Кои книжки четете на децата си ? А четете ли?

Едно време, когато се четеше на щерката, тя предпочиташе поредицата "Във вълшебната гора" и поредицата за Български народни приказки, дето са по 4 приказки в една книжка и е на принципа на комиксите...малко текст и картинка.
Обичаше и сп. "Барби-Чаровница", "Принцеса", "Том&Джери" и т.н
А аз ама хич не обичах  да й чета книжките от поредицата на Дисни (тези, дето струват 5лв.), ей езика ме заболяваше, гърлото ми пресъхваше  , бе имах чувството, че край няма пуста книжка 

Но "Във гората" й бяха най-интересни и любими 

П.П: на анкетата отговорих с Почти никога, щот баща им за какво е  , ама когато се е налагало съм чела де, где ще ида 

Ами ние сме все още на "бебешките" книжки-Мечо знае да брои,Кой на кого е дете и подобни,по скоро са познавателни а не развлекателни,но пък има много картинки.Иначе веднага след като се роди татко купи "Мечо Пух" и си я чете сам,смятам скоро да го впрегна да чете вечер по малко.

Ох, опитвам се да и чета приказки, но често тя ми дръпва книгата от ръцете и почва да я разглежда. Няма търпение да и чета. По-харесва набързо да и разкажа приказката по картинките.

Всяка вечер задължително,по около половин час,направо ми се схваща езика
И ние четем неща,които мисля,че са за по-големички деца - всичко на Астрид Линдгрен (в момента сме на Ние децата от Шумотевица),чели сме Малката принцеса,което съвсем не е за неговата възраст,но му беше интересно,чели сме даже на Джералд Даръл - Моето семейство и други животни,което е книга за големи,но сме се забавлявали и кикотили като луди Хит беше също и Малка къща в прерията и Малка къща в гората и на Джани Родари - Лукчо.Франклин са ни любимите,имаме всички излезли досега плюс филмчетата,също и Каю.А Карлсон вече съм го намразила от сърце,защото го препрочетохме 2 пъти досега и отново го иска - ама няма кой да се хване да му го чете трети път,като се научи сам да чете,да си го препрочита колкото иска.
А,и понеже четем винаги по две книги едновременно (и аз правя същото,обикновено чета 3-4 неща едновременно според настроението ми),десертът ни е Библия за деца - помагалото по Религия за първи клас - доволна съм как е направено,разбираемо са разказани нещата,а на него открай време му е ужасно интересно всичко,свързано с религията,не знам защо - никой у дома не е с уклон натам и сме както повечето семейства - някои истории ги знаем от обща куртура,а а църква се поди само на Цветница,Великден или някой друг празник.

Четем, четем
Имаме една книжка за Франклин, "Дядо вади ряпа", " Животните в зоопарка", "На двора", " Котаракът в чизми", " Спящата красавица", "Кой къде живее"- от тези, които са с твърдите картонени страници и са с повече картинки.
А от моята лична детска библиотека имам много любими книжки и смятам да й ги чета, но  ще им дойде ред по- нататък, защото не са кристиноустойчиви

Всеки ден четях, всеки ден сега чете сама
На девет години е. Започна да чете сама в първи клас /по-къси книжки. Най-често препрочиташе тези на Дисни, къси приказки, поредицата за Франклин и т.н./. Разни детски романчета или дълги приказки продължихме да й четем ние, с баща й. С приказките понякога правихме и съвместно четене - малка част тя, после аз и така се редувахме.
Спрях да й чета окончателно след края на първи клас. Когато връчиха първия летен списък, реших че е редно да си ги чете сама, за да се упражнява /те голяма част си бяха вече четени книжки/. Видях, че се справя и спрях
Междудругото, в периода, когато четяхме съвместно, забелязвах, че проявява много слаб интерес към четенето. Не към книгите, а към самостоятелното четене - просто на хляба мекото е по-вкусно
Сега, за наша радост, е страстен читател
За около 5 годишни, освен споменатите, мога да ти препоръчам, примерно:
1. Всякакви приказки
2. Почти всичко на Астрид Линдгрен - "Децата от улица Тряскаджийска", "Ние децата от село Шумотевица", "Емил от Льонеберя", "Мили мой мио", "Роня, дъщерята на разбойника" и т.н.
3. Крокодилът Гена - Едуард Успенски
4. Малкият Плюк от голямата къща - Ани М. Х. Шмит
5. Ферди мравката - не съм я виждала по книжарниците, аз я бях взела от библиотеката и не си спомням автора
6. Пчеличката Мая - Валдемар Бонзелс
7. Маншон, полуобувка и мъхеста брада - Ено Рауд
8. Зайчето Питър - Беатрикс Потър

От бълг.автори
1. Тошко Африкански - Ангел Каралийчев
2. Разказите на Емилиян Станев
3. Приключенията на Лиско - Борис Априлов
4. Страшни смешки, смешни страшки - недялко Йорданов
5. Пет приказки - Валери Петров

и т.н. и т.н.


 

четемами как да не четем,порадицата на Фют за гората са ни любими,сега фаворит е "Горската аптека"

Не всяка вечер, според моето настроение е общо взето и от разни други работи зависи.Но не го приемам както задължение или нещо което на всяка цена трябва да направя.
Четем приказки, последно и четох приказки на Лафонтен и мисля, че нищо не разбра от тях въпреки, че твърди че и харесвали. Иначе основно приказки, почвали сме за Пипи но не и хареса, за баба Цоцолана и хареса, обича стихотворения, за мечо Пух и други според мен безсмислици. Четем всичко от Бърборино, изнудва ме за Барби списание и и го купувам но отказвам да го чета.
Харесват и образователните поредици /като Моливко, има и други/ и с тях се занимаваме...но не всеки ден.

Четем, четем. Не всяка вечер, защото понякога се омотваме и отдаааавна минава времето за сън, та гледам по-бързо да я трупясам, а почнем ли да четем, 20-30 минути не мърдат. Но иначе четем, и приказки разказвам.
В момента четем основно за Франклин, както и 2 книжки от Биатрикс Потър. Понякога и други книжки с римички - Кой къде живее, Трите котета и т.н. Също и за Мечо Пух четем...
А аз чета (за пореден път) поредицата на Тери Пратчет, ако някой ме пита.

Четем всяка вечер, или аз или тати.
1. ЗЛАТНА КНИГА НА ПРИКАЗКИТЕ.
2. 101 БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ.
И МНОГО ДРУГИ.

 Четем  не всяка вечер, но често. Прочели сме почти всичко на Астрид Линдгрен, лятото четохме приказките на Ангел каралийчев, "Тошко Африкански", сега четем "Патиланско царство", "Мечо Пух " ни е от любимите! Има страшно много книжки, които аз с удоволствие чета, но много ми се иска да създам в децата си любов към книгата!

И аз чета всяка вечер приказка преди сън. Доскоро четях само на дъщеря ми (7 год), защото синът ми (3 год) обичаше да разглежда книжките и да разпитва по тях, но не и да слуша приказката така, както е написана.
Сега чета приказки, които слушат с интерес и двамата, защото си лягат заедно: всички за Франклин, поредицата "Във вълшебната гора", "Мишоран калпазан" и "Врана неразбрана" ( поредица Непослушковци), Приказки за лека нощ, една поредица за Флинстоун, една за Том и Джери. Любима и на двамата е "Приключения с петлета" от Атанас Мочуров, особено Двете петлета и мотоциклета (нашата книжка е издание 1968 год, сега не съм я виждала).  Та Двете петлета и мотоциклета и Работна мецана и на сън да ме бутнеш и започвам да ги рецитирам
 За по-големи дечица препоръчвам "Златна книга на приказките" и "55 приказки за принцове и принцеси, джуджета и великани" (за съвместно четене у дома не стават, защото нямат картинки).
Прави ми впечатление, че дъщеря ми на този етап не харесва дълги книги - започнахме "Пипи дългото чорапче", прочетох 10-ина страници и дотам...  Обича приказките, според мен защото чува историята до края наведнъж (изкл. е Снежната кралица - нея я четохме почти седмица). Виждам, че по-малки деца слушат с интерес цели книжки, и се чудя - има ли и други като нея?

и ние се опитваме да направим четенето традиця. преди години много четях на виктория, сега естествено тя си чете сама. с габа не четем непременно преди лягане, но като се замисля, горе-долу през ден някой от нас й чете нещо. тя даже се е научила да търси вики за четене на приказки, защото кака й никога не е твърде заета. отделно често си носи книжка в детската градина и учителките й четат.

тази сутрин купих от една сергия до х-л плиска (в софия) много красиви книжки на издателство "златно пате": гъбарко, житената питка, дядовата ръкавичка и болен здрав носи. довечера ги подхващаме.

много е важно децата да ни виждат да четем, за да заобичат и те книгите. а аз напоследък май чета след като те са заспали. също смятам, че книгите трябва да са на достъпно място - ние в кабинета сме отделили няколко ниски рафта за детските книги, за да може габа сама да си ги взима. тя е особено горда, че нейните книги стоят при нашите, т.е. също толкова важни са.

Всяка вечер преди заспиване чета приказки на дъщеря ми.
Изчела съм цялата поредица от "Енциклопедия на златните приказки", "Красавицата и звярът" - поне 20 пъти съм я чела, приказките от сп."Барби чаровница" - повтаряме ги докато излезеновия брой на списанието и много други книжки останали от моето време.
Всяко влизане в книжарница е свързано с купуване на книжка и прочитането и по няколко пъти

Четем и ние почти всяка вечер, не мога да изброя всички книжки, които сме изчели. Лятото се беше запалил по Тошко Африкански и Патиланско царство.

Вече срича, така че се надявам в скоро време да започне да се "самообслужва" в четенето

Иначе много обича и списанията като Дъмбо и Мечо Пух, защото му харесва да решава задачите.

Аз лично най-мразех да му чета Мики Маус, защото тези комикси са си жива мъка за четене, вече не му ги купувам.

Хедра и аз съм голям фен на Дж. Даръл - с него съм си отрасла . Ще взема да пробвам скоро да и прочета някоя от книжките за детсктвото му -  дано й  харесат. Ще е голям кеф да ги четеме заедно.
Стела "Зайчето Питър" никога не ми е попадала /до колкото знам на български е имала само едно съкратено издание преди доста години/. Чувала много хубави неща за нея и искам да я имаме- ти от къде я намери?
Сисонка и Цвети се отегчава от по-дългите романи - единствено Карлсон /който, е по-къс/ прочетохме в пълен вариант. Другите ги посъкращавам малко /без нейно знание/ - изпускам цели глави или някои по-описателни пасажи

Иии тази тема май я нищим за пети път  Нищо де!
Чета всяка вечер задължително преди заспиване. Няма книжка - няма заспало дете. Човекът си държи на ритуала.
Освен това ми се налага да чета по всяко време на деня, когато Ането ме спипа да си почивам  Мъкне ми книжката и ако се оставя, след нея ще ми домъкне и втора, и трета. Като рисуваме, сгъва си рисунката като книжка и казва - Чети ми!
Определено отказва просто да й разказвам приказки, иска да й чета. Но обича и приказки на запис.
Обича всякакви, но определено предпочита да има картинки на всяка страница.
Харесва приказки от всякакви жанрове - за животни, за "пинцеси", за дечица, запомня фрази от приказките и ги изпробва в ежедневната си реч /пресен пример от вчера - вечеряме и тя изтърсва: "А доколкото ми е известно, бръмчи мухата" /това след след слушане на "Мечо Пух" на запис, там има една фраза "доколкото ми е известно, бръмчи пчелата". Дечкото е мислил, мислил, и измислил възражение/

В момента е на вълна класически вълшебни приказки, но обича още и
Франклиновците
"Когато бях голям", "А ти знаеш ли?", "Как да отговоря" на Ева Яниковски
Приказките на Биътрикс Потър
"Аз и сестра ми Клара" на Димитър Инкьов
"Копче за сън" на Валери Петров
"Мечо Пух" на Милн
една книжка за Голямото малко червено влакче, не помня автора
Приказките на Сутеев

И няма умора - може да знае наизуст съответната приказка, обаче не й писва да я слуша за н-ти път. Затова като дойде някоя баба или някой дядо на гости, първо ги цаним да ни отменят за стотното
четене на "Франклин и тайният клуб", да речем.

Бу, питам те  Аз пък довърших "The Sweet-Shop Owner" на Греъм Суифт, но не я препоръчвам, доста е атмосферна дори за този автор. Предишната обаче - Wise Children на Анджела Картър - беше много забавна и увлекателна. Сега ще почвам Джелалудин Руми.

Лекси, Със сигурност няма да е само едно издание.
И аз знам за едно старо, цветно и го търся, но засега безуспешно.
А иначе аз имам издание на "Пан" от 1996. Вътре има има и други приказки на Б.Потър. Илюстрациите са на авторката, но са черно-бели.
Честно казано, обаче и тази книжка не съм я виждала скоро по книжарниците

Ето тук и тук две снимки от мойта

да, но никой не ме слуша. Май ги чета на себе си

Четем всяка вечер, така се приспива. Карам я да си избира две книжки, от тънките (по 2-3 приказки вътре) и толкова, иначе ако я оставя да четем колкото иска... 1-2 часа не ми мърдат.
Любимо е всичко за Мечо Пух, Барби и Вълшебната гора.

И на мен Дж. Даръл ми е любимия автор - особено трите книжки за Корфу, мога да ги прочета поне още сто пъти и всеки път се смея с глас.
А иначе имаме цялата поредица на Франклин, чакаме с нетърпение да излязат последните две книжки и усилено ги четем.
Също така Лукчо и Приключенията на Джелсомино в страната на лъжците.
Мислим да започваме Емил от Льонеберя, Пипи малко сме чели и разни приказки всякакви.
А от списанията - Бърборино и Мечо Пух - много са хубави и двете.

Четем, я. От сега ми се схваща езика, ама пък ми е кеф!
Все още предпочитаме книжки с картинки, естествено, също и римувани :
 1.Всичко за Франклин
2. Всичко за Мечо Пух /най-вече от Егмонд поредица "Класика"
3."Непослушковци" - Врана-неразбрана, Мишоран-калпазан, Буболечка-пречка и др.
4. Братя Грим - избрано
5.Андерсен - избрано
За по-големите деца препоръчвам горещо всичко на Туве Янсон - от нея любимата ми е "Невидимото Дете"
"Приказка за Стоедин" на Никола Русев
Африкански приказки

 Четем, разбира се!
 Каката вечер вече заспива доста бързо и през седмицата не остава време, но събота и неделя - да.
 Малкият тепърва започва да проявява интерес към книгите, но все още неиздържа цяла приказка/за разлика от сестра си която от много малка искаше да й се четат приказки и слушаше в захлас/.
  В момента на дъщерята /почти на шест/ четем:
  1. Български народни приказки/тези 4 приказки в една книжка/
  2. Български народни приказки/вкл. Неродена мома и Златната ябълка и т.н./
  3. За Франклин.
  4. Поредицата "В гората"/все още има интерес към тях/
  5. Приказките за Хитър Петър
  6. Приказките на братя Грим
  7. Приказките на Андерсен и др. според настроението.
 
  Малкия /на 2 г/сега все още е на :
   1. Работна Мецана
   2. Дядо ряпа вади /едно страхотно издание с твърди корици, като за нас, оживяло от каката/.
   3. Поредицата "В гората" /но са му дългички и не издържа до края/
   4. Червената шапчица
   5. Вълкът и седемте козлета
   6. Трите прасенца
   7. Трите котета/страхотна книга останала от моето детство/
   8 . От една поредица  - "Мишоран калпазан, "Врана неразбрана" и другите.
 
   Има толкова много книжки вкъщи, че сигурно съм забравила някоя.

Това си е ритуал преди заспиването вечер - минимум 2, че понякога и три книжки.
В момента /от няколко месеца/ купувам книжките от поредицата за Мечо пух и приятели, която излиза всеки месец. Вътре има хем прикацки, хем забавни игри, развлечения и информация за видовете животни.
Другото, което чета, са книжките от поредицата "Във вълшебната гора" - вече са 35, но купувам по една на месец /и от тях/ - в рими са описани приключенията на горските обитатели в различни ситуации.

На нас са ни любими книжките на ПАН и на ФЮТ (все римушки), а също така и поредиците за КАЮ и Франклин (на ФЮТ).

По-рядко четем,по-често разказвам!Особено приказките които се коментират и разиграват като театър в детската градина-задължително !Вечер е абсурд да чета,защото съм го научила на тъмно да заспива,в почивните дни като си легнем на обяд-тогава става за четене!Чета му  от Братя Грим,Шарл Перо и български народни приказки

"Разчетваме" приказки,ако не всеки ден то поне през ден-два.
Любимо ни е преди да заспиваме следобяд,и чат пат вечер.
А ма на мен взеха да ми писват,като се е влюбила в две три книжчици само тях разчетваме,вече на изуст ги знам-Горската болница,Сладкарница Тинтява,Горска Поща.
Трябва да купя нови,та да позабравиме старите 

Да, моят син е колкото твоята Цвети, той е р. на 25.02.00г.
Поредицата 'Франклин' е абсолютен хит при нас! Почти няма книжка от поредицата, която да не сме я купили. Свеки, по-точно, защото тя отговаря за Франклин.
Иначе 'Приказки за Лека нощ' и 'Зелена книга на приказките' са другите две книги с които се приспиваме всяка вечер.
Поняко четем Братът на мечката, Пинокио или просто някоя 'малка бърза книжка'.

Но, както каза и Шани, преди Франклин, фаворит ни беше горската предица.

Сега вече и много приказки за слушане сме му качили и той обича да седи и да си ги слуша със слушалките сам.

И при нас четенето преди сън е традиция. Дори понякога го заплашвам ако нещо не ме слуша, че ще си легне без приказка и обикновено върши работа  . Синчето е вече първокласник и чакам с огромно нетърпение момента, в който вече няма да съм му нужна за четенето, не че не може, но още чете много бавно, губи нишката и се изнервя, пък знам ли, може и той да е открил на хляба мекото . Досега сме чели част от Астрид Линдгрен - Емил от Льонеберя, трите книги за Карлсон, Пипи, Децата от Шумотевица, Приказки по телефона на Родари (това е нашият хит!), Приключенията на Лукчо, Джелсомино, Ян Бибиян, Мечо Пух, разбира се, цяла купчина български народни приказки, книги от моето време с приказки на различните народи, за Тошко Африкански, През гори и води на Емилиян Станев също е много високо в личната ни класация. А, и приказките на Ръдиърд Киплинг - ненаситен е за тях, особено за котката, която ходеше където си ще! И нали сме вече по-големи са ни особено интересни вече детските енциклопедии - имаме цялата поредица на Хермес "Да научим всичко за...", че и някои на други издателства. Много се радвам, че вече е по-голям и мога да споделя с него книгите, които на мен самата са ми били любими като дете. Майка ми пази всичките ни детски книги и сега чувството е много странно, когато гледам как синът ми чете същата книга, която в определен момент е била и моя настолна и е била и в моите ръце... Нещо изпадам в носталгия по моето детство... Сигурно и затова ми се струва, че книгите от моето детство бяха с по-красиви илюстрации, с по-добро оформление?... По едно време му четях Моята първа Библия в картинки и интересът към нея беше доста голям при условие, че в къщи не говорим по тази тема. Само дето книжката е сякаш за по-малки деца и историите са много съкратени и опростени, та трябва и аз да потърся друга подобна книжка като за неговата възраст .

О, да, това си ни е традиция. Много го обичам този момент, откакто беше мъничка и се сгушваше в мен, а сега вече се редуваме в четенето разбира се.
В момента четем Хари Потър4 и много ни харесва и на двете 

Mnogo harseva zlatnite balgarski prikazki,poredicata vav gorata i vsichki za Franklin,chetem vseki den,televizia ne gledame.Fenove sme na Barborino,ako ne ste go kupuvali goreshto vi go preporachvam,chakame s netarpenie vseki nov broi.

От скоро започнах да принтирам приказки и стихотворения от нета - има много хубави //намерих дори и една приказка за зайчето Питър/, но шъъъът да не чуе шефа

Всяка вечер четем, което си е част от ритуала. В началото бяха богато илюстрованите и вечни "Червената шапчица" и т.н. Към 4 години четяхме по автори или тематични - "Френски приказки", "Индийски приказки", "365 приказки за лека нощ" и т.н. На 5 години - "Пипи..", "Алиса..", "Карлсон", "Люкчо", "Ян Бибиян", "Патиланско царство", без да прескачаме разбира се "Цар лъв" и поредицата на Дисни.  На 6 минахме на различни енциклопедии. Сега, слава богу, се е научила да си чете сама и когато не можем да й обърнем внимание си препрочита добре познатите книги.

Моята пък все още не може да издържи на една приказка до края,а е почти на 5.Затова чета късички.Тя същи харесва Франклин,сп.Мечо Пух,поредицата"В гората" и класическите "Снежанка","Трети прасенца" и т.н.Но книжката ако няма картинки не й е интересно.Допреди да се роди брат й четяхме всяка вечер преди заспиване,но за съжаление сега нямам тази възможност.Аз самата обожавам книгите и ми се иска и у нея да възпитам тая любов.Даже и на библиотека съм я записала и ходим от там да й вземаме книжки,но за съжаление им е много беден асортимента.

Всяка вечер чета на малкия поредицата за гората: горската детска градина, горската поща,училище и т,н. а също и за Буратино - малкия е влюбен в Малвина

Големия вече сам си чете, но едно време доста му четях. Сега се опитвам с малкия но той още не вдява за какво става думи и иска да дърпа книгите и да ги къса, така че ще поизчакам.

Ооооо, и аз чета! Може да ми се смеете, то моето жабче си е още бебе, ама нещо нямам търпение да дойде времето, когато ще иска приказка и сега му чета. Най-вече от поредицата $Златното пате$, защото са с много красиви илюстрации. Любимата му е $Житената питка$, заради усмихнатата жълта питчица. Жълтият цвят много го привлича. Още вкарва всичко в устата, та трябва да внимавам и да съм бърза, но чета.  

Четем си - всяка вечер за лека нощ. Голям пазарлък става - 1 приказка? - Не, 6! Моля те! Коки много харесва всичко за Мечо Пух и Палечка, Трите прасенца. Имам една много голяма книга с приказки от всякакви странио, ама много убийства в нея и нещо ми се вижда раничко за нея. Пък и приказките са длъжки за нас.

от три дена пълен хит са приказките за гугулета на юлка.
много се радвам, че и на малката толкова се харесва нещо, което искрено ме разсмива

И аз започнах да чета на моята от тази възраст - 6 м 
Вчера и прочетох в оригинал "Малката русалка". С ей такива очи гледаше . Смятам да продължа и с другите Андерсенови приказки

Пускам един линк със списъкът на ЕТ, който съм си го копирала от една дирска темичка и ми се вижда страшно полезен:):

Списъкът на ЕТ

Иначе по темата - чета й винаги преди сън и доста често по друго време. В момента хит са едни приказки на Шарл Перо с много хубави рисунки. Много обича да й препрочитам Бърборино-тата. Харесва и книжките на Дисни, харесва и Пипи и Карлсон, които обаче не й ги чета, а преразказвам в сбит вариант. Много обича енциклопедии, купуваме тези от поредицата Моята първа енциклопедия за... С хубави и много картинки са и с малко текст - точно за нейната възраст.

Много е добър списъкът на ЕТ.
А виж, тези енциклопедии са идея.
Другото любимо нещо е да си измисляме приказки - решаваме за какво ще е приказката и с поредица подканящи въпроси от моя страна измисляме какво се е случило. "Кой дошъл тогава?" "И той зарадвал ли се или не?" "И какво казал?" "После какво направили?"

Моите меченца сега са на вълна да им измислям приказки - измислили сме една катерица Жоро и за нея разказвам всяка вечер-как ходи в библиотеката, в горската аптека, как открива какво му харесва да прави, как гостува на приятели и започва работа, днес може да го пратя на курсове по горски езици...имаме също една гара-описвам им една картина на Сезан ако не ме лъже паметта,Парижката гара- в която живеят две вълшебни влакчета със специален вагон за лакомства и саксии с маргаритки по прозорците на купетата,които се поклащат докато влакът пътува и казват на селцата и дърветата здравей,здравей...
иначе четем много български народни приказки, но май е време за Андерсеновите-филмът по бтв много им хареса.

Брей, май и аз ще трябва да се напъна да си измислим приказка . Със сигурност децата ще запазят много по-хубави спомени от една съвместно измислена приказка, от колкото от коя да е прочетена. Мерси за подсещането

Всяка вечер четем - таткото чете, а ние с дребния слушаме. Аз избирам книжката и така просвещавам и двамата. Опитваме се и през деня да чета на малкия, но той все едно има шило в дупето и не застава на едно място. Обикновено четенето протича по следния начин:
Аз: Я сега да си почетем мъничко от тази книжка-а-а.
Дребният хвърля едно синьо око на книжката, колебае се. Аз го изнудвам. Той сяда до мен. Аз чета три изречения. Дребният вече е разгледал картинките на страницата и се опитва да отвори на другата. Аз се боря юнашки. В крайна сметка изчитам две страници.
Дребният (дръпва ми книжката): Сега аз ще ти чета.
"Чете" ми. Неговите приказки са по-готини. В тях има много повече екшън, винаги има чудовища и битка. Никога не стигаме до финала.  

Всеки божи ден!!!!
Франклин е любим...после идват разни други приказки, а напоследък и една детска енциклопедия с животни..

Да, по всяко време. Често за "добро утро". Разнася книгите навсякъде и съответно оставя там, а после четем "Франклин подрежда своята стая" .

Иначе любима поредица с класически приказки е на издателство "Гема" (с много красиви илюстрации на Тони Улф), но често четем и от стари издания (заради носталгията ми по текстовете от едно време (прев. на Димитър Стоевски напр.))
Приказките на Сутеев (бях приятно изненадана наскоро да видя ново издание с рисунки на автора)
Пр. на Беатрикс Потър (старо издание)

 Лекси , скоро видях няколко книжки на Беатрикс Потър в "Ориндж" с автор. рисунки, на англ. обаче.
Мравката Ферди, Мечо пух
Напоследък сме подхванали "Патиланско царство".
Обича и много занимателни книжки от рода на "Моливко" и детски енциклопедии и книжки тип "защо" от рода на "От къде идват нещата около нас", "Къде отива боклукът", "Защо самолетите имат крила" и т.н.

ЕЕЕх, сега виждам за "зайчето Питър"
Аз я имам. Беше ми любима като дете...сега я чета на Елина, но картинките са доста кофти и май не я впечатлява особено засега....

Ха, вижте на какво попаднах - "Зайчето  Питър" с текста и картинките. Жалко, че другите приказки още не са публикувани.

 В момента за Лека нощ, им чета "Страховити буболечки" от поредицата Искам всичко да знам, чета го по тяхно желание, преди това четох "Човешкото тяло"

Ние сме на " Дядовата воденичка" - стара книжка от моето детство , с много красиви илюстрации и Бг приказки . Стигнали сме до "3- мата братя и златната ябълка" - после преди заспиваме , удряме и едно представление  по сценарий на последната приказка и доволни заспиват.  Само снощи не се поразбраха кой ще е ламята , кой - юнака , че се наложи да режисирам ...

Аз пък още преди години измислих една Орехка - момиченце, малко колкото орехче, което живее много забавно - плува в мивката в черупка от орех, пързаля се с бананова обелка и др.подобни. Има си и един приятел Бръмбарко Наскоро дъщеря ми започна да разказва на брат си истории за Орехка (последния път се разрева, защото му станало мъчно, че и е студено
Но у дома цар на измислените приказки е татко им - той никога не им чете, винаги им разказва някакви истории за "Бай Иван" и те го слушат ей така

Чета. Доскоро ме хващаха един два пъти в седмицата, защото си имахме баба на гости, на която и пресипваше гласът от четене. Тя обаче си отиде и сега е мой ред.
Много харесва да четем за зайчето Питър, Трите прасенца, Лейди и скитника( тая съм я скрила временно защото докато я прочета ми излизат пришки на езика ), Цветята на малката Ида и др.
Сега си имаме нова мания. Има една поредица Моят мечо от която имаме две книжки Мечо прави път и Мечо златотърсач и двете ги знае вече наизуст.
Аз открих в нета още няколко от стихотворенията от тази поредица, но ми се иска да ги събера всичките.
Ето това са от нета:
http://pogovorki.hit.bg/mybear.htm
Молбата ми е ако имате някой други стихчета от поредицата да ги препишете и да ми ги пратите или да ги пуснете в темата.
Благодаря предварително.

В момента най- интересни са:
Работна мецана
Грешка-смешка
Вълкът и седемте козлета
Грозното пате
Медената пита
Гъбарко
Шишарко
Медунчо
Житената питка
Сиводрешко и Бързобежко...

Despina , имаме :" Моят Мечо -  Строител" , - Лекар" , - Пожарникар ", - Музикант " , - Готвач". Коя искаш да ти препиша ?

МАмчета, а кога почнахте да четет? Аз пробвах - малкия даже не ме поглежда! Пробвах със стихове дажге на руски, че е по-музикален като език, пробвах песнички - бе нищо го не впречатлява а аз обичам книгите... дано и той ама пък татко му е скаран с тях ...
малък ли е или?

Е, детето ти няма годинка! Пробвала съм да й чета преди годинката, но по-скоро ей тъй, на майтап, не съм очаквала да реагира като голямо дете. Към година и половина почна да се заслушва. Иначе към годинката интересни бяха книжките с по една рисунка на страница...

Четем, къде ще ходим. Редуваме се през вечер с баща й. Освен нашите книги, й взимам и от кварталната библиотека, че иначе ми става скучно да дъвча едни и същи. Тя настоява да си избере коя книга да се прочете конкретната вечер, това добре, ама реши да си избере и езика (английска книга на български или обратно) ме нерви, защото се искат повече усилия, ама какво да се прави.
В момента "фаворити" са:
-Книга за джунглата (на български)
-някаква тъпа приказка за 3 козлета и трола (на английски)
-някаква безмислена приказка за катеричката и спящото и братче (англ.)
-Малечка Палечка
-Червената Шапчица (английския вариант е политически коректен: вълкът не изяжда бабата, а тя се скрива под леглото  , а ловеца не го убива, а го изгонва  )
-Хензел и Гретел
-Рапунзел
-трите прасенца.
Аз предпочитам съкратените варианти на приказките, зашото вечер докато изкъпя и накърмя бебето, после докато оправя и малката, на мен ми се приспива повече от нея. Ама тя ако усети, че са много кратки, ме кара да ги чета по няколко пъти.

моят безобразник е почти на три(в края на ноември ще ги навърши) и още не реагира както подобава когато му чета  ... в най-добрия случай държи да стоим на една страница, да сочи картинката и нещо да коментира за нея, но тежко ми ако се опитам да обърна на друга страница или да променя разговора, който той диктува.... но да слуша историята в книжката, била тя и от ред на страница - абсурд...
за сравнение, голямата му кака започна да се заслушва на около две годишна възраст, сега на 10 обожава да чете, така е от както се е научила, със седмичните пари, които и даваме си купува книги(не че не и купуваме и ние, но явно не може да измисли нищо по-привлекателно, за което да ги похарчи). малката му кака - в момента осемгодишна, слушаше внимателно като чета от преди да навърши годинка, сега обича да чете, но не чете колкото сестра си, предпочита да играе . явно си е до дете, не мисля, че можеш да научиш или да спреш някого да обича да чете. а за вашата възраст ми се струва най-подходящо да разглеждате книжки с прости картинки както ти е казала анда и да коментираш по тях - това е зайко, какво прави той?, сигурно си търси морковче, а виждаш ли листата на дървото?, те са зелени и т.н.

ами ние още не проявяваме интерес към книжките

Да отговоря кога започнахме да четем: Калина е на 2г и 7мес, не си спомням кога точно започнахме да четем (говоря за редовното четене вечер) ама със сигурност си спомям, че след краткия престой в БГ при дядо си "Професора", след настояваше сама за редовно четене вечер. Иначе аз още като беше на годинка се опитвах да й задържа вниманието с подходящи книжки, ама с много променлив успех.

Има много хубава поредица на "Егмонт"-"Чародейства". С много хубави рисунки и удобен за децата формат. Моята дребосъчка е на 2 и половина и непрекъснато ми ги носи - "Чети!"
Освен Пепеляшка, Снежанка и т.н. има и по-нови като Търсенето на Немо, Бандата на кравите....

Четем всеки ден: " Животните в гората", "Дядо вади ряпа", "Дядовата ръкавичка", "Под гъбата"  ей такива книжки...  И самичка "чете" Трите прасенца" , много е сладка.             

Чета и всеки ден.Засега-каквото ми падне-от книжки с картинки и 2-3 реда на страница до немного дълги приказки.Като начало съм се ориентирала към картонените книжки,защото нормалните ще бъдат сдъвкани и накъсани за отрицателно време.

Аз съм много горда, защото вчера завършихме първата си истинска и голяма детска книга - "Приключенията на Моливко и Сръчко"на Юрий Дружков. Дребният страшно я хареса и което за мен е най-чудно, разбра я. Досега бяхме чели само малки книжки с много картинки.

Ха, Моливко и Сръчко и ние сме я почнали. Иначе първата почната и завършена голяма книга беше "Пипи Дългото Чорапче" - особено привлекателна за нея, понеже от бебе има една кукла "Пипи", с която много си играе. Примъкваше я в леглото "Да слуша приказката за себе си". Най-много ме радваше, като започне да се смее по време на приказката - при това на място!

Ние на скоро прочетохме приказките за Гугулетата на нашата Vasilisa Umnica и много ни харесаха. Много съжалявам, че не можах да намеря и първата част, която отдавна е изчерпана, но се надявам все някога да я преиздадат.  Приказките наистина са разкошни - оказа се, че са любимите и на съседските деца.
Vasilisa      
Искаме още приказки за гугълското семейство!!!!

Преди години имаше поредица на сънчо за едни гугулета /и едно кокоро/ имаше, дали са същите от книжката или просто е съвпадение. Ако са, разбирам защо толкова много ги харесват децата!

Иначе за книжките - да четем всяка вечр, когато се върна от работа, предимно книжки с рими и сравнително късички /все пак възрастта не позволява да четем романи/. Любимата е "Гъбарко".

Може би са същите. За кокоро - няма, но има Кокорани и баба Кокорана. Нека Василиса да си каже

Ех, стоплихте ми сърцето! 
Същите приказки са, аз съм автор и на книжките, и на телевизионната поредица. За съжаление това, че децата харесаха детските, не се хареса никак в самата телевизия  и от три години там мухлясват още двадесет и четири епизода. Има готов декор, кукли, режисьор на старт, но няма разрешение за снимки. 
Междувременно има и още три книжки, но пък бг издателствата не желаят да рискуват с български автор. Омагьосан кръг, ама аз не се отказвам да тичам в него като някой луд хамстер. 

Ама ти това ... сериозно ли ? Та какво му е рисковото, на мене чуждите автори по-рискови ми изглеждат, защото колкото и да има всеобщи теми, внасят детайли от чужди действителности и нрави.
А що се отнася до това какво четем , напоследък по ваша препоръка момичета  , Франклин, Франклин, Франлин! С "Пипи ..." обаче претърпяхме неуспех, и май заслужен  . Още като започнах да чета как живee самичка и колко е весело, че няма кой да я дисциплинира, настъпи озадачаване. Оказа се, че за моите деца изобщо не е забавно да няма мама и тати! А поведението на Пипи в училище не направи никакво впечатление на моя предучилищен ученик. Ами на фона на училищна програма, където принципа е да има радост, радост, и пак радост, а учителките да са вълшебници, Пипи май е скучничка.

На моите пък Франклин им е безумно скучен. Пипи сме я чели  2 пъти, после и детето само си я прочете. Чело е и много приказки на български, разкази на Емилиян Станев, сега чете Маншон.
Иначе от местните чете най-вече книжки от по 100ина страници, но с едричък шрифт. Има една поредица "Magic Tree House ", цялата я изчете, макар че то продължават да бълват нови!!! А прочете и "Братята с Лъвски сърца", но на английски.
Малкото хич не си пада по художествена литература. Дай му научно -популярна, но със снимки. Харесва нещата в детайли и е "изчело" много книги. До библиотеката ходим всяка седмица и се взимат тонове книги.
Ние сме четящи с баща им, и искрено се надявам и децата ни да са такива. За голямото не се притеснявам много, защото много чете - събират му се 4-5 часа на седмица (самостоятелно четене сборно и на 2та езика) - на 7 г е. Малкото още не може да чете на нито един език, но то е само на 3.

Много благодаря за тази тема, защото успях да си харесам заглавия на позабравени български детски любими книжки и подозирам как ще ми пращат пак колетчета 

има ли някъде в нета повече инфо за тези енциклопедии? защото аз имам няколко пратени от Блгария, но те са преводни от тукашни доста нескопосани като факти  енциклопедии. затова много внимавам какво купувам като справочници - има доста неточна информация, независимо колко текст има. но пък им признавам оформлението на научно-популярните книжки - красота, но пък струва ли си, ако вътре информацията не е точна 
Разбира се, че има и добри, но болшинството не са много ценни, като се изключат снимките, картинките и оформлението.

Ето ти линк с една такава, а ей на тая страница са всичките. И те са преводни. Неточности не съм забелязала и текстът е подреден. Има доста други, подобни, които са доста хаотични. Освен това ги чета на 3-годишно, на което със сигурност не му е интересно да му чета текста 1:1, за това повече разглеждаме картинките и обяснявам "с думи прости".

Блажка ме подсети за нещо, което и мен много отдавна ме човърка. Как ще реагираме, ако нашето дете изведнъж се сприятели с една такава Пипи. Пипи е много готина, аз съм й страхотна фенка, но съм съгласна, че прави и неща, от които на всеки родител ще му настръхне косата - най-дребното, от които е да вземе една четка от банята, за да разбърка сместа за палачинки, или да отхапе отровната гъба, или да изпие цялото "люкарство"...Ами, аз бих била доста притеснена.

И друго въпросче. Имам и епизодите на Франклин и книжките. Разминаването по между им е доста голямо. Аз съм нарочила книжките, че са преведени кофти, но де да знам. Чужбинските майки да кажат, филмчето съвпада ли с книжките, или е свободна интерпретация.

Tinkerbell, аз си признавам, че не съм гледала сериите, макар че децата ги знаят (лоша майка съм брей, използвам телевизора за детегледачка  ). Но в книжките са описани ситуации, много близки до света на моите деца, и затова така ги харесваме. Особено имаше една за притесненията на първия учебен ден, която ме възхити с детайлността на наблюденията. Моят син си каза, че се е чувствам по същия начин - едновременно ентусиазиран (наистина стана много рано) и смутен от тези отракани и свръхприказливи индийчета на автобусната спирка. За превода обаче нищо не знам. На английски ми звучат добре.

"Български народни приказки", "Приказките на братя Грим"..., последната беше "Хари Потър и огнения бокал" докато не го хванах, че следи с поглед докъде съм стигнала. Най-трудно ми е било да чета комикси - "Оооо", "Буууух", "Прааас", слава богу, че вече чете сам. Но за да не забрявя аз да чета , в скоро време пак ще подновя четенето с малкия .

Напоследък любими са й Житената питка, Трите прасенца, Гъбарко, Шишарко и  Горската Аерогара. Чета тази, която си избере. Много обича да разглежда книжки от типа на тези, в които трябва да открива двойка предмети( малък- голям,  крава- теле, ), да отговаря на въпроси по картинки, с две думи такива, в които и тя се включва.

Ние попрочитаме, когато остане време от уроците и другите ангажименти.
Наистина не както на мене ми се иска , защото конкуренцията за запълване на свободното време от страна на TV-то и PC-то е голяма, но има интерес.

Много обича да ходим в книжарницата и да купуваме нови книжки. Даже с дни си ги разнася и спи с тях 
Последната такава радост беше една книжка от поредицата за Лили Чудото. Взехме я, защото мислехме, че е подобна на Пипи и защото я видяхме рекламирана при Ники Кънчев  , но леко ни разочарова.

Сега четем "Патиланци". Бети много се забавлява с баба Цоцолана и Патиланчо 

Аз май не дадох много инфо като питах. Та значи филмчетата са с много повече детайли, историята е по-пространно и по-пълно разказана. А книжките са от няколко страници и ние четем по 5 на вечер Докато филмчетата са ми интересни, книжките буквално са ми скучни, толкова постни ми се виждат. А най-странното е, че има разминаване в главните персонажи, напр. ученолюбивата във филмчето е Бобърка, а в книжките - видрата Шуши, във филмчето си има друга видричка. Гъсочето във книжката е Гери, а във филмчето Гъси. Аз като че ли възприех номенклатурата  на филмчето за меродавна, но понякога забравям и се обърквам...Ако някоя чужбинска мама има под ръка линк с книжка за Франклин, да пусне, да видим това ли са и тукашните. бтв книжката на френски, или на английски е писана.

Ами ние се запознахме с книжките много преди филмчетата и аз се дразня пък от филмчетата, че ми се струват лошо преведени и несъответстващи на книжките 
Проблемът с Шуши май е следният - първият преводач е решил, че понеже животното е единственото момиченце, по-благозвучно би било да е видра вместо бобърка. Другият преводач обаче си държи на зоологическите факти и на бобровата идентичност. Разминаването е досадно наистина, но ние сме се запознали с персонажа като с видрата Шуши и така си я знаем. Снощи ме помолиха да направя преглед на всичките 20 и кусур книжки, за да си говорим за въпросната видра и нейния характер.

 А най-странното е, че има разминаване в главните персонажи, напр. ученолюбивата във филмчето е Бобърка, а в книжките - видрата Шуши, във филмчето си има друга видричка. Гъсочето във книжката е Гери, а във филмчето Гъси.
Има някакво разминаване и в самите книжки - в последната, която взехме (Франклин отива на училище), се говори за Бобър с картинка, сътветстваща на Видрата от предните книжки, а самият бобър се притеснява дали в училището ще има вода...

Погледнах в нета - и в двата варианта "съществуват" видрата и бобърката, но семейството на видрата се премества (което пък било причината за "лошия ден" на Франклин в "Франклин има лош ден") и съответно последната слиза от сцената. А имената Шуши, Гери, Гъси, Рошко  и в книжките, и във филмчетата липсват- пишат за тях като за Beaver, Otter, Bear, Goose.
Ето малко коментари на книжки.
Тук пък са разгледани героите от филмчето.

Да, очевидно "видрата" и "бобърчето" са разменени. Това, което в повечето книжки е Шуши, всъщност е бобърче, ама женско, а това, което си заминава и заради което Франклин има лош ден, е видра. Нищо де! Това да му е кусурът.