Реших тук в форума за нашите деца да ви разкажа за нашите перипетии в детската педиатрия. Защото сериозно съм обезпокоена в какво точно се превърнаха нашите болни деца за някои лекари.
В петък през нощта Детето ми изведнъж се събуди с висока температура и неможещо да си поеме въздух. Веднага му дадохме нурофен, даже не я и мерихме, усетихме, че е достатъчно висока, за да губим време в мерене. Грабнахме го и до 10мин. бяхме в педиатрията. тази до центъра по хигиена. Не знам точно как се казва. Вратите на оградата заключени. След второто по настоятелно звънене се дотътри един сънен пазач и ни отключи, съпроводи ни до приемното. Обьснихме на сестрата проблема, взе тя един супер модерен термометър да премери на детето температурата - 37.3.
Детето е зачервено и топло, имаше поне 38 в този момент. След две-три минути дойде докторката. При предадената информация от сестрата даже тя се учуди на температурата и визира червенината на детенце. Каза нищо горе ще я премерим. Горе забравиха да я премерят. 
Още преди да го преслуша каза приемаме го, чула го била как диша имал Ларингит. Обясних и, че ако го приемат за едните инхалации и аз имам инхалатор вкъщи и не ми е за първи път да ги правя. Баткото също е получавал такава криза от ларингит и ми е познато. Не не можело, такива били правилата трябва да го приемат и да направят необходимото лечение, инжекции и т.н. ОК съгласих се. Бях доста притиснена в този момент. Дадоха ми да подпиша необходимата документация за прием в болницата и ни качиха нагоре в гастроентрологията. 
Биха му урбазон, взеха му кръв и ме заведоха до стаята ни. Стаята е с три големи легла, едното от които вече беше заето от едно майче с детенце и имаше едно детско легло. Преградата на леглото беше доста ниска и не ставаше нито за нейното дете, нито за моето. След 10мин. дойде сестрата да донесе един инхалатор от втората световна, връчи ми го и каза ето този инхалатор е за вас, тук има физиологичен разтвор през два часа правете инхалации на децата. За моето дете естествено маска нямаше. То не че и за нейното имаше.( само да вметна, че лежим за втори път там, само че бяхме на първия етаж, и там трудно му намериха маска. Доста време беше с такава за възрастни, детска нямаше.) попитах това ли е лечението, - физиологичен разтвор. - Да, това е. Малко се ядосах, ама нищо. 
Реших да попитам за детска кошара. Нямали. Да съм използвала детското легло и ми сочи това с ниската преграда. Обясних и че това легло не става за моето дете. и че с такова легло аз трябва да ходя до тоалетна заедно с детето. Примирих се, направих инхалацията, приспах Ники и реших, да отида до тоалетна, защото на сутринта след около час-два часа трябваше и детето да водя в едва ли чистата тоалетна. 
Бях права, но по големия ужас беше когато видях пода осеян от стотици хлебарки решили да превземат пространството мислейки, че ние спим. Бяха навсякъде. По леглата, по мивката, по пода. Сещайте се колко успях да спя от оставащия ми час сън. постоянно мислех, че ме лази хлебарка. Това вече беше преляло съвсем чашата и реших, че на сутринта си тръгваме от там.
Забравих да спомена, че ми отказаха съпруга ми да дойде да донесе неща от първа необходимост за болницата. Дрехи за детето, защото беше по фанелка и гащи. Шише за водичка и храна, защото Ники ми става доста рано да яде и трудно изкарва до 8 в колкото ми предложиха да дойде той да ми донесе нещата. Вместо това ми се накараха как така дете на година и половина не съм го научила да пие от чаша. това не приличало на нищо до три години от биберони пиели до 5 с памперси ходили.
Добре, че му бях взела одеялцето, защото горния чаршаф за одеялото беше съшит от старо перде и не изглеждаше никак чист.
В петък през нощта Детето ми изведнъж се събуди с висока температура и неможещо да си поеме въздух. Веднага му дадохме нурофен, даже не я и мерихме, усетихме, че е достатъчно висока, за да губим време в мерене. Грабнахме го и до 10мин. бяхме в педиатрията. тази до центъра по хигиена. Не знам точно как се казва. Вратите на оградата заключени. След второто по настоятелно звънене се дотътри един сънен пазач и ни отключи, съпроводи ни до приемното. Обьснихме на сестрата проблема, взе тя един супер модерен термометър да премери на детето температурата - 37.3.
Детето е зачервено и топло, имаше поне 38 в този момент. След две-три минути дойде докторката. При предадената информация от сестрата даже тя се учуди на температурата и визира червенината на детенце. Каза нищо горе ще я премерим. Горе забравиха да я премерят. Още преди да го преслуша каза приемаме го, чула го била как диша имал Ларингит. Обясних и, че ако го приемат за едните инхалации и аз имам инхалатор вкъщи и не ми е за първи път да ги правя. Баткото също е получавал такава криза от ларингит и ми е познато. Не не можело, такива били правилата трябва да го приемат и да направят необходимото лечение, инжекции и т.н. ОК съгласих се. Бях доста притиснена в този момент. Дадоха ми да подпиша необходимата документация за прием в болницата и ни качиха нагоре в гастроентрологията. Биха му урбазон, взеха му кръв и ме заведоха до стаята ни. Стаята е с три големи легла, едното от които вече беше заето от едно майче с детенце и имаше едно детско легло. Преградата на леглото беше доста ниска и не ставаше нито за нейното дете, нито за моето. След 10мин. дойде сестрата да донесе един инхалатор от втората световна, връчи ми го и каза ето този инхалатор е за вас, тук има физиологичен разтвор през два часа правете инхалации на децата. За моето дете естествено маска нямаше. То не че и за нейното имаше.( само да вметна, че лежим за втори път там, само че бяхме на първия етаж, и там трудно му намериха маска. Доста време беше с такава за възрастни, детска нямаше.) попитах това ли е лечението, - физиологичен разтвор. - Да, това е. Малко се ядосах, ама нищо. Реших да попитам за детска кошара. Нямали. Да съм използвала детското легло и ми сочи това с ниската преграда. Обясних и че това легло не става за моето дете. и че с такова легло аз трябва да ходя до тоалетна заедно с детето. Примирих се, направих инхалацията, приспах Ники и реших, да отида до тоалетна, защото на сутринта след около час-два часа трябваше и детето да водя в едва ли чистата тоалетна. Бях права, но по големия ужас беше когато видях пода осеян от стотици хлебарки решили да превземат пространството мислейки, че ние спим. Бяха навсякъде. По леглата, по мивката, по пода. Сещайте се колко успях да спя от оставащия ми час сън. постоянно мислех, че ме лази хлебарка. Това вече беше преляло съвсем чашата и реших, че на сутринта си тръгваме от там.Забравих да спомена, че ми отказаха съпруга ми да дойде да донесе неща от първа необходимост за болницата. Дрехи за детето, защото беше по фанелка и гащи. Шише за водичка и храна, защото Ники ми става доста рано да яде и трудно изкарва до 8 в колкото ми предложиха да дойде той да ми донесе нещата. Вместо това ми се накараха как така дете на година и половина не съм го научила да пие от чаша. това не приличало на нищо до три години от биберони пиели до 5 с памперси ходили.
Добре, че му бях взела одеялцето, защото горния чаршаф за одеялото беше съшит от старо перде и не изглеждаше никак чист.
Нищо вика изчакайте визитацията. 
За болниците няма какво да коментирам - просто срам и позор в една европейска страна условията да са такива...Ние живеем в чужбина, но няма да сравнявам базата тук и в България. Само да споделя моя опит с българските лекари и болници. 
Добре че кърмех, че поне не се наложи да се чудя къде и как да правя млека и т.н. През това време идва сестра да вземе кръв на детето да си пуснели те изследванията по здравна каса 
Висяхме там близо час и нещо и тъй като не решиха какво да ни правят ( детето никой не го прегледа ), ни пратиха в стоматология при някакъв професор да види челюстта. 
Просто си взех детето и якето и тръгнах да излизам от стаята, на врата едсествено седи стожер да ме пази да не избягам без да съм си платила. 
- Вие къде, тук има фактури и документация да се урежда. Отговорих й най-спокойно, че отивам при мъжа ми в антрето. Отих при него и направо си тръгнахме.