Как преценяте новата ситуация за себе си лично - по-силни ли станахте или по-уязвими след развода?
- Публикувана: 1 ноем. 2005, 14:02 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2005, 02:22 ч.
Вашата равносметка след раздялата.
не съм се развела, но пък връзката, която имах 5г е по-дълга от сегашния ми семеен живот
Ще ти кажа какво стана след като се разделих с първата си много приятелска /затова и искрена/ любов - мен ме зарязаха, но аз го исках и по един или друг начин признавам, че го провокирах да скъсаме.
На първо време мислех, че ми няма нищо - нали исках това. Но ми беше адски трудно, защото не знаех как да живея - пет години бях живяла с него и сега просот бях изгубена. Затова станах работохолик, а и обстоятелствата по внедряване на нова програма го изискваха - от 8 сутринта до 10 вечерта /не рядко и 12 нощес/. Събота до 15ч. През свободното време чистех и спях...
Трябваше ми година и половина за да се насиля да легна с мъж - беше ме страх, че съм станала фригидна. Не ми беше хубаво и още около половин година бях сама.
1. От свит и срамежлив човек станах нахакана и дори арогантна на моменти - преминах в агресия и се опитвах да играя жената-вамп.
2. Насилих се да приема секса за свободно занятие - но нямаше успех и единственото, което постигнах е да се науча да се правя на свободомислеща по въпроса /а и на свободна жена/ когато мислех, че това ще се хареса /колко глупава съм била/
3. Мислех, че отношението ми към мъжете е същото като преди - но се оказа, че им нямам капчица доверие. Уви изгубила съм способността да се доверявам, подозрението е начин на живот за мен. С времето май изгубих доверие във всички и във всичко - подозрителна съм и дистанцирана от всички дори и приятели /моето гадже беше най-добрия ми приятел/.
4. Станах по-студена и както казах арогантна на моменти /ъпреки, че това е маска - добре прикривам факта, че много лесно може да ме засегне човек/.
Бе бих казала, че се научих да се оправям сама, но и станах нещо като Ледената Кралица само, че не съм с нейната приказна красота
Ще ти кажа какво стана след като се разделих с първата си много приятелска /затова и искрена/ любов - мен ме зарязаха, но аз го исках и по един или друг начин признавам, че го провокирах да скъсаме.
На първо време мислех, че ми няма нищо - нали исках това. Но ми беше адски трудно, защото не знаех как да живея - пет години бях живяла с него и сега просот бях изгубена. Затова станах работохолик, а и обстоятелствата по внедряване на нова програма го изискваха - от 8 сутринта до 10 вечерта /не рядко и 12 нощес/. Събота до 15ч. През свободното време чистех и спях...
Трябваше ми година и половина за да се насиля да легна с мъж - беше ме страх, че съм станала фригидна. Не ми беше хубаво и още около половин година бях сама.
1. От свит и срамежлив човек станах нахакана и дори арогантна на моменти - преминах в агресия и се опитвах да играя жената-вамп.
2. Насилих се да приема секса за свободно занятие - но нямаше успех и единственото, което постигнах е да се науча да се правя на свободомислеща по въпроса /а и на свободна жена/ когато мислех, че това ще се хареса /колко глупава съм била/
3. Мислех, че отношението ми към мъжете е същото като преди - но се оказа, че им нямам капчица доверие. Уви изгубила съм способността да се доверявам, подозрението е начин на живот за мен. С времето май изгубих доверие във всички и във всичко - подозрителна съм и дистанцирана от всички дори и приятели /моето гадже беше най-добрия ми приятел/.
4. Станах по-студена и както казах арогантна на моменти /ъпреки, че това е маска - добре прикривам факта, че много лесно може да ме засегне човек/.
Бе бих казала, че се научих да се оправям сама, но и станах нещо като Ледената Кралица само, че не съм с нейната приказна красота
не съм се развела, но пък връзката, която имах 5г е по-дълга от сегашния ми семеен живот
Ще ти кажа какво стана след като се разделих с първата си много приятелска /затова и искрена/ любов - мен ме зарязаха, но аз го исках и по един или друг начин признавам, че го провокирах да скъсаме.
На първо време мислех, че ми няма нищо - нали исках това. Но ми беше адски трудно, защото не знаех как да живея - пет години бях живяла с него и сега просот бях изгубена. Затова станах работохолик, а и обстоятелствата по внедряване на нова програма го изискваха - от 8 сутринта до 10 вечерта /не рядко и 12 нощес/. Събота до 15ч. През свободното време чистех и спях...
Трябваше ми година и половина за да се насиля да легна с мъж - беше ме страх, че съм станала фригидна. Не ми беше хубаво и още около половин година бях сама.
1. От свит и срамежлив човек станах нахакана и дори арогантна на моменти - преминах в агресия и се опитвах да играя жената-вамп.
2. Насилих се да приема секса за свободно занятие - но нямаше успех и единственото, което постигнах е да се науча да се правя на свободомислеща по въпроса /а и на свободна жена/ когато мислех, че това ще се хареса /колко глупава съм била/
3. Мислех, че отношението ми към мъжете е същото като преди - но се оказа, че им нямам капчица доверие. Уви изгубила съм способността да се доверявам, подозрението е начин на живот за мен. С времето май изгубих доверие във всички и във всичко - подозрителна съм и дистанцирана от всички дори и приятели /моето гадже беше най-добрия ми приятел/.
4. Станах по-студена и както казах арогантна на моменти /ъпреки, че това е маска - добре прикривам факта, че много лесно може да ме засегне човек/.
Бе бих казала, че се научих да се оправям сама, но и станах нещо като Ледената Кралица само, че не съм с нейната приказна красота
Ще ти кажа какво стана след като се разделих с първата си много приятелска /затова и искрена/ любов - мен ме зарязаха, но аз го исках и по един или друг начин признавам, че го провокирах да скъсаме.
На първо време мислех, че ми няма нищо - нали исках това. Но ми беше адски трудно, защото не знаех как да живея - пет години бях живяла с него и сега просот бях изгубена. Затова станах работохолик, а и обстоятелствата по внедряване на нова програма го изискваха - от 8 сутринта до 10 вечерта /не рядко и 12 нощес/. Събота до 15ч. През свободното време чистех и спях...
Трябваше ми година и половина за да се насиля да легна с мъж - беше ме страх, че съм станала фригидна. Не ми беше хубаво и още около половин година бях сама.
1. От свит и срамежлив човек станах нахакана и дори арогантна на моменти - преминах в агресия и се опитвах да играя жената-вамп.
2. Насилих се да приема секса за свободно занятие - но нямаше успех и единственото, което постигнах е да се науча да се правя на свободомислеща по въпроса /а и на свободна жена/ когато мислех, че това ще се хареса /колко глупава съм била/
3. Мислех, че отношението ми към мъжете е същото като преди - но се оказа, че им нямам капчица доверие. Уви изгубила съм способността да се доверявам, подозрението е начин на живот за мен. С времето май изгубих доверие във всички и във всичко - подозрителна съм и дистанцирана от всички дори и приятели /моето гадже беше най-добрия ми приятел/.
4. Станах по-студена и както казах арогантна на моменти /ъпреки, че това е маска - добре прикривам факта, че много лесно може да ме засегне човек/.
Бе бих казала, че се научих да се оправям сама, но и станах нещо като Ледената Кралица само, че не съм с нейната приказна красота
Не мисля, че си станала по-студена, а по-скоро си си изградила защитна преграда, която те предпазва от нови рани.
мда но нали знаеш - когато човек твърде дълго играе една роля има опасност тя да стане негова същност
Не съм съвсем съгласен. Чувствителността е най-голямото богатство на човека и колкото да го крие в душата си, то си остава там.
1. Материално - аз имам всичко, той - нищо.
2. За мен остана и кучето - малката ми и най-добра приятелка.
3. И детето ще е при мен.
4. Душевно - ограбена. Както става при всяка раздяла.
Като сложим отпред математически знаците: с три плюса и един минус.
Слагаики ги на кантара - минусът тежи ли колкото трите плюса?
Отговорът идва сам.
Равносметката - не можеш да излезеш сух от водата. Или както казва Тонката НЯМА ПЪЛНО ЩАСТИЕ.
Защо ли най-добрите хора, които някога съм познавала, са и най-изстрадалите?
И пречиства ли наистина страданието?
Отговорът е еднозначен. Което не те убива, те прави по-силен, но което е много по-важно: то те прави по-добър човек.
И аз да цитирам реплика от филм, а именно "Защо Тъгува Гилбърт Греиб?":
Кажи ми какво искаш...
Искам нов мозък за брат ми. Ново тяло за маика ми..........
А за себе си какво искаш?
За себе си ... искам да съм по-добър човек.
2. За мен остана и кучето - малката ми и най-добра приятелка.
3. И детето ще е при мен.
4. Душевно - ограбена. Както става при всяка раздяла.
Като сложим отпред математически знаците: с три плюса и един минус.
Слагаики ги на кантара - минусът тежи ли колкото трите плюса?
Отговорът идва сам.
Равносметката - не можеш да излезеш сух от водата. Или както казва Тонката НЯМА ПЪЛНО ЩАСТИЕ.
Защо ли най-добрите хора, които някога съм познавала, са и най-изстрадалите?
И пречиства ли наистина страданието?
Отговорът е еднозначен. Което не те убива, те прави по-силен, но което е много по-важно: то те прави по-добър човек.
И аз да цитирам реплика от филм, а именно "Защо Тъгува Гилбърт Греиб?":
Кажи ми какво искаш...
Искам нов мозък за брат ми. Ново тяло за маика ми..........
А за себе си какво искаш?
За себе си ... искам да съм по-добър човек.
1-во и последно аз чакам една принцса а той никога няма да може да и се зарадва истински.
Няма какво да делиме всеки остава наранен. не мога да знам как и защо се чуства той, може би аз си взех достатъчно от него, макар че той открадна смеха ми за дълго време напред. Може би защото аз все още имам чуства към него искам и неговия смях да го няма но за това не мога да съм сигурна. Но пък той ми остави смеха на моето -/нашето/ дете и прибавен към усмивките на каката и нейния ентусиазъм, ето че моя плюс е много по голям.
Равносметката е, че на почти 30 г. живота отново започва за мен за добро или за лошо ще видим докаде ще стигна тоя път.
Няма какво да делиме всеки остава наранен. не мога да знам как и защо се чуства той, може би аз си взех достатъчно от него, макар че той открадна смеха ми за дълго време напред. Може би защото аз все още имам чуства към него искам и неговия смях да го няма но за това не мога да съм сигурна. Но пък той ми остави смеха на моето -/нашето/ дете и прибавен към усмивките на каката и нейния ентусиазъм, ето че моя плюс е много по голям.
Равносметката е, че на почти 30 г. живота отново започва за мен за добро или за лошо ще видим докаде ще стигна тоя път.
1. Материално - аз имам всичко, той - нищо.
2. За мен остана и кучето - малката ми и най-добра приятелка.
3. И детето ще е при мен.
4. Душевно - ограбена. Както става при всяка раздяла.
Като сложим отпред математически знаците: с три плюса и един минус.
Слагаики ги на кантара - минусът тежи ли колкото трите плюса?
Отговорът идва сам.
Равносметката - не можеш да излезеш сух от водата. Или както казва Тонката НЯМА ПЪЛНО ЩАСТИЕ.
Защо ли най-добрите хора, които някога съм познавала, са и най-изстрадалите?
И пречиства ли наистина страданието?
Отговорът е еднозначен. Което не те убива, те прави по-силен, но което е много по-важно: то те прави по-добър човек.
И аз да цитирам реплика от филм, а именно "Защо Тъгува Гилбърт Греиб?":
Кажи ми какво искаш...
Искам нов мозък за брат ми. Ново тяло за маика ми..........
А за себе си какво искаш?
За себе си ... искам да съм по-добър човек.
2. За мен остана и кучето - малката ми и най-добра приятелка.
3. И детето ще е при мен.
4. Душевно - ограбена. Както става при всяка раздяла.
Като сложим отпред математически знаците: с три плюса и един минус.
Слагаики ги на кантара - минусът тежи ли колкото трите плюса?
Отговорът идва сам.
Равносметката - не можеш да излезеш сух от водата. Или както казва Тонката НЯМА ПЪЛНО ЩАСТИЕ.
Защо ли най-добрите хора, които някога съм познавала, са и най-изстрадалите?
И пречиства ли наистина страданието?
Отговорът е еднозначен. Което не те убива, те прави по-силен, но което е много по-важно: то те прави по-добър човек.
И аз да цитирам реплика от филм, а именно "Защо Тъгува Гилбърт Греиб?":
Кажи ми какво искаш...
Искам нов мозък за брат ми. Ново тяло за маика ми..........
А за себе си какво искаш?
За себе си ... искам да съм по-добър човек.
Това ми хареса!
Винаги съм била силна.
Проблемът сега е, че самата ситуация "с дете на ръце" прави жената по-уязвима в обществото, особено в професионален план.
Ето откъде произтичат мнозинството от проблемите ни. Но не виждам как това ще се промени за в бъдеще. Обществото трайно се е ориентирало към отделяне на поколенията и едно-времешните възможности за помощ от майки и баби почти не съществуват в днешно време. Това е което прави една жена "слаба" най-вече. Независимо дали е разведена или женена. Защото на семействата с двама родителя изобщо не им е лесно точно така, както и на семействата с един родител. В днешни дни е наложително и двамата да работят, така че и множество не-разведени майки неминуемо са изправени пред проблемите на самотните майки.
Проблемът сега е, че самата ситуация "с дете на ръце" прави жената по-уязвима в обществото, особено в професионален план.
Ето откъде произтичат мнозинството от проблемите ни. Но не виждам как това ще се промени за в бъдеще. Обществото трайно се е ориентирало към отделяне на поколенията и едно-времешните възможности за помощ от майки и баби почти не съществуват в днешно време. Това е което прави една жена "слаба" най-вече. Независимо дали е разведена или женена. Защото на семействата с двама родителя изобщо не им е лесно точно така, както и на семействата с един родител. В днешни дни е наложително и двамата да работят, така че и множество не-разведени майки неминуемо са изправени пред проблемите на самотните майки.
В днешни дни е наложително и двамата да работят, така че и множество не-разведени майки неминуемо са изправени пред проблемите на самотните майки.
Браво, много правилно изказано. Да не говорим колко мъже има, дето са в качеството на второ или трето дете в семеиството и тогава положението е трагично.
Да не говорим колко мъже има, дето са в качеството на второ или трето дете в семеиството и тогава положението е трагично.
Какво точно имаш предвид?
Да не говорим колко мъже има, дето са в качеството на второ или трето дете в семеиството и тогава положението е трагично.
Какво точно имаш предвид?
Ами сигурно има предвид, че една голяма част от семейните мъже на практика се явавят като още едно дете в семейството. Разликата е, че сами се оправят в тоалетната, хранят се сами и то добре, обличат се сами и май с това се изчерпват разликите.. А мен не спира да ме гложди любопитството- що дири един свободен млад мъж във форум на майки и то самотни????Пишем теми по психология ли, що ли???
Моето най-голямо предимство е, че се научих доста добре да анализирам хората и да ги предвиждам....а това е добре мммм?....Явно последната ми връзка е била онази тухла в стената, която ми помогна да го постигна...Но иначе като разбиране за света се превърнах в една доволно гадна и цинична ....айде няма да слагам думата, която ми е на езика...да кажем ледена кралица 
! Но какво от това! Трябва да се оцелява и то колкото е възможно по-добре! Всичките розови приказки за емоции и не знам какво си заминаха в канала и така....както и разделянето на мъжкия свят на две половини: едната ми е любимата - това са приятелите за бира и с които можем да си плачем на рамената....и другата - тъпите к....та - имал си емоция или само чист секс, но са те прецакали.....та гледам процента на вторите да е 0.......
! Но какво от това! Трябва да се оцелява и то колкото е възможно по-добре! Всичките розови приказки за емоции и не знам какво си заминаха в канала и така....както и разделянето на мъжкия свят на две половини: едната ми е любимата - това са приятелите за бира и с които можем да си плачем на рамената....и другата - тъпите к....та - имал си емоция или само чист секс, но са те прецакали.....та гледам процента на вторите да е 0....... ....айде няма да слагам думата, която ми е на езика...
кучка?
лол
няма лошо - кучето, най добрия приятел на човека
милк - курва по дефиниця, кучка по презумция
Здравейте и от мен!
Мисля ,че съм станала по-силна или поне така се надявам и както повечето от вас-доволно подозрителна към мъжкото съсловие! С него не се сравнявам, не искам и да знам той накъде се е променил-това, заради което го зарязах, му е карма и няма да се промени!Не мога да кажа, че нямам чуства-имам все още някакви, но смятам, че постъпих правилно и взех живота си в ръце! А и никой не ми е обещавал да е лесно!
Мисля ,че съм станала по-силна или поне така се надявам и както повечето от вас-доволно подозрителна към мъжкото съсловие! С него не се сравнявам, не искам и да знам той накъде се е променил-това, заради което го зарязах, му е карма и няма да се промени!Не мога да кажа, че нямам чуства-имам все още някакви, но смятам, че постъпих правилно и взех живота си в ръце! А и никой не ми е обещавал да е лесно!
Често пъти зад демонстрираната сила, стои в действителност силно нараним и уязвим човек, силата е като знаме, което размахваме, за да си даваме смелост да продължим. Поза, която заемаме на ръба, за да не паднем. Силно желание да заявим, че можем и сами, когато душата ни плаче за своята половинка!
Силата придобита след травма /като раздяла/ е в действителност слабост /ако ме разбирате.../ И най-лошото е когато решим, че е за добре да сме "силни" по този начин! Просто отблъскваме хората с тази си "сила" /в кавички щото за мен това не е истинската сила/
Силата придобита след травма /като раздяла/ е в действителност слабост /ако ме разбирате.../ И най-лошото е когато решим, че е за добре да сме "силни" по този начин! Просто отблъскваме хората с тази си "сила" /в кавички щото за мен това не е истинската сила/
Незнам защо ми е трудно да отговоря на този въпрос-много пъти започвам да пиша ,трия,пиша пак-и нищо....С две думи ще си кажа-станах страшно уязвима и някак си много страхлива.Загубих си и малкото самочувствие,което имах-на жена. Бях силна и упорита ,а сега на моменти чувствам как губя почва под краката си.
Трябва ми време да се изправя на крака,да се очистя от калта и да продължа по-смело напред-/не че съм се спряла ,де..,ама темпото нещо ми куца./
Трябва ми време да се изправя на крака,да се очистя от калта и да продължа по-смело напред-/не че съм се спряла ,де..,ама темпото нещо ми куца./
С риск да стана банална цитирайки чужди мисли: "Смел е човек, който е единствения, който знае, че го е страх." Аналогично и за силния човек.
Какво е силата? Силата - това е умението да се изправиш лице в лице с проблема и да търсиш решение. И да намериш правилно решение, което е добро за теб и не е в ущърб на засегнатите други хора. Слабостта - това е бягството от проблема. Силата - да се бориш със житейските препятствия и с обстоятелствата, пред които си поставен. В този смисъл всички ние тук сме такива. Един човек, нагърбил се с отговорността да се грижи за друг човек и правейки го без страх, е човек силен.
Какво е силата? Силата - това е умението да се изправиш лице в лице с проблема и да търсиш решение. И да намериш правилно решение, което е добро за теб и не е в ущърб на засегнатите други хора. Слабостта - това е бягството от проблема. Силата - да се бориш със житейските препятствия и с обстоятелствата, пред които си поставен. В този смисъл всички ние тук сме такива. Един човек, нагърбил се с отговорността да се грижи за друг човек и правейки го без страх, е човек силен.
А мен не спира да ме гложди любопитството- що дири един свободен млад мъж във форум на майки и то самотни????Пишем теми по психология ли, що ли???
Със сигурност не съм дошъл тук да се заяждам.
....айде няма да слагам думата, която ми е на езика...
кучка?
лол
няма лошо - кучето, най добрия приятел на човека
милк - курва по дефиниця, кучка по презумция
А мен не спира да ме гложди любопитството- що дири един свободен млад мъж във форум на майки и то самотни????Пишем теми по психология ли, що ли???
Със сигурност не съм дошъл тук да се заяждам.
Аз не се заяждам, само ми е интересно... както би ми било интересно какво търси един семеен човек в клуб на разведените например:)
За всяко нещо си има причина, нали така?.... аз само попитах за твоята, а ти си напълно свободен да не уважиш питането ми....
