Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 фев. 2010, 21:28 ч.

алкохолик- как да помогнем?

  • 13 336
  • 57
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 364
Когато са трезви може да са прекрасни хора, но като се напият стават неузнаваеми и ужасяващи.

Съгласна съм с теб и не оспорвам че ситуацията е нетърпима. Погледнете обаче от друг ъгъл на нещата. Не всеки, който се напива често е алкохолик. Информацията е малко!

Тази жена винаги ли се е напивала? Сама ли живее? Не иска или не й дават да помага? Какво прави по цял ден? Има ли някакви задължения, за да се почувства част от това семейство?

Дадох пример с чичо ми, защото знам, че е. Винаги е бил такъв. Самотен е. Ужасно самотен! Този човек пие сам и се напива, докато заспи. Не сме толкова близки, за да мога да говоря с него. Неговите дъщери са съвсем нормални жени, но просто не могат да забравят лошите спомени от детството и не искат да имат много общо с него. А той все пак им осигурил домове и винаги ги е подкрепял материално...

Сега най-много да го вкарат в клиника и да го изкарат луд. А мислите ли, че там някой ще седне да си говори с него? Защо на непознатите да им пука повече за поредния алкохолик, когото собствените деца отхвърлят?

Уф, на никого не му е лесно в такава ситуация...

# 46
  • Мнения: 228
Жената се нуждае от помощ , това е заболяване от което измъкването е трудно.Вместо да я заключвате и нападате и помогнете , има специализирани заведения.Разговаряте ли въобще с нея или я ползвате за пазач на дома и печката?
Грип, виждала ли си алкохолик? Когато са трезви може да са прекрасни хора, но като се напият стават неузнаваеми и ужасяващи.Като са трезви може да обещаят всичко, като пийнат забравят всичко обещано.Ако не ги закачаш са добри, но опиташ ли да им направиш забележка и да им кажеш нещо - стой, та гледай какво става.

Да , виждала съм и е голяма отврат, пиян ,залян , напикан.....Цялото семейство се мобилизира и в продължение на година не се отказаха за да го върнат в нормален ритъм.Само те си знаят къде ли не го водиха , какви нерви и финанси им костваше.

# 47
  • София
  • Мнения: 10 263
   ГРИП, разпитай ги тогава и кажи на момичето, какво са правили!

# 48
  • Мнения: 231
 ooooh! ooooh! ooooh!...обърни се към програмите за взаимопомощ,към психиатър,проучи къде се провежда най-адекватното лечение!!!!!
 Sick....и само търпение,кротост и последователност в действията!!!!

# 49
  • Мнения: 228
   ГРИП, разпитай ги тогава и кажи на момичето, какво са правили!
Ще попитам , въпросният господин е на колежка  свекър .Знам ,че ги беше докарал до лудост по едно време , но сега не можеш да го познаеш.Peace

# 50
  • Мнения: 241
Може ли да не използваш обидни квалификации?Най-дружелюбно ти казвам-Живея с баща алкохолик,и много добре зная какво е положението!

# 51
  • Мнения: 152
Когато са трезви може да са прекрасни хора, но като се напият стават неузнаваеми и ужасяващи.Като са трезви може да обещаят всичко, като пийнат забравят всичко обещано.Ако не ги закачаш са добри, но опиташ ли да им направиш забележка и да им кажеш нещо - стой, та гледай какво става.
Права е. Peace

Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 21:30 от Neli4ka

# 52
  • София
  • Мнения: 288
Вторият мъж на свекърва ми е така. Не вижда детето от половин година заради алкохолизма си. През деня е приветлив човек, ходи на работа. Вечер е друг. Плачел често задето не вижда детето. Но предпочита алкохола. Не виждам как хем можеш да съжаляваш и да плачеш, хем да продължаваш да пиеш. Не мисля че има как да помогнете на човек, който сам не иска да си помогне. Докато не го осъзнае сама просто не виждам начин.

# 53
  • Мнения: 433
Темата е малко стара, но актуална. За жалост прочетох 4 страници празни приказки. Дори и спора - да помогнем или да ги зарежем, е глупав. Истината е, че трябва желание от самия зависим. Да, извод след 3 детоксикации, след всяка три месеца трезвеност. След тях загуба на контрол върху количествата поет алкохол. И в този момент, когато си направил всичко по силите си, намерил си болници, програми, терапевти, и когато виждаш, че човека сам няма желание да се справи, се отчайваш. Не знаеш да му се караш ли, да го съжаляваш ли, не знаеш до каква степен е лабилен и докъде може да доведе депресията. Те също чувстват вина, че са слаби и не са се справили. А алкохола продължава да се лее. В този момент вече ти пука само за хората около него. Дали те ще издържат тази участ. Та кажете - как да помогнем на един алкохолик?

# 54
  • Мнения: 347
Вярно е, че темата е стара, но фортуна е права.
Жената има проблем, от вас зависи да и помогнете- най -малкото да я изпратите в клиника, но най -голямата помощ която може да и се окаже е тя сама да осъзнае проблема и  да пожелае да се лекува. Ако я лекувате на сила резултата ще е временен. Опитайте с психолог/психиатър като начало. Това е болестно състояние, макар че е вярно, че тя сама се е докарала до там - не вие сте и наливали алкохола в устата. Успех!

ПС: според мен това важи за всеки, който има проблем с алкохола.

# 55
  • Мнения: 1 190
Анонимните алкохолици са единственото за което съм чувала, че помага ефективно.
Помага, че се срещат с хора с подобни проблеми, изплакват си болката, подкрепят се, нещо като форума...
Освен това имат програма за алтернативен живот, ментор, хора, които са минали през това и знаят, че има трудни моменти и връщания назад. Хора, които са пример, че са се справили, че има алтернатива на празнотата след алкохола.
Не като добронамерените близки, които обаче си мислят, че всичко е въпрос на желание и можеш да спреш ей така, от утре. А с какво точно да си запълваш дните и да тушиш болката, след години на алкохолно опианение?

По принцип алкохола действа като антидепресант и антистрес. Началото на злоупотребата обикновенно е свързана с проблеми. Ако спреш, проблемите се връщат по 1000, защото междувременно си си прецакал яко живота и си разочаровал всичко живо наоколо.

Сложно е. И за близките е сложно. Има специални програми за роднините; смята се, че и те имат нужда от помощ и не са съвсем здрави, дори и пияницата да е кротичък. Но имат нужда от помощ заради чувството за вина, безсилието, желанието просто да заживееш нормално и тревогата за близък, който се съсипва. Не знам дали в България я има вече тази организация; ако не, може би е време да направим такава.

Имам близък приятел, чиято бивша жена и дъщеря му са били алкохолички. Той все още говореше за AlAnon Relatives като за религия, която изповядва, с 12 стъпки и т.н. Иначе страхотен човек, инвеститор и мениджър, забавен, много пътувал и много преживял. Носеше си картичка с онази мъдра мисъл:

"Дай ми смелостта да променя нещата, които мога да променя,
смириението да приема тези, които не мога да променя,
и мъдростта да правя разликата между двете..."  

# 56
  • София
  • Мнения: 255
Началото винаги е различно и причините са много, но алкохолизмът е болест и, когато се стигне до там, човекът е зависим. Казват, че зависимостта е по - силна от хероиновата, т.е. и абстиненцията. Това, че алкохолът е така разпространен, че е част от традициите и не всеки е зависим, не го прави по - безобиден. Казвам това, защото ми звучи жестоко да оставиш такъв човек с оправданието, че той го е избрал. И не е задължително да си добър или лош, за да си алкохолик.
А за помощта - трябват много разговори на трезво, много постоянство и упорство, за да осъзнае човекът, че има проблем. За съжаление това става обикновено при много тежка болест, ако въобще стане. Аз имам чичо алкохолик, отдавна забравен от децата си, живее сам на село. Не е лош човек, но не иска да си помогне, а и там средата е такава(домашно произведен алкохол, безработица, лоша компания). Може би трябва и тази жена да бъде отделена от този "съсед", които я подстрекава. Да няма приятели по чашка. Повече време в компанията на веселящи и непиещи хора. Също за осъзнаването - снимайте я някой път пияна, оставете я сама на трезво да види снимки, видео - без обвинения и заключване. Специалист и лечение е нужно, но и аз смятам, че без нейно желание няма да стане.

# 57
  • Мнения: 780
Не познавам алкохолик отишъл сам и с добра приказка на лечение. Любовта към бутилката е толкова силна, че трябва наистина да са принудени да го направят, дотогава ще лъжат, ще се крият и ще пият. Самия период на абстиненция е ужасен и ги кара да търсят алкохол.
Човек се освобождава от зависимостта, но алкохолика остава такъв за цял живот и затова трудната част е след лечението. Проблема е, че всеки изчистен си мисли "Ах, от една бира няма нищо да ми стане", да ама не. След лечението дори виното в соса на яхнията е в състояние да възвърне зависимостта.
Познавам мнозина "излекувани", които си мислеха, че ще пийнат едно и ще спрат или че ще могат да пият, като нормалните хора от време на време.
Миналата година жената на един такъв му постави ултиматум, че ще го изрита. След още почти година лечение и рахабилитация, вече не пие. Не пие дори ябълков сок, не яде продукти с алкохол (например сладкиш с ром), не ползва лекарства с алкохол. Вече 2 година изпитва ужас, че може да поеме някъде алкохол без знанието си.
Комшийката ни беше всяка година на лечение в продължение на 20 години.
Майката на една от най- добрите ми приятелки, също влизаше и излизаше от клиниките, но не успя и пак я гледах преди 2 години с обелен нос.
За съжаление само лечението не е решението на проблема, но е една крачка към надеждата. Истинската работа с алкохолика, започва едва след това.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт