НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА ЛИНИЯ ЗА НАРКОТИЦИТЕ И АЛКОХОЛА

  • 100 267
  • 287
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 947
Аз съм твърдо против тоя подход.

# 16
  • София
  • Мнения: 11 886
Аз съм твърдо против тоя подход.
И аз. Има граници, които не бива да бъдат прекрачвани толкова лесно независимо от благородните мотиви. Може да е вдършило работа с цигарите навремето, но с наркотиците нещата изобщо не стоят така.

# 17
  • Мнения: 62
Мили родители, изказаните от вас мнения повдигат редица въпроси като: ако имам съмнение, че детето ми употребява, ще сгреша ли, ако му направя тест за наркотици; аз ,като родител, имам ли необходимите познания за това как да разговарям с детето си за наркотиците; какво подтиква тинейджърите да посегнат към наркотиците; как да говорим с децата си така, че да ни чуват и др.
На някои въпроси могат да бъдат дадени отговори, на други – би било по-трудно да се отговори, а трети ще останат като въпроси, търсещи своите отговори.
„Има ли сигурни индикатори, които да подскажат на родителите възможно най-рано, че детето им употребява наркотици?” Факт е, че юношеството е период на постоянна промяна и смут. Лесната смяна на настроението и непредвидимостта в поведението на тинейджърите могат да бъдат обяснени с настъпващата интензивна хормонална продукция.
Има изменения в поведението обаче, които трябва да алармират родителите, че нещо нередно се случва с децата им:
 - нарастващо безразличие, загуба на интерес към проблемите в семейството
 - чести отсъствия от къщи и бягство от училище
 - влошаване на паметта, невъзможност за съсредоточаване
 - редуващи се безсъние и сънливост
 - свръхчувствителност към критика, немотивирана агресивност
 - честа и рязка смяна на настроението
 - зачестяващи искания за пари или поява на суми с неясен произход
 - изчезване от дома на ценности, книги, дрехи и др.
 - чести и необясними телефонни разговори.

Външни признаци, които биха означавали употреба на наркотици:
- неестествено разширени или свити зеници
- зачервени или помътнели очи, забавен и неразбираем говор
- състояние на опиянение без мирис на алкохол
- нарушена координация на движенията
- потиснатост, “затвореност в себе си” или свръхактивност
Сигурни белези:
- следи от убождане, порязване, синини
- тръбички от хартия или станиол
- малки лъжички, капсули, шишенца, торбички, таблетки (с неизвестно съдържание) прахчета.

# 18
  • Мнения: 7 947
Лошото е, че доста от тия признаци - могат да бъдат просто налични фактори на възрастта и пубертета, неща, които човек трудно да забележи при работа по цял ден и малък контакт с детето си само вечер или почивните дни, когато пък него го няма...

# 19
  • Мнения: 7 947
Оф, какви са тия простотии и лични скандали и разправии, бе хора  Stop

# 20
  • Мнения: 62
"Слагам и тук тази информация, ако четат родители на наркозависими, надявам се никой да не се подлъже и да повери детето си в ръцете на този "доктор" и на неговия лъжеметод за лекуване!!!
Председателят на сдружението "Майки срещу дрогата" го разобличава и пише статия за него, при което върху нея се оказва агресивен натиск от адвокати и от самия доктор, включително и заплахи.
Статията е тук
http://zonabg.info/Focus.40_42/1224.article/

Дано отчаянието и нуждата да не тласнат никой от България в ръцете му!!"


Azalea,
благодаря за информацията, която споделяш. Хубаво е, че споделяш, за да може читателите да имат достъп до тази никак не маловажна информация.
Когато се появи информацията за д-р Хеллер и за неговия метод на лечение, Информационата линия за наркотиците и алкохола също се заинтересува от случващото се и помоли за становище Националния център по наркомании. Официалният отговор, който получихме от НЦН беше основан на рандомизираното проучване, направено от Националния институт по злоупотреба с наркотиците на САЩ (NIDA). При това проучване е бил сравнен методът на гореспоменатия д-р Хиллер, наречен Ултра, заедно с други два традиционни метода за детоксификация. Преди съвсем накратко да обобщя какво гласят резултатите, искам само да поясня, че Ултра е бърза опиодна детоксификация. Според резултатите:
- Ултра не показва предимства пред останалите методи;
- сам по себе си методът не е лечение на зависимостта (естествено, че няма как да е, тъй като лечението на зависимостта е един сложен континиум от действия и стъпки, които се предприемат, а детоксификацията, каквото същност представлява Ултра е просто една от първите стъпки, които е необходимо да се извървят.)
- все още рисковете и ползите от Ултра са неустановени;


Наистина звучи добре обещанието за едно бързо, "чудодейно" лечение, но доколко това е реалност все още няма как да знаем, опирайки се на фактите и информацията от горните редове. Аз лично бих препоръчала както на зависимите, желаещи се да се лекуват, така и на близките им да не се втурват главоломно напред, при появата на всеки нов метод, а първо да го проучат, да се допитат до компетенти в областта инстанции и чак тогава да вземат решение, защото понякога именно такива "чудодейни" методи могат да бъдат много пагубни, както за здравето, така и за финансите на засегнатите. И все пак не забравяйте, че зависимостта е хронична болест, която често пъти рецидивира и лечението на която е един доста дълъг и труден процес, в който  важна роля имат както мотивацията на лекуващия се, така и подкрепата на близките.

Оператор на Информационна линия за наркотиците и алкохола

   

# 21
  • София
  • Мнения: 11 886
koralm При кампаниите касаещи проблема е важно да се акцентира върху факт, че детоксикацията не е равнозначна на лечение. Винаги е нужна качествена и продължителна психотерапия, която да помогне за откриването на корените на проблема при съответния човек. Същите тези корени, пък, не трябва да се посаждат при децата, за да не попаднат в рисковата група. Родителите трябва да са наясно, че има фактори, които са рискови и биха отвели детето до активиране на инстинкта за смърт и саморазрушение, а това вероятно ще ги отведе до някаква зависимост. Работата в тази посока започва още след раждането, а не когато детето е около пубертета. Повечето родители разбират превенция само като изясняване на опасността, а децата със склонност към саморазрушение само това и чакат, за да потърсят тази опасност.

# 22
  • Мнения: 7 947
Каква е тази склонност към саморазрушение, за която говориш?

# 23
  • София
  • Мнения: 11 886
Каква е тази склонност към саморазрушение, за която говориш?
У всеки има заложен инстинкт за живот и оцеляване, но и неговата противоположност. Когато човек е в нормално състояние се стреми да е здрав и да остане жив, но има много причини да иска да е болен и не жив. Причините са различни, но често е поради чувство на отхвърляне в детството, когато майката изисква детето от да е перфектно, шантажира го емоционално, не дава любов, наказва често и прекалено строго, в наказанията влизат лишения от храна, любов и тн. като цяло майката учи детето как да се отнася със себе си, как да се обича, как да цени тялото и живота си и много от проблемите са в тази посока. Безразличието и липсата на внимание и ограничения също са фактор, защото вниманието и грижата, дори и логичните ограничения карат детето да е уверено в отношението на родителите, учат го да се грижи и в бъдеще за себе си и да се пази.

Нещата са комплексни, разбира се, не искам написаното от мен да се тълкува едностранно и буквално. Хората  не сме толкова елементарни, че поведението ни да може да бъде предсказано с лека ръка. Има фактори, които носят високо риск от определено поведение. Често тези фактори включват  и подражание на саморазрушително поведение у родителите- честа употреба на алкохол в присъствието на детето, например. Има и генетична предразположеност, затова децата на алкохолици, например, не бива да близват алкохол.

# 24
  • Мнения: 7 947
Ясно, всичко, което пишеш - съм напълно съгласна, но не го генерализирах като инстинкт за самоунищожение.

# 25
  • Мнения: 62
На 3, на 30 и на 130 години нашите деца за нас винаги си остават НАШИТЕ ДЕЦА - малки, безпомощни, нуждаещи се от подкрепа и закрила. Във взаимоотношенията с децата си ние винаги оставаме майките орлици, опращаващи, саможертващи се и окрилящи. Доколко обаче това е успешна стратегия на поведението, когато детето ни има проблем с наркотиците? Как мислите вие, майки?  Има ли, според вас, граница, която не бива да прекрачвате, за да не се озовете, макар и непряко, и вие в капана на зависимостта?  Thinking

# 26
  • Мнения: 7 947
Нищо не разбрах от последния въпрос.
Иначе аз определено не искам сина ми на 35 да го считам за моето детенце, на което съм майка орлица  Stop
То всъщност това е един от основните проблеми в подобни взаимоотношения - детето знае, че мама е винаги зад него и така прави глупост след глупост, защото вярва в своята безнаказаност....

# 27
  • Мнения: 62
"Нищо не разбрах от последния въпрос.
Иначе аз определено не искам сина ми на 35 да го считам за моето детенце, на което съм майка орлица  Stop
То всъщност това е един от основните проблеми в подобни взаимоотношения - детето знае, че мама е винаги зад него и така прави глупост след глупост, защото вярва в своята безнаказаност...."
Здравейте,
всъщност отговорът ви създава впечатлението за точно обратното- а именно, че сте разбрала въпроса Simple Smile Да, явно вие не считате 35 годишния си син за "моето детенце", но в много семейства и взаимоотношения "майка-дете" нещата не стоят така. Често пъти майката не може да "пусне" детето да върви по своя път, да поеме отговорност за собствения си живот, да направи своите грешки. Или пък друг вариант - когато детето сгреши, не му се дава възможността да се справи само с последствията и да се поучи от грешките си, да намери само изход от ситуацията.

Често пъти в семейства, в които детето има проблем с наркотиците, настъпват сериозни сътресения. Опитвайки се  да спаси детето си, отчаяният родител заема крайни позиции - от пълна безкритичност по отношение на действията на детето си до свръхвзискателност и свръхконтрол. Какво мислите вие? Кой е  подходящият родителски модел на поведение в такава ситуация?

# 28
  • Мнения: 7 947
Свръхвзискателност не може да има при проблем с наркотиците, това е просто невъзможно. Обгрижване и прекалено внимание - разбира се, че има, защото става въпрос за живота на тоя човек!

# 29
  • Мнения: 62
Здравейте, meri123 и ivben!
„От извесно време му говоря, говоря колко са вредни. Силно се надявам част от това ,което му казвам да му влезе в главата.“
„Не зная кой е правилният начин. Тя и майка ми едно време ми говореше колко са вредни цигарите, но нямаше кой да я чуе...“

И двете засягате основен проблем, пред който са изправени всички родители – как да говорят с децата си така, че те да ги чуват. Има доста книги по въпроса, една от които е „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“ на Адел Фабер и Илейн Мазлиш.
Тук обаче искам да свържа общуването на родителите с децата с проблемите на зависимостта. Когато тийнейджър започне употреба на някакъв наркотик, идеята за опасностите и рисковете е много далечна за него. Първото нещо, което той ще преживее, са приятните ефекти на веществото. Ще мине определен период от време (продължителността му ще зависи от редица фактори - тип вещество, честота на прием и др.) преди употребяващият да започне да усеща негативните ефекти. И ако преди това подрастващият е слушал единствено за това „колко лоши и вредни са наркотиците“, първият му досег с тях ще го увери точно в обратното – че те са нещо, с което може да се забавлява. Така младият човек ще се почувства излъган.
Възрастните много често имат грешна представа за наркотиците – да, те са опасни, но родителите изпускат факта, че те предизвикват и удоволствени преживявания. Сатанизирането на наркотиците не би информирало обективно децата, а би ги накарало да се страхуват да говорят за тях и да лъжат родителите си, ако попаднат в ситуация, в която е замесена дрога.

Общи условия

Активация на акаунт