Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 37
Здравейте майчета,

Последните 2 дни когато ходя да видя бебе Вики в болницата се опитвам да държа ръчичката й.
Тя обаче я свива и дърпа, сякаш не иска да я пипам. За 1 месец в кувиоз съм я пипала 4-5 пъти - милвах и главичката и тя се успокояваше. Но напоследък се държи странно. Днес хълцаше през цялото време.
Възможно ли е връзката с моето бебе да е прекъсната?
Моля Ви споделете вашия опит. Много ми е мъчно и тежко. Незнам кога ще мога да я гушна.
Не искам да губя връзката с бебето си. Какво да направя? Да вляза в болницата?


Благодаря !

# 1
  • Мнения: 822
Спокойно мила Hug, нервната им система е незряла и несъвършена и затова са тези хълцания, стряскане и потрепвания Hug. Вярвай в детето си и го гушкай колкото е възможно повече, ще видиш като се приберете вкъщи, че всичко ще е наред.

# 2
  • в белята
  • Мнения: 458
Не се безпокой ,на мен дори да го пипам не са ми давали докато него изписаха , връзката не се губи.Сега в къщи се гушкаме и си говорим ,дори усещам как понякога мрънка само и само за да го гушна и да му обърна внимание.А за хълцането ,ние все още си хълцаме - след хранене или като му стане студено - ама толкова силно че чак целия подскача - казаха че е нормално.

# 3
  • Мнения: 37
Благодаря Ви, майчета.
Дано по-скоро да я гушкам. Днес е 1770 г. -  с 20г повече от вчера.

# 4
  • Мнения: 1 451
Въобще не допускай да ти минават такива мисли.Твърде уязвима си в този момент и възприемаш реакциите на малкото човече по странен начин. А то е просто едно малко бебе , нуждаещо се от своята майка . Радвай се , че въобще ти дават да докосваш детето си. Такава екстра във Варненската болница няма . За два месеца видях детето си 3 пъти, за по 5 минути. А за някакви други контакти и дума не можеше да става.
Пожелавам Ви много късмет и  на двете и дано скоро си я прибереш от болницата. Peace

# 5
  • Мнения: 676
Миличка, в момента минавам през същото, което и ти.
Напълно разбирам притесненията ти, но съм убедена, че реакциите на твоята бебка нямат нищо общо с връзката помежду ви Simple Smile
Моята принцеса се роди на 25-ти юни. До преди два дни беше на командно дишане. Дадоха ми до тогава два пъти да я докосна за по няколко секунди. Днес вече ми позволиха да я гушна за пръв път - и аз, и таткото.
Най-невероятния момент в живота ми. А тя се разплака яката Simple Smile Но мисля, че е нормално - все пак до сега почти не са я вадили от кувьоза.
Аз също изпитвам известни притеснения относно връзката помежду ни, но вярвам, че когато започне ежедневния контакт помежду ни всичко ще си дойде на мястото съвсем естествено.

Стискам ви палци скоро да си я преберете от болницата.  Hug
Надявам се и ние скоро да стигнем до този етап.  Praynig

# 6
  • Мнения: 56
  Дърпането на ръчичката не е признак на нежелание да се общува. Малките бебчета са такива. Не съм сигурна, но мисля, този рефлекс на мускулатурата се казваше Робинзонов. След време той отпада. Мъничетата на тази възраст биха могли така здраво да се хванат за пръста ти, че можеш да ги вдигаш в такава позиция.  Пожелавам успех и липса на всякакви съмнения и тревоги.

# 7
  • София
  • Мнения: 32 701
И според мен тази връзка не може да прекъсне от месец-два, в които бебето ще е в родилно отделение, кувьоз и т.н. Все пак имаш някаква връзка, макар и да го хващаш само за ръчичката.
Връзката може да изчезне в продължение на години. Т.е. в случаите когато майката и бебето са разделени след раждането, нямат контакти и т.н.

# 8
  • Мнения: 4 589
Според мен, от личен опит да си кажа, дечицата се дърпат не заради нас, а те са доста третирани, боцкани с инжекции и абокати и това е рефлекс. Няма прекъсване на връзка м/у майка и бебе.

Алекс много ревеше като отидех и ми казваха, че е защото ме усеща и иска подкрепа, иска мама да я гушне. Тя също много си дърпаше ръчичките и ми казаха, че е заради многото боцкания.

# 9
  • Мнения: 355
Здравей, не се притеснявай, че ще загубиш връзка с бебето си, сега си просто много чувствителна поради всичко, което ти се е стоварило изведнъж.
Аз дори не исках да докосвам децата си и да ги вадят от кувьозите – изпитвах панически страх от вирусите и заразите, които мога да им предам, колкото и чиста и здрава да бях. За да ги видят родителите, сестрите от „Недоносени” имаха практика да изваждат шушулките в коридора на многопрофилна болница, която гъмжеше от болни хора, в пика на есенните респираторни инфекции и аз категорично се противопоставих. Може и да е било грешка тогава , но така го чувствах – така го правех.
След като взех дъщерите си от болницата ги кърмех доста време и това ми възвърна онова предродилно чувство за сливане и близост, което малко се беше скъсало в мен.
Пожелавам ти бебето ти скоро да е при теб и дълго време нищо да не ви разделя!

# 10
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 009
Ми това са деца, които ги бодат за разни изследвания и затова ги е страх да ги пипат. Моят например, не можеше да спи в количка в началото, когато се движи количката.

Всичко отминава, сега имаме огромна връзка.

# 11
  • Мнения: 12
Не се прекъсва връзката за месец и половина докато беше в кувиоз съм виждала дъщеря ми 3-4 пъти и то през прозореца за посетители и когато я изписаха и я гушнах и почнах да й говоря почна да се усмихва разбра че вече е при мама Peace

# 12
  • Мнения: 259
Здравейте, казвам се МариянаМ. Моето бебче се роди на 18.10.2010 г. в 29-30 седмица и веднага го сложиха в кувьоз. Докато бях в болницата го виждах всеки ден и досега са ми дали само веднъж да го пипна и той направи някаква много странна гримаса - нещо подобно на усмивка, доколкото може да се усмихва със сондичката за захранване в устичката. Като започна да му говоря започва да прави муцунки. Не е много ясно колко ще бъдеме в кувьоз, сигурно поне докато станеме към 2 килограма. Дано да продължава да ми реагира така като му говоря.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 956
При нас връзката майка-дете винаги е била много силна. Даже прекалено. В последната година умишлено се опитвам да я поогранича, че взех да му влияя негативно когато съм притеснена.
Марияна, как е бебчо днес? Как ще се казва? Досега добре качва грамчета. Все така да продължава.

# 14
  • Мнения: 1
 Здравейте, аз също съм майка на недоносено бебче. Кари се роди в 35 седмица, беше 10 дни в ковиоз и от опит знам че всеки час, всеки ден за майката е като цяла кошмарна вечност. Връзката с детенцето обаче не може да се прекъсне, в това съм убедена. Никога една майка, която обича детето си не може да бъде чужда за него. От мига, в който се роди малкото човече усеща обичта и това не може да бъде променено. Кураж на всички майки, които минават през това изпитание, бъдете силни, въпреки че е много трудно. Мислете за деня когато ще прегърнете малкото си детенце. Simple Smile

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт