Кратък синтез на продуктите, които обсъждаме:
1. Къна (английско име henna, ботаническо название Lawsonia Inermis) – храст, виреещ в Азия и Африка, чиито листа, изсушени и смлени на прах, се използват за оцветяване на косата и рисуване по кожата. Цветът, който отдава къната варира леко между оранжев и медночервен, до светло меднокафяв. Резултатът на косата е комбинация от цвета й преди къносване + багрилото на къната. Основната рецепта за приготвяне на къна за коса е следната: необходимото количество къна според дължината и гъстотата на косата, се смесва с вода или чай до консистенция на кисело мляко. По желание може да се добавят 3-4 суп.лъжици лимонов сок или ябълков оцет за още по-добро извличане на цвят. Получената смес се оставя да престои на стайна температура 8-12 часа. Показател за отделен цвят и готовност на сместа е потъмняването на повърхността до кафяв оттенък (самата смес е зелена). Къната се нанася на чиста коса (суха или влажна). Косата се увива със стреч-фолио и хавлия (или друг подходящ вариант за запазване на косата топла) и престоява 2-4 часа, след което се измива с вода.
2. Индиго (английско име indigo, ботаническо название Indigofera Tinctoria) – храст, също обитаващ Азия и Африка, от който се добива текстилна боя. Изсушено и смляно на прах, се използва за оцветяване на косата в кестеняво и черно. Индигото винаги се прилага в комбинация с къна, като възможните техники са „в една стъпка” и „в две стъпки”. В първия вариант индигото се смесва с топла вода до консистенция на гъста каша и се добавя към вече отделилата цвят, предварително подготвена къна. Сместа се нанася на косата и престоява около 2 часа. Резултатът е кестеняв цвят, по-тъмен или светъл според съотношението къна:индиго и първоначалния цвят на косата. Във втория вариант косата първо се къносва, както е описано по-горе и, след отмиването на къната, като втора стъпка се нанася само индиго, смесено с топла вода с разтворена в нея малко сол за по-добро отдаване на цвят. Тук резултатът е много тъмнокестеняв до черен цвят, главно в зависимост от престоя на индигото на косата.
3. Касия (английско име cassia или neutral henna, ботаническо название Cassia Obovata) – храст (отново ), чиито листа се използват като отличен естествен кондиционер за коса. Придава блясък, плътност и обем. Касията съдържа пигмент, който придава златист оттенък на русите и русокестеняви коси. На тъмни коси не отдава цвят. Като маска за коса, касията се смесва с чай или кисело мляко, може да се добави растително масло (зехтин или бадемово) и мед. Получената кремообразна смес се нанася на косата и престоява 1-1,5 часа, след което се измива. За оцветяване на светли коси се комбинира с отвара от лайка до консистенция на кисело мляко и престоява около 12 часа, след което се процедира както с къна.
4. Амла (английско име Indian gooseberry, ботаническо название Emblica Officinalis) – плод на дърво, виреещо в Индия, който се използва широко в индийските продукти за коса и кожа. Придава на косата блясък и обем, подчертава къдриците и засилва чупливостта (ако косата е вълниста или къдрава), спомага за спиране на косопад. Отличен ексфолиант за лице. Прибавена към къната, леко потъмнява и охлажда цвета, туширайки огнените оттенъци. Добър фиксатив за растителните пигменти, добавена към всички рецепти, увеличава трайността на цвета.
5. Шикакай и сапунени ядки (на анлийски съответно shikakai и soap nuts, ботанически названия Acacia Concinna и Sapindus Mukorossi)– смлени на прах плодове на две индийски дървета, с високо съдържание на сапонини и оттам – с добро измивно действие. Традиционно използвани в Индия за измиване на косата и поддържане на скалпа в добро състояние. Помагат за контрол над омазняването и косопада, премахват пърхот. Оригинална рецепта за естествен шампоан и балсам е следната смес: шикакай 2 части, сапунени ядки 2 части, амла 1 част, смесени с топла вода на каша, която се нанася директно, или на запарка (с повече вода), която се прецежда и с получената течност се мие косата. Кашата е вариант за мазна коса, а отварата за нормална и суха коса.
6. Глос с къна/индиго – глосът е тониране на косата с цел по-слабо/светло оцветяване или освежаване на цвета между две цялостни къносвания, както и кондициониращ ефект. Разликата между глос и пълна апликация е в по-малкото количество къна или индиго и по-краткия престой на сместа по косата. Основните съставки са паста от къна или индиго и балсам в приблизително съотношение 1 част паста към 3 части балсам. Оцветяващото растение се приготвя по начина, посочен по-горе за всеки вид. Къната престоява, за да отдели цвят, което налага да се приготви около 8-12 часа преди глоса (или да се използва замразена отпреди), а индигото се приготвя непосредствено преди смесването с балсам. Количеството на сместа зависи от това дали ще се оцветяват само корени или цяла коса, както и от дължината и гъстотата на косата във втория случай. За коса до раменете 2-3 суп.лъжици къна или индиго + 9 суп.лъжици балсам са ориентировъчно количество. За по-светъл/слаб цвят количеството на къната или индигото може да се намали, а за по-интензивен – да се завиши. Глосът се нанася на чиста суха (може и влажна) коса и престоява между 20-40 минути. По-дългият престой задълбочава цвета.
Подробни рецепти с точни пропорции и указания в блога на HennaFox:
http://hennafox.wordpress.com/
Предишна тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=492472.0