Обичате ли стихове?

  • 386 009
  • 735
  •   1
Отговори
# 660
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
В тъмното

Тези спомени
нахално подръпват
завесата
на моето
зимно спокойствие,
а там
страхът ми
нервно пали цигара
и дори още
не знае,
че са го видели.


Анна Димова


Животът се руши в живота.
Руши се книгата, която ни чете,
с отворени очи е думата, във виното,
която напоява цветето на нашата тъга,
в любовта, която чезне обезсилена в зенита.
Рембо, невръстно огледало на светлината,
пламти със стиховете на тази нощ.


Ана Мария Навалес

# 661
  • Пловдив
  • Мнения: 4 385
Някой има ли нещо свързано с учителката , училището или нещо подобно ?

# 662
  • Мнения: 3 251
Някой има ли нещо свързано с учителката , училището или нещо подобно ?
mili.m и аз съм на тази "вълна",чакам с нетърпение включване.Даже пуснах и тема в Клюто-  ама "ни дума ,ни вопъл , ни стон"... Cry

# 663
Някой има ли нещо свързано с учителката , училището или нещо подобно ?
mili.m и аз съм на тази "вълна",чакам с нетърпение включване.Даже пуснах и тема в Клюто-  ама "ни дума ,ни вопъл , ни стон"... Cry
Не зная дали ще ви свърши работа - писах го за учителките на големия син при завършването на детската градина. Той им го изрецитира и те доста се развълнуваха Hug

* * *
                   
След първите ни крачки
във майчини ръце
пристъпихме във Вашето
учителско сърце.

Сред стихове и песни,
сред танци, смехове
пораснахме чудесно –
не с дни, а с часове.

Научихте ни Вие
характер да градим.
От все сърце пък ние
сега благодарим!

                       Любка Славова

Последна редакция: чт, 01 юни 2006, 18:52 от Lss

# 664
  • Мнения: 880
Ето нещо мое по случай днешния хубав празник Simple Smile

Дете


То е да бъдеш съвсем мъничък,
но да имаш голямо,голямо сърце
Да достигаш само с ръчичка звездата
в бекрайното синьо небе

То да вярваш в добрия стар дядо
с червени ботуши и бяла брада
Да намериш тайно съкровище
скрито на края на света

То е да тичаш бос във тревата
и често да правиш бели
Да чуваш как някаква фея
нещо тихичко ти шепти

То е да летиш с вълшебно килимче
над далечни и чудни страни
То е да побеждаваш с огнени мечове
дракони и таласъми зли

То е да плуваш в морето
наред с русалки из подводни дворци
То е да хвърлиш хвърчило в небето
и да имаш безкрайно много мечти

То е да можеш само с умивка
да стоплиш студено сърце
То е най-истинското нещо
-да бъдеш дете!

# 665
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Състояние първо

Свечери се в душата ми. Господи,
свечери се в душата ми.
По въздушните стени на вечността
й.
кръстопътните ветрове заудряха,
както тогава,
когато татко умря,
както тогава,
когато мама умря,
както тогава, когато...

Едва пристъпях по ръба на залеза
и в звездната завеса на нощта
разчитах знаците..
чистилище на мъртви и на живи.
Нестройни загуби във тройното съ-
жителство на паметта
угрижени, оголени и ласкави--
всеядни принадлежности
на самотата ми всеядна.
И ето ме--неволна победителка
на победените в чистилището на
живота.
Вървя на крачка от самата себе си

и никога не стигам до самата себе
си--
духовен пир
в оголените зъби на живота.

А до вчера ми беше уютно,
като в бащина къща.


Божана Апостолова

# 666
  • Мнения: 2 212
Скоро си взех от библиотеката една книжка с лирика на Надежда Захариева и открих в нея много хубави стихове, на които досега не бях попадала. Сега имам време да ги напиша тук, за да ги споделя с всички вас   bouquet /Освен всички, които съм написала и са ме впечатлили такова е и това, което в момента съм си сложила в подписа./


Майчинство

Не смогвам да заспя със часове.
От нощ на нощ - все повече и повече...
Изчезна в лабиринт от страхове
на моя сън вълшебното разковниче.
Страхувам се от всичко: от смъртта,
от тъмното, войните, земетръсите,
от катастрофите, от съвестта,
от болестите, от живота - късия...
От мисълта, гризяща моя ум,
децата да не хванат криви пътища,
да не направят някакъв золум,
та да посрамят себе си и къщата!
Какво да правя божичко, какво!
Знам - има хапове против безсъние.
Един да вземеш - спиш като дърво
на сънищата паднал чак на дъното.
Един... но да не беше оня страх,
че някому ще трябваш точно в тая нощ,
в ей точно тоя непрогледен мрак -
безсънна, но безстрашна, неотчаяна.
О, майчини, простени страхове -
на всички майки доживотни спътници!
... Смелчаци раснат мойте синове
и дъщеря ми.... И това ми е
наградата за всичките безсъници...

Сила

И колкото и да не ми се ще,
износвам се. По всичко го усещам.
На нервите оръфания шев
се къса. И под скъсаната дрешка
ту се озъбва безпричинен гняв,
ту се разтапя суха буца мъка.
И славата на моя мъдър нрав
виси на мен като парцал протъркан.
Все още за пред хорските очи
изкусно кърпя зейналите дупки,
та тъжното в смеха да не личи,
спокойното да не кънти на счупено.
Ала пред тези, на които аз
най-весела и най-добра съм нужна,
една след друга кръпките ми - хряс! -
безцеремонно скъсват свойта служба.
Но няма да се дам! И таз добра!
В душата си ще бръкна по-дълбоко,
по-якички конци ще избера,
ще ги зашия здраво до жестокост!
Какво че гняв, и страх, и стон, и плач
ще ме горят отвътре! Като в пъкъл...
Аз нямам право да съм лош шивач -
от мен три рожби учат майсторлъка...

***

Колко сме злобни.
Колко сме жалки.
Как ни заробват
чувства-подпалки.
Колко враждебни.
Колко сърдити.
Колко на дребно
тровим си дните.
Колко сме остри.
Даже без нужда.
Чисто и просто
колко сме чужди.
Колко се мразим.
Колко си пречим.
Сякаш на тази
земя сме вечни.

На дъщеря ми

Да те науча на покорство -
нима това ми е целта?
Нима не е ужасно робство
и робството на мъдростта?
На мъдростта? Какво е мъдрост?
Кой дефиниция е дал?
Нима е мъдрост да съм твърда
върху пламтящ пиедестал -
душата, моята, която
веднъж ли, дваж ли ме прокле,
че я осъдих да се мята
във мен с подрязани криле.
Че я напъхах в зли хомоти.
Че й надянах кротка плът.
Че й обесих тежки котви.
Че я натиках - в прав ли? - път.
Защо да знаеш, дъще моя,
как страшно, за да не сгреша,
горя в студа и зъзна в зноя
на собствената си душа.
Дано не бъдеш като мене.
Или, защо пък не, бъди!
Как би могла, от мен родена,
на мен да не приличаш ти!
Успееш ли да се забравиш,
и свойта нощ, и своя ден
дори когато съжаляваш,
дадеш ли другиму съвсем,
във часовете най-горчиви
ще се усмихне през скръбта
в теб чувството, че си щастлива -
нещастие е да си жива,
несторила добро в света.

***

Всяко приятелство е заредено с предателство.
Всяко добро крие в себе си зло.
Господи, Твое Небесно Сиятелство,
ти ли създаде червив своя плод?

Змийски език спи в шегите и глумите.
Вълча захапка в хвалбите блещи.
Боже, затуй ли измислил си думите -
за да трошим с тях души?

Завист ръждее в усмивки изкуствени.
Зреят закани в най-светлия лоб.
Боже, затуй ли дарил си ни чувствата -
за да се мразим до гроб?

***

Черно куче насън ме ухапа.
И в нощта, сляпа като утроба,
във душата ми ужас прокапа -
нещо лошо сънят ми прокоби.

Грабнах тръпна съновника скъсан -
предвеща ми другарска измяна!
И присмях се сама на страха си.
Кандидат за измяната нямах.

***

Животът всъщност е раздяла
с представите ни за света.
Несбъднатата ни мечта
единствено остава цяла,

безсмъртна и неуязвима.
Затуй тъй страстно крия в мен
един копнеж несподелен.
Разкрия ли го - ще загине.

***

С карма-гвоздей,
пронизващ сърцето ми,
към невидим кръст съм прикована.
Не си слагай грях на душата -
не е твоя вината.
Аз съм си гвоздеят.
Аз съм си кръстът.
Ти си само невинният чук
във ръката на Бога.

Последна редакция: пт, 02 юни 2006, 22:43 от ester

# 667
  • Мнения: 98
Подарък

Старите другари подариха
на рождения ми ден пейзаж
с малък ручей и дървета тихи.
А на вънка -
от балкана наш,
двеста ручея за мен запяха.
Те се спускаха от рид на рид
и се вливаха под мойта стряха
през прозореца открит.
Всеки искаше да ме обсеби
с нещо свое,умно и добро.
А пък аз си мислех все за тебе.
Само ти ми подари перо.

Улици събираха навънка
сънищата първи на града,
птици чупеха черупки тънки
в своите възкръснали гнезда.
Цялата земя бе полетяла
над гори от думи
и сребро.

Само ти ме бе разбрала
и затуй ми подари перо.

      Евтим Евтимов

# 668
  • Мнения: 59
Състояние първо

Свечери се в душата ми. Господи,
свечери се в душата ми.
По въздушните стени на вечността
й.
кръстопътните ветрове заудряха,
както тогава,
когато татко умря,
както тогава,
когато мама умря,
както тогава, когато...

Едва пристъпях по ръба на залеза
и в звездната завеса на нощта
разчитах знаците..
чистилище на мъртви и на живи.
Нестройни загуби във тройното съ-
жителство на паметта
угрижени, оголени и ласкави--
всеядни принадлежности
на самотата ми всеядна.
И ето ме--неволна победителка
на победените в чистилището на
живота.
Вървя на крачка от самата себе си

и никога не стигам до самата себе
си--
духовен пир
в оголените зъби на живота.

А до вчера ми беше уютно,
като в бащина къща.


Божана Апостолова

Често я виждам и я познавам повече от разминаванията ни, защото фирмите ни са наблизо Simple Smile Рядко съм виждал такъв жизнен и засмян човек като нея, голема скица е и много хора я обичат. Имам нейна стихосбирка, лично подарена, но не съм я чел, защото рядко чета поезия Embarassed

Онзи ден прахта по улиците беше навсякъде, шофирах плувнал в пот и си мислех разни неща, докато присвивах очи да фокусирам в маранята... Спрях и написах на капака на колата:

...не затварям ничии врати,
не продавам и мечти,
през насълзените очи,
виждаш ли ме ти...

След няколко часа дъждът отми думите, но следите остават...  Peace

# 669
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287

Често я виждам и я познавам повече от разминаванията ни, защото фирмите ни са наблизо Simple Smile Рядко съм виждал такъв жизнен и засмян човек като нея, голема скица е и много хора я обичат. Имам нейна стихосбирка, лично подарена, но не съм я чел, защото рядко чета поезия Embarassed

Онзи ден прахта по улиците беше навсякъде, шофирах плувнал в пот и си мислех разни неща, докато присвивах очи да фокусирам в маранята... Спрях и написах на капака на колата:

...не затварям ничии врати,
не продавам и мечти,
през насълзените очи,
виждаш ли ме ти...

След няколко часа дъждът отми думите, но следите остават...  Peace


Завиждам ти благородно за възможността да виждаш често Божана Апостолова. Аз нямам нейна стихосбирка и не мога да кажа, че из основи познавам поезията й, но това, което съм чела, ме е трогвало много. Смятам, че е поетеса със свой собствен стил.

А това, което си написал на капака на колата е хубаво...много. Може би трябва да го пренесеш в/у белия лист, за да не го отмие дъждът.

# 670
  • Мнения: 483
Аз харесвам писани по някакъв повод, например за рожден ден или годишнина или нещо подобно! Самата аз пиша стихчета за близки хора, и интересното е, че са свързани с действителни лица и събития и са леко смешни и задължително много лични и с топли думи!
До сега всеки, за който съм написала стихче се е разплакал! Сълзи от радост разбира се!
Иначе да седна да чета поезия ... много рядко и то ако съм нещо натъжена!

# 671
  • Мнения: 59

Често я виждам и я познавам повече от разминаванията ни, защото фирмите ни са наблизо Simple Smile Рядко съм виждал такъв жизнен и засмян човек като нея, голема скица е и много хора я обичат. Имам нейна стихосбирка, лично подарена, но не съм я чел, защото рядко чета поезия Embarassed

Онзи ден прахта по улиците беше навсякъде, шофирах плувнал в пот и си мислех разни неща, докато присвивах очи да фокусирам в маранята... Спрях и написах на капака на колата:

...не затварям ничии врати,
не продавам и мечти,
през насълзените очи,
виждаш ли ме ти...

След няколко часа дъждът отми думите, но следите остават...  Peace


Завиждам ти благородно за възможността да виждаш често Божана Апостолова. Аз нямам нейна стихосбирка и не мога да кажа, че из основи познавам поезията й, но това, което съм чела, ме е трогвало много. Смятам, че е поетеса със свой собствен стил.

А това, което си написал на капака на колата е хубаво...много. Може би трябва да го пренесеш в/у белия лист, за да не го отмие дъждът.


Не зная, някой ден може би...отново... Вече пускам думите да летят свободно, те сами отиват при, когото трябва Simple Smile Иначе има едни специални думи, подредени или объркани, но вече са намерили своя пристан...Вярвам в това! Нека носят добро! Simple Smile

# 672
  • Мнения: 412
Здравейте   bouquet Ето нещо много любимо от Кавафис.
Мислех да пусна нова тема за стихове, посветени или свързани с майчинството, майката, детето  newsm78 но  не мога да преценя дали е уместно...


МОЛИТВА

Във своя мрак погълна един моряк морето.
А майката отиде, без да знае, клета -

Пред Богородица висока свещ запали
с молитва свойто чедо скоро да погали.

И все във вятъра се вслушва тя, горката.
Ала дорде се моли и покланя на земята,

иконата я гледа строга, с лик посърнал,
защото знай: синът и няма да се върне.

1911 г.

# 673
  • София
  • Мнения: 802
Ехооо! Я се поразвеселете малко! Стига тази сериозност.
Вижте, какво намерих в Интернет (за съжаление, авторът е нейзвестин):

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикрасну,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)

# 674
  • Мнения: 1 895
Ехооо! Я се поразвеселете малко! Стига тази сериозност.
Вижте, какво намерих в Интернет (за съжаление, авторът е нейзвестин):

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Авторката съвсем не е неизвестна Laughing Казва се Павлина Йосева и освен шеговити рими, реди и страхотна любовна лирика. Можете да я откриете в почти всички форуми и сайтове за бг.поезия с ник pin4e  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт