Нисък хемоглобин на кърмаче на седем месеца и половина

не се притеснявай. Синтът ми беше така. Като започне да хапва повече твърда храна (към годинка чак) ще го качите със богати на желязо храни. Не е страшно. Ние не сме пили железен препарат. Лекарката изчака нарочно и сега сме ОК.

Ето една табличка, която ми даде за сравнение:

ст-ти на хемоглобин: g/L

< 1 седм           154-240
1седм-1 месец  127-187
1-3месеца         92- 150
3-6м                   101-129
6-12м                  107-131
1-3г                     108-128
3-6г                     111-143
6-14г                   118- 150

>14г мъже: 140-180 жени: 120-169

Ако кръвните показания бяха показателни, щяха да ги правят и на немските бебета.  Синът ми е на 4 години и кръвна картина са му правили 3 пъти, за да се докаже необходимост от антибиотик и 2 предоперационни. На малкия не са правили и няма да направят, ако не се тръшне да бере душа.
Въведи телешко, агнешко и не се вталясвай за лекарска параноя. Хемоглобин на бебе, дрън- дрън.
Мерили са ми хемоглобин по 2 пъти на седмица (дарител), всеки път различно.

След като детето ти е боледувало толкова много нищо чудно, че е с нисък хемоглобин. Послушай педиатъра и почвайте Малтофера, няма от какво да се притесняваш.

А това са просто безумни съвети :




на фона на това, което си казала :

Не знам кое е правилно. Аз също бих искала да изследват кръвта на малката, но до сега никой не го направи, въпреки че 100 пъти питах докторите, а тя се роди недоносена. В чужбина такова нещо не правят наистина!!! Те и други скрийнинги не правят. Ехография на стави, например също не се прави на всички.
Та така, аз изобщо не знам колко е хемоглобина на дъщеря ми и на моменти се притеснявам.

По- отношение на хемоглобина, ти препоръчвам да вземеш второ мнение. Ако искаш достоверна кръвна картина, детето не трябва да е яло и пило поне 12 часа (при бебета и малки деца, това е чисто мъчение).
На мен са ми мерили хемоглобина в един и същ момент (пръст и ухо) и показанията бяха различни.
Много е относително, колко е пило детето преди меренето, какво е яло. След пиене на повече течности (вода, сок, мляко) хемоглобина ми пада от 14 на 10 (при долна граница 12). Днес е едно, след два дена като отида пак е друго. Ако не съм пила пък цял ден отива на 17.
За това и не дупчат дечицата излишно, защото стойностите се менят понякога с часове. Не смея да мисля, каква е кръвната картина на големия ми син. Той ми повръща цели 3 години, 6 пъти седмично (че и още се опитва да го прави), живее на фотосинтеза (след 6-та лъжица всичко влиза под заплаха за лишаване от десерт ), но това не трогва педиатрите. Тяхното мнение е, че ако едно дете яде и пие доброволно (количествата са без значение), няма причина за притеснение.

Направете повторни изследвания и консултация с хематолог. А иначе наблегни на храните с високо съдържание на желязо - месо, някои видове зеленчуци и след около месец може да даваш жълтък - също е богат на желязо.

аз пак да кажа. Подкрепям мненията. Когато въведох месата, спанак и т.н. всичко постепенно си дойде на място. Не се притеснявай.

ето и малко информация (малко е дълго, но е полезно):

Желязото, което се среща в животинските продукти, в червените меса, в черния дроб и яйцата се абсорбира много по-лесно от организма, отколкото желязото, което се среща в растенията, орехите и зърнените храни.
Определени групи хора са по-застрашени от недостиг на желязо:
•   Бебетата и децата – бързият им растеж изисква голямо количество желязо в организма, набавено от разнообразни храни.
•   Жени – по време на менструацията се губи значително количество желязо.
•   Бременни – нуждата от желязо е много по-голяма, заради развиващото се детенце.
•   Стриктни вегетарианци – те не приемат желязо с животински произход, което се приема много по-лесно от организма.
•   Хора подложени на постоянна диета – по принцип тяхното хранене не е балансирано и желязото в храната им е в ограничени количества.
Трябва да се приемат ежедневно храни, които съдържат желязо и с животински, и с растителен произход.
Когато се приема само растително желязо, трябва да се хапне и нещо, което съдържа много витамин С. Добри източници на витамин С са цитрусовите плодове и сокове, доматите, ягодите, пъпешите, тъмнозелените листни зеленчуци и картофите. За да има ефект, тези храни трябва да бъдат консумирани едновременно с храни, източници на желязо.
Кафе или чай заедно с храна, богата на желязо не трябва да се приема, защото те пречат на усвояването му от организма.  Чаят може да намали усвояването на желязото с 60%, а кафето – с 50%. Танините, които се съдържат и в двете, оказват са причина за неблагоприятното им влияние върху усвояването на желязото.
Калцият също възпрепятства приемането на желязото. За това те не се приемат заедно.
Фитатите в някои зърнени храни, фосфатите в някои газирани напитки (кока-кола) и може би някои влакнини могат да пречат на усвояването на желязото.
Най добри източници на желязо  с животински произход са червено месо, пиле, гъше месо и най вече черен дроб. От растенията най-много желязо имат броколите, спанакът и лещата.
Препоръчителни дневни дози желязо

Възраст                                   Мг
0 – 6 месеца                     6
6 месеца – 10 години   10

Мъже   
11 – 18 години                   12
>18 години                   10

Жени   
11 – 50 години                   15
>50 години                   10
* По време на бременност и 2-3 месеца след раждане – 30 мг. Допълнително
* При кърмене – 15 мг.
Храни, богати на желязо
1.   Меса:
Черен дроб          8.8 мг/100гр.
Телешко сърце         6 мг/100гр.
Телешко месо         3.1 мг/100гр.
Свинско месо         3.1 мг/100гр.
Агнешко месо         1.9 мг/100гр.
Пуешко (тъмно месо)      2.4 мг/100гр.
Пуешко (светло месо)      1.2 мг/100гр.
Пиле (тъмно месо)         1.6 мг/100гр.
Пиле (светло месо)         1.2 мг/100гр.
Риба            1.0 мг/100гр.
2.   Зърнени и тестени храни
Пшеничен хляб         0.5 мг/1 филийка
Пшеничен хляб, обогатен      0.6 мг/1 филийка
Пълнозърнести зърнени храни   4.5 – 9.5 мг/ ½ чаена чаша
Обогатени с желязо зърнени храни   1.1 – 4.5 мг/ 1 чаена чаша
Макарони, паста, обогатени      0.7 мг/ ½ чаена чаша
Просо            6.8 мг/100 гр.
Елда            3.9 мг/100 гр.
Ечемик (глутен)         6.0 мг/100 гр.
Овес (глутен)         4.6 мг/100 гр.
Пшеница (глутен)         3.1 мг/100 гр.
Усвояемостта на желязото от пълнозърнестите храни е доста ниска най-вече поради фитатите и фибрите (напр. вареното просо съдържа около 1.0 мг желязо). Усвояемостта може да бъде подобрена по няколко начина: прием едновременно с витамин С; накисване на зърната; отделна консумация на продукти, богати на калций. Желязото като добавка (за обогатяване на каши и пр.) е по-ниско усвоимо от желязото от 'естествени' източници.
Елдата е алерген по няколко причини. Но за елдата като хранителен алерген няма много данни, особено в Европа. В някои схеми на захранване елдата е сред първите зърнени храни.
Ако няма първоначална реакция, остава да се спазва правилото за умерено предлагане на продукта, за да не се развие непоносимост или забавена алергична реакция.
3.   Плодове и зеленчуци
Зрял боб, готвен      2.6 мг/ ½ чаена чаша
Грах, готвен      1.7 мг/ ½ чаена чаша
Леща, готвена      2.1 мг/ ½ чаена чаша
Зеленчуци, готвени   1.8 мг/ ½ чаена чаша
Сушени кайсии      1.9 мг/5 броя
Фурми         1.2 мг/5 броя
Стафиди         1.4 мг/ ¼ чаена чаша
Сушени сини сливи      1.2 мг/5 броя средно големи
Цвекло (след 7-ми м.)   2.8 мг/1 чаша
Леща (сварена; след 7-ми м.)       6.6 мг/1 чаша
Спанак (сготвен; след 7-ми м.)    6.4 мг/1 чаша
Грах (сварен; след 7-ми м.)       1.2 мг/1 чаша
Броколи (варени; след 7-ми м.)    1.1 мг/1 чаша
Брюкс. зеле (варено; след 7-ми м.)     1.1 мг/1 чаша
Усвояването на желязото от растителен произход е до 10%. Когато се консумират едновременно храни с хемово и нехемово желязо се оптимизира усвояването на желязото. Витамин С също подобрява абсорбцията му.

Агнешко
Слаб алерген (въпреки че има мнения и за обратното). В повечето източници агнешкото е сред слабоалергенните храни.
Възможно е да разхлабва.
В някои схеми на захранване (Италия, Белгия) се предлага сред първите видове месо след заешкото.
Телешко
Съдържа видово специфичен белтък. Има еднакъв антигенен състав с кравето мляко, сирене и масло – въвежда се внимателно (при АБКМ).
Много добър източник на желязо.
Риба
Най-често срещани алергични реакции спрямо: мляко, яйца, риба, соя, ядки, целина и т.н.
12 месец:
-   повечето риби са силен алерген
-   морската риба е по-силен алерген от речната (херинга, скумрия, сьомга, треска)
-   риба тон и скумрия (от консерва) – имат високо съдържание на хистамин
8-10 месец:
-   40% от рибните алергии са към конкретен вид риба, а не изобщо (напр. хек е подходяща риба или всякакво филе)
-   съдържа незаменими аминокиселини (повече от месото)
-   съдържа полиненаситени мастни киселини (по-лесно смилаеми от животинските)
-   рибата съдържа по-малко съединителна тъкан (лека за храносмилането)
В някои схеми (Англия) се препоръчва по-мазна риба (мазнините са важна част от менюто на растящия организъм)
Дроб (пилешки)
Не се възприема като подходяща храна преди 10-12 м. (това е филтърът на животинския организъм за всички отрови, препарати и пр.).
Може да се включи в менюто между 7 и 9 м. (Англия, Испания и др.)
Морски дарове
Ракообразните са по правило алерген (раци, омари, скариди) - след 2-3 год.
Ред на въвеждане на месото
Месото условно се подразделя на 2 групи, както следва:
Група 1: пуешко; заешко; пилешко - домашно, био или пюре
Група 2: [телешко, говеждо; агнешко; пилешко - бройлер; свинско] + риба
Първо се въвеждат белите меса (Група 1), като редът на въвеждане може да е различен, няма строго правило. Пилешкото може да бъде алерген – за предпочитане е след пуешкото и заешкото (или дори след телешкото). Не е задължително всяко от трите меса да бъде въведено – например в някои схеми на захранване заешкото отсъства, предлагат се само пуешко и пилешко като първи вид месо.
После се въвеждат червените меса (Група 2), редът на въвеждане също не е стриктен. В някои схеми на захранване свинското (крехко и без мазнини) се предлага преди рибата и наравно с телешкото.
Рибата се въвежда преди червените меса или между тях, според етапа на захранване, традициите, вкусовете и/или желанието на детето.
Възраст за въвеждане на агнешко, телешко и риба:
•   Месо въведено в 5-6 м. (ранно захранване)
- телешко: 6-7 м.
- риба: 6-8 м.
- агнешко: 7-8 м.
•   Месо въведено около 8 м. (късно захранване)
- телешко: 9-10 м.
- риба: 10-12 м.
- агнешко: 10 м.
•   Месо въведено около 8 м. (при алергично предразположение)
- телешко: 12 м.
- риба: 12-18 м.
- агнешко: 12-18 м.
Първият вид месо се въвежда 3-7 дни. Дозата за 6 мес е около 15 гр. Най-напред може да се даде 2-3 л.  от готовото пюре, после 1/3 бурканче, след това 2/3бурканче и т.н. Всеки месец количеството месо се увеличава с 5-10гр. На 1 год.количеството месо-50-60 гр. Първото месо се дава всеки ден като се увеличава дозата както съм написала по-горе. След това се редува с постно пюре през ден. Между въвеждането на първото и второто месо трябва да има интервал от 2 седмици. С вторият вид месо се захранва пак постепенно-целта е да се проследи алергична реакция. Между първите 2 вида месо е добре да се направи пауза от около 20 дни или 2 седмици. Веднъж включено в менюто, месото се счита за въведено. Обаче тъй като е възможно детенцето да направи някаква реакция към състава на самото месо например, добре е да се въведе по класическото правило 3-4 дни. Така се дава и възможност да храносмилането да се приспособи.
Няколко примера за количество месо, което трябва да се достигне на 1 год. - най-често срещаната препоръка в различните схеми:
-   българските: около 50-60 г
-   руските: 70-80 г
-   френските: 30 г
-   испаноезични: 40-50 г или повече
-   американските, канадските: 50-80 г  и т.н.
Грамажи на месо:
2 к.л. месо/пасирано или ситно накълцано/=10 г месо
2 с.л.месо=25 г месо
3 с.л. месо=40 г месо
1 с.л.месо=1 парченце 2х1 см=10-15 г месо
1/8 чаша=30 г
1/4 чаша=60 г
30 г е приблизително колкото кибритена кутийка
След 10 м. или след 1 год. е добре да се премине постепенно от редуване на постно-месно през ден към месо поне 5 пъти седмично. Евентуално 1 път риба или 1-2 пъти постно. Всеки ден трябва да се предлага месо, риба или жълтък т.е. високопротеинова храна. Това са повечето препоръки, вкл. СЗО.
Броколи + месо е отлична комбинация, понеже броколито съдържа желязо, а комбинирането на 'растително' с 'месно' желязо подпомага по-ефективното му усвояване. Освен това броколито е богато на витамин С, а това е един от най-важните фактори за по-добро усвояване на желязото.
Спорни въпроси относно месото
Относно честотата на предлагане безспорно има разминаване в схемите на захранване, въпрос на местни педиатрични традиции и географски ширини. Но има една обща препоръка: от 10-12 м. нататък в детското меню всеки ден трябва да присъстват месо, риба или яйце. На тази възраст месото може да се предлага 5-6 пъти седмично, риба - 1 път седмично, постно – евентуално 1 път седмично. Жълтъкът не е нужно да се редува с месото, достатъчно е да се предлага не повече от 2-3 пъти седмично.
Количеството за 10 м. – препоръките варират от 25 до 50 г дневно, което се равнява на 2-4 с.л. пасирано или ситно скълцано месо. Различията отново са въпрос на педиатрична школа. Има схеми, които препоръчват по-умерен прием на месо (напр. френските), като тази тенденция се запазва и след 1 год. Други схеми традиционно са по-настоятелни в това отношение (испанските, руските и т.н.).
Пюретата съдържат напълно достатъчно количество месо според някои стандарти и недостатъчно, ако се съпоставят с други.
Видът на месото е другото важно нещо, освен колко често се предлага и по колко. За възраст 10-12 м. е важно да се редуват различни видове месо, тъй като всяко от тях си има предимства в детското хранене. Свинското и агнешкото са напълно допустими и са добро допълнение към птичето и говеждото, рибата също може да бъде добра алтернатива на тази възраст.
Количествата и честотата на предлагане са доста условни, особено от гледна точка на вноса на желязо:
-   Тъмното птиче месо съдържа около 2 пъти повече желязо от светлото.
-   Телешкото съдържа около 4-6 пъти повече желязо от пилешкото.
-   Важно е месото да се комбинира с подходящи зеленчуци, богати на желязо – това подпомага усвояването на двата вида желязо (хемово и нехемово).
-   Усвояването на желязото зависи и от фактори като количеството мазнина и как са нарязани продуктите.
От гледна точка на белтъчините/протеините, добър еквивалент на месото са някои бобови храни, например лещата. Ако е въведена на възраст 10 м. и се предлага 1 път седмично или по-рядко, тя може да бъде алтернатива на месото поради високото съдържание на белтъчини (въпреки че те не са толкова добри).

ЖЪЛТЪК
При алергии - след 1 год. или по-късно. Златната среда е 9 м. Препоръките варират от 6 м до 12 м. Актуалните тенденции са не по-рано от 9 м.
Жълтъкът е източник на желязо и мазнини. Добре е желязо да се набавя от различни източници според етапа на захранването: зърнени храни, зелени зеленчуци, някои плодове, месо, жълтък, АМ. Наличието и усвояването на желязо (хемовото = в животинските продукти, нехемовото = в растителните храни, добавеното в бебешките храни) е различно. За мазнините в жълтъка няма единно мнение доколко са ценни и незаменими в ранна детска възраст, все пак става въпрос за макар и малко количство холестерол. Тенденцията е към по-късно въвеждане на жълтък (около 9 м.), тъй като е силен алерген???, въпреки важния си състав.

Чак пък толкова нисък не е .
Ето ти най-новите рефер. стойности за периода ,който те интересува)

5-7 мес    - 101-129
8-10 мес  - 105-129

Много благодаря на всички, които се включиха и за изчерпателния отговор на missence. Дано всичко д си ни е наред........

пожелавам го от сърце   

Май вече доста отговори си получила, ама и аз да си кажа.
На моите момчета беше 72/76 на 7 месеца. Не са ми боледували и др.подобни, но аз през цялата бременност бях с нисък хемоглобин (под 90). Педиатърката ни прати и при хематолог и тя, след като ме разпита, провери моя хемоглобин (беше си в норма), назначи за 1 месец малтофер и после нови изследвания, за да видим дали се повлиява. Подчиних и храненето на желязото - въведох телешкото като второ месо (след пуешкото) и давах елда, броколи, спанак... Не кърмех след обяда, за да се усвои по-пълно желязото... На 8 месеца бяха вече 96/92 и спрях да си мъча децата. Никакъв малтофер, никакви диети и на годинка си бяха вече над 110 (дори не помня колко точно).

Моят съвет е да потърсиш мнението на специалист. В педиатрията има детски хематолог. Или просто насочи захранването в тази посока. Вашата стойност дори не е толкова ниска. Независимо от боледуването, щом сте се кърмили до 6ти месец, нормално е да е занижен, защото желязото не минава през кърмата.
Каквото и да решиш, направете след месец още едни изследвания и ще се успокоиш.