Управление/организиране на времето; изпълнение на задачи, цели; съвети, наръчник

ах и аз това питам 

Защо подхващаш по много неща наведнъж? Защо не работиш над целите си, ами се занимаваш с други неща (не знам какви точно, но оставам с впечатление, че нещо си губиш времето, отлагайки работата над задачите си)? Това според мен са по-важните въпроси, на които да си отговориш. Вероятно има по-дълбок проблем от липсата на организация, който допълнително те спъва.

Книга конкретно не мога да ти препоръчам, не ми хрумва в момента. Но прочети за принципа на Айзенхауер (Eisenhower), поне на мен доста ми светна чрез него. Става дума за управлението на задачите по-скоро, а не конкретно на времето, но то едното лека полека следва от другото. Също е интересен и принципът на Парето, може би при теб не конкретно в съотношение 20:80, а примерно 30:70, важна е основната идея. Също и необходимостта от редовни почивки, за да работиш ефективно. Няма смисъл да се мъчиш 4-5 часа и после да те боли глава. По-добре на всеки 40-50 минути да правиш кратки!!! почивки, после пак, а на няколко часа и по-дълги. Така способността за концентрация се запазва по-добре.

Друго в момента не ми хрумва, а и не знам как действаш в момента. Надявам се да съм ти била от полза.

Преди всичко - воля. Без воля корковата дъска няма да ти помогне (има евтини в Jysk, намира се в сградата на супемаркет HIT в Младост).

Значи, аз бих започнала с по-дребните неща за отскок. Под "дребни" нямам предвид маловажни, а такива, които изискват по-малко време и усилие. Ще ти даде стартов тласък и ще се мотивираш, защото виждаш, че можеш. Освен това, си направи "час за работа" - много помага. Примерно, днес от 16,00 до 16,45 ще работя върху диломната работа. Не се допуска отклонение. Нарочно започни с малко време - по час най-много, защото иначе ще се разсееш и демотивираш, щом досега ти е липсвала самодисциплина. Освен това, знаейки, че точно в определен час приключваш с това, не ти се струва толкова тегава работата. Постепенно увеличавай времето.

Не си ппоставяй за цел да свършиш, а да направиш. Тоест, не си представяй крайният резултат от работата, защото той изглежда тоооолкова далеч, че ти се иска да зарежеш веднага. Отдели 1 час или си постави за цел да напишеш само една подтема, или да развиеш само една идея. Раздробявай задачите на по-дребни задачи, ако можеш.

И на последно място, ако продължава да ти е толкова неприятно да се занимаваш с тези... цели, може би това не са всъщност твоите цели  Малко храна за размисъл.

Смени си нагласата.
Щом едно нещо не е свършено навреме, значи не е било толкова важно. 
Не се оставяй дреболиите да господстват в живота ти, за да не пропуснеш всичко хубаво в него. Най-сладко е мързелуването, когато имаш много работа.
Сутрин, преди да станеш от леглото, си планирай задачите по важност и време. После ги отхвърляй една по една.
Лично аз карам на принципа първо да свършим работата и то възможно с най-малък разход на време и сили, за да остане повече време за мързел и удоволствия. Други пък се мотаят по цял ден, за да свършат всичко наведнъж вечерта. Въпрос на удобство и тип нервна система, може би.
Намери най-удачния за теб вариант и действай, без да забравяш, че работата няма край. Не се оставяй да те погълне. И утре е ден. 

Имам няколко книжлета за управление на времето, днес си купих една и за целите, ама нещо в последно време колото и да чета не ми се получава.
Опитът от недалечното ми минало казва, че номера е, да си зает. Тогава намираш време и желание за всичко.

Ако знаеш английски можеш да потърсиш  personal time management guides... има много неща в нет-а. Американците са царете в това отношение, изобщо не си губи времето тук 

Аз нямам проблем с управлението на времето , по-скоро с целеполагането. Не съм човек на дългосрочните цели, оттегчавам се лесно, не докарвам нищо докрай, ако трябва да постоянствам дълго. Поставям си малки цели с малко стъпки към тях и така живея.

Без да съм чела отговорите на останалите.
Първо не се занимавай с това да търсиш книги как да организираш времето си, а открий най-полезният начин за теб. Това става още със събуждането, казваш си днес ще свърша еди какво си и започваш да отмяташ едно по едно.
Правенето на списъци със задачи е полезно, но само ако наистина искаш да ги изпълниш, иначе просто си стоят. Така само ще мислиш колко много неща имаш на главата и няма да искаш дори да започнеш...

Подхващаш нещата от средата.
Първо имаш нужда известно време да наблюдаваш сегашния си метод на справяне със задачите, колко време им отделяш, как ги съчетаваш/разпределяш, въобще пълен анализ на обичайните си работни навици /за това си има и улесняващ софтуер, ако ти липсват идеи как да го направиш сам/.
След това мислиш къде и как да пипнеш леко, но с осезаем резултат. Човек се изкушава да променя из основи -  самата мисъл е съблазнителна, но на практика това трудно се осъществява. Стъпка по стъпка, но в правилната посока - и след време без особени сътресения ще имаш изградени нови навици. Бъди гъвкав, мисли поетапно.
Разпределянето на приоритетни и не толкова задачи е твърде задължаващо - да правиш каквото и когато можеш е по-добре, отколкото да се опитваш да имаш пълен контрол над времето и заниманията си - подобни планове/организация твърде често ще се провалят и това ще те обезсърчи. А и това с постоянното гледане на дъската ме навява на мисълта, че имаш нужда от постоянен натиск отвън - ако успееш да се мотивираш по друг начин може и да е по-ефективно. Успех  

Привет отново,
Бих искал да попитам, идва нова година, осъзнах че през 2010 съм осъществил доста малко неща.

Искам да изготвя списък, но така че да работи. Правил съм и преди списъци и почти нищо не съм постигал по точките...

Намерих засега само това:
http://www.az-jenata.bg/article/7742/Kak-da-postignem-tzelite-si/

Moже би трябва да ги разделя на 2-3 категории, и в определени периоди в годината?!

10 цента е много права - американците работят и пътуват тоооолкова много, че недоумявах как се справят... докато не ми се случи и на мен същото. Работя, пътувам всеки ден по много, завършвам магистратура, работя по странични проекти и намирам време за себе си и за чести полети извън щата. Доскоро ми се виждаше невъзможно, но това, което лично на мен ми помогна е:

Преди бях по-свободна и имах лукса да избера кога да свърша или да не свърша нещо. Сега го нямам - просто ТРЯБВА да го направя. Удоволствието от свършената задача измества дискомфорта или просто целта оправдава следствата. Воля, воля и пак воля.

Запознах се с хора, които са по-заети и от мен. Т.е. същото + малко дете. Или пък с още повече задължения (трудно, но се намират). Как го правят? Крада идеи от тях, разпитвам ги как си управляват времето или просто ги наблюдавам и това, че те могат ме кара да мисля  - А аз защо да не мога?

Моят трик са стики ноутс на хладилника. За други хора може да не работи този метод, но на мен ми е перфектен - винаги поглеждам сутрин и ако имам много задачи ще ме яд утре да ги чета и гледам пак там. Задраскването им ме кефи. 

Успех и самият факт, че искаш, означава, че си решил да успееш. 

Забелязала съм, че и при работата важи "Колкото повече - толкова повече".
В смисъл като се разпльокам вкъщи, нищо не правя, ама нищооо. Само вися тука.
Обаче като почна работа, почвам да си движа и моите неща и непрекъснато ми хрумват нови задачки за изпълнение. И успявам да си свърша всичко.
Пиша си в тефтерче всеки месец Задачи/Покупки и гледам да си ги изпълнявам.
А що се отнася до дипломната - и на мен ми е голям грях, че не я пипнах тази година при толкова свободно време.

Сигурно и сега няма да постигнеш. Моите впечатления са, че човек "забравя" нещата, които не иска да свърши. Т.е. обикновено разсеяността и неспособността да се изпълняват задачите е пряко следствие от липса на интерес и нежелание да се прави съответно нещо. Често човек въобще не го осъзнава, разбира се.

Така че - помисли какво наистина те влече и какво искаш да правиш и се насочи към цели в тези области. Гледай да не робуваш на неща като "умните хора четат книги, значи и аз трябва" или "всичките ми приятели мислят, че комиксите манга са много яки - значи и аз трябва да ги гледам" и т.н.

И тъй като е невъзможно да харесваме всичките си задачи, аз се опитвам да се убедя или направо да се излъжа и да се мотивирам за нещата, които ми е трудно да почна. Или си избирам някакви награди, ако свърша правилно нещо, с което не ми се захваща. Абе като на малко дете си се обяснявам сама на себе си. Но веднъж щом съм решила, че нещо трябва да се свърши, помня като слон. Бележчици само в много натоварени времена ползвам.

Та накратко - поработи върху мотивацията си. Ще се учудиш колко много задачи може да помни човешкият мозък при желание.

А, и друго - създай си полезни навици. Голяма част от ежедневието ни се управлява от тях. Например, ако искаш да спортуваш, си набележи един час, в който ще се занимаваш само с това и се заеми сериозно да го спазваш 1-2 седмици. След това ще откриеш, че ти е некомфортно, ако не го правиш или се наложи да пропуснеш.

По същия начин можеш да "автоматизираш" и други полезни дейности - като здравословно хранене. Или - дори - писане на дипломна работа. Успокоявай се, че само началото е трудно, после ще ти е много по-лесно и даже няма да се замисляш дали да го правиш. Но началният период е много важен - затова не си претрупвай програмата, а се съсредоточавай само върху едно нещо за определен период.

Според мен губиш прекалено много време, за да търсиш себе си, както и модели, и мотиви за нещо, което може да не ти е възможно да постигнеш. Ако поне малко от това време и тези сили впрегнеш, за да свършиш част от нещата, за които питаш как да свършиш, резултатите ще са много по-добри.
Има една поговорка: "Лозето не ще молитва, а мотика."
Just do it!
Успех! 

ПП Нямам предвид само тази ти тема, естествено.