благодаря за коментарите 
- Публикувана: 4 март 2010, 14:53 ч.
- Последно мнение: 4 март 2010, 18:18 ч.
Какво да правя с родителите си,мили майки?
Аз не разбрах много добре за какво конкретно искаш съвет 
Как приятелят ти от Видин да дойде у вас ,или ??
Да,разбира се..нали сме заедно,как ще спи на хотел.Ами ако той ме покани(това е понака все пак) какво ще плащам пари за хотел ли?
Искам съвет,как да се държа с родители ми,дали съм права,и дали не споделям твърде много с майка ми..а тя ми казва не ме занимавай с глупости.Нейните приятелки плачат за дете като мене,защото техните дъщери не споделят нищо,а моята дори не желае да сме приятелки.Боли ме от този факт наистина..
Искам съвет,как да се държа с родители ми,дали съм права,и дали не споделям твърде много с майка ми..а тя ми казва не ме занимавай с глупости.Нейните приятелки плачат за дете като мене,защото техните дъщери не споделят нищо,а моята дори не желае да сме приятелки.Боли ме от този факт наистина..
Имам дежа ву.
А защо да не отседне в хотел? Кое му е странното? Аз също имах дългогодишна връзка с момче от друг град и никога не съм отсядала у тях. Не ми беше по вкуса да се установя там дори и за 3 дни. С майка ми не сме го коментирали навремето. Предполагам, на нея също не би й се понравило да отседна в дома на момчето. Ако ставаше дума за моята дъщеря - по същия начин виждам нещата.
И за мен е било трудно да бъда приятел с майка ми - поне докато бях на твоите години. Приятел обаче бях с баща си. Имах връзка с момче 7 г по-голямо от мен и то когато бях на 17г. Родителите ми знаеха а майката на момчето е приятелка и колежка на майка ми . Трябва да ти кажа , че те никога не го допуснаха твърде близо до себе си. Той идваше да ме вземе от къщи и ме изпращаше пак до в къщи - стигал е само до входната врата - и така 3 години. Само веднъж беше у нас за абитуриентската вечер на брат ми.
Не съм страдала от това - даже и по-добре е било за мен. Също не са ме пускали да излизам до по-късно, имах си режим наложен от тях. Знаех обаче , че един ден ще отида да уча в друг град и трябва да се оправям сама. Не беше трудно , тогава всичко си дойде на мястото си.
Не съм страдала от това - даже и по-добре е било за мен. Също не са ме пускали да излизам до по-късно, имах си режим наложен от тях. Знаех обаче , че един ден ще отида да уча в друг град и трябва да се оправям сама. Не беше трудно , тогава всичко си дойде на мястото си.
Eми просто му кажи че не става да спи у вас, защото ваште са по-особенни и няма да се чувства добре,а ако можеш плати му хотела за 2-3 дена или го настани някъде при твои приятели където ще има място да преспи.Пък ще се виждате и ще се гушкате през деня,ще го разведеш по кафетата... Щом имаш вечерен час..по кръчмите не знам как ще ходите.
никой не може да ми казва какво да правя ....
абе може. По закон, докато навършиш 18 години.
Не, не си права. Стани самостоятелна, работи, намери си квартира и си кани който и когато поискаш. Приятел, гадже, годеник... знам ли...
На всички от връстниците ми и по-малките от мен им позволяват...
Какво им позволяват точно?
Така-а-а ... Проблемът е по-сериозен и мисля, че злобните подхилквания не са много на място тук. Който не го е изпитал не знае за какво иде реч. Към авторката - проблемът ти е следния - в твоето семейство не те зачитат като личност, за родителите си, ти си някакъв придатък към собствеността им. Нямат ти доверие, смятат те за неспособна да поемаш житейска отговорност, разглеждата те като вещ, която им принадлежи, не като човек. Ти си на 17 години, след още една година ставаш пълнолетна. Било поради ниска интелигентност, или поради някакъв неразбираем егоизъм, с фройдистки корени, някои родители притежават тази прекрасна дарба да подтискат и задушават децата си, маскирайки го под фразата "ние ти мислим доброто". Каквото и да направиш няма да им угодиш, затова съветът ми на препатила е: Стискай зъбки докато завършиш училище, а после бягай от тях - постъпи в някой ВУЗ, далеч от родния ти град и си намери работа. Стани самостоятелна колкото се може по-бързо иначе ще те осакатят емоционално. Ако искаш пиши ми на лични.
Съвсем нормално е да мислят така, все пак си на 17...
