Когато детето не иска

Здравей!Сложна ситуация...На мен също ми идва вариант 1,но тогава бащата ще заподозре заговор от ваша страна и ще каже,че настройвате детето срещу него.Върви обяснявай,че не е така...Ако детето е достатъчно голямо,по-добре му обясни,че и татко му е родител и че иска да прекарва известно време с него и че вероятно ще му е весело и приятно,докато е с татко си и някакви такива "психоатаки".Макар че не съм сигурна,че детето ще се съгласи..Успех!

Дъщеря ми всяко лято изпада в стрес като наближи ваканцията, току започва да се буди с рев без да обясни точно защо и се почват едни дъъъълги разговори да уравновеся положението. Моята позиция е твърда, защото тези колебания ги гледам от пет години. Но ти за да имаш твоята си позиция, трябва да намериш отговора на "защо". Детето страда ли при баща си? Тормозят ли я или я гледат добре? Карат ли се прекалено? Какъв е точно проблемът? Да не би само да си въобразява, че по някакъв начин предава теб, оставайки при баща си? Моята дъщеря има проблеми с баща си и новата му жена, обаче в началото най-силната причина за тревогите й беше самата промяна - да отиде някъде, да се премести. Колко му е да приравни това си притеснение със заявката "не искам да отида". Питай детето какъв е случаят. Докато си говорите, може да се изненадаш, че всъщност истински проблем няма. В първите години дъщеря ми си ревеше заради самия развод, заминаването просто я подсещаше. Беше малка и въобще още не й се бяха избистрили сегашните проблеми с престоя там. Моето мнение е, че хората са различни и дори да живеят двама родители заедно като нормално семейство, не могат нито да се държат еднакво добре, нито да са винаги на един акъл. При мен детето получава едно, при баща си получава друго. Ако живеехме заедно, също щеше да е така. Докато не получа истинска реална причина да спра посещенията, няма да ги спра. И няма да позволя на детето да смята разминаванията в режима, възпитанието и начина на живот за някаква голяма драма. Ако ти виждаш проблем, е вече друго нещо. Мен отдавна са ме успокоили, че мога да сведа лятното пребиваване на детето до две седмици както е по закон. Две седмици все ще изтрае. Не желая обаче да прави на инат на баща си без реален проблем, защото утре ще ми прави на инат на мен когато й скимне и без да има причина. Децата трябва да се научат да разнищват какво е точно естеството на проблема, да бъдат учени да мислят и да им се показва как проблемът може да се реши. С бягство нищо не се решава. Там някъде един човек е баща и няма да изчезне автоматично, ако детето се скрие при мама, тоест ако за по-лесно избяга. При нас "инструктажът" е тренировка за говорене - не те разбира татко ти? - аааа, няма да мълчиш! Той не е врачка! Отсъствал и те оставял сама? Че аз не те ли оставям сама? Искаш време с баща си? Ами кажи му! И т.н., дълго стана, но ти ме разбра. Пък и в момента нали съм пак на тая тема, че нямам идея кога и как ще реши да я вземе, та ми е черен и ми е нервно.

Сложно. Ние в момента сме в сходна ситуация. Последният път, когато детето беше при баща си, в момента на взимането обратно се скарахме с БНД пред него и той много лошо ме удари. Аз паднах на земята, детето пищеше Оттогава то не иска да ходи при него и по телефона му казв: "Не искам да идвам при теб, защото ти биеш мама". БНД доста се озлоби оттогава и ме заплашва, че настройвам детето да не иска да ходи при него. Друг е въпросът, че той само си говори, че го иска, но на практика не го взима редовно. На думи е много силен. В моята ситуация аз не знам какво да правя- да говоря на детето, че трябва да ходи там, независимо от нашите отношения или да оставя нещата такива, кавито са в момента.
За съжаления БНД има сериозни проблеми с алкохола и взимайки детето при себе си, той лежи пиян наоколо, докато майка му го гледа, така че не знам до каква степен тези срещи са ползотворни и логични. Детето не се е оплаквало досега, но от случая с побоя, не желае изобщо да ходи и да вдига телефона на баща си. Какво да правя аз обаче?

Ти отиваш в местния Отдел за закрила на детето и искаш оценка на риска при посещенията. Там ще те светнат и на други мерки, които можеш да предприемеш. Ще ти съдействат. При наличие на проблем с алкохола и прояви на насилие, там ще задвижат няколко процедури. Работят, честна дума! Успех

Синът ми отначало ходеше без никакво желание при баща си ( за  ваканцията ) ... Но с времето някакси свикна а и аз доста му говорех ( даже и пред баща му). Сега само му е мъчно за мен и само поради тази причина има известни колебания , които  отминават по-бързо от преди! 
  Но когато отношенията на майката и БНД са обтегнати децата усещат ....а когато пък има насилие е най-лошо. В такъв момент се въздържам от мнение ( освен , че подкрепям Оценката на риска изготвена от Закрила на детето при посещенията му при таткото) .

Лято - вариант 1 

Безпристрастни мнения досега няма.  Пишем ти все жени,минали по тоя път,т.е.субективния фактор е налице.
По темата-като не иска детето,не иска.Аз лично се уморих да поддържам отношения с разговори и кандърми.Връзка така не се създава и не се отглежда.Обвинявана съм,разбира се,че настройвам,ама какво от това?!Като чета-репертоара на всички БНД-та е по сценарий..
Щом детето ми няма желание,не отива.Виждам как деца с читави бащи сами ги търсят и копнеят за срещи с тях.Моето дете не желае да вижда баща си.Аз ли да му промивам мозъка?Няма да стане.Нещата се нареждат,както си е постелил БНД.

Благодаря ви за мненията.
Нека отговоря на някои въпроси:
Velera, проблеми има и двете знаем какви точно са те. Не е прищявка и не е опит за налагане на мнение, нито детски инат. Дъщеря ми не се чувствадобре там предимно, защото непрекъснато й се налага да слуша обиди и неприятни епипети по мой адрес.  Когато някой нарича мама "тъпанарка", това е болезнено; когато някой твърди, че града, в който живееш е пълен само със селяни, това обижда.
gabiplus, Отдел за закрила на детето, категорично
solei , принципно и аз съм на същото мнение - като не иска детето, не иска. Тя обаче не е напълно сигурна, че изобщо няма да ходи там, по-скоро е колебание и казва примерно "Искам да отида за малко, обаче ако може баща ми е да е по-различен и по-добър". Върви и обяснявай, че не може...

Не знам и аз се чудя за този въпрос как ще е . Баща им сега казва, че ще почне да ги взима лятото като станат по-голями и самостоятелни, но не знам как ще е, те и сега искат да го виждат, но за половин - един час и искат да си тръгваме. А ако стане въпрос за оставане да спят и  за повече дни, не знам как ще го понесат, ще стане но с много рев и уговорки. А и да си кажа честно и аз няма да съм спокойна, като знам при кой са и ще съм на тръни какво ли им се случва.

При мен няма не иска..
Общо взето съм на мнение, че хлапетата не са много наясно какво искат и че като отидат после забряват, че на са искали..
Разбира се, много зависи каква е причината да не иска да отиде..както и бих говорила с БНД по този въпрос..

Ние понеже не разговаряме,та не се сетих да го предложа това на Лято.
Ама като ме присети,да се присъединя и аз-Лятоооо...ако имате диалог с БНД-то,да говорите!
 

Моето дете в началото ходеше с желание при БНД , в последствие желанието и се изпари , за което вината си е изцяло на БНД-то.
От 15 години  развод , той я е взимал само 2 пъти - уж за месец , а единия път ми я върна на 3-я ден - защото "ревяла за майка си".Втория път - уж трябваше да е в отпуска , за да я гледа , а си ходил на работа и всъщност , за детето се е грижила приятелката му, която аз лично не познавам , но от детето , знам , че е читава жена , защото се е отнасяла с дъщеря ми по-добре , отколкото собствения и баща. Тогава престоят и беше 5 дни - повече не можа да я изтърпи.Както и повече не е изявявал желание да я взема при него.

Принципно и аз бих говорила с него и това би трябвало да разреши доста проблеми, ама като не се получава...

И в семейството на бившия ми ситуацията е такава. Децата ми са принудени непрекъснато да слушат грозни епитети по мой адрес. Неприятно ми е, защото после ми ги повтарят, а най-неприятното е, че започват една друга да се обиждат, използвайки същите грозни думи. И всичко това е умишлено и целенасочено, а не просто като емоционален изблик.

Да не говоря какво става, след като са се върнали от посещение при баща си /т.е. при майка му или приятелката му/, а там непрекъснато са слушали как не се грижа добре за тях и как не ги обичам. Има един период след това, в който въобще не ме слушат.
Опитах се да поговоря с бившия по този въпрос, но той и приятелката му в един глас ми заявиха че съм луда и си въобразявам. Освен стандартното "ти настройваш децата срещу нас"
Честно казано тези хора не са съвсем в ред. Притеснено ми е за децата, когато са при тях, и то не защото ще останат гладни или необгрижени, а защото се влияе негативно на крехката им психика.

Въпреки това не смятам, че детето трябва да прекрати посещенията при баща си само защото не му е приятно там. Не можем цял живот да ги пазим от неприятните моменти и колкото по-рано се сблъскат с тях, толкова по-бързо ще се научат да ги преодоляват и да си съставят обективно мнение.

Моята борба е със мен самата, защото ми е много трудно да кажа "Деца, баща ви е добър човек, нищо че не живеем вече заедно". Този човек за мен егоист, лицемер, подлец и неудачник. Въпреки това да внушавам на децата си подобно мнение за баща им, означава да ги осакатя за цял живот и те да смятат всеки мъж за такъв /дори да не го осъзнават/.

Лято, отплеснах се малко. Исках да кажа, че в тази ситуация уча децата да мислят със собствените си глави и когато чуят нещо неприятно по мой адрес, просто да направят учтива забележка, че не бива да се говори така. Всичко се постига с търпение и постоянство.