Заради децата или нещо друго. Това изказване е на моя колежка, с която и с още няколко момичета тия дни си говорехме по женски за секс, мъже, контрацептиви и т.н. Та нейното схващане е, че на мъжа си секс не бива да отказваш, независимо дали на теб ти се иска или не. Иначе много лесно щял да си намери любовница и да зареже семейството и децата. Докато мигах на парцали и се опитвах да асимилирам казаното от нея, друга хвърли следващата бомба - това си били физиологични нужди на мъжете, които жените трябвало да задоволяват по всяко време, за да си седели мъжете при тях. От което вече се отказах да споря и се замислих само аз ли съм такова невиждано и нечувано същество, което не се интересува само от желанията на мъжа си, а и от своите. Та това ми прилича кажи-речи на изнасилване - нямам желание, не ми е до секс по някаква причина, но трябва да правя, за да угодя на мъжа си. Никога не ми е било проблем да кажа на мъжа си в прав текст, че просто нямам желание и не ми се прави секс точно в тоя момент. Не се оправдавам с главоболие, умора или друго - просто му казвам, че не искам и това е. Пък не съм имала проблеми с него. Не разбирам защо, ако не ми се иска, трябва "да се правя на маймуна".
Да питам и мъжете - ако виждате, че жената няма желание, настоявате ли? И ако тя кандиса въпреки явното си нежелание, само за да ви угоди, как се чувствате, все още ли имате желание да правите секс с нея?
Да питам и мъжете - ако виждате, че жената няма желание, настоявате ли? И ако тя кандиса въпреки явното си нежелание, само за да ви угоди, как се чувствате, все още ли имате желание да правите секс с нея?
Смятам, че той също ми е влизал в положение. Честно казано никога не съм съжалявала, обикновено апетита идва с яденето 
