Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

На вълна Шмит съм, надявам се да ви харесат цитатите  

"...Антоан вменяваше на хората все благородни намерения, стойностна мотивация и идеали, сякаш никога не бе повдигал капака на нечий ум и не бе откривал що за смрад и гнеж е там." - "Един прекрасен дъждовен ден" - Ерик-Еманюел Шмит

" Ако се интересувах от това, което мислят всякаквите там тъпаци, нямаше да ми стигне времето за онова, което мислят умните хора." - "Оскар и Розовата дама" - Ерик-Еманюел Шмит

 "Животът е забавен подарък. Първоначално го преоценяват - мислят си, че им е подарен вечен живот. След това го недооценяват, намирайки, че за нищо не става или че е твърде кратък, и са почти готови да го захвърлят. Накрая разбират, че това не е бил подарък - просто са им дали живот, за да се възпозват от него. И едва тогава се опитват да го ценят." — "Оскар и Розовата дама" - Ерик-Еманюел Шмит

Спокойно може цяла тема да се напълни с цитати от негови книги 

Много ми харесаха. Ако имаш време и желание, давай още 

Само някой да спомене нещо за Шмит и аз съм там . Ето и от мен:

        Мили Дядо Боже, ...
       ...тогава отгатнах, че идваш. Беше сутрин. Бях съвсем сам на Земята. Беше толкова рано, че птиците  още спяха и дори нощната сестра, госпожа Дюкрю, сигурно дремеше, а ти се опитваше да сътвориш зората. Беше ти трудно, но ти упорстваше. Небето избледняваше. Ти впръскваше в небесата бяло, сиво и синьо, изтикваше нощта, съживяваше света. Не спираше нито за миг. И тогава разбрах разликата между теб и нас – ти си неуморим! Онзи, който никога не грохва. Все работиш. И ето ти ден! И ето ти нощ! Ето ти пролет! Ето ти есен! Ето ти Пеги Блу! Ето ти Оскар! Ето ти Маминка Роза! Ама че сила!
       Разбрах, че си тук. И че ми разкриваш тайната си: гледай всеки ден на света, сякаш е за първи път.
       Тогава последвах съвета ти и се постарах. Първия път. Гледах светлината, цветовете, дърветата, птиците и животните. Усещах как въздухът минава през ноздрите ми и ме кара да дишам. Чувах гласовете, които се извисяваха в коридора като под сводовете на катедралата. Усещах се жив. Тръпнех от чиста радост. Щастието да живееш. Бях като замаян.
      Благодаря ти, Дядо Боже, че направи това за мен. Имах чувството, че ме хващаш за ръка и ме водиш към сърцето на загадката, за да съзерцавам загадката. Благодаря.
                              Целувки, до утре,
                               Оскар

svet65  Очаквах те  Ти си донякъде "виновна" за любовта ми към Шмит  Прекрасно пише, първите книги взимах от библиотеката, но вече ги купувам, както четох някъде и твои думи - искам да ги притежавам  Чудесен цитат си дала от "Оскар и Розовата дама" 
Мон..., радвам се, че ти харесват цитатите, горещо ти препоръчвам книгите му. До сега съм чела "Оскар и Розовата дама", "Г-н Ибрахим и цветята на Корана", "Синът на Ной" и в момента паралелно с друга книга чета "Одет Тулмонд и други истории". Имам още да наваксвам, намерих ел. книжарница с добри отстъпки, но не съм пробвала от там да поръчвам 

http://booktrading.bg/index.php?route=product/search&keyword … D0%BC%D0%B8%D1%82

*Буб*, сигурно ще има още и още почитатели Шмит!     Чакат ме две негови книги.  Отдавна не съм имала желанието да "събирам" някой автор.
Аз основно от booktrading поръчвам и съм  доволна. Има отстъпки и ти се обаждат дали всичко е налично преди да платиш.

И за да съм по темата, малко от по-непопулярната "Миларепа"  на Шмит:

"На какво всъщност ме бе научил? Какво бях извлякъл от тези единадесет месеца от учението на отсъстващия Лама?
Бях разбрал, че да повтаряш заклинанията, не служи за нищо, само усилието създава благоденствие. Бях разбрал, че доброто изисква повече усилия, отколкото злото. Бях разбрал и че тялото ми е несигурна лодка , ако го натоваря с престъпления, потъва, а ако я олекотя, като практикувам отделяне от света, щедрост и забрава на себе си, тя ме отвежда до вярното пристанище."

 "Преди да се роди едно бебе попитало Бог-
 "Боже, къде ме пращаш, страх ме е,аз там никой не познавам"...
 "Бъди спокойно, мило, ще ти дам ангел хранител, който ще те пази" ....
 "А как ще го разбирам...."
 "Той ще те научи на всичко, което ти е нужно"......
 " А как се казва моят ангел-хранител, Дядо Боже?".......
 " Не е важно как се казва - рекъл Бог- но ти ще го наричаш МАМА".........

*Буб* , ако позволиш,  бих си сложила като подпис едния цитат

Защо плачат жените?

 Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила и да я скрие на такова място, на което да не бъде открита. Само намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.
Те предложили : ”Да скрием Божествеността под земята!”
 Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”
 Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”
 Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”
 Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.
 Накрая Брахма решил: ” Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”
 Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!

"Пътуването към нашата същност започва с пълно приемане на себе си такива, каквито сме. Това приемане включва наблюдаване и прегръщане на актьора в нас, както бихме направили с професионалния актьор в театъра. Голямото предизвикателство е да работим върху себе си по този начин, за да видим накрая, че актьорът в нас може да бъде в безопасност и без ролята си".
        Д-р Менис Юсри, "Отвъд скритите спомени"

Bona Dea  Разбира се, че можеш, няма нужда от позволение 
Bona Dea, отново чуден цитат 

‎'' Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като умопомрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрил след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват...'' - '' По пътя '', Джак Керуак

Това направо ме разплака..

....Лесно можем да изпратим човек на Луната,но ни е трудно да пресечем улицата,за да се запознаем с новият си съсед.Разполагаме с технология,чрез която сме в постаянна връзкаи все пак никога в човешката история не сме били по-малко свързани помежду си.Знаем повече от всякога,но също така знаем по-малко какво означава да бъдеш истински велик-като човешко същество.¨
¨Вдъхновение за всеки ден от Монаха,който продаде своето ферари¨
Робин Шарма