Да отидем в чужбина или да останем в България.

Има много теми във форума, писани от също така объркани хора, които са на кръстопът. Ако се поразровиш назад из страниците и прочетеш, може би ще намериш нещо полезно.
Иначе изборът е изцяло ваш. Преценете си шансовете (език, квалификации) и избирайте - малкото и сигурното или голямото и несигурното. Риск. Най-важното е да има къде да се върнете в случай, че не потръгне в чужбина. А ако се решите да ходите, недейте всички заедно - първо единия, да си стъпи на краката, тогава и другите при него.
Особено пък с малки деца.

Трябва да имате ясна представа какво ще правите там, където ще решите да отидете, след като отидете.
Имате ли търсени професии? Знаете ли езика, който се говори там? Разполагате ли с достатъчно средства, за да се справите в началото ако нямате близки там, които да ви помогнат да се установите? Евентуално разрешително за работа /за местата с ограничения за българи/ и контакти с работодател/и. Авантюра е да се тръгне без подготовка и ей така, при никого. То може де /и няма лошо/, но до определена възраст   А дали да се тръгне изобщо - всеки се преценява сам с оглед на личните си потребности и възможности. И е много важно да не се бърка туризма с емиграцията. Каквото и да решиш - успех

Както казваше една потребителка , който се е оправил в България ще се оправи и в чужбина. Имаш ли личните качества, всичко останало е в-с на време.

Критериите за стандарт са много субективни. Разликата между България и чужбина е в това, което не се купува с пари.
Ако тръгнеш към чужбина само заради пари и "стандарт", може и да ни стигнат силите да се бориш до край за каузата си. Без добри езикови познания (писмено и говоримо), шансовете ти за мизерия и безработица са много високи.
Какво искаш за децата си? Отговори си и тръгни по пътя, който избереш за тях.

Аз избрах еднопосочния билет към мизерията в чужбина и изгорих всички мостове.
Когато нямаш път за връщане, ти остава само да продължиш напред.

на първо четене засякох поне 2 такива теми в този форум,
май антония първанова трябва да я ориентираме насам, не в клюкарника

ако сте млади...тръгвайте, какво пък

Все повече теми се появяват по въпросът.

Личен избор е това.
Седнете претеглете плюсовете и минусите и действайте.
Успех

С език можем да се справим  - работа трудно защото с нашите професии  няма да се  справим - аз съм военна мъжът ми е полицай. И  двамата имама по  второ више но досега не сме ги упреажнявали професионално.

E, то може и неквалифициран труд да се упражнява...

И преди съм си изказвала мнението във връзка за и против емиграцията. Предполагам за всеки е индивидуално. За себе си лично което бих казала е че ако трябваше да го повторя наново да се върна пак преди 10 години и да се стоваря на летището на Йоханесбург с един куфар да си търся щастието в града на златото и диамантите не бих го направила. От личните ми наблюдения познавам хора които са успели и реализирали повече отколкото в България и които са доволни и твърдят че тук им е много по добре. В моя конкретен случай специално в България не ми беше зле, имах и работа и образование, и нито сме се лишавали от храна, нито от маркови дрехи, нито от почивки и като се замисля можех да си позволя да се издържам сама да съм самостоятелна и независима. Тук откакто съм дошла все някой трябва да ми помага, все никоя ми натяква какво са направили за мен и какво им дължа. Специално в моя случай нито ми е по добре нито съм постигнала нещо кой знае какво. Единственото хубаво от цялата история са децата, предполагам ако не бях дошла тук нямаше да ги имам. Другото не е за разправяне. Но поне не съжалявам че пробвах. На мен ми беше влязла мухата в главата тази муха че в чужбина е кой знае колко по хубаво и кой знае колко ще преуспея. Ако не бях тръгнала сигурна сега щях да се вайкам че съм си изпуснала шанса. Като се знае крайния резултат е лесно да се каже би трябвало да направя или да реша нещо друго. Трудно е като трябва да се решава и риска и неизвестността са големи.

Според мен мерилото за добър живот не са парцали и почивки.
Почивка става и с малко и с много.
По скоро е сигурност,доколкото може да я има в наши дни.
По добри условия на живот и бъдеще за децата.
Аз за себеси ,ако сега трябва да избирам бих заложила на
тези неща.

Подписвам се под това!    Не всичко е пари.

И аз съм съгласна с neraiida. Макар че е важно да имаш достатъчн пари да живееш достоен живот без да мизеруваш, други неща са по-важни. Военен и полицай ... може би няма да работите по специалностите си, но това си е трудов стаж, развили сте качества, дисциплина, с хубави препоръки от работодателите ще имате полза от трудовия си стаж. Макар и да не работите по специалността.

Това е и моето мнение.
Ние не можем да дадем обективно мнение.

Аз се подписвам и с двете ръце и с краката  Не бих си променила решнието нищо, че врях и кипях  На училище човек може винаги да отиде за друго образование, от личен опит го знам това. За мен финансите също не са най-важното нещо, но по скоро сигурността, спокойствието, без да живея в страх от престъпност или от несправедливост.

А факта, че все повече такива темички се появяват никак не ме очудва, но ме натъжава много от една страна, а от друга викам - бягайте хора, друго спасение няма  Само дето не мога да съм като мегафон, че да ме чуе цяла България 

подкрепям последното мнение.била съм и тук и там, най-важното е как се чувстваш на местата където си.На мен лично ми беше по-спокойно извън бг.сега съм в бг и съм готова още сега да тръгна, но за съжаление ме спират определени задължения.
но са прави всички, че не е хубаво да тръгвате всички заедно.първо единият и после другите, защото ако не потръгне, последиците са по-малко фатални.
Но изборът си е ваш.Късмет в решението и дано не съжаляваш след време за избора си.

Съгласна съм че хората на емигрират само поради финансови причини. Типичен пример за това е имиграцията на доста народ от ЮАР към Австралия, Нова Зеландия, Англия и Америка. Хората тук не емигрират поради лош стандарт на живот  а именно заради сигурност като сочат престъпността в ЮАР като основна причина за това тяхно решение. Чувала съм и мнения че на хора отишли в Австралия например ще им отнеме близо 10 години за да достигнат до този стандарт на живот който го имат тук.
Специално за България винаги съм мислила че хората имигрират предимно по финансови съображения. Специално за мен ако трябва да мизерстваш в чужбина или в България бих предпочела България, поне знаеш че няма да умреш от глад и да останеш на улицата докато в чужбина това не е напълно недопустимо.
Сега аз давам мнение за ЮАР и не мога да говоря за другите европейски държави. Тук социални помощи не съществуват, майчинството е неплатено и е само 4 месеца, детските градини са под нивото на тези в България, добри държавни училища почти не съществуват а частните са ужасно скъпи, за да имаш приличен стандарт на живот трябва или да имаш прилична квалифицирана работа, т.е. да си било инженер, лекар, адвокат, счетоводител и да работиш по специалността си, или да си имаш някакъв успешен частен бизнес. Не че всичко тук е толкова лошо но специално за мен не си струва нервите и усилията. Ако можех да се върна в България бих се върнала но за жалост наистина да се гледат 2 деца в момента е трудно особено като се има предвид че аз в България не съм работила по специалността си и да почна там трябва да почна от нулата.

Аз лично без работа, жилище и добра медицинска застраховка не отивам никъде. Още повече ако съм в ситуацията на авторката- с едно дете и второ на път.
Пробрайте да съберете малко информация предварително за няколко страни, които ви привличат. Език, признаване на българските дипломи, достъп до трудовия пазар, заплащане на труда, наеми, цени на самолетните билети до там, детски градини, цени на храните и т.н.
Изчислете си сумата, която ще ви е необходима еднократно за преместването- самолетни билети, началния наем ( в Австрия, където съм аз, това са обикновено 3 наема, което си е сериозна сума) и т.н., и преценете дали ще можете да си я позволите. Имай предвид, че европейските здравноосигурителни карти, издадени от България, важат в ЕС само при спешни случаи. Т.е. ако се наложи медицинска помощ, която не е спешна, става доста трудна ситуацията.

При мен стана така - намерих си работа в ИТ сферата, подписах договор дистанционно, продадохме жилището, което беше с кредит, върнахме кредитите и останаха пари да дойдем тук, фирмата ми беше намерила жилище, скъпо, но като за начало беше добре. Дойдохме всички с 3 сака/добре, че жилището беше обзаведено/. Махнахме всичко от БГ. Досега не съм съжалявала нито за минута. Не знаех на какво място ще работя, не бях виждала колегите. Беше ми страшно, но бяхме настроени позитивно, и дали заради това, но всичко вървеше с лекота. Харесва ми и града и фирмата, в която работя. Та...така беше при нас...просто да споделя.

Вярно, че това е третата такава тема в рамките на една седмица, май положението в България е лошо, аз пък си мислех, че мама просто си се оплаква. В момента помагам на един зъболекар да дойде тук. Каза ми, че и двамата с жена му са зъболекари, изкарват много добри пари, т.е. финансово са много добре от нищо не се нуждаят, но не можели повече да понасят фолкландията, не можели повече да се борят с простотията и си търсели мирно и сигурно местенце за спокойни старини.

Чужбина, ако е ок с възгледите и разбиранията ви.
В България е ясно, че нещата скоро (или никога) няма да се оправят. Както каза една приятелка - в България е хубаво да се живее ако си здрав като камък, никога не се разболяваш и си мнооого добре финансово.
На мен си ми е хубаво в БГ, но се прибирам за месец, два и какво следва - приятелки, кафенца, кръчми, гости, пазаруване, моренце - как да не ми е хубаво.  Ама, я да останем целогодишно там... разликите в усещането ще са значителни 

Мда, човек гледа различни неща, когато отива някъде на гости и за малко и когато търси място, на което да се установи.

И аз съм за тази тема. Отдавна имаме желание с мъжа ми да заминем за чужбина, но се лутаме. И при нас не е само заради парите, и те са мотив, разбира се, но и на нас ни е дотегнала тая обстановка у нас....В личен план сега е момента да заминем - млади сме (аз де, той не толкова ), нямаме деца и ангажименти, които да ни задържат. Обаче с тая криза, не смеем да мръднем. До преди кризата бяхме готови да тръгнем на сляпо, но тъкмо се наканихме и тя "изгря" . Отказахме се за момента. В последно време все по-често се замисляме пак на тази тема, но още не ни стиска да заминем - нямаме няколко хиляди евро настрана, и не знаем дали и за колко време ще си намерим работа. Със средно образование сме, нямаме някакви специални занаяти... Не сме и някакви некадърници, де, без работа не сме оставали, а мъжо даже от години работи на по две места, не лоши при това - барман в добро заведение и поддръжка в театър, а аз съм офис сътрудник. Английския ни е добър, аз имам и добра основа по немски. Руски също говорим, но ме съмнява да ни е от полза. Занимавали сме се с посредници, но овреме разбрахме, че само ще ни вземат пари, а нищо няма да свършат.  
Насочили сме се към Германия, но просто не знам откъде да започнем. Имаме регистрации в Eures, пращали сме CV, но не са ни обръщали внимание. Отвсякъде чувам, че ако не сме някакви големи специалисти, никой няма да се занимава с нас да ни вади разрешителни и т.н. - така ли е? Замисляме се догодина да се запишем в една ферма и да берем ягоди и аспержи два месеца, но не знаем по-нататък как да процедираме.  Разрешителното ни ще бъде само за работа в тази ферма и като свършим там - пак сме в същата позиция.  Е, поне ще сме в Германия и ще сме събрали някое евро.
Надявам се тук да сме си полезни с инфо.
Успех на всички!

Мишел, щом искате в Германия, и щом сте готови да работите и нещо друго, както подразбирам, вижте за места за гледачи на стари/болни хора, много се търсят тук!

Аз не знам никой, който да си е намерил работа чрез EURES  michelle25, явно и при вас ситуацията е рискова, но май е по-лесно като няма деца. Не знам на колко години си и дали ти се учи, но може да помислиш евентуално за висше образование в Германия? Висшето образование ще ти е от полза на трудовия пазар, а диплома от немски университет си е много голям плюс в CV, ако живеете там 

Татянче, благодаря за насоката, трябва да обмислим и този вариант.
Щастлива, учи ми се и с удоволствие бих се пробвала в немски университет. Но все си мисля, че трябва първо да се установим и да уредим някаква работа, или като студент това ще е по-лесно? Езикът ми засега не е на такова ниво, че да уча свободно сложни предмети, но се надявам да стане

michelle25, има възможност да те приемат да учиш без да знаеш езика толкова добре. Мен ме приеха преди години без да съм учила немски изобщо. Но в такъв случай учиш езика първата година много усилено, защото после образованието е на немски   Трябва ти само добра диплома от средното образование и TOEFL например, тоест доказателство, че владееш английски на достатъчно добро ниво. Поинтересувай се за възможностите, едва ли се е променило чак толкова за няколко години. Лично мое мнение е, че много по-лесно ще започнеш да учиш в университет (и да си намериш почасова работа като студентка в началото), отколкото да си намериш веднага работа на пълен работен ден в Германия. А и както написах вече, възможностите ти за по-хубава работа впоследствие нарастват много повече след като си имаш немската диплома в джобчето. Инвестицията е дългосрочна и си заслужава.

Ние сме се запътили към Испания по принцип ако отидем там  може да останем за един месец в квартирата на девер ми докато си намерим жилище и работа. Ние решим ли че тръгваме продаваме всичко тук - апартаменти,коли, селски земи - покриваме си единия заем 15хиляди лева  и другото взимаме с нас. Ние езика го знаем перфектно и двамата . Ако отидем там  преди да родя ще работи сам той а ако е след това и аз няма значение какво само да има работа и да може да се живее малко по нормално.

И ние сме за тази тема...Колкото и банално да звучи-направо вече ни писна То това тука е борба с вятърни мелници...Насочили сме се към Испания,аз съм завършила Испанска филология,така че проблем с езика няма да имам;мъжът ми не говори добре испански, но пък има желание голямо да го научи,така че ще се справим и с това.Имаме разни идеи как точно да станат нещата, но ще видим,ясно е ,че няма как да стане в близката една година,че Коко ни е още много малък. Изобщо не си представям цветя и рози, но пък желание да пробваме имаме,не виждам какво можем да загубим-най-много някой друг лев,ама поне ще сме опитали.

Silvia, щом имате къде да останете, не го мисли. Отидете за месец, два, потърсете си работа, разгледайте кварталите, запознайте се с образованието и всичко което ще ви е нужно ако решите да живеете там. Ако намерите подходяща работа, останете, ако ли не се върнете.

Ще се съглася с мението за медицинската застраховка - задължителна е с малки деца. Аз направих едногодишна такава още от Б-я за да съм сигурна че ако не друго, ще имаме медицинско покритие.

Успех на всички решили да тръгнат по този път

Аз бих ви посъветвала да не продавате всичко освен ако не сте 100% сигурни. Защото ако се наложи да се върнете, няма да можете да си купите обратно това, което сте продали. И второ, парите се харчат много лесно, имай предвид, че каквото и да се пише тук, разходите в чужбина ( за Испания нямам преки впечатления) са чувствително по големи за обикновени  и неизбежни неща като билетче за автобуса или кафе от автомат. А е много трудно да си без никаква собственост зад гърба си.
Има сайтове за cost of living за всички европейски столици и големи градове, така че можеш да направиш някаква съвсем бегла сметка за разходите. И не се доверявай сляпо на думите на девер ти.

Момичета,аз доколкото чувам в Испания работа няма.
Защо не минете през темата на испанските мами,
там може да  получите по подробно инфо.

Следя испанската тема, а освен това и работя активно с испанци.Вярно е ,че нещата не са както бяха преди 2-3 години, но и не са чак толкова зле .Абсолютно съм убедена,че размерите на кризата са по-големи в България,отколкото в Испания.Така че мога само да пожелая успех на Силвия  Надявам се след известно време да се засичаме в испанската тема

V Ispaniq sme ot dosta godini
Za momenta wrushtaneto v BG me ustroiwa kato variant. Polozhenieto NAISTINA e mnog zle, i vse po nazle shte otiwa.
NE se luzhete ot prazni prikazki po telefon, w realnostta neshtata sa w puti po slozhni.

И аз живея в Испания. Сега като поглеждам назад пак бих дошла, но моята история е по различна, аз дойдох при родителите си и мъжът ми и те всички работеха.
Сега обаче, ако съм на ваше място не бих тръгнала. Естествено много зависи от мястото към което сте се насочили, но кризата и тук е много голяма и има много испанци на борсата които са с предимство пред чужденците. А и като гледам подписите на потребителките сте с деца и от тук става още по трудно. Тук училището започва от 3 годинки и е от 9 сутрин до 14/ако е без прекъсване/ или от 9 до 12.30 и след това от 15 до 17. Можете да си направите изводите колко ще ви е трудно да съчетаете работното време с училището.
Все пак момичета избора си е ваш, аз ви желая успех. Но не бързайте да продавате жилищата си без да сте се установили .

Положението в Испания е много сложно..Не е както преди десетина години.
Трудно Ще бъде да намерите сносна работа без да знаете езика.Не ви съветвам да продвате вси4ко.
Зависи и къде то4но е девер ти.В по малкоте градове безработицата е сериозна.
Ина4е медицинскато обслужване Ще ви бъде безплатно.Но няма да вземаШ май4инство и  еднократната помоЩ за раждане.
Може да полу4иШ място в държавна детска градина,  и да работиШ, но  това Ще стане най рано другия септември, заЩото местата се разпределят през април.
А до тогава трбва да раз4итате само на доходите на съпруга ти..
За приравняване на образование по рано се 4акаШе две години..
Rally_Y  не навсякъде у4илиЩето е с прекъсване ДъЩеря ми бе6е от 9 до 16, като имаШе деца с удължено време от 8 до 18, като разбира се "удоволствието" се заплаЩа отделно, а   в 4астната детска градина бяхме от 7.30 до 20
По добре Ще те те информират  в испанската тема

И аз съм на мнение че не трябва да се продава собственост в Бг. Особено когато сте с неустановен статут, никога не се знае дали няма да се наложи да се върнете, по ред причини.

Аз лично на въпроса дали да се ходи в чужбина или не, съм на мнението на Рокси, има много неща които трябва да се обмислят добре и да се прецени какво ви устройва. Само с уредена работа, мед. застраховка, и помощ в намирането на квартира.

Това което ми е странно, че хора с добри професии не могат да се оправят в България, преди не беше така.

Все пак разходите в чужбина са в пъти повече и много рядко оставят да се спестява, наистина има някакъв вид по-голяма сигурност, но и това е относително понятие.

Ох и мен това ме тормози много   
Скоро ,трябва да заживеем за постоянно в Германия,а аз не съм съвсем сигурна,че искам 
Разбира се има много плюсове,най-вече за детето..

Зависи в коя част на Германия ще бъдете. Също зависи колко е голямо детето и ти какви очаквания за неговото развитие имаш.
Не съм убедена че има само позитиви за децата, даже напротив точно на обратното мнение съм.

момичета които сте се насочили към Испания, добре си помислете преди да тръгнете специално за тук
винаги съм казвала че това е перфектното място за добрия работник, не се ангажираш с нищо, получаваш си заплатата, но до там
за кариера и дума да не става, освен ако не сте медици
Испания не е държава в която можеш да се развиваш професионално
бих живяла тук като се пенсионирам, но не и сега, не ми е мястото тук, не смятам да захвърлям толкова години учене на вятъра
на всички успех в начинанията си
да приравняване на дипломата е около две години, обикновено трябва да се положат и някакви изпити за това приравняване
и не на всякъде има държавни градини, където живея аз просто липсват такива

Испанската тема се прехвьрлихме тук .
Аз виждам нещата по малко по разли4ен на4ин.Определено сьм на 100 процента сьгласна сьс вси4ки ,4е кризата тук е стигнала неизмерими стойности.Който е 4ул ,4е нещата тук не са толкова лоши ,нека се обьрне кьм над 4 милиона безработни,кьм вси4ки загубили жилищата си ,защото не могат да си плащат кредитите и кьм вси4ки които от един нормлаен живот ,стигнаха до положение да изхранват децата си по цьркви и всякакви благотворителни дружества.О да!!!!!Положението е адски зле!
От друга страна,видях  :whistle:4е някой беше писал 4е иска да си продава собствеността в БГ,за да дойде тук.Хммм,това има и добра и лоша страна .Трябва да сметнете колко пари ще полу4ите от вси4ко в БГ и с тях да се опитате да си купите нещо тук.От там на татьк ве4е вси4ко е борба за доказване ,но ако жилището ви е осигурено(тоест ваше)няма как да не се справите .
Вьв всеки район на Испания е разли4но,моето дете от 3 годишно запо4ва у4илище в 9 4аса и сьс стола и извьн у4ебните занимания свьршва в 16.30 4аса.С такова у4илищтно време може да се работи перфектно .
Не сьм сьгласна ,4е Испания не е място за реализация ,годините ми тук ми показаха 4е е то4но обратното,който може да се докаже ,просто се доказва.И да!!!Трудно е!Но вси4ко с времето си,на испанците хи4 не им е лесно сьщо.Да не говорим 4е всеки бьлгарин или румьнец може да работи дьржавна работа само и единствено сьс средно образувание .
Не всякаква,но например място в която и да е била администрация.
Авторката на темата е писала ,4е мьжьт и е полицай,по последните данни които ми дадоха ,бьлгарин може да кандидатства за Policia Local ,но не за Policia Nacional.Разликата между едните и другите е ,4е едните работят само в опреден район,пьк другите навсякьде(как само го обясних ).Но това не мога да го кажа сьс сигурност,защото всеки пьт като се обадя да искам информация ми казват разли4но.Много важно е ,4е този който кандидатства за полицай трябва да е под 30 години .Оба4е с опит като военен и полицай сьс сигурност ще има работа тук.Вси4ки 4астни охранителни фирми са запьлнени с бьлгарски екс военни и полицай .

Такааа,какво друго да ви кажа,не вярвайте на добронамерени роднини ,просто вярвайте и раз4итайте на себе си,адски странно ми е някой да каже ,4е в Испания няма криза или не е на високо равнище .Боже те испанците взеха да имигрират ве4е ,от нямане на кьде .

Ли4но за мен си мога да кажа,4е в БГ бих живяла хиляди пьти по/ добре,но определено за мен важните неща са дале4 от това да имам маркови дрехи и льскав телефон .Никога няма да си простя ако един ден се прибера в БГ заради хубавият ми живот там ,защото определено там ще го имам в пьти по/ добьр,това ще е най/големият акт на егоизьм кьм детето ми.Имайки вьзможността да му дам спокоен и нормален живот(нищо 4е за мен е труден)на място разли4но от БГ ,определено бих се борила за да остана тук .
Като се вземе предвид и това ,4е аз емигрирах на 18 години ,3 месеца след като завьрших гимназията ,определено моят вьзглед кьм живота в 4ужбина е доста разли4ен

В Бавария сме,от доста време работим тук,аз само лятото,мъжа ми почти целогодишно. Детето е на 9г,има огромно желание да живее тук. Тук няма престъпност,живота като цяло е много спокоен,това имах предвид.

А сега къде живее детето?
И тук има престъпност, както навсякъде по света.

Да така е, но за държавна работа е необходимо да се явиШ на изпити(опозиционес), и не само да ги издържиШ, но и да успееШ да се класираШ за отпуснатите бройки,  което не е 4ак толкова фасулска работа.
Познавам испанци, които напускат работа за имат време да се подготвят добре за изпитите.

За охранител със зна4ка съЩо трябва да издържиШ изпит.
За да се издържат изпитите успеШно е необходимо сносно владеене на езика.

Детето сега е при баба си в България. Ваканцията,докато ние работим. Със сигурност има,но не и в такива измерения,както в Бг. Не знам,общо взето е трудно решение. Благодаря,все пак

В Бавария ваканцията още не е започнала.
Щом като учи все още в България, има доста голям период на адаптация и учене на език, различни системи, различни изисквания и различно третиране на децата от чужбина и от Германия. Изобщо си е голямо изпитание за детето и за родителите. Иначе Бавария е прекрасна провинция, но е в по -голяма  услуга на местните отколкото на чужденците.
Успех ти пожелавам.

val не на всякъде в администрацията може да се работи
опитай в съда, искат националност
с националност картинката се променя страшно много, но не и без националност
и пак зависи в каква област си се насочил да градиш кариера
няма невъзможни неща, но Испания не е страната на неограничените възможности
и си права не бих се върнала в България за нищо на света не бих причинила това на сина си

Biskara

Благодаря ти   

Ани ,
ако си за auxiliar administrativo de justicia,не ти искат националност,но както СЛ е писала е много трудно,наистина има много хора които си оставят работата за да у4ат.Кьсметлий .
Разбира се ,4е е трудно,за това писах 4е и на испанците им е трудно,но не е невьзможно ,при нас ве4е има доста румьнци и няколко бьлгари в администрацията .

Не мога да кажа ,4е е перфектната страна за градене на кариера,но имах в предвид ,4е ако си страшно упорит и имаш вьзможността накрая се слу4ва....4удото

aбсолютно съгласна с вал, до финалната точка!
ако си добър в нещо си, можеш да градиш кариера, не оставаш незабелязан.
още повече, впечатленията ми са за това, как кадърните хора са кът...

и стига сте говорили за криза, аз наистина тук не я виждам

Много интересна тема 
Учудвам се обаче как си продавате жилищата и заминавате. Ако няма да живеете в тях може да ги дадете под наем, поне ще имате още един сигурен доход, особено ако жилището е в по-голям град.

И ние нашето го продадохме по простата причина, че беше със заем. Но пък мога да изтъкна много причини, поради които да го продадеш:
-  можеш да си купиш в съответната нова държава и да не плащаш наем
-  имаш пари да заминеш и евентуално да наемеш там жилище, обзаведеш, живееш до заплата
-  спестяваш си разправията и грижите по даденото под наем жилище - търсене на  наематели, неплащания, сметки, институции и много други

Шансът да продадеш нещо в Бг и с парите да купиш нещо в чужбина, хеле ако имаш и заем да връщаш, клонят към нула. Ако има някой по пъргав дядо/баба в същия град да го наглежда няма никакъв проблем. Но дори и да няма, пак е по добре да удариш ключа и да изчакаш да видиш накъде ще задуха вятъра преди да продаваш.

Зайо, поzнавам доста хора които продаваха имоти (вкл. и жилища) в България zа да си купят в чужбина, но беz zаеми не стана. Не се сещам zа чужбина в която да можеш да купиш равностоен имот с пари от продажба в България.
Лично аz не бих подържала жилище/къща на място където не живея (голяма раzправия е, а и в дългосрочен план не е рентабилно, особено в България), но и не бих продала жилището си в България преди да кацна някъде в чужбина на zелана поляна, беz работа, беz доходи, беz да zнам дали ще ми хареса. Всъщност на zелена поляна на гурбет така и така не бих тръгнала, и на млади години не съм го правила, та какво остава сега. Но и с осигурена работа, пак не бих продала жилище преди да ми е минал най_малко иzпитателния срок и да се види кой кого харесва и ще я бъде ли тая работа. Та моя съвет е, идете, вижте, установете се няксде, пък после продавайте имоти и горете всички мостове наzад.

Не съм казала, че можеш да купиш, макар че пак може да се поспори по въпроса, в случай че нямаш да връщаш заеми....но дори и не, примерно няма да е все същото да вземеш 50000 оттук или да вземеш 100000..грубо казано..
И не съм казала, че трябва задължително да се продаде веднага, особено пък ако си без работа или ако си е твое. Нашето беше на кредит и решихме, че така е най-добре. Нямам нито баба, нито майка в София, които да ми оправят проблемите по жилището, нямах и пари настрана..така че пак всичко е относително..зависи от твоята конкретна ситуация... Просто исках да кажа, че в някои ситуации, продажбата е по-доброто, а може би и едиственото решение ....

Единствено и само първото ми иzречение беше коментар на твоя постинг и по никакъв начин не споря дали вашето решение е било добро zа вас. Останалото са си мои раzсъждения по принцип. Иzчетох в таzи тема доста мнения как "продаваме и тръгваме". За мен това е абсурдно решение. В живота има лошо, има и по_лошо и на много хора в България не им се вярва, но там не е иzсипано най_лошото и човек трябва да си остави и вратичка наzад.

Е хайде сега,да не генерализираме .Апартамент в София струва около 70 000(от най_изгодните),за 70 000 евро в Испания можеШ да си купиШ без никакьв проблем кьЩа с три спални в някое село по морето близко до голям град.В момента цените на недвижимите имоти са мнооого ниски и който има пове4е пари се вьзползва от момента.
Аликанте_главна улица,апартамент с 3 спални(и трите двойни) втора употреба на 20 мин пеШа от плажа 45.000евро .Хахаха мммм да,вси4ко зависи от мястото и дьржавата.Да не говорим ,4е в средната 4аст можеШ да си купиШ (не говоря за нови разбира се) кьЩи на безценица.
Нови апартаменти на половин 4ас от Мадрид(тоест столица) по 70.000 евро,какво по изгодно от това.
Та затова някьде по нагоре писах ,4е ако някой иска да замине завинаги на вьн по този на4ин си усигорява най_важното  за в бьдеЩе.

