Смятам,че е добре да споделя своя опит - родих преди 2 години със секцио . Аз реших , че искам да е секцио , смятах че на нормалното раждане мястото му е в миналия век . Раждането беше направо супер - само 10-15 минути . След 2 часа ме пусна упойката , е да си призная болките бяха ужасни , но това бе цената която платих за иначе бързото раждане . С две думи доволна бях , но на третия ден раната създаде проблем и я отвориха . След редица изследвания се оказа ,че в операционната са ме заразили със стафилокок. Естествено смених доктора при който бях раждала , обърнах се към специалист на който съм безкрайно благодарна и човекът каза че ако искам може да ми зашие раната но тъй като е инфиктирана тя пак сама ще се отвори . И оттук се почнаха мъките . В продължение на 3 месеца всеки ден ходих на промивки,превръзки , лазери и т.н. Докато най накрая в средата на третия месец след раждането раната наистина се затвори сама . Но честно казано въпреки болките ,които претърпях ако трябва пак да раждам пак ще избера секциото . Желая безпроблемно раждане на всички бъдещи майки ! 
понеже аз (а предполагам и други мами)също искам секцио 
И накрая ме оперираха заради едър плод.Понякога се шегуваме,че съм го родила два пъти 
Интересно, защо акушер-гинеколозите не споделят това мнение. 
След час и половина ме събудиха, провериха ме за разкритие и ме закапраха в родилна зала. Сложиха ми още малко упойка за всеки случай. Не съм усещала нищо през цялото време - лекарката и акушерките ме наставлявапха кога да напъвам, а една от тях подпираше корема отгоре, за да избута бебето. Още тогава бях диоптри и не беше препоръчително да се напъвам много. Лекарката ми направи епизиотомия, извади ми плацентата на ръка /това беше най-странното за мен, въпреки, че нищо не усещах, но гледката на ръката й до лакет в мен 
/, после ме заши и нищо не усетих, казват, че шиенето било по-болезнено то раждането. Беше ми неудобно да седя с шева, но на шестия час обикалях болницата, ходих до тоалетната и ядях като за световно 
. След операцията треперих ужасно часове наред, вероятно заради двойната упойка, станах след 24 часа и бях добре. Големият стрес за мен беше, когато лекарката ме поздрави за бебчето и я видях отгоре до долу в кръв, от ръцете й също капеше кръв, моята кръв!!! Възстановяването от секцио е по-трудно, на втората седмица явно се пресилих, защото 3-4 дни ме боля адски, даже повече от след операцията и трябваше много да почивам, имах пристъпи на адски студ и треперене при 28 градуса в стаята, вероятно от кръвозагубата. Но от друга страна раната беше на по-лесно за обслужване място и липсваше стреса от това "ще-ми-стане-ли-нещо-докато-правим-секс". Това е, ако искаш да питаш нещо, не се притеснявай! Наистина двете са много различни, може би, защото нямах усложнения с нито едното, не мога да отдам предпочитания на което и да е от тях. Мисля, че жените много се вглеждаме в самото раждане и често пропускаме периода на възстановяване като фактор 
Още нещо - при секцио те държат 3-4 дни на диета, а аз лично умирах от глад! Не смеех да ям, все пак не случайно я правят тази диета, но имаше едно момиче, което щом стана започна да яде ябълки, кюфтета и всякакви неща 
, които биха казали, че с упойка или пък секцио раждането не е раждане, но да си гледат работата 
! Имам две прекрасни деца, независимо от това как са родени! И двата пъти ме е било страх и ме е боляло, но не е това най-важното, а резултатът 
при всичките болки