Вашата равносметка след раздялата.

Никой не те кара да ни оправдаваш-и не само една жена като забременее,има шанс да остане сама,по принцип ЧОВЕК има шанс да остане сам,разбирай го както искаш.И за това да живеем във вечен страх ли?Или да бъдем нащрек във всичко и всички?Че пък да се затворим някъде,да не предизвикаме пак "съдбата".

Каси, мноого си се нахъсала пак. Мнага и често ти се променя настроението - нормално от бремеността, нормално от стреса и от новата ситуация...
Ще поговорим пак като родиш и имне малко време. Като се поулегнат емоциите ти. ЗА сега си ту с такива мисл, ту с точно обратните - аз се обърках не знам ти как се оправяш.
Съчувствам ти - знаеш, харесвам те -и това го знаеш, както и вярвам, че е имало начин да предположиш за мъжа ти лоши неща - това дори при кратичката ни среща ти го казах. Ще си поговорим по въпроса на кафе след рожденния ден на Дани бебе - или ми ела на гости или ние с него ще минем /може даже сдругата седмица/. Просто съм убедена,че ще ти дам поне три примера как по поведението на бившия ти да преположиш, чене е бил готов да стане баща въпреки неговите приказки. А до тогава спирам да ти лазя по нервите
Хайде целувки и спри да мислиш за нещо дето е минало и не можеш да го промениш. Спри да мислиш лоши неща! Гледай напред!
п.п. пелената е от мен подаряк за бебето ти -и за теб. като ти е тъжно ще се гушкаш в нея - да ти е топло и меко, а после ще се гушкате с бебко айде сега една усмивка и да не съм те видяла да пишеш негативни неща! стига му на бебо стрес! дай му нещо хубаво!

alena ВСЕКИ може да остане сам
ВСЕКИ понякога остава сам
просто не мисля, че ако обвини този дето си е отишъл /било то по негово желание, без негово желани е.../ ще промени нещо или ще му стане по-добре
вуйчо ми почена преди месец - човек не знае кога ще си отиде и дали и как ще остави деца, жена/мъж
просто приемаш случилото се и продължаваш, без омраза, без злоба... така аз го вижгдам

Kаси, много съжалявам, ако си взприела постингите ми като намек да се чувстваш виновна .Повярвай ми като жена, която има две деца от двама мъже и основно си ги гледам сама, съм чувала тонове помия за това как не съм си отваряла очите... нямаш представа колко добре разбирам как му се къса сърцето на човек на всичкото отгоре дето го преживява да се товари и с вина. Това ми е била последната мисъл докато пиша!
Не мога да го кажа по точно от Катнадийн- човек си избира в какво да вярва... И знаеш ли - да! такива дребни неща, като да идва навреме или да се обади човек,че няма да дойде на уговорена среща говорят адски много. Аз като една много "толерантна" винаги с години прощавах на приятелки например, че закъсняват или направо провалят уговорки, докато не си казах ами явно го правят защото могат да си го позволят, знаят,че няма да направя голям въпрос и ще го подмина... Е, ела сега да видиш напоследък случва ли се някой да ми върже тенекия- НЕ !защото просто отказах повече да се отнасят така. Това е същото и в другите отношения.
Хората те нараняват докъдето ТИ им позволиш. И не знам защо мислиш, че трябва да има чак толкова много хора, на които да имаш 100% доверие... че както казва един познат аз на себе си не вярвам, та на другите ли... И както в друга тема бях написала, да няма начин след такова нещо да не стане" парен каша духа" но това не означава да си свръх подозрителна, а просто следващия път да не пренебрегваш всички знаци, че нещо не е по реда си.И най-вече да следваш правилото " не го слушай какво говори, гледай го какво прави" ... Ако с ръка на сърцето ми кажеш, че ти не си го водила буквално на буксир тоя мъж, аз ще се съглася, че не си могла да предусетиш що за човек е съпруга ти??? И пак ти казвам, не за да се товариш с вина, а за да повярваш, че човек си  намира хиляди причини, за да не види истината, понеже дълбоко в себе си го е страх от това, което ще види, ако погледне.

"И пак ти казвам, не за да се товариш с вина, а за да повярваш, че човек си  намира хиляди причини, за да не види истината, понеже дълбоко в себе си го е страх от това, което ще види, ако погледне."
Ей това е много вярно, Джали..и това май е един от големите проблеми на хората. Виждаме хилядите малки бодилчета, които после се оказват голям трън, ама си мислим, че не е толкова важно и ще го преодолеем. Но не бива чак пък виновни да се чувстваме....Просто да го кажем - грешна преценка под въздействие на разни романтичности, които са ни замъглили ума в дадения момент! Като се овъртоли човек в чувства страшно изтрещява и не вижда и не чува, какво да се прави?А аз има това свойство в такова състояние да бъда дълго време и да върша големи простотии.....ууух..... Аз затова съм си казала, че повече в приказките за принцесите и принцовете на бели коне не трябва да се вярва! Лошото е, че с времето и гадостите, които понасям ставам все по-мнителна и резервирана...да не кажем направо, че сега не бих повярвала на мъж ако ще и да ми завърти земята наопъки! Но това е до характер явно, колкото до разните позитивности в мисленето и бла-бла-бал - абе лесно е на 22-23 години да  се говори така, с времето човек става реалист!
Хайде стига с философстването от моя страна, да ви пожелая слънце в студените ноемврийски дни!