И аз да споделя за раждането

Здравейте мами!
Бих искала и аз да споделя, ако ми позволите, моите впечатления за раждането, но първо искам да кажа 3 неща:
1. Извинявам се ако темата не е за тук
2. Това са си мои лични впечатления, не ангажирам никой и не искам да споря за нищо. Ако има несъгласни - всеки има право
3. Извинявам се и за дългия постинг, но това е за сметка на всички мнения, които не съм писала

За раждането
Родих в 34 седмица. Лекарката, която ми водеше ЖК настойчиво ме убеждаваше, че трябва да ми вземе секрет от цервикалния канал за да "не заразим бебето с нещо" и аз нали душата си давам за детето се съгласих, макар и да не смятам, че тази манипулация е безопасна. Пък и нали тя е лекаря... И така получих кръвотечение и малко по- късно ми се спукаха околоплодните води. Знам, че не е задъжително да стане така, но при мен стана.
Повярвайте ми момичета никога не ме е обземал такъв ужас както когато станах от леглото и водите потекоха по краката ми. Така ме беше страх да не загубя бебето... Приеха ме в болницата с изтекли води и  без родова дейност. Сложиха ми инжекция за да може детето да разгърне белия дроб когато се роди. Фактът, че раждането стана 24 часа след спукването на водите не бива да плаши никоя от бъдещите мами. Това си беше просто в моя случай. Всички момичета, с които се запознах в болницата за 2 седмичния престой там бяха родили за 2 до 6 часа, което ми се струваше супер бързо . Преди раждането се притеснявах от клизмата, бръсненето, кой и колко често ще ме преглежда за разкритието и други такива. Не се притеснявах от самото раждане, защото мисля, че то е нещо с което психически подготвената и позитивно мислеща жена може да се справи. За последното се оказах права - говоря за себе си разбира се. Всичко, което бях направила за да съм готова за този момент ми помогна да родя нормално, въпреки че имаше сериозни индикации за секцио. Дори успях да изтърпя и болката и родих без упойка. Така исках докато бях бременна, но не бях сигурна, че ще мога, защото това ми е първо раждане.
Колкото до клизмата и другите манипулации - съвсем не бяха чак толкова неприятни, колкото мислех, всичко е в рамките на поносимото. Преди да родя се притеснявах и от приказките как лекаря или акушерката правят разкритие с преглед или натискат корема при напъните. Мислех си "колко зверско"  . НЯМА такова нещо. Всичко това много помага, защото то се прави само при необходимост. Вярвате или не ако акушерката не ми натискаше корема нямаше да мога да родя. Напъвах се с всичка сила и усещах, че напъна ми няма смисъл докато тя не ми натисна корема. И епизиотомията, която ми се струваше ненужна инвазия също помогна, а и зараства за 5-6 дни и забравяш.
Когато бебето излезе почуствах такова облекчение и веднага ме обзе притеснението, защото чух да говорят, че има проблем с дишането. Най- хубавият ми момент беше когато ми я подадоха за малко. Успях да я гушна с една ръка и да я целуна по слепоочието. ЕЙ ТОВА няма как да Ви го опиша....

За болницата
Родих в "Тина Киркова". Това решение го взех благодарение на Вас и този форум. Доста теми прочетох по въпроса и много от мненията бяха положителни. Имах уговорка с лекар и съм много доволна от този факт, защото случая ми беше особен.  Лекарят /умишлено не споменавам името, защото си има тема за това/ се ангажира с мен не само за раждането, но идваше да види мен и бебето много пъти после. Говори и с лекарките от детското отделение и ми даваше много подробна информация. Не мисля, че е проблем да се роди и без уговорка, защото лекарите там са добри, но аз лично не исках да рискувам. За 2 седмици престой се запознах с доста момичета, половината от които бяха раждали без уговорка и бяха доволни. Само една от тях имаше проблем, защото бяха оставили стажант да я шие. Аз съм съгласна, че всички лекари са били стажанти някога, но от нея след три дена болки изпадна забравена марля. Така че рядко, но издънки има.
Сестрите в родилното не са лоши. Сами няма да дойдат да ти помогнат, но ако искаш помощ за нещо не отказват. Виж сестрите в детско отделение... Няма да изпадам в подробности, че не е приятно. Бих посъветвала бъдещите майчета следното:
- ходете в часовете за информация, тогава не могат да Ви върнат и не могат да Ви откажат;
- бъдете настойчиви в тези часове, защото сте си в правото;
- разговаряйте само с педиатрите, те не са толкова неотзивчиви, а и всичко зависи от тях;
- следете внимателно какви лекарства дават на детето и кога точно се спират, защото на моята дъщеричка един ден след като и спряха антибиотика пристигна една сестра с антибиотик за моя номер бебе и аз не дадох да бие инжекцията; после се оказа, че била сбъркала; ами ако аз не внимавам?
- и накрая даже и да се сблъскате с лошо отношение не се разправяйте, мислете, че след три дни сте си в къщи с малкото човече.
И най- накрая бих искала да благодаря на всички, които изчетоха постинга ми. Ако някой има въпроси нека пита на ЛС , ще се радвам да помогна /и аз вече като раждала мама да мога да помогна с нещо  /.
Благодаря Ви!