкова блиzки. Помагала ми е когато съм се връ6тала от България, живяла съм у тях, докато намеря работа и жили6те, но тя не е тип човек, когото мога да zанимавам с такива проблеми.

С годините мисля, че човек може да има много на брой много блиzки приятели, които да чувства много блиzки, но беz да се налага да се докаzва.
 В такова об6тество живеем, че не бих могла да притеснявам когото и да било да речем посред но6т, както по българскиму се докаzват приятелите.
Т.е. ако имам нужда от превоz, бих викнала такси, ако стане пожар - викам пожарната. Неzависимо дали тук или в България. Абе всичко е толкова относително... а и живея тук от вече 17г., явно и аz съм се променила. В моменти на авария напр. бих предпочела да раzчитам на някой ком6ия, отколкото на приятел. И това не zначи, че ком6ията ми е по-добър приятел. 


3а българи ли става въпрос? 

3а българи ли става въпрос? 
Да,за мое огромно съжаление

Живях тук три години без един българин да познавам   а при това пълно, в центъра са на всяка крачка / по сергийките продават сувенири, на гарата, на улиците, абе навсякъде сме  
Чак в бг на морето се видяхме с един наш приятел чех, от тук го познавахме, и той вика че се запознал с някакъв българин, ако искаме като се върнем ще ни запознае с него  
и въпросният българин ни покани за новата година в един ресторант, който го държеше пак наш човек, и само българи с техните главно чуждестрански половинки   така се запознахме с земляците тук   и мога да кажа че двама от тях с времето ни станаха ама страшно добри приятели   единия от Пловдив, другия от Копривщица / просто нямаше как да се срещнеме някога в Бг  
Да имаме много близки приятели и българи и чехи, а една германка ми е от най близките приятелки  
Трудно е човек да си намери добри приятели, мисля че ние обаче имахме щастие и късмет в това отношение, много сме си доволни от нашите приятели 
Въобще мисля че не сме ги подбирали по националност, или се разбираме или не ... все тая какви са и от каде са  

Мирабел, това е много жалко.
Може сега да кажа не6то, zа което да рипнете с/у мен, но мисля, че в Испания е по-лесно да се имигрира (дори нелегално) отколкото тук напр.
Това автоматически смъква летвата на имигрантите. Т.е. в това число със сигурност има хора от кол и въже, гледали да намерят лесното. Не искам да кажа, че тук живеят супер интелигентни и само вис6исти, но предвид факта, че 6вейцарците са направили иzклиучително трудно случайно да попадне6 тук, много рядко съвпадат причините  zа имигриране и типът хора, които имигрират тук и в Испания. С което не искам да кажа, че групата на български емигранти тук е "по-елитарна", просто 6вейцарците много внимават кого пускат.
И така тук се окаzват хора от социални групи, които и в България не биха имали да делят помежду си каквото и да било.