Отварям темата, с ясното съзнание, че е много сходна със съседната за пошляпването. Но от една страна имам нужда да споделя с вас за случка от днес, от друга ми се иска тук да поговорим какво всъщност е адекватно да се направи, когато сме свидетели на насилие.
Та, днес в парка - слънчев следобяд, стоим прави с приятелка и си бъбрим, децата ни тичат наоколо и се забавляват... Чувам детски плач от близката пейка и инстинктивно поглеждам. Бебе в количка реве. Продължаваме да си приказваме. Ревът не спира. Обръщам поглед за дълго натам, за да видя какво се случва. Всъщност дете на видима възраст година и половина стои закопчано в количката с биберон в уста, реве та се къса (без това чудо да му падне от устата някак си) и всячески се опитва да се наддигне, като да се изправи. На пейката седят три жени. Двете потънали в сладки приказки на по цигара, а третата гледа детето някъде отзад и отгоре, така че то да не я види и абсолютно нищо друго не предприема. Реших, че е най-вероятно е баба или гледачка, другите момичета са си отделно. Бебето продължаваше да реве..., ние с приятелката ми започнахме да се чудим как е възможно да няма никаква човешка реакция от тази жена. Мина баба с внучета, която се възмути под носа си и отмина. Нищо! Не се сдържах и отидох натам, без да знам точно какво да направя (но това дете беше точно на възрастта на моето, което се разхождаше спокойно напред -назад). Клекнах до мъничето, заприказвах го, погалих го по крачето. Като че ли попритихна. С най-невинния си глас попитах жената какво му е. Отговорът: "проявява инат. спряхме му храната затова реве!". И аз онемях. Пак попитах все така "невинно", ами като смятате, че не трябва да яде, защо не го гушнете, не му обърнете малко внимание? В този момент една от другите седящи на пейката жени ме нападна и каза да си гледам работата и да не се меся. Ето, явно това беше майката!
Все така учтиво отговорих, че не съм имала никакво желание да се меся, но ми е мъчно за детето, което от доста време чувам, че плаче. Тя обясни, че си е нейно и да се разкарам. Уви, разкарах се. Преди това единствено й казах, че това което извършва е насилие, респективно престъпление. Попита ме каква съм, че й давам акъл. (чудех се какво да кажа: майка, психолог, човек - какво значение има?). Само повторих, че ми е мъчно за това дете...
Тези жени останаха още 15 минути, като пробваха да бутат количката, за да успокоят детето (телесен, очен и вербален контакт - никакъв), което не се получи и после, тръгвайки си, продължавах да чувам рева на това малко човече като зов за помощ...
Ето, споделих, въпреки че стана много дълго.
Да, знам че в очите на майката нямам право да се меся, но дали в очите на детето не трябва да се намеси някой възрастен?
Какво правим? Можем ли да помогнем? Вие сте...
Та, днес в парка - слънчев следобяд, стоим прави с приятелка и си бъбрим, децата ни тичат наоколо и се забавляват... Чувам детски плач от близката пейка и инстинктивно поглеждам. Бебе в количка реве. Продължаваме да си приказваме. Ревът не спира. Обръщам поглед за дълго натам, за да видя какво се случва. Всъщност дете на видима възраст година и половина стои закопчано в количката с биберон в уста, реве та се къса (без това чудо да му падне от устата някак си) и всячески се опитва да се наддигне, като да се изправи. На пейката седят три жени. Двете потънали в сладки приказки на по цигара, а третата гледа детето някъде отзад и отгоре, така че то да не я види и абсолютно нищо друго не предприема. Реших, че е най-вероятно е баба или гледачка, другите момичета са си отделно. Бебето продължаваше да реве..., ние с приятелката ми започнахме да се чудим как е възможно да няма никаква човешка реакция от тази жена. Мина баба с внучета, която се възмути под носа си и отмина. Нищо! Не се сдържах и отидох натам, без да знам точно какво да направя (но това дете беше точно на възрастта на моето, което се разхождаше спокойно напред -назад). Клекнах до мъничето, заприказвах го, погалих го по крачето. Като че ли попритихна. С най-невинния си глас попитах жената какво му е. Отговорът: "проявява инат. спряхме му храната затова реве!". И аз онемях. Пак попитах все така "невинно", ами като смятате, че не трябва да яде, защо не го гушнете, не му обърнете малко внимание? В този момент една от другите седящи на пейката жени ме нападна и каза да си гледам работата и да не се меся. Ето, явно това беше майката!
Все така учтиво отговорих, че не съм имала никакво желание да се меся, но ми е мъчно за детето, което от доста време чувам, че плаче. Тя обясни, че си е нейно и да се разкарам. Уви, разкарах се. Преди това единствено й казах, че това което извършва е насилие, респективно престъпление. Попита ме каква съм, че й давам акъл. (чудех се какво да кажа: майка, психолог, човек - какво значение има?). Само повторих, че ми е мъчно за това дете...
Тези жени останаха още 15 минути, като пробваха да бутат количката, за да успокоят детето (телесен, очен и вербален контакт - никакъв), което не се получи и после, тръгвайки си, продължавах да чувам рева на това малко човече като зов за помощ...
Ето, споделих, въпреки че стана много дълго.
Да, знам че в очите на майката нямам право да се меся, но дали в очите на детето не трябва да се намеси някой възрастен?
Какво правим? Можем ли да помогнем? Вие сте...
Може би майката на детето не е била права, но в крайна сметка не се знаят доводите й. Аз моята дъщеря също съм я закопчавала в количката и съм я оставяла да ревтуни. Просто в дадения момент, в който тя си е намислила нещо, което според мен не е правилно, не съм виждала друг вариант за действие, освен да я оставя да мрънка в количката 
Не че оправдавам тази майка, но мисълта ми е, че не бих съдила някой, без да знам защо е реагирал точно по този начин 
Некадарник, бездарник, не гледаш къде ходиш. После го подбра към нейната маса с шутове и го върза в количката. Шутовете бяха силни, не просто като подбутване. 
Още по-учудена бях, че никой не се намеси, освен мен. Аз бутах моето малко момче в количката (беше още съвсем мъничко бебе). Направих й сериозна забележка. Казах й, че не е права и, че детенцето нищо лошо не е направило. Гневът й се насочи към мен. Каза ми, че съм проста селянка, че ще си бие детето, колкото иска и след малко щяла да "почне" и мен. Приятелките й не се намесиха, както и никой наоколо. Още ми е мъчно, като си спомня за това детенце. 
.И дъщеря ми е ревлива и инатлива,но съм от майките,които непрекъснато търчат след детето и съм излязла заради нея,да играе,да диша по-чист въздух.Иначе и аз бях свидетел как дядО,гледащ внучката си, така и се разкрещя,че е паднала,че аз се чудех къде да гледам и да му обяснявам,че тя тичаше НЕГО да го настигне.То сигурно му е трудно на тази възраст да гледа дете,но не то е виновно.