Аз не се заяждам, само ми е интересно... както би ми било интересно какво търси един семеен човек в клуб на разведените например:)
За всяко нещо си има причина, нали така?.... аз само попитах за твоята, а ти си напълно свободен да не уважиш питането ми....
За всяко нещо си има причина, нали така?.... аз само попитах за твоята, а ти си напълно свободен да не уважиш питането ми....
В тези форуми попаднах случайно, хареса ми, повечето потребители тук ме приемат като равноправен участник (независимо, че нямам съответния семеен статут). И, ако навлизам в територия, която на практика ми е чужда, то е защото искам да събеседвам с интелигентни хора и да науча повече за действителността около мен.
Старая се да спазвам добрия тон. Не целя да обидя или засегна никого.
Благодаря за отговора Камен!Всъщност, както скоро коментирахме друг участник във форума, доклкото сте сами, а може би и самотни 
сте горе долу на подходящото място....не приемай въпроса ми като отхвърляне, беше и е наистина само интерес:)извинявай, че ти разводних темата 
Относно питането ти...Раздялата с бащата на второто ми дете все още не е напълно зад гърба ми и затова ми е трудно да направя равносметка... Мисля, че в живота има събития и обстоятелства, които оставят много трайни следи в душата на човек. Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
сте горе долу на подходящото място....не приемай въпроса ми като отхвърляне, беше и е наистина само интерес:)извинявай, че ти разводних темата Относно питането ти...Раздялата с бащата на второто ми дете все още не е напълно зад гърба ми и затова ми е трудно да направя равносметка... Мисля, че в живота има събития и обстоятелства, които оставят много трайни следи в душата на човек. Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
И аз така. И аз не вярвам на "времето лекува". Времето лекува ако срещнеш някой друг, който заобичаш с цялото си сърце и истински, по-истински от предишния. Обаче за това е нужно понякога много много време, предвид и децата ни.
Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
И аз така. И аз не вярвам на "времето лекува". Времето лекува ако срещнеш някой друг, който заобичаш с цялото си сърце и истински, по-истински от предишния. Обаче за това е нужно понякога много много време, предвид и децата ни.
В живота пътища много,и никой от тях не е лек.Но най труден от всички е този по който ще срещнеш правилния Човек,мацки
Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
И аз така. И аз не вярвам на "времето лекува". Времето лекува ако срещнеш някой друг, който заобичаш с цялото си сърце и истински, по-истински от предишния. Обаче за това е нужно понякога много много време, предвид и децата ни.
В живота пътища много,и никой от тях не е лек.Но най труден от всички е този по който ще срещнеш правилния Човек,мацки
Момичета, абе то времето не ни е дадено да ни лекува!!!!!
То ни е дадено да си научим УРОКА! А това не става ако забравим всичко или всички белези от една несполука изчезнат!
Аз това отдавна го разбрах и даже се радвам когато не забравям - това само значи, че има по-голям шанс да не допусна втори път същата грешка!
Момичета, абе то времето не ни е дадено да ни лекува!!!!!
То ни е дадено да си научим УРОКА! А това не става ако забравим всичко или всички белези от една несполука изчезнат!
Аз това отдавна го разбрах и даже се радвам когато не забравям - това само значи, че има по-голям шанс да не допусна втори път същата грешка!
Браво,това адски много ми хареса-поучително е за мен,защото аз правя точно обратното-опитвам се да забравя и хоп-току виж пак съм допуснала същата грешка!
Благодаря ти,Catnadeen!
То ни е дадено да си научим УРОКА! А това не става ако забравим всичко или всички белези от една несполука изчезнат!
Аз това отдавна го разбрах и даже се радвам когато не забравям - това само значи, че има по-голям шанс да не допусна втори път същата грешка!
Браво,това адски много ми хареса-поучително е за мен,защото аз правя точно обратното-опитвам се да забравя и хоп-току виж пак съм допуснала същата грешка!
Благодаря ти,Catnadeen! Момичета, абе то времето не ни е дадено да ни лекува!!!!!
То ни е дадено да си научим УРОКА! А това не става ако забравим всичко или всички белези от една несполука изчезнат!
Аз това отдавна го разбрах и даже се радвам когато не забравям - това само значи, че има по-голям шанс да не допусна втори път същата грешка!
То ни е дадено да си научим УРОКА! А това не става ако забравим всичко или всички белези от една несполука изчезнат!
Аз това отдавна го разбрах и даже се радвам когато не забравям - това само значи, че има по-голям шанс да не допусна втори път същата грешка!
Обаче урока, който аз научих, е че не бива да се доверявам на никой. А това хич, ама хич не ми харесва, щото това значи да стана саможива. Защото имах само един човек в живота си. Иначе такива отношения, ма хем съм с теб, хем ти нямам доверие, или както една приятелка току що ми каза: Ми разигравай го и ти, щом той те разиграва... ми не става така.
Баси, чак яд ме хвана като се сетих за урока.
Каси, и мен ме е яд. Аз на никого намям доверие, но може би така е било писано и трябва да го науча това, за да ме предпази от нещо още по-лошо в бъдещето.
А това за саможивостта - ми преодолява се - това е следващия урок - как да преодолеем белезите и раните от урока! Да вземем само най-градивното. Дълъг е пътя към излекуването на душата и сърцето, но той е най-важната част от урока. Той е същността на уроците - това да покажем, че сме по-силни от страха и предразсъдъците си, от собственото си его, от себе си!
А това за саможивостта - ми преодолява се - това е следващия урок - как да преодолеем белезите и раните от урока! Да вземем само най-градивното. Дълъг е пътя към излекуването на душата и сърцето, но той е най-важната част от урока. Той е същността на уроците - това да покажем, че сме по-силни от страха и предразсъдъците си, от собственото си его, от себе си!
Никак не лекува времето нито пък ти позволява да не правиш отново същите грешки. Акое е така то аз съм най-тъпата патка щото пак съм се нахендрила. Явно не съм си научила урока или пък съм забравила, а вярвайте ми не е така. Доверието и аз изгубих за 10 години не се доверих отново, а съм имала едно две предложения отново да се омъжа, да ама не не исках, не вярвах и не се доверявах и когато си мислех че невярвайки се живее се оказа,че пак не е така. Та с две думи, и да се доверяваш и да не се доверяваш все е двайсе. Мислех си, веднъж опарена втори път не се пари човек тоест и урока си помниш ама пак казвам няма такива неща има просто различни ситуаци и единствения плюс от старото опарено е че още повече боли като се лепнеш втори път. няма научен урок няма и такова нещо като времето да лекува
salai не съм съгласна, че всичко е съдба
ето прочети и помисли
Автобиография в пет глави"
1/ Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5/ Вървя по друга улица.
ето прочети и помисли
Автобиография в пет глави"
1/ Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4/ Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5/ Вървя по друга улица.
5/ Вървя по друга улица.
Падам в нея.
Щo ли ми прилича на дупка ама все пак не??
По принцип да човек трябва да се учи от грешките си, но има едно хубаво НО. Всеки път си е различно
Sоrry това е моето виждане в ситуация забъркани повече от двама души никога нищо не се знае.
salai не съм съгласна, че всичко е съдба
ето прочети и помисли
Автобиография в пет глави"
1/ Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход...........................................2.3.4.5.
ето прочети и помисли
Автобиография в пет глави"
1/ Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход...........................................2.3.4.5.
Вече съм сигурна -ти си някой преродил се тибетски мъдрец
5/ Вървя по друга улица.
Падам в нея.
Щo ли ми прилича на дупка ама все пак не??
Смисъла поне за мен от подобни дискусии е да се опитаме да видим нещо, което остава скрито за нас, докато сме сами в ситуацията, затова и хората споделят тук.... ако не се помръдваме от изначалното си мнение.... значи ще продължаваме да вървим по същата улица...Понякога една дума или различна гледна точка, могат да променят наистина живота ти, стига да ги допуснеш в съзнанието си. Вече писахме много за това, но докато човек не е готов да поеме своята част от отговорността за това, което му се случва, ще продължава да прави едни и същи грешки. Ти не си виновна, ако на пътя има дупка или шахта, но ако упорито стискаш очи и все падаш вътре.... причината ще е само в липсата на усилие да отвориш очи...
Благодаря за отговора Камен!Всъщност, както скоро коментирахме друг участник във форума, доклкото сте сами, а може би и самотни сте горе долу на подходящото място....не приемай въпроса ми като отхвърляне, беше и е наистина само интерес:)извинявай, че ти разводних темата
Относно питането ти...Раздялата с бащата на второто ми дете все още не е напълно зад гърба ми и затова ми е трудно да направя равносметка... Мисля, че в живота има събития и обстоятелства, които оставят много трайни следи в душата на човек. Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
сте горе долу на подходящото място....не приемай въпроса ми като отхвърляне, беше и е наистина само интерес:)извинявай, че ти разводних темата Относно питането ти...Раздялата с бащата на второто ми дете все още не е напълно зад гърба ми и затова ми е трудно да направя равносметка... Мисля, че в живота има събития и обстоятелства, които оставят много трайни следи в душата на човек. Лично аз не вярвам в оптимистичните прогнози от сорта" времето лекува"... защото личния ми опит показва, че единственото, което времето прави е да ти помогне да живееш с белезите, но не ги заличава... мисля дори че с годините всеки нов белег е по-дълбок... За мен лично промяната, доколкото я има е, че от общителен и много весел човек, станах затворена и трудно прикривам, че са ми тъжни очите...
Аз също ти благодаря за отговора, както и за позитивното отношение.
Камен, а ти лично /не от личен опит за семейна раздяла/, но все пак като човек, който вероятно се е разделял с любим човек - ти какво мислиш? правили те това по-силен, или нанася поражения?
И аз съм имал трудни моменти в любовта - някои, преди години, доста драматични. Но след всичко, през което преминах, съм стигнал до извода, че посоката на живота е само една - напред. И съм настроен позитивно за това, което ме очаква днес, което ме очаква утре. Водещо при мен е доброто настроение. Ако и късмета ми се усмихне, още по-добре.
Така или иначе - гадости има навсякъде около нас, но радости - малко. И затова е нужно - както се казва в рекламата на Coca Cola - да бъдеш оптимист.
Обратното - ако се оставиш на неприятните емоции - ще се съсипеш преждевременно.
salai не искам да се заяждам
но докато мислим, че не сме виновни за падането си - измъкването ни е бавно, когато прозрем къде НИЕ грешим - по-бързо се възстановяване, а с малко късмет - тръгваме по нова улица
да, там може да им други опасности, но опитността ще ни помогне
важното е да прозрем защо падаме - кога е от отричане на вина, кога от навик. Тогава вече, ще спрем да падаме.
Ти си така настроена, защото самата ти приемаш втория ти опит като своя грешка. Аз считам, че за да се стигне до него при теб имаш много по-малко вина отколкото изпитваш подсъзнателно. Ако спреш ти самата да се обвиняваш - ще спреш да си войнствено настроена, ще се успокоиш и ще откриеш, че може би това е твоята съдба и просто оттук насетне ще тръгнеш по нов път.
Но всеки от нас е бил и ще бъде в тези житейски дупки. Лошо е ако всеки път като паднем отричаме факта, че сме знаели.... Нали помнеши от "Птиците умират сами" - за птичката с тръна в гърдите, която подтиквана от инстинкта си забиво шипа в гърдите си докато умира, пеейки. Но тя го прави без да съзнава. А ние - когато ние го правим - знаем, разбираме и все пак го правим....
Аз съм като в стиха - все падах в една и съща дупка, но се опитах да хитрувам - да прескоча... Резултата е доста тежък и плачевен. Сега се опитвам с достойнство да преодолея грешките си и дано тоя път приема вината и не хитрувам, дано намеря другата улица! Поне заради ДАни-бебе!
но докато мислим, че не сме виновни за падането си - измъкването ни е бавно, когато прозрем къде НИЕ грешим - по-бързо се възстановяване, а с малко късмет - тръгваме по нова улица
да, там може да им други опасности, но опитността ще ни помогне
важното е да прозрем защо падаме - кога е от отричане на вина, кога от навик. Тогава вече, ще спрем да падаме.
Ти си така настроена, защото самата ти приемаш втория ти опит като своя грешка. Аз считам, че за да се стигне до него при теб имаш много по-малко вина отколкото изпитваш подсъзнателно. Ако спреш ти самата да се обвиняваш - ще спреш да си войнствено настроена, ще се успокоиш и ще откриеш, че може би това е твоята съдба и просто оттук насетне ще тръгнеш по нов път.
Но всеки от нас е бил и ще бъде в тези житейски дупки. Лошо е ако всеки път като паднем отричаме факта, че сме знаели.... Нали помнеши от "Птиците умират сами" - за птичката с тръна в гърдите, която подтиквана от инстинкта си забиво шипа в гърдите си докато умира, пеейки. Но тя го прави без да съзнава. А ние - когато ние го правим - знаем, разбираме и все пак го правим....
Аз съм като в стиха - все падах в една и съща дупка, но се опитах да хитрувам - да прескоча... Резултата е доста тежък и плачевен. Сега се опитвам с достойнство да преодолея грешките си и дано тоя път приема вината и не хитрувам, дано намеря другата улица! Поне заради ДАни-бебе!
да, там може да им други опасности, но опитността ще ни помогне
...но докато човек не е готов да поеме своята част от отговорността за това, което му се случва, ще продължава да прави едни и същи грешки.
1. Всеки човек на този свят прави грешки. Но не всеки човек на този свят е болен, самотен или беден или нещастен. Т.е. стигаме до момента, че някои бидеики слаби хора, са щастливи, защото отсрещната страна или си затваря очите за слабостта на човека ili го приема какъвто е, без да го изоставя в нужда, т.е. са попаднали на по-силен от тях човек.
