Предстои ми другия месец пътуване в БГ с мъжа ми и негови роднини (чужденци) .
Проблемът ми е, че с отиването ни ще трябва да отидем на гости на вуйчовци и вуйни(иначе ще се разсърдят), ще наредят големи софри, ще говорят общи приказки и аз ще трябва да превеждам като побъркана наляво и надясно. Знам, че трябва да ги посетим и тях, но аз им предложих да ни поканят на по едно кафе или питие и толкова. Но те не та не, ще направим голяма маса.
От толкова много любов и приготовления, чак се задушавам вече. При всяко наше ходене там, все същото, и да речеш ,че ходим на 5г. веднъж, а ние всяка година сме там. Даже преди 2 месеца се върнахме от БГ. Престоят ни там ще е 4 дни и вуйчото вече ни е направил програма: ще отидем тук, там... Ама как така, аз искам да ги развеждам където аз преценя, когато ни кефне на нас, без да се съобразяваме с никого. 
Ето това се казва дишане във врата и мен ме задушава, чак не ми се ходи в България по тази причина. Даже мислех да идем в друг град на хотел, но да си прекараме как ние си искаме, без чужди програми.
Но понеже роднините на мъжа ми за пръв път идват в БГ, каква причина да им изтъкна, защо не искам да идем в моя град???
При вас получават ли се такива конфузии и как ги преодолявате?
Проблемът ми е, че с отиването ни ще трябва да отидем на гости на вуйчовци и вуйни(иначе ще се разсърдят), ще наредят големи софри, ще говорят общи приказки и аз ще трябва да превеждам като побъркана наляво и надясно. Знам, че трябва да ги посетим и тях, но аз им предложих да ни поканят на по едно кафе или питие и толкова. Но те не та не, ще направим голяма маса.
От толкова много любов и приготовления, чак се задушавам вече. При всяко наше ходене там, все същото, и да речеш ,че ходим на 5г. веднъж, а ние всяка година сме там. Даже преди 2 месеца се върнахме от БГ. Престоят ни там ще е 4 дни и вуйчото вече ни е направил програма: ще отидем тук, там... Ама как така, аз искам да ги развеждам където аз преценя, когато ни кефне на нас, без да се съобразяваме с никого. Ето това се казва дишане във врата и мен ме задушава, чак не ми се ходи в България по тази причина. Даже мислех да идем в друг град на хотел, но да си прекараме как ние си искаме, без чужди програми.Но понеже роднините на мъжа ми за пръв път идват в БГ, каква причина да им изтъкна, защо не искам да идем в моя град???
При вас получават ли се такива конфузии и как ги преодолявате?
Иzпитала съм го на свой гръб. Просто не може да се промени. 
Но аz бих се "наложила" и бих ограничила софрата с роднините до един път. От там нататък това са твои гости и ти ги поzнаваШ най- добре и zнаеШ какво би им харесало най-много. Чужденците не намират ходенето от една маса до следваЩата маса zа интересно и обикалянето на роднини и приятели би ги оттегчило. Все пак имате и само 4 дена... България не е само една отрупана маса 
, освен да кажеш на вуйчото това, което каза и на нас-право куме в очите, но не може и съвсем да не го уважите човека (ууу, взех да говоря и аз като майка ми 
) 
.ние така тази година на ден бяхме на минимум 6 софри:)))) но мъжа ми вече е свикнал,а и нямаше други негови близки. първият път обаче като идваха направихме следното-взехме си хотел в София и ходихме по каквито забележителности искахме,вкл. Рилски манастир, Търново и т.н. Майка ми и баща ми дойдоха за една вечер, отидохме на ресторант и на другия ден заедно се разходихме. Сестра ми ни беше шофьор, когато се налагаше и така. не счетох за нужно да ги показвам на цялата ни рода,защото тя е доста голяма, а и те нямаха нищо против да пропуснат. като дойдат другия път за повече време тогава 
, но и това няма да спре един уважаващ себе си вуйчо най-вероятно, затова хапнете веднъж (все пак нашата кухня си е супер ако нямаш склонност към разтрояване) и хващайте накъдето ви видят очите 
