- Публикувана: 19 фев. 2010, 17:12 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2010, 16:46 ч.
Как реагирате на "То (тя,той) е осиновено", казано между другото?
За един ден чух три пъти да се спомене осиновяването от хора, които нямат касателство с него и в разговор, който иначе не касаеше осиновяването.
Мисля, че е типично за България в разговор това да се спомене .Например , когато става въпрос за някой общ познат и хората сметнат , че не си информиран своевременно. Или за съвсем непознати, най-често дете.
Ще ми бъде интересно мнението ви и реакциите ви - на редовните съфорумци тук и това на "туристите" в тези теми. Даже , като се замисля, второто е доста важно, защото това са 99% от хората, които са около нас в ежедневния живот.
Мисля, че е типично за България в разговор това да се спомене .Например , когато става въпрос за някой общ познат и хората сметнат , че не си информиран своевременно. Или за съвсем непознати, най-често дете.
Ще ми бъде интересно мнението ви и реакциите ви - на редовните съфорумци тук и това на "туристите" в тези теми. Даже , като се замисля, второто е доста важно, защото това са 99% от хората, които са около нас в ежедневния живот.
Гласувах с опция "Какво от това?"
И аз съм чувала подобни коментари, но слава Богу са били с положителна насоченост. Били са от рода:"На еди кой си детето е осиновено и е най-прекрасното дете, и всички се гордеят много с нея..." Поне около мен всеки е с положителни мисли за това, дори и много преди аз да осиновя. Ако някой мисли другояче, не го е казвал пред мен, пък а да посмее. Ааа, сега се сещам за един къде ме вози в таксито си чат-пат и като разбра, че ще осиновявам ме попита:"Как така ще гледаш чуждо дете?"
Човекът е супер закостенял за 99% от нещата за живота, да не кажа и 100% Аз му казах, че то ще е мое дете и още нещо, ама не помня. 
Но много се паля от подобни коментари и яхвам метлата. 
И аз съм чувала подобни коментари, но слава Богу са били с положителна насоченост. Били са от рода:"На еди кой си детето е осиновено и е най-прекрасното дете, и всички се гордеят много с нея..." Поне около мен всеки е с положителни мисли за това, дори и много преди аз да осиновя. Ако някой мисли другояче, не го е казвал пред мен, пък а да посмее. Ааа, сега се сещам за един къде ме вози в таксито си чат-пат и като разбра, че ще осиновявам ме попита:"Как така ще гледаш чуждо дете?"
Човекът е супер закостенял за 99% от нещата за живота, да не кажа и 100% Аз му казах, че то ще е мое дете и още нещо, ама не помня. Но много се паля от подобни коментари и яхвам метлата. 
И аз гласувах с "Какво от това".Случвало се е да идентифицират по този начин колежка с две осиновени деца."Тази, с двете осиновени деца".И аз реагирах по този начин "И какво от това, това ли е най-важното и качество?".Последва сконфузване, но все пак изказването не беше с негативен нюанс
хората които осиновяват деца трябва да са горди,че могат да направят едно дете щастливо
Обаче никак не съм горда, защото изобщо не знам дали правя децата си щастливи. Виж, те мене ме правят безкрайно щастлива.
Гласувах с "Какво от това?"
Понякога е невинно, като 'онази колежка с трите деца' примерно. Но я си представете - онази колежка с двете родени от нея деца. Абсурдно е, нали?
Виж, за 'то, горкото, осиновено' очи издирам
И аз се присъединявам към хора на всички тук гласувайки "Какво от това?"
С малко уточнение - така реагирам сега и по времето преди да взема решение да осиновя.
Имаше период от около година преди и след осиновяването на първото ми дете, когато подмятане от този род влияеше доста върху емоционалното ми състояние.
С малко уточнение - така реагирам сега и по времето преди да взема решение да осиновя.
Имаше период от около година преди и след осиновяването на първото ми дете, когато подмятане от този род влияеше доста върху емоционалното ми състояние.
И аз не зная как реагирам. То много компетентни. Май и "добронамерените" ми звучат интригантски. За какво им е да го казват?
Мисля, че не толкова родителят, колкото пораснало дете е чувствително на тая тема /особено научило от добри познати/ и не е на всеки работа да се вре "под чуждите чаршафи". Намирам го за проява на лошо възпитание. Не избрах отговор, но май ми е по-скоро за интригантсвото.
Мисля, че не толкова родителят, колкото пораснало дете е чувствително на тая тема /особено научило от добри познати/ и не е на всеки работа да се вре "под чуждите чаршафи". Намирам го за проява на лошо възпитание. Не избрах отговор, но май ми е по-скоро за интригантсвото.
Не гласувах, защото на хората им е все едно, не на нас. Те кажат дума, две, след пет минути забравят и им е все тая тази тема. Аз пък осинових и чак след това забравих. По тази причина не гласувах, не намерих моята опция.
Добавих опция, може тя да е твоята Иначе аз съм за "какво от това"
Препоръчани теми