Как преодолявате стреса?

  • 3 834
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 904
Моля ви да споделите как освобождавате съзнанието си от стреса и въобще от проблемите които ви се случват.
Пускам тази тема с надеждата, че ще споделите опит, който разбира се не е задължително да действа и на други, но е добре да се знае.
Ето и конкретната случка, която ме накара да се замисля и да пусна темата.
На 2март към 17ч. ми звънят от банката да ми кажат, че имам дефицит по сметката от 1200лв.,на следващият ден е официален празник и дори при наличие на тези средства ми е не възможно да ги внеса, знам че на 4 март ще имаме превод и ще разполагам с необходимата сума и въпреки това дори прибирайки се вкъщи главата ми продължи да премята мисли от сорта,защо не са ми позвънили по- рано когато сумата не е била толкова голяма, ами сега като няма от къде да ги внеса тия пари( а знам че ги имаме),и ред други такива случки имам.
Защо все трябва да мисля дори за малките проблеми като за грандиозни катастрофи, как успявате вие?
Имам по- малки брат и сестра и всеки ден ги мисля, днес се чух с брат ми който е на 23 и ми сподели момчето, че се скарали с гаджето(за кой ли път) и аз като почнах да въртя едни мисли в главата си, ами ако в момент на емоционална нестабилност вземе че посегне към наркотици, работи в ст. град и предполагам ,че там не е проблем да си набави човек и това в резултат на вчерашното ми четене на темата за наркотиците.

# 1
  • Мнения: 4 668
Е , ти просто се навиваш и се вкарваш във филми ...
Аз също имам склонност към това . Мъжът ми успява да ме вкара в правия път общо взето - той е много спокоен и трезво мислещ човек .
Другото , което на мен много ми помага е кучето - вземам го и изчезвам в парка с часове  Sunglasses Там все ще срещна някой , ще си побъбрим и ми се проветрява главата  Laughing

# 2
  • Мнения: 904
Той и моя мъж е много спокоен, дори като му споделих и го питам как успяваш да си толкова спокоен отговорът беше ,"ти ако си минала през всичко през което съм минал аз и те ще спреш да се психясваш", когато е топло времето аз успявам да го преодолея това като работя в градинката, въртя се нещо около цветята, все има някоя тревичка пораснала не където трябва, ама сега зимата.

# 3
  • Мнения: 904
Трябва някак си да се отуча да си товаря главата с всичките проблеми и мои и чужди,въпросът е как, след позвъняването ако щете ми вярвайте не мигнах цяла нощ, на другата сутрин бях като зомби и отнесох такова мъмрене от мъжа ми, че чак съжалих че му споделих, че не съм спала.

# 4
  • Мнения: 904
Никой не споделя опит newsm78.

# 5
  • София
  • Мнения: 888
Да ти имам проблемите:) При мен са в троен размер и единственият начин да не полудея е, да се опитвам да се справя с тях  като  съм се научила да не се ядосвам за неща, които очевадно не бих могла да променя за момента.

# 6
  • Мнения: 4 916
Точно такива проблеми нямам. Според мен това е невъзможност да степенуваш нещата. Задай си въпроса какво би могла да направиш когото брат ти се е скарал с приятелката си? да отидеш да ги хванеш за ръчичка като в детската градина ли? твоя работа ли е това? и т.н.
За стреса - в такива моменти практикувам физическо натоварване - фитнес, разходки на открито, домашни ангажименти като чистене на стъкла, прахосмукачка - там направо спирам да мисля. Общо взето съм на принципа "Действието е враг на мисълта".

# 7
  • Мнения: 631
Общо взето съм на принципа "Действието е враг на мисълта".

Абсолютно вярно! Аз практикувам нещо подобно особено, когато съм в неизбежен стрес. Другите ми варианти за психическо разтоварване са : прочитам една книга за един ден - просто този ден го давам "дъждовен" за всичко друго и само чета.; другия вариант е спане - дълъг напоителен сън.
На мен лично срещи с приятели, ходене на кино и други подобни не ми действат - трябва да съм сама и да се ангажирам сама.

# 8
  • Мнения: 35
- със спорт
- казвам си : "за това нещо вече се тревожих!" (при повторни тревоги за едно и също нещо)
- приех,че не мога да влияя на околните,те си имат свой живот-отпусни малко контрола.Осъзнах,че не съм центъра на света,хората наоколо имат своето право да гправят своите грешки и цялата ми обич и тревоги не могат да ги спрат
- убеждавам се логично,че тревогите не решават проблема
- разсейвам се с филми,книги,излизания с приятелки
- може да опиташ йога или медитация
- избягвам възбуждащи субстанции-кафета,коли,сладко
Дано съм ти от полза Peace

# 9
  • Мнения: 39 296
Паля колата и тръгвам нанякъде .

# 10
  • Мнения: 230
 newsm78ходя на фитнес,катеря разни скали или стени....хм,откакто излязох от комата не се стресирам!!!!!
 Mr. Greenударила съм го на живот и приключения!!!!

# 11
  • Мнения: 904
Като се замисля, в повечето случай действам като вас, когато е възможно, но ето в този конкретен случай нищо не можех да предприема, стана късно вечерта, нито филм ме хващаше, нито книга и сън не ме ловеше, а напълно съзнавах, че е невъзможно да променя нещо в този момент, пък и реално нямах проблем(но това сега го осъзнавам) но тогава не мислех така. И като каже някой да ти имам проблема, ми тогава за мен това е било проблем,колкото и незначителен да ми се струва сега, пък и на фона на това че имам къде къде по важни и мащабни проблеми, главата ми трябваше това да го е отхвърлила, ама не.
Благодаря ви че споделихте  bouquet!

# 12
  • Мнения: 2 448
Научила съм се да степенувам проблемите по важност. Ядосвала съм се за подобни дреболии , преди живота да ме сблъска с неща, наистина тежки. След като веднъж си преживял или се налага да живееш с нещо много по трудно, спираш да обръщаш внимание на второстепенните и по маловажни проблеми. И дори да се появят не се шашкаш така, не получаваш сърцебиене и стрес от тях.
Не знам какъв е начина да не се паникьосваш за глупости без да си преживял нещо тежко.
А как преодолявам собствения си стрес - обикновено по два начина. Или с много физическа работа или дишам, затварям очи на любима музика и дишам дълбоко докато се успокоя, мисля за всички хубави неща, които съм преживяла и чрез спомена тялото ми започва да връща положителните емоции, което това ми е донесло и възвръща равновесието ми в организма, за да мога да започна да мисля по трезво за решаването на проблема или да не полудея, ако е неразрешим всъщност.

# 13
  • Мнения: 4 589
и аз съм така не мога да спра да мисля за нещата които ме тревожат , ама и проблемите ми не са един или два и са си доста сериозни , ако се задълбоча в тях мога съвсем да лудна , затова гледам да не затъвам в тях  и да стоя максимално на повърхността и може би съм свикнала да ме люлее живота , пък си имам и силно развит инстинкт за самосъхранение .
аз разпускам с филми задължително почти всеки ден преди лягане вечер , тук също или когато съм с приятелките си .
спорта много помага и след сесията ми започвам.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
първо стресът е нещо ,което е по-добре да не се допуска изобщо,а не после да се налага да се борим с него. в този ред на мисли не се ядосвам (вече) за глупости и за неща,които не мога да променя, просто ги приемам и продължавам напред.
а иначе стандартните неща - спорт, разходки, сън, лично време за приятни за мен неща...и т.н. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт