Публикувана: 21 юни 2010, 06:46 ч.
Последно мнение: 22 юни 2010, 09:06 ч.

за раздялата и за децата

2 720
17
1

21 юни 2010, 06:46 ч.

Мнения: 128

Здравейте момичета, жалко е че за това седнах да пиша, но живота ни поднася какви ли не изненади. Моля ви за съвет, разделих се с мъжа ми,всичко мина по най цивилизования и приятелски начин, но притесненията ми са нашето общо дете-имаме дъщеря на 4г. и за сега тя знае, ще тати вечер отива да свърши една работа, не знам как по какъв начин и кога да и го кажа.Моля ви от сърце дайте ми съвет как да подходя към нея, хем е малка за сериозни теми, хем усеща нещата и аз просто незнам как да подходя.Благодаря предварително за отговорите. bouquet

# 1 21 юни 2010, 08:59 ч.

Варна
Мнения: 957

Кажи й го директно, колкото и да не ти се иска, колкото и да те е страх. Има ли връщане назад? Само тогава би имало някакъв смисъл да криете. Или баща й да й го каже.
Иначе душичката й ще се напълни със страх и съмнения, ще преживява истината сама и всекидневно, докато си мислиш, че успешно я баламосваш - това е по-страшно за детето.
Не е лесно. Кураж!

# 2 21 юни 2010, 09:03 ч.

Мнения: 943

Според мен, трябва да присъствате и двамата, когато й го съобщите. Да не излезнеш после ти виновна и лоша.

# 3 21 юни 2010, 09:14 ч.

Мнения: 2 237

Когато се разведохме /съвсем наскоро/ казах на дъщеря си директно. Не съм крила нищо. Поех риска да я заболи сега, но да и мине по-бързо и с течение на времето да го проедолее. Казах и че сме се оженили по любов, после сме я родили а сега се разделяме защото вече не се обичаме. И защото това понякога се случва на възрастните хора, което не означава че не обичаме нея . Разбра ме от първия път. Само ме попита дали баща и като не ми е мъж ще и е пак баща. Казах - да, за цял живот ще е твой татко Simple Smile

И това беше. Не съм я лъгала, нито спестявала нещо защото знам, че не би ми го простила.....

# 4 21 юни 2010, 09:34 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: Ментова в пн, 21 юни 2010, 08:59

Кажи й го директно, колкото и да не ти се иска, колкото и да те е страх. ...

Подкрепям.
Дори и да не й го кажете вие, със сигурност ще го разбере от някое дете в градината или на детската площадка, а това едва ли е по-добрия вариант.
Близна4е е дала добро продложение за това как да се обясни на детето.

# 5 21 юни 2010, 09:50 ч.

Мнения: 686

За съжаление точно в тази възраст(3 до 6г.) децата преживяват най-трудно раздялата на родителите. Мислят си, че те са виновни с нещо за раздялата и се самообвиняват. Посъветвайте се с психолог как да подходите в тази ситуация, за да не остане детето с травми(в бг мама има подфорум за консултации с психолог). Лъжата не е добър вариант,но трябва да намерите правилните думи и подход към детето, така че то да възприеме по възможно най-лекия начин една такава новина.

# 6 21 юни 2010, 10:47 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

И аз съм на мнение, че детето трябва да знае истината. Намери правилните думи и подход към детето за да го съобщиш, въпреки, че както и да се поднесе ще е болезнено.

# 7 21 юни 2010, 13:21 ч.

Мнения: 2 237

Момичета, истината е че всяка от нас си познава най-добре детето/децата и най-добре знае как да му поднесе подобна новина. То някак си ни идва отвътре...Така че съм убедена, че и авторката ще намери най-добрия начин Hug

# 8 21 юни 2010, 14:50 ч.

Мнения: 4 569

Говорете и двамата с нея-открито и без недомлъвки.

# 9 21 юни 2010, 15:00 ч.

София
Мнения: 3 064

Подкрепям честното отношение.
Не лъжете децата и не ги подценявайте!
Ще ви разберат, макар и да ги заболи.

# 10 21 юни 2010, 15:16 ч.

Мнения: 74

Голямата ни дъщеря беше точно на 4г, а малката само на 8 месеца, когато се взе решението за развод при нас. Няма да описвам самата процедура по откъсването на баща им от вкъщи - дълга беше, направихме го с цел, да се свикне, че все по-рядко и по-рядко той няма да е вкъщи. По съвет на детски психолог просто седнахме една вечер двамата с баща й на нейното креватче и поговорихме с нея. Обяснихме й, че я обичаме, че винаги ще сме нейните родители, но просто мама и татко не няма вече да живеят заедно, тъй като много се карат и е по-добре да се разделят. Не сме споменавали по чия вина, за други жени, мъже, семейства. Децата разбират донякъде на тази възраст за какво става дума, но го осъзнават доста по-късно. При нас новината беше приета нормално, а истинския момент с протеста беше някъде около половин до една година по-късно. И той беше изявен глявно към мен, без да има обяснение или причина. премина, разбира се. Постепенно в течение на месеци запознавахме децата с "другата жена" и така. Свикнаха. Не е лесно, но е по-добре да се каже, обясни, ако трябва да се преживее болката, яростта, да се помогне с професионална помощ (ако е нужно), отколкото да се прикрива и лъже.

# 11 21 юни 2010, 16:21 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

Всяко дете е различно и за всяко е нужен тактичен и индивидуален подход. Единственото, което май важи за всички е ако може да бъде съобщено едновременно от двамата родители, по спокоен начин. Да се каже на детето , че мама и татко вече не се обичат и за да не се карат, няма да живеят повече заедно, но винаги ще обичат детето и винаги ще бъдат негови родители. Да се подчертае , че детето не е виновно затова, защото има деца, които започват да се самообвиняват и се измъчват и от това. И ако е възможно да се поддържат някакви цивилизовани и човешки отношения след раздялата, така че детето да има и след това пълноценен и редовен контакт и с двамата си родители... Другото , което е нужно е време, търпение, спокойствие, любов и много разбиране.

# 12 21 юни 2010, 16:28 ч.

Мнения: 141

Цитат на: Мама Яни в пн, 21 юни 2010, 09:50

децата преживяват трудно раздялата във всяка възраст.Задължително трябва и двамата родители да съобщят "новината".И въпреки развода да се стремят да отделят максимално време на детето си,за да не се почувства изведнъж зарязано и забравено.Развода си е развод,но детската психика трябва да се съхрани.То няма вина за нищо.

# 13 21 юни 2010, 17:53 ч.

Мнения: 2 175

Ние двамата му го съобщихме, беше на 7 г..
И му обяснихме, че това, че няма да живеем вече заедно, не значи че няма да си има мама или татко..

# 14 21 юни 2010, 20:03 ч.

Мнения: 128

благодаря ви от сърце за отговорите, ще и кажеме в най скоро време, надявам се да го приеме нормално предвид ситуацията. на мен ми е много по трудно, но живот какви ли не изненади не ни поднася bouquet

Препоръчани теми

Качество на живот

Ужасна мръсотия!

Парите в семейството

Обсесия..моля съвет

Причина:

Причина: