Здравейте.
Синът ми е на година и половина и отскоро започнах да се терзая по някои въпроси. Иска ми се да чуя мнението и на други майки, като особено ще ми е полезно да се изкажат такива, на по-палави деца.
Става дума за следните примерни случки:
Ситуация1 - Детето се катери на една пейка (ниска, без облегалка), като се хваща за по-далечният и край, издърпва се, претъркулва се и сяда върху нея, но не успява да прецени колко е широка, съответно дупето му остава навън и пада назад. Когато ми се случи за пръв път бях до него и го хванах буквално във въздуха. Моето решение беше, да му забраня въобще да се качва на пейката, като по този начин предодвратя падането, а пейката остава забранена дестинация до момента, в който със думички успея да му обясня как точно да не падне. Според баща му, обаче, в този случай трябва да го оставя да падне, за да се научи за следващият път.
Ситуация2 - Тъй като проходи много рано (на 8.5 месеца), доскоро въобще не се движеше стабилно. Вървеше с главата напред и тялото под наклон, опитвайки се да тича, съответно всяка спънка или стъпване накриво беше последвано от сгромолясване на земята и рев. Поради тази причина, допреди 2-3 седмици аз ходех непрекъснато след него, предодвратявайки доколкото мога по-сериозните травми. Таткото (а и не само той), само ме обвиняваше че много му треперя, че трябва да се научи да се справя сам и т.н. Но докато не дойде момента, в който аз сама не забелязах подобрение в начина му на придвижване, не успях да се пречупя и да го оставя да се разхожда сам на повече от 2 метра от мен. Този проблем вече не ми е на дневен ред, но има връзка с питанията ми, затова и го разказвам.
Как процедирате в подобни ситуации - оставяте ли децата да паднат и сами да разберат как да действат оттук нататък или ги пазите от нещата, с които според вас още не могат да се справят?
И още - каква част от това, което казвате на детето на тази възраст е разбираема за него? Ако съдя по моя, все едно му говоря на пакистански
Понякога ме изумява, как разбира и запомня някои неща, но когато се наложи да му обясня защо не трябва да се прави нещо, например, не постигам абсолютно нищо! Или пък да се сблъскваме с "избирателно разбиране" 
Синът ми е на година и половина и отскоро започнах да се терзая по някои въпроси. Иска ми се да чуя мнението и на други майки, като особено ще ми е полезно да се изкажат такива, на по-палави деца.
Става дума за следните примерни случки:
Ситуация1 - Детето се катери на една пейка (ниска, без облегалка), като се хваща за по-далечният и край, издърпва се, претъркулва се и сяда върху нея, но не успява да прецени колко е широка, съответно дупето му остава навън и пада назад. Когато ми се случи за пръв път бях до него и го хванах буквално във въздуха. Моето решение беше, да му забраня въобще да се качва на пейката, като по този начин предодвратя падането, а пейката остава забранена дестинация до момента, в който със думички успея да му обясня как точно да не падне. Според баща му, обаче, в този случай трябва да го оставя да падне, за да се научи за следващият път.
Ситуация2 - Тъй като проходи много рано (на 8.5 месеца), доскоро въобще не се движеше стабилно. Вървеше с главата напред и тялото под наклон, опитвайки се да тича, съответно всяка спънка или стъпване накриво беше последвано от сгромолясване на земята и рев. Поради тази причина, допреди 2-3 седмици аз ходех непрекъснато след него, предодвратявайки доколкото мога по-сериозните травми. Таткото (а и не само той), само ме обвиняваше че много му треперя, че трябва да се научи да се справя сам и т.н. Но докато не дойде момента, в който аз сама не забелязах подобрение в начина му на придвижване, не успях да се пречупя и да го оставя да се разхожда сам на повече от 2 метра от мен. Този проблем вече не ми е на дневен ред, но има връзка с питанията ми, затова и го разказвам.
Как процедирате в подобни ситуации - оставяте ли децата да паднат и сами да разберат как да действат оттук нататък или ги пазите от нещата, с които според вас още не могат да се справят?
И още - каква част от това, което казвате на детето на тази възраст е разбираема за него? Ако съдя по моя, все едно му говоря на пакистански
Понякога ме изумява, как разбира и запомня някои неща, но когато се наложи да му обясня защо не трябва да се прави нещо, например, не постигам абсолютно нищо! Или пък да се сблъскваме с "избирателно разбиране" 
, придружено с клатене на пръст
Ми не мога да го оставя да се пребие 5 пъти, за да се опази на шестия!
и физиономията я докарвам, ноооо човека ме гледа в очите дяволито и продължава със заниманието си! В повечето ситуации, докато не го дръпна от опасното място не спира, колкото и да говоря, обяснявам, повишавам тон и т.н. Много му е рано още за бебешкия пубертет сякаш 
Пожелавам ти да ти е все така внимателно детенцето и никакви проблеми да нямаш с него! 
Знам, че всяко дете е различно, ама това моето е като.... и аз незнам.... с нищо не показва че разбира какво му обяснявам, а от проговарянето сме мноооого далече май още. 
Така че за това нещо например си бдях над детето. Вече като проходи по-стабилно, например като тича навън и дори да падне на земята, въобще не се притеснявам, само веднъж се разплака, че се набодоха малки камъчета по ръчичките, показах й как да ги изтупаме, което й се видя супер забавно. 