Стига бе, Вал, това е супер евтино    То направо си струва човек да си купи имот за ваканциите 

Ами вси4ки англи4ани и германци са си накупили .
Цените по морето са страШно ниски ,спомням си като бяхме там на гости ,4е не можехме да намерим някой без собствено жилиЩе ,ми на тях ипотеката им е колкото на нас(които сме близко до столицата) наема,и в много слу4аи много по _ниска от наШите наеми .
Естествено е 4е има и страШно скьпи жилиЩа и там,но това е като на всякьде,а понеже имах желание да се местя кьм онази 4аст разгледах обстойно цените и жилиЩата

Преди няколко дни даваха един филм по телевиzията и покаzваха праzните къщи и жилища в Испания. 800000 жилища са праzни и беz собственици и вярвам че цените им наистина са ниски. Покаzваха цели праzни "градове". Градове всъщност е много силно каzано zащото това са някакви селища строени zа нула време от нулата и в тях не живее никой. Като иzключим колко ужасно иzглеждаха, обаче остава въпросът един нов емигрант дори и да е в състояние да си купи там апартамент, какво се предполага да работи? Защото наоколо нямаше просто нищо, пустиня, камънаци, това е всичко. Такъв апартамент и беz пари да ми го дават, не го вzимам.

цък

Вяра,за малко да те "скастря" за постинга ти,пьк се вьрнах назад да го про4ета пак  .Оба4е аз не виждам примерите които сам дала в предиШният си постинг да имат неЩо обЩо с празни градове .СьЩо така сьм споменала ,4е става вьпрос за жилиЩа втора рька.
За тези "празни пространства" за които говориШ ти ,е напьлно нормално да са в такова сьстояние,има криза хората сряха да купуват,кое му е странното,обикновенно тези"селиЩа"както ги нари4аШ са на много малко километри от големи градове.

Немирница,статията която си пуснала е много вярна ,много хора не успяха да се приберат за Коледа поради финансови проблеми,но и с тези цени които са циритали ,няма как да стане .Билета за Коледа с нискотарифна компания  отиване и врьЩане ни струваШе за мен и детето 220 евро(неЩо такова),купих го август месец.За самолет става вьпрос.

Val съгласна съм, че цените на жилищата драстично спаднаха, но за 45 000 евро в Аликанте, ще е нещо на 40 год. на 8 етаж без асансьор . Казвам това, защото имам познат които си купи жилище в Аликанте и се пренесе от Мадрид там и е точно нещо подобно и все пак, пак им струваше около 100 000 евро.
Ние също живеем на морето и не в голям град, а в село и апартамента ни струваше 159 000 евро. Да не забравяме,че към тези пари трябва да се добавят още около 10 % за разходи по нотариус, данъчни и т.н. Да сега цените са много по ниски, но все пак тук под 120 000 евро все още е трудно да намериш нещо. Къщите които преди тук струваха 240 000 сега може да се купят да речем около 180 000, но все още говорим за големи суми. Истината е, че жилищата втора ръка трудно им падат цените, защото ако имам ипотека да изплащам и все още ми остава 90% от сумата да платя, не мога да си позволя да го продам за по малко пари, по скоро такива хора си уреждат нещата и остават жилищата си на банките. В нашият регион определено такива цени не съм виждала, но които търси намира .

Рали ,апартамента който Щяхме да купуване ние там (за 45.000)беШе на главната улица,5 етаж(последен)с асансьор и сградата е на 20 години.
Апартамента който си купиха наШи роднини пак в Аликанте им струваШе 65.000 евро,на 4етвьрти етаж,с асансьор и сградата сьЩо беШе на около 20_25 години.Тези подробностти ги зная ,заЩото ходих да им превеждам при нотариуса .Апаратамента е с 3 спални,една голяма и две малки(като имаШ в предвид,4е в едната малка стя имаШе две легла,тоест не била 4ак толкова малка).Естествено ,4е за нотариус се плаЩа отделно,на тях им взеха 15 .000 или 10.000 ве4е не помня то4но,на нас ни искаШе нотариуса 10.000.
Като имаШ в предвид 4е в Толедо цените винаги са били много по скьпи от колкото на морето ,при нас в момента може да се намери апартамент без НИКАКВИ проблеми за 120.000 евро,имайки в предвид ,4е до преди 3 години това беШе абсолИУтно невьзможно.
Ако искаШ мога да ти дам всякакви данни за кьЩи ,апартаменти и тем подобни ,всеки ден с тях се занимавам в момента
Хората си продават жилиЩата ,за да могат да платят поне половината на банката,заЩото банките им взимат жилиЩата и ги оставят да плаЩат по 120.000 евро отделно,по тази при4ина се продават на безценица.
Да не говорим за продажби на недвижими имоти от Асиенда и тем подобни,там имахме слу4аи при които цената падна на 65 процента от реалната цена на жилиЩето.
Сега се сетих за друг слу4ай....в Кампейо скоро се продаде апартамент с две спални ,на около 40 години ,реформиран от до(заЩото хората са си го правили за тях си),на последен етаж за 39.000 евро.Собствениците са го купили преди 4 години за 110.000 евро ,не са плаЩали и банката и им иска освен апартамента ,70.000 евро отделно.Е хората предпо4етоха да го продадьт на безценица и така им остава да врьЩат само 40 .000 евро на банката.,ина4е 70.ооо (което аз така и не разбрах как то4но стана ,но имаШе посредник между новият собственик и банката,там някакви ШаШми си правят адвокатите )

И аз съм на мнение като Рокси - недейте да си продавате жилищата и земята. В началото ще имате толкова много разходи и само ще изхарчите парите. Отидете, вижте как ще е, ако ви хареса и си намерите работа и останете, винаги може да ги продадете после и да ги сложите за даунпеймънт за жилище или за нещо друго. А мисълта, че нямате нищо в България и няма връщане назад е много страшна. Не прибързвайте.

Искам да кажа и нещо друго - в САЩ и Канада кризата явно беше по-рано, сега сме на етап "бавно възстановяване". В Европа и България сега май ви удря и там, и е нормално да се чувствате отчаяни, да ви е писнало и да искате да се махнете. Но като отидете в чужбина и там ще ви очаква същото. Нямам за цел да разубеждавам никой да напуска България, но и в чужбина си има много проблеми, не е само в България. Просто тук са различни проблеми, а за някои българи са все същите - финансови.

Пожелавам ви успех!   

Искам да кажа и нещо друго - в САЩ и Канада кризата явно беше по-рано, сега сме на етап "бавно възстановяване". В Европа и България сега май ви удря и там, и е нормално да се чувствате отчаяни, да ви е писнало и да искате да се махнете. Но като отидете в чужбина и там ще ви очаква същото. [/quote]
Виж колко хубаво казано

Аз знам, че в Испания е страшна криза, безработица, българите се връщат, самите испанци нямат работа, не знам как сте се запътили на там, имам познат казва, че е страшно, всеки трепери за работата си, дори и чистачите не ги искат, нямат пари да им плащат, Испания не е това, което беше преди 10 години.

Успех де

Вчера точно бях в общината и видях няколко испанци, които си правиха тук карти за престой 
Изненадах се, защото обикновено в тоя офис се мотат източноевропейци, китайци и араби ...

Не знам за Канада, но за САЩ мога да кажа, че кризата е ужасна. Изобщо не бих казала, че има "бавнно възстановяване."  Ако имаш стабилни приходи си ок, но това важи за навсякъде по света.

Тук определено излизаме от кризата (Германия) 

Зна4и заминавам за Германия ,4е тук скоро няма да излезнем от нея

И ние се поизmъкнахmе доста леко, според mестните mедии и статистически проучвания (Канада). Ние честно казано криза не усетихmе, освен, че се възползвахmе от ниските лихви да купиm иmот и от това, че цените на почивките в страната паднаха доста приятно.

МaНЕВрата ти имаш ли представа как са паднали цените на почивките. Една година тьрсих пакет, някьде в Канада, и абсолютно никьде не се предлагаше или пьк беше доста скьпо, за разлика от САщ. Имам чувството, че туризма в страната не е изобщо развит или не се правят опити да привлекат канадци.

и аз много не я усетих тази криза, освен от новините. Дори компанията за която работя беше сравнително засегната и продажбите ни бяха намалени и пак нямаше съкращения.

Аз да ти кажа честно пакети не съm търсила, а саmа организирах пътуване до NB с наколко спирки по трасето. Във всички хотели, на които се обадих, управителите mи направиха страхотни отстъпки, особено таm, където спахmе 6 дена, цената беше около 560$ с вклУчена закуска, ако наеmеш вила излиза и по-евтино. Градчето беше на Атл. океан и  mного туристическо, почти като наште по mорето, саmо че вmесто цаца хапвахmе оmари  . Естествено, излиза по-скъпо от пакетите, но пък е доста по-интересен тип туризъm.

Baby* - май си права. Чувам че в САЩ все още е много депресиращо. Много мои познати, които бяха нелегално, отдавна се прибраха в България, а други пък дойдоха в Канада. Явно в тия смутни времена за нелегалните е още по-трудно, то няма работа за тези, които са легално. Но аз мисля, че "бавното възстановяване" е започнало. Просто ще отнеме време.

nettle там няма такова нещо като "бавно възтановяване" все още. За съжаление нещата стават все по зле, даже на някой места са почнали да съкращават медицински персонал и часовете масово се режат в много отрасли, заплатите режат  Не изглежда хич, че нещата се оправят. Има толкова много молове които са опразнени, и изглеждат изоставени буквално  Продажбите на къщи са буквално замрели и нищо не се продава, а къщи на форекложър са страшно много ...  Но пак, ако имаш стабилни/постоянни приходи и не те интересува какво става около теб няма и да знаеш, че има криза 

Момичета решихме - заминаваме. За сега ще продадем всичко освен апартамента него ще дадем под наем на един колега на мъжът ми. Девер ми е намерил работа на мъжа ми и  квартира е намерил  600 евро  обзаведена (кухня баня хол две спални). Ще тръгнем с 15000 евро от БГ. Искам да попитам какви документи са ни нужни  за законна работа в Испания.

Силвия, питай в испанската темичка http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=485569.540

Silvia_, успех 

Silvia с пожелание за успех и много късмет и от мен 
Ние все още сме в преговори с работодател и в очакване на договора и чак тогава ще тръгваме.

Успех, mоmичета! Късmет на вас и сеmействата ви 

Успех и от мен, и само положителни емоции .

Успех и от мен момичета!     Дано и на мен късмета ми се усмихне скоро!

Благодаря за добрите пожелания 
Стискам палци и също пожелавам късмет на всички, решили да променят живота си

Успех!!!