Публикувана: 10 фев. 2010, 15:38 ч.
Последно мнение: 28 март 2010, 11:16 ч.

За една от мрачните бг.традиции

28 534
145
1

1
...
6
7
8
...
10
Всички

# 90 14 фев. 2010, 14:42 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

Традицията не е само българска, както стана ясно. За Гърция момичетата вече са писали- има некролози със и без снимки, лепят се както в България, опелото протича по същия начин, помените също. До колкото знам и в Сърбия традицията е същата.
Не намирам нищо "мрачно", до колкото е възможно нещо свързано със смъртта да не е.

# 91 15 фев. 2010, 16:29 ч.

Мнения: 1 473

Ако съм в БГ най-малко би ме подразнил некролог...
Няма значение дали е традиция или е израз на болка, която искаш да споделиш с околните...
Некрологът съобщава...
Просто, когато човек загуби близък, познат или съсед е едно, но когато загуби майка, баща, дете или половинката си - е няма такава болка и няма некролог дето да го върне...
каквото и да правиш - храна да носиш на гроб, свещи да палиш, черно да носиш, нищо не може да промени факта, че човекът го няма.
Когато ти се случи, не можеш да мислиш, не можеш да действаш, други го правят заради теб, ти се носиш в безтегловност и несвяст.
Всеки човек приема болката различно и изживява мъката си различно.
Некрологът обаче е част от целият ритуал погребение и изобщо не виждам какво дразнещо може да има в него?

За традицията да не се празнува 40-я рожден ден, ами за нея знам от германки с които работех, после разбрах че и в бг е така.
Но това са суеверия, подобни на много други...
Защо носим мартеници?

А мартениците закичени по дърветата защо не ви дразнят?
Защото са символ на живота и обещават здраве...
човек се стреми само към позитивните емоции, това е нормално, но живота за съжаление носи и отрицателни такива...

# 92 15 фев. 2010, 16:49 ч.

Мнения: X

на мен ми е много смешен отказът да празнуваш 40
ако имаше истина, досега шведи да не са останали, те се скъсват да го празнуват
стигат даже до там да теглят кредит от банката, за да посрещнат разходите и да не се изложат

# 93 15 фев. 2010, 17:24 ч.

Мнения: 1 473

На мен пък рожденията ден никога не ми е бил толкова важен, колкото имения ден.
От друга страна съм си суеверна и 40-я ако доживея до тогава няма да го празнувам.
Но подаръци ще приемам Grinning

# 94 15 фев. 2010, 17:27 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: Mma Ramotswe в пн, 15 фев 2010, 16:49

на мен ми е много смешен отказът да празнуваш 40
ако имаше истина, досега шведи да не са останали, те се скъсват да го празнуват
стигат даже до там да теглят кредит от банката, за да посрещнат разходите и да не се изложат

даже тайно ти звънят и такти4но намекват, 4е са се сетили 4е е празник, но без да 4еститят Twisted Evil

една приятелка не ми даде мъж си на телефона, 4е сакън, не било на хубаво #Crazy

и съЩата миналата година ми вика "ма ти да не си тръгнала да празнуваШ?"
викам, не бе, к'во празнуване, Ще ходим да хапнем и да пийнем и толкова Laughing

# 95 15 фев. 2010, 18:02 ч.

Мнения: 3 521

Наши немски приятели празнуваха 39-б. Даже така си го бяха написали и в поканите Laughing

# 96 15 фев. 2010, 18:24 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: ana07 в пн, 15 фев 2010, 16:29

А мартениците закичени по дърветата защо не ви дразнят?

мен ме дразнят. много!
'седи' ми едно такова мръсно на дървото или растението Embarassed

това за 40 годишнината са глупости. помня, майка ми малко преди да навърши 40 изпадна в депресия. баща ми й направи изненада като свика родата и от двете страни на рд без тя да знае и се получи яко джумбаре. хич не й остана време да мисли да празнува ли, да оплаква ли Laughing

след тази година не я помня да се е чувствала така зле на свой РД

# 97 15 фев. 2010, 20:30 ч.

Мнения: 6 281

Mystic, препоръчвам ти да прочетеш "Няма нищо страшно" на Джулиан Барнс (Nothing to Be Frightened Of, Julian Barnes). Simple Smile

Книга, изпълнена с разсъждения за умирането, смъртта, начина на възприемане в различните епохи и култури, а и просто при различните хора, също религиозна и нерелигиозна смърт... Щом пускаш тази тема, а и от това, което си писала, мисля, че книгата ще ти е интересна. Simple Smile

# 98 17 фев. 2010, 12:50 ч.

Мнения: 2 907

С удоволствие бих прочела, мерси Wink

Сега е моментът да кажа, че смъртта е една от любимите ми теми. Занимавам се със смъртта от много дълго време и последното, което изпитвам е ужас или страх от нея.
Отворих тема за некролозите защото аз съм естет. Намирам тази традиция за грозна и унижаваща. Както казах, никога не бих направила на мой близък некролог, нито бих желала някой да чете на някое дърво, че аз съм умряла. Още по-малко и снимката да ми гледа.

# 99 17 фев. 2010, 13:10 ч.

Мнения: 1 473

В едно събитие каквото е погребението има много малко място за естетика и проява на вкус.

Вярно, още не съм умряла, но когато ми се случи - изобщо няма да ме интересува какво правя близките ми по моето погребение, това вече няма да има значение.

Нещата, които се правят покрай едно погребение, не са толкова за умрелия, колкото за успокоение на близките му, че са направили нещо и в последният му път не са го изоставили.
Защото често, когато човекът си отиде, започваме да се сещаме, че сме изпуснали времето, което сме имали и сякаш погребението е момента, когато можем да наваксаме...
Заблуда, разбира се, но човешката психика винаги търси извинение...

# 100 17 фев. 2010, 15:30 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

Цитат на: mystic в ср, 17 фев 2010, 12:50

Отворих тема за некролозите защото аз съм естет. Намирам тази традиция за грозна и унижаваща. Както казах, никога не бих направила на мой близък некролог, нито бих желала някой да чете на някое дърво, че аз съм умряла.

Разбирам че от естетическа гледна точка, старите и разкъсани некролози по дърветата са неприятна гледка. Имам един въпрос към теб- например баба ти умира, ти си роднината, който ще организира погребението. Обичала си въпросната жена, но за съжаление не познаваш нито една от нейните приятелки в квартала. Как ще им съобщиш за погребението или ще лишиш баба си и близките и хора от "последното сбогом", защото възгледите ти на естет не го позволяват Peace

# 101 17 фев. 2010, 16:04 ч.

Мнения: 6 281

В книгата, за която писах по-горе, има един много любопитен пасаж за "хипотетичните желания на покойниците". Simple Smile

"Между другото, брат ми се отнася крайно подозрително към условното наклонение. (...) Посочи, че от една страна са желанията на мъртвите, тоест нещата, които покойниците са искали някога; от друга - хипотетичните желания, тоест нещата, които хората биха искали или биха могли да искат. Изразът ,,Мама би поискала'' представлявал комбинация от двете - хипотетично желание на покойник, тоест двойно по-съмнително. ,,Можем да вършим само това, което искаме ние'', обясни той."

# 102 17 фев. 2010, 19:10 ч.

Мнения: 2 907

Теопр, ясно ми е, че не съм от симпатичните ти съфорумки и че само чакаш да напиша нещо, на което можеш да противоречиш.
Но ще ти отговоря на въпроса. Ако мой близък почине бих пуснала некролог във вестника - еднократно и без снимки и интимни детайли. Далеч съм от мисълта, че всички познати на баба ми ще видят разлепения некролог из града.
И понеже заговорихме за баба ми, ми се иска да ти кажа, че да, баба ми, която много обичах почина тук във Франция и когато се прибрах вкъщи за ваканция с неприятно удивление видях нейни изпокъсани и пожълтели от дъжда некролози из квартала. Стана ми толкова тежко, бях потресена.
Предлагам ти да се примириш с това, че имам правото да не чувствам като теб. Естет или не.

Барбабо, много интересно, наистина ще се помъча да намеря тази книга.

# 103 17 фев. 2010, 19:22 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: Тeopr в ср, 17 фев 2010, 15:30

...ще лишиш баба си и близките и хора от "последното сбогом"...

Колко ли са близки, че да чакат на некролози да разберат за смъртта й...
Да не говорим колко бързо се погребват хоата в Бг. От днес за утре. Това впрочем беше тема на разговор със семейството на мъжа ми, когато почина мой много близък роднина... Rolling Eyes

И освен това некролози не се правят само при смърт, а 40 дена, месец, 3 месеца и тн...

# 104 17 фев. 2010, 21:05 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

mystic , в никакъв случай не ти противореча, колкото до симпатиите, при мен те не се определят от различията в мненията Wink

. Съгласих се и с нелицеприятната картина на изпокъсаните некролози. Просто зададох въпрос, с чийто отговор не съм съгласна Wink

. Вестника не е решение в дадения от мен пример, защото болшинството от възрастните хора не купуват, а и да го правят едва ли е един и същи ежедневник. Освен това нашата традиция не е такава и повечето хора не четат некролозите. Питането ми не е продиктувано от желание за спор и ще ти дам конкретен пример. Съседката на родителите ми е починала миналата седмица. Живеят врата до врата 35години. Роднините и не са направили некролози. Майка ми звъннала на вратата, отворил сина и, тя му казала "Здрасти, Митко, ще викнеш ли майка си за малко?", а той и отговорил "Ами, Лили, тя почина онзи ден". Разбира се майка ми е загубила ума и дума. Чухме се по телефона, тя плачеше и ми казва "Тейче, мамо, толкова ми е мъчно, дори на погребението не можах да ида".

звездичка, два дни е един разумен срок, за да прочетеш некролога и да отидеш на погребението.

Препоръчани теми

Муски

Непрекъснато гадене без повръщане

За име на починал човек.....

151
Име за бебето

МБАЛ Бургас - тема VI

Причина:

Причина: