срамът при децата

  • 2 515
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравей те, мили майки!
Вчера имаше празник в детската градина и моето детенце страшно много се срамуваше! Цялата се зачерви, вдигаше си поличката и едва чуто си каза стихчето.
Тя е на 5годинки и по принцип е много контактна и винаги усмихната. Когато сме на площадката винаги завързва разговор с другите деца, с възрасните е по-същия начин. Незнам защо така се срамуваше вчера, а си знаеше много добре стихчето! Дайте ми съвет как да се справя с този срам!
Миналата година, когато правиха празник пак беше така, тогава си мислех че е от възраста, но тази година ме притесни!

Последна редакция: ср, 26 май 2010, 14:50 от gabi_peca

# 1
  • Мнения: 9 814
Казват му не срам, а сценична треска.  Simple Smile
Преодолява се с много такива изяви и изграждане на самочувствието, че може и знае, и преодоляване на страха от такъв вид изяви.
Щом казваш, че е контактна по принцип и с деца и с възрастни, едва ли е просто срам.
А тя какво ти отговаря?

Последна редакция: ср, 26 май 2010, 15:35 от Франческа Салиери

# 2
  • София
  • Мнения: 44 089
Не всички деца са за сцена Simple Smile няма какво да се тревожиш.
Моят миналата година беше така, даже се разплака и аз си го гушнах и си седяхме от страни, понякога притичваше при децата и след малко се връщаше при мен...беше казал, че се притеснява, че всички пляскат, снимат и се смеят(т.е. усмихват, не че няой им се е подигравал), не съм се тревожила, тази година предполагах, че ще е подобно но не беше...
Хора и хора, едни си умират зе сцена и изяви, други никак Simple Smile

# 3
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Аз пък не намирам нищо притеснително в цялата тази история. Детето се притеснява да бъде на сцената? Това е нормално. Не всички деца обичат да бъдат заобиколени от много хора. Някои точно тогава се чувстват "като в менгеме" - ако ме разбираш какво искам да кажа.

# 4
  • Мнения: 2 132
Не виждам нищо притеснително в случката!Хора сме и сме различни всички!

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 10 820
Аз съм така и дъщеря ми е така.Не можеш да се справиш! Crazy

# 6
  • Мнения: 8 999
Че то и много възрастни се притесняват да се изтъпанят пред някаква аудитория и да се изявяват. Това е нормално чувство и не е фатално, ако детето не го преодолее.

# 7
  • sofia
  • Мнения: 8 936
Големия ми син през живота си само веднъж е изпял зайченцето бяло и то публиката бях само аз. Не, не и не.
Сега, на завършването на предучилищната си каза стихчето без никакъв проблем.
Малкия също е много свит. В къщи е див и бесен, в детската кротък и хрисим. Трудно приемат непознати хора, места и пр. Просто са си такива.

# 8
  • София
  • Мнения: 14
Моят син е на 4години и 8месеца и е същия.В игрите е пръв.Контактува с децата,играе,вика.Но когато стане въпрос за някаква изява,въпреки че вкъщи всичко си знае,едвам мрънка пред хората с наведена глава.Ние постоянно го насърчаваме с баща му колко е умен,но той се притеснява.Онзи ден в детската градина имаше открит урок по английски и баща му ходи.Каза че бил почервенял целия и не пожелал да си каже името и думичките,въпреки че вкъщи ги казва.Миналата седмица ходихме на футболен турнир и в началото се беше сгушил в мен,но после се отпусна и игра много добре с дечицата.Знае азбуката и може да брои.Но и госпожите в детската казват че когато го питат нещо мълчи и е труден.Казва че понеже ме обича най-много, само на мен ще ми показва знанията си.Аз му обяснявам че като го питат и той знае е хубаво да каже,в противен случай ще си мислят че нищо не знае.Но той си е особняк.

# 9
  • София
  • Мнения: 974
И аз като авторката се притесних, като видях силно притесненото си дете на тържеството в детската градина, гласчето й не се чуваше. И аз като vesi1  си мислех, че е съвсем нормално "В къщи е див и бесен, в детската кротък и хрисим"...докато една нова заместваща учителка изумено не ми сподели, че като взимам дъщеря си, тя се превръща в коренно различен човек.."Това не е същото дете" ми каза Rolling Eyes Тогава започнах да наблюдавам, дъщеря ми не споделяше нищо. Първата година се разболяваше преди всяко тържество, и нямах поглед върху поведението й там, втората присъствах на 2 тържества и направо не я познах, видях нейните приятели, които се дължаха по същият начин както и на площадката, но не и тя ...и така я преместих само въз основа на майчиното си усещане, че нещо не е наред. Градината беше супер, но малко по-строго държаха, и нея нещо я притесняваше. Сега завърши ПГ и 2 години се радвам на изпълненията й на сцена Grinning

Споделих всичко това, защото въпреки, че е съвсем в реда на нещата, детето да се притеснява... майката може да усети кога това е просто притеснение, и кога е възможно да има проблем.

# 10
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 545
Малка е още . С времето нещата ще си дойдат на място.

# 11
  • София
  • Мнения: 17 592
Ами... приеми, че няма да стане актриса и я насочи към нещо друго...  Joy

# 12
  • sofia
  • Мнения: 8 936
Аним, проблемът при нас не е в детската, по-скоро е лична непоносимост към детската. Не конкретно към някого (не че е изключено), просто не обича ДГ. Сега ще завършва първа група и пак се случва сутрин да ревне и да не иска. Свекърва ми работи в същата детска, познава учителките, невероятни гимнастики са ми воденето и взимането, но само заради това, го записах там. Учителката по танци ми сподели, че в началото си стоял отстрани и са му трябвали няколко ходения, докато се присъедини към децата. Просто и двамата са такива.
Брат му също ходеше на детска с големи мъки (докато се роди малкия и го спрях). Ходеше си на предучилищна в училище с желание.

# 13
  • София
  • Мнения: 974
vesi1, прости ми че изполвах цитат от твоето мнение...беше чиста доза мързел от моя страна. В никакъв случай не искам да кажа, че и при вас е така...само исках да изразя една малко по-различна гледна точка. Всичко е строго индивидуално според детето

# 14
  • sofia
  • Мнения: 8 936
Аз уточнявам, защото ако нямах "вътрешен" човек, 100% щях да вменя вина на персонала.

Общи условия

Активация на акаунт