Jenkata_84, моите съболезнования, мир на праха му. 
- Публикувана: 24 юли 2010, 16:56 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2018, 15:24 ч.
Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!
Благодаря Ви!Сега майка ми се бори ,на химиотерапия е .След РМЖ с разсейки по кости ,се оказа,че има чисто нов вид рак на стомаха пак с разсейки .Малко в повече ми дойде,но кой ме пита.Едно рамо отгоре хич няма да е излишно в случая.
Кураж и сили ти желая!
Здравейте момичета!Одобриха ни за химиото и днес е първата вливка.Дано майка я понесе добре и малко да се вдигне.Като гледам другите двама с нейната диагноза и стадий все едно гърло ги боли,по нищо не показват ,че бе са добре,а майка да я оплачеш-едва стои на краката си,сили няма и все и е лошо.
Tania Ilieva_420027 дано леко понася химията майка ти!
Искам да ви попитам, имате ли препоръки за човек, който се грижи за възрастни хора по няколко часа седмично? Също търся и психолог,който да прави домашни посещения. Майка ми хич не е добре след смъртта на татко и се чудим как да й помогнем да се възстанови психически, а на всичкото отгоре и тя самата не е добре физически -претърпя инфаркт Януари месец от който още се възстановява. Понякога всичко лошо се струпва на куп.
Искам да ви попитам, имате ли препоръки за човек, който се грижи за възрастни хора по няколко часа седмично? Също търся и психолог,който да прави домашни посещения. Майка ми хич не е добре след смъртта на татко и се чудим как да й помогнем да се възстанови психически, а на всичкото отгоре и тя самата не е добре физически -претърпя инфаркт Януари месец от който още се възстановява. Понякога всичко лошо се струпва на куп.
Здравейте, имам нужда от помощ и насоки. Татко се влоши много, вече трудно се изправя и не може да върви, почти не се разбира какво говори. Баба ми - неговата майка, е на почти 88 години. Тя не знае за диагнозата. Решихме с брат ми, че не е нужно и тя да живее в нашия кошмар на безнадеждност. Плаче и настоява да викаме "професор", за да го прегледа. Как да говоря с нея? Как да подходя? Какво да обясня? Тя знае, че аз от лекар баща ми никога не съм го лишавала. За най-обикновен вирус го пращах при специалисти и сега недоумява от нашата "пасивност". Аз рабира се, съм се консултирала с онколога и знам какво следва и че по-добре да си е в къщи. Объркана съм, не искам да причинявам болка на баба, но е неизбежно. Моля, посъветвайте ме, какво да правя.
Баща ми не искаше неговите родители да знаят, че е болен. Три години и половина крихме. Деня преди да почине му предложих да ги докарам да го видят, отказа.
За тях шокът беше огромен. Дядо ми го преживя по-лесно, но баба ми го обожаваше и почина година по-късно( имаше и много здравословни проблеми.
Ако не й кажете истината после ще ви обвинява, че не сте повикали доктор и сте го уморили..
За тях шокът беше огромен. Дядо ми го преживя по-лесно, но баба ми го обожаваше и почина година по-късно( имаше и много здравословни проблеми.
Ако не й кажете истината после ще ви обвинява, че не сте повикали доктор и сте го уморили..
Здравейте, имам нужда от помощ и насоки. Татко се влоши много, вече трудно се изправя и не може да върви, почти не се разбира какво говори. Баба ми - неговата майка, е на почти 88 години. Тя не знае за диагнозата. Решихме с брат ми, че не е нужно и тя да живее в нашия кошмар на безнадеждност. Плаче и настоява да викаме "професор", за да го прегледа. Как да говоря с нея? Как да подходя? Какво да обясня? Тя знае, че аз от лекар баща ми никога не съм го лишавала. За най-обикновен вирус го пращах при специалисти и сега недоумява от нашата "пасивност". Аз рабира се, съм се консултирала с онколога и знам какво следва и че по-добре да си е в къщи. Объркана съм, не искам да причинявам болка на баба, но е неизбежно. Моля, посъветвайте ме, какво да правя.
Мила galinanik, на Ваше място няма как да се поставя, но разпознавам от написаното доста и от себе си, и от най-близките ми. Истината не бих крила, понеже тя рано или късно лъсва. Бих пробвала просто някак си по-меко да поднеса. Готова съм да се обзаложа, че баба Ви вече знае (т.е. усеща, майчиният инстинкт не лъже), а баща Ви знае, че тя знае и усеща. Аз така се опитвах да се скрия от моята майка моя рак и я имах теоретично възможността, разхвърляни сме на 500+ км разстояние. Е, не стана работата, надуши ме с космически сигнали някакви и настоя да ни гостува точно, когато бях най-зле. Дано ме разберете правилно и не сметнете за каканижене и опит да си изповядам тука моята драма. Слава Богу при мен нещата вървят повече от добре, нито ми е смъртна присъда ракът, нито е от най-лошите лоши. Въпреки това обаче успя да ме събори и за мен най-тежко беше да гледам разтревожените погледи на майка ми. В същото време майка ми пък какво и е тежало на сърцето да види детето си стопено на 1/3 само тя си знае. Тя нито сълза пусна (ходила е тайно да плаче лисицата му с лисица ама и аз сигнали от космоса получавам, надуших я), нито въпрос повдигна, но го виждах в очите и притеснението. Най-близките трудно се лъжат, има нещо като душевна връзка. Бих Ви подтикнала, мила заедно с брат Ви да намерите просто най-щадящия и деликатен начин да разкриете истината.
Tania Ilieva_420027 дано леко понася химията майка ти!
Искам да ви попитам, имате ли препоръки за човек, който се грижи за възрастни хора по няколко часа седмично? Също търся и психолог,който да прави домашни посещения. Майка ми хич не е добре след смъртта на татко и се чудим как да й помогнем да се възстанови психически, а на всичкото отгоре и тя самата не е добре физически -претърпя инфаркт Януари месец от който още се възстановява. Понякога всичко лошо се струпва на куп.
Искам да ви попитам, имате ли препоръки за човек, който се грижи за възрастни хора по няколко часа седмично? Също търся и психолог,който да прави домашни посещения. Майка ми хич не е добре след смъртта на татко и се чудим как да й помогнем да се възстанови психически, а на всичкото отгоре и тя самата не е добре физически -претърпя инфаркт Януари месец от който още се възстановява. Понякога всичко лошо се струпва на куп.
съжалявам да го чуя, аз също го преживявам това с мама. Водих я на психиатър, но тя явно още не беше готова за идеята да почне назначената й терапия с хапове. Помогна й чисто човешкия разговор с медицинския кадър.
Сега се е заела с физическа дейност. Има двор с цветя... И казва, че това е нейното спасение. Пиела някакви хапове за памет.
За жалост само това мога да споделя... гушкам те, дано се включи някой с конкретно предложение... Душевните болести са много деликатни. Но и възстановяването от инфаркт трябва да се следи.
galinanik - много добре ти разбирам терзанията.
Тази тема я пуснах преди 12г... Точно тогава "горяхме" в твоя огън...
Предпочетохме да не казваме директно истината на баба... Не знам тя дали се е усещала, явно от майка нищо не може да се скрие. Успяхме само да я заведем да се види с него за сбогуване. Много трудно премина през това изпитание. Отиде си след няма и две години.
Сложно е такова едно решение. Но за мен стратегията да не й казвате на бабата е правилна.
Късмет и кураж на всички