2. Ами ако тази твоя грешка е просто нещо, което искаш от отсрешната страна, не го получаваш, но въпреки това обичаш. Според мен човек много лесно влиза в цикъла по следния начин: влюбваш се, тогава не виждаш негативите, когато ги видиш вече толкова болезнено си се привързал към човека, че си казваш по-добре тои с негативите, отколкото друг или без никой. И тогава какво е силата: да стоиш сам. Да отритнеш другиа, и да опитваш наново. Знаете ли, някак си ми се струва че животът е твърде кратък за непрестанни опити и търсене на човека, които не съществува. Защото никой не може да ме убеди в това "Там някъде седи и те чака твоят човек". Няма такъв филм.
Знаете ли, аз гледам по-глобално на нещата. Оглеждам се наоколо. Този саит е един оазис за хора като нас, и по-скоро хора като тях, със семеиства. Обаче реалността е твърде далеч от това. Навсякъде виждам раздели, разводи, самота. Хората не искат да се опитват да са заедно. Отчуждават се. Незнам, страшно е. И знаете ли, тези, които са саможиви, намират много добро оправдание за това - ми не съм намерил правилния човек. А другите са го намерили ли? Не, просто искат да направят семеиство и успяват. Ама и двете страни в двоиката полагат усилиа.
Стана дълго, утре ще продължа. А може би е много късно вече за умни разсъждениа. Вина има всеки един жив човек, това ми беше мисълта, в този смисъл и всяка жена греши, но не всяка жена е самотна маика. Излиза, че ние с нещо сме по-лоши и затова сме зариязани, при това с децата... Така ли е всъщност, аз тук не виждам лоши хора, напротив, виждам много добри хора, хора наясно с много неща в живота, които не живеят в заблуда, и въпреки това .... Маи отивам към въпроса за справедливостта, което губи смисъл, защото животът не е справедлив. Това е от мен за днес, лека нощ.
да, там може да им други опасности, но опитността ще ни помогне
...но докато човек не е готов да поеме своята част от отговорността за това, което му се случва, ще продължава да прави едни и същи грешки.
)В общи линии ти търсиш отговор на въпрос, дето си стои нерешен от хилядолетия- въпроса са щастието...защо едни успяват да са щастливи, а други не. Има една книга, която много харесвам:"Изкуството да бъдеш Бог"- Морган Скот Пек.Той дава доста смислени обяснения на заблудите относно любовт, брака и себереализацията на човек. Не мисля, че мога да го резюмирам тука, но честно казано, преди години там намерих на куп събрани повечето си възгледи по тези въпроси та даже се чудех как да докажа, че тези неща всъщност съм ги измислила аз
Ако човек е склонен да свързва чувството на щастие само и с един единствен човек, то много е вероятно рано или късно да бъде разочарован. Колкото и парадоксално да звучи обикновенно хора с по ниско самочувствие изпадат в ситуация на такава силна привързаност с друг човек, че не виждат как да продължат живота си без него. Вероятно причините за това се коренят в характера и възпитанието на човек. Да се предпазваш от грешки, включително означава да се научиш да виждаш какво наистина може този човек до теб да ти даде. Както каза Пантер" ако се влюбя в лека жена и после очаквам тя да ми е вярна и добра съпруга, няма как да не се разочаровам". Според мен това е основното нещо. И тука не става въпрос за полагането на услия и от двамата. Както бях написала в друга тема понякога човека толкова си може....Ако не искаш да видиш именно тези негативи, които после ще съсипят връзката, няма как да не стигнеш до този краен резулат. Ако искаш от един саможив и егостичен човек да бъде добър баща и съпруг- ами няма да стане и ако си по упорит, може да похарчиш и години в опити, но накрая пак ще стигнеш до същото място. С две думи ако не можеш да преценяваш какво искаш и от кого го искаш.... много по-вероятно е да страдаш, да бъдеш самотен... и съответно да кажеш ето пак на мен се случи. И ако откажеш да се научиш ще ти се случва именно едно и също. Значи излиза, че най-важното за едно съвместно съжителство е да се обвържеш с човек, който иска същите неща като теб, само тогава има смисъл и двамата да полагат усилия. И понеже тука ще ми кажеш" да, ама той каза, че иска бебе пък после размисли" ти знаеш,че е имало хиляди знаци, че този човек не е готов, но ти си ги подминала. Включително може и той да се е опитвал- по неговия начин и колкото той може... Както и аз знам, че поисках от бащата на дъщеря си неща, които той и да иска не може да ми ги даде, понеже не е такъв човек и сега всички страдат от това.
А да очакваш да промениш нещо в друг човек е най-голямата заблуда!!! Човек не се променя доброволно, променя се под натиска на живота и само и единствено, ако той самия реши да се промени. Така мисля аз. Така, че когато решиш на всяка цена да оставаш с някого, въпреки, че вече знаеш, че той не може да ти даде нещата, които ти искаш, какви са вариянтите- или спираш да искаш тези неща или си тръгваш. Поне аз не виждам други....дълго стана, отивам да пия кафе.
Много философски сте тръгнали наистина
Според мен Камен го е казал най-добре - важното е да разбереш, че живота има една посока и тя е напред. Миналото не се връща - за добро или за лошо. Ако се подготвяме психически, че нещо лошо ще ни се случи - няма да разпознаем щастието или най-малкото ще го помрачим.
За да сме щастливи трябва единствено да го решим.
И аз преживях много неща последните години и се измъчвах и какво ли не... В един момент реших, че няма смисъл. Миналото е минало, болката си е там. Дълги месеци бях самотна, дори мислех за самоубийство, до толкова ми беше писнало от всичко. В момента, в който си позволих да се засмея искерено и да се зарадвам хората около мен го забелязаха и сега в буквалния смисъл почнаха да ми налитат...
Както казва един приятел - живота е твърде кратък, за да имаме време да бъдем нещастни. Благодарна съм му, че върна светлината в очите ми.
Според мен Камен го е казал най-добре - важното е да разбереш, че живота има една посока и тя е напред. Миналото не се връща - за добро или за лошо. Ако се подготвяме психически, че нещо лошо ще ни се случи - няма да разпознаем щастието или най-малкото ще го помрачим.
За да сме щастливи трябва единствено да го решим.
И аз преживях много неща последните години и се измъчвах и какво ли не... В един момент реших, че няма смисъл. Миналото е минало, болката си е там. Дълги месеци бях самотна, дори мислех за самоубийство, до толкова ми беше писнало от всичко. В момента, в който си позволих да се засмея искерено и да се зарадвам хората около мен го забелязаха и сега в буквалния смисъл почнаха да ми налитат...
Както казва един приятел - живота е твърде кратък, за да имаме време да бъдем нещастни. Благодарна съм му, че върна светлината в очите ми.
Вижте сега, с една дума. Всичко това е много вярно, обаче в една връзка се очаква, че отсрещната страна няма да те използва за свои нужди, а ще действа добронамерено.
Ти ако тръгнеш всеки път да търсиш под вола теле, баси, да не сме на състезание или на пазара. Аз като не искам да съм с някой му казвам от самото начало, не го използвам и после да му тегля шута.
Не виждам защо трябва да се усложняват нещата. Той тапа ли има на устата да каже: не искам да съм с тебе, не искам дете, нищо не ща. Толкова е просто, че няма накъде. Какви са тия догадки: ми той давал знаци, дъра бъра. И постоянно да подозираш човек и т.н. При мен презумпцията е, че който каквото иска си го казва. Какво значи да спиш в едно легло с някой и да го лъжеш? Или да си премълчаваш? Еее, аман....
Ти ако тръгнеш всеки път да търсиш под вола теле, баси, да не сме на състезание или на пазара. Аз като не искам да съм с някой му казвам от самото начало, не го използвам и после да му тегля шута.
Не виждам защо трябва да се усложняват нещата. Той тапа ли има на устата да каже: не искам да съм с тебе, не искам дете, нищо не ща. Толкова е просто, че няма накъде. Какви са тия догадки: ми той давал знаци, дъра бъра. И постоянно да подозираш човек и т.н. При мен презумпцията е, че който каквото иска си го казва. Какво значи да спиш в едно легло с някой и да го лъжеш? Или да си премълчаваш? Еее, аман....
Вижте сега, с една дума. Всичко това е много вярно, обаче в една връзка се очаква, че отсрещната страна няма да те използва за свои нужди, а ще действа добронамерено.
Ти ако тръгнеш всеки път да търсиш под вола теле, баси, да не сме на състезание или на пазара. Аз като не искам да съм с някой му казвам от самото начало, не го използвам и после да му тегля шута.
Не виждам защо трябва да се усложняват нещата. Той тапа ли има на устата да каже: не искам да съм с тебе, не искам дете, нищо не ща. Толкова е просто, че няма накъде. Какви са тия догадки: ми той давал знаци, дъра бъра. И постоянно да подозираш човек и т.н. При мен презумпцията е, че който каквото иска си го казва. Какво значи да спиш в едно легло с някой и да го лъжеш? Или да си премълчаваш? Еее, аман....
Ти ако тръгнеш всеки път да търсиш под вола теле, баси, да не сме на състезание или на пазара. Аз като не искам да съм с някой му казвам от самото начало, не го използвам и после да му тегля шута.
Не виждам защо трябва да се усложняват нещата. Той тапа ли има на устата да каже: не искам да съм с тебе, не искам дете, нищо не ща. Толкова е просто, че няма накъде. Какви са тия догадки: ми той давал знаци, дъра бъра. И постоянно да подозираш човек и т.н. При мен презумпцията е, че който каквото иска си го казва. Какво значи да спиш в едно легло с някой и да го лъжеш? Или да си премълчаваш? Еее, аман....
И аз това със знаците не мога нещо да го проумея-след първия знак да си бием шута ли,какво ли? А дали наистина е знак,или аз съм си въобразила нещо?Точно за това са разговорите.Значи ли това че всички ние които сме изоставени,не сме обръщали внимание на знаците/демек,не разбираме от мъже или точно от такива мъже/ или пък дори и да сме се усъмнили внещо насила сме ги накарали да ни направят бебета?
Каси, може човека сам себе си да не разбира. МОже пък да е имал чувства и после да ги е загубил. Може много неща да накарат някого да се раздели с другия.
Не е въпроса да търсиш под вола теле - а просто да се вглеждаш в другия постоянно, да не си мислиш, че щом сега сте заедно, то това е нещо константно. ДА го гледаш и да виждаш реално нещата а не както правят повечето хора - да си затварят очите или да се опитват да намерят оправдание за всички пропуски в партньора си. И любовта не е оправдание, защото любовта заслепява ама не ослепява!
Ще ви дам изпитан от мен пример - аз виждах проблемите в бебето си когато другите нищо не виждаха, защото го следях с много обич - не само се наслаждавах на връзката ни майка-бебе, но и с много любов се вслушвах в нуждите му и го гледах. Това ми помогна първа да забележа проблемите. Когато ги показах на нашите те отрекоха да има проблем!!! На всяко физическо доказателство, че детето нещо не е съвсем както трябва в физическото си развитие, мен ме обвиняваха, че много се втелясвам, че прекалявам, че си търся проблеми... И това го правеха от прекомерна любов към внука си. После бях свидетел как майки от криво разбрана любов към детето /дай сега да не виждаме проблемите му за да не го нараним, за не си признаваме проблемите, за да не мислим лошо за него, дай да го предпази от ВСИЧКО?!.../, от слабост и страх, се отказваха да водях на рехабилитация деца, които имаха крещяща нужда да ходят, за да се оправят.
Ако вечно отричаме очевидните неща с извинение, че много обичаме, не разбираме и не сме видели - ще пропуснем шанса да помогнем на себе си, а в този още по-страшен случай - и на детето си.
Винаги има признаци на проблем и да има случаи когато хората ги забелязват доста късно, но уви дори и тогава повечето се опитват да задържат своите въздушни замъци, като пропускат последния си шанс да се измъкнат от ситуацията сухи!
Каси, ти колко време му позволи да се държи безобразно? При ясна картина, ти пак се опитваше да не видиш истината. Аз с последното си увлечение бях като теб, само дето то трая мноого по-дълго време. Аз съм имала всички сигнали да разбера, че нещо не върви, ти - също. Ние не сме ИСКАЛИ да видим истината, не че не сме могли - и двете сме интелигентни и умни. Имаме своята вина за проблема и тя не се състои в това, че партньора не знае какво иска - а в това, че ние сме знаели какво искаме, а това е бил точно ТОЗИ човек.... Помисли и ми кажи дали не съм права?
Не е въпроса да търсиш под вола теле - а просто да се вглеждаш в другия постоянно, да не си мислиш, че щом сега сте заедно, то това е нещо константно. ДА го гледаш и да виждаш реално нещата а не както правят повечето хора - да си затварят очите или да се опитват да намерят оправдание за всички пропуски в партньора си. И любовта не е оправдание, защото любовта заслепява ама не ослепява!
Ще ви дам изпитан от мен пример - аз виждах проблемите в бебето си когато другите нищо не виждаха, защото го следях с много обич - не само се наслаждавах на връзката ни майка-бебе, но и с много любов се вслушвах в нуждите му и го гледах. Това ми помогна първа да забележа проблемите. Когато ги показах на нашите те отрекоха да има проблем!!! На всяко физическо доказателство, че детето нещо не е съвсем както трябва в физическото си развитие, мен ме обвиняваха, че много се втелясвам, че прекалявам, че си търся проблеми... И това го правеха от прекомерна любов към внука си. После бях свидетел как майки от криво разбрана любов към детето /дай сега да не виждаме проблемите му за да не го нараним, за не си признаваме проблемите, за да не мислим лошо за него, дай да го предпази от ВСИЧКО?!.../, от слабост и страх, се отказваха да водях на рехабилитация деца, които имаха крещяща нужда да ходят, за да се оправят.
Ако вечно отричаме очевидните неща с извинение, че много обичаме, не разбираме и не сме видели - ще пропуснем шанса да помогнем на себе си, а в този още по-страшен случай - и на детето си.
Винаги има признаци на проблем и да има случаи когато хората ги забелязват доста късно, но уви дори и тогава повечето се опитват да задържат своите въздушни замъци, като пропускат последния си шанс да се измъкнат от ситуацията сухи!
Каси, ти колко време му позволи да се държи безобразно? При ясна картина, ти пак се опитваше да не видиш истината. Аз с последното си увлечение бях като теб, само дето то трая мноого по-дълго време. Аз съм имала всички сигнали да разбера, че нещо не върви, ти - също. Ние не сме ИСКАЛИ да видим истината, не че не сме могли - и двете сме интелигентни и умни. Имаме своята вина за проблема и тя не се състои в това, че партньора не знае какво иска - а в това, че ние сме знаели какво искаме, а това е бил точно ТОЗИ човек.... Помисли и ми кажи дали не съм права?
Не е въпроса да търсиш под вола теле - а просто да се вглеждаш в другия постоянно, да не си мислиш, че щом сега сте заедно, то това е нещо константно.
Относно детенцето, според мен там първоначалните условия са различни, ти си отговорна за него и затова следиш състоянието му повече от другите хора.
А относно последното ти увлечение: ми той не ти е направил дете и да ти обещава.... доколкото разбирам?
Вижте сега, с една дума. Всичко това е много вярно, обаче в една връзка се очаква, че отсрещната страна няма да те използва за свои нужди, а ще действа добронамерено.
Ти ако тръгнеш всеки път да търсиш под вола теле, баси, да не сме на състезание или на пазара. Аз като не искам да съм с някой му казвам от самото начало, не го използвам и после да му тегля шута.
Не виждам защо трябва да се усложняват нещата. Той тапа ли има на устата да каже: не искам да съм с тебе, не искам дете, нищо не ща. Толкова е просто, че няма накъде. Какви са тия догадки: ми той давал знаци, дъра бъра. И постоянно да подозираш човек и т.н. При мен презумпцията е, че който каквото иска си го казва. Какво значи да спиш в едно легло с някой и да го лъжеш? Или да си премълчаваш? Еее, аман....
Ти ако тръгнеш всеки път да търсиш под вола теле, баси, да не сме на състезание или на пазара. Аз като не искам да съм с някой му казвам от самото начало, не го използвам и после да му тегля шута.
Не виждам защо трябва да се усложняват нещата. Той тапа ли има на устата да каже: не искам да съм с тебе, не искам дете, нищо не ща. Толкова е просто, че няма накъде. Какви са тия догадки: ми той давал знаци, дъра бъра. И постоянно да подозираш човек и т.н. При мен презумпцията е, че който каквото иска си го казва. Какво значи да спиш в едно легло с някой и да го лъжеш? Или да си премълчаваш? Еее, аман....
И аз това със знаците не мога нещо да го проумея-след първия знак да си бием шута ли,какво ли? А дали наистина е знак,или аз съм си въобразила нещо?Точно за това са разговорите.Значи ли това че всички ние които сме изоставени,не сме обръщали внимание на знаците/демек,не разбираме от мъже или точно от такива мъже/ или пък дори и да сме се усъмнили внещо насила сме ги накарали да ни направят бебета?
Аз не мисля, че да носиш отговорност за връзката си значи да живееш със съмениния, защото другия не е предмет да си го сложиш в джоба си и да си живееш сякаш винаги ще бъде там и защото ежедневието и проблемите натискат хората и докато се обърнеш се оказва, че нещо вече се е променило. А най не мога да приема тезата" той ми направи бебе" !!! извинявай, но ти си била там била си съгласна вероятно и си искала това бебе! Значи ли, че ако той не ти ГО беше направил бебето ти нямаше да искаш бебе от този мъж????В момента, в който искаш бебе от един мъж, ти поемаш отговорността от тук нататък да си родител на това дете при всички ситуации, не си казваш аз ще съм майка, ама само докато мъжа ми обича и ме иска!!!Защото в живота има и нещастия и всичко, ако не дай боже с мъжа се случи нещо- тогава на кого се сърди човек??? кой е виновен??? Търсенето на ВИНОВЕН за разпадането на една връзка или брак е страхотна загуба на време, носи само отрицателни емоции и товари човека с гняв. Нашата дискусия тука е точно като четенето на една книга- може много хора да я прочетат, но дали ще я разберат и как, зависи от това колко е било отворено съзнанието им за нещо ново. А последното само всеки един от нас може да го реши.
Ама аз ли нещо не мога да разбера или ...?Аз искам да кажа че след като си с един мъж,когото обичаш и който те обича,редно е да си имате доверие и щом нещата са стигнали до бебе/ с желание от двете страни/ пак е редно и двамата да си поемат отговорността.
Трябваше да се усъмня когато ми казваше че ме обича ли? Трябваше да се усъмня,когато каза че иска да се ожени за мен и да живее с мен?Трябваше да се усъмня,когато се сгодихме ли? Или когато купи къща за да живеем там?Или когато каза че иска ДЕЦА от мен?
Разбира се че исках дете, и двамата го искахме.
Пък и в крайна сметка никоя от нас не е баба Ванга ,за да знае какво е щяло да й се случи,че да предприеме нещо.
Аз например нямаше да негодувам,ако бях забременяла без негово желание-щях да си нося кръста.В случая с Каси,доколкото разбрах имат брак-е,щом са стигнали до там,предполага се че са искали да бъдат заедно,да бъдат семейство,да имат деца-човек не се жени току-така.Вярно е че нещата се променят,чувствата избледняват,но то това не става за един ден!
В момента ,в който двама души искат бебе, и двамата трябва да поемат отговорност за това дете,а не щото на единия така му рекло или щото не бил готов или се уплашил или дрън-дрън шикалки и т.н.
Трябваше да се усъмня когато ми казваше че ме обича ли? Трябваше да се усъмня,когато каза че иска да се ожени за мен и да живее с мен?Трябваше да се усъмня,когато се сгодихме ли? Или когато купи къща за да живеем там?Или когато каза че иска ДЕЦА от мен?
Разбира се че исках дете, и двамата го искахме.
Пък и в крайна сметка никоя от нас не е баба Ванга ,за да знае какво е щяло да й се случи,че да предприеме нещо.
Аз например нямаше да негодувам,ако бях забременяла без негово желание-щях да си нося кръста.В случая с Каси,доколкото разбрах имат брак-е,щом са стигнали до там,предполага се че са искали да бъдат заедно,да бъдат семейство,да имат деца-човек не се жени току-така.Вярно е че нещата се променят,чувствата избледняват,но то това не става за един ден!
В момента ,в който двама души искат бебе, и двамата трябва да поемат отговорност за това дете,а не щото на единия така му рекло или щото не бил готов или се уплашил или дрън-дрън шикалки и т.н.
Ама аз ли нещо не мога да разбера или ...?....
В момента ,в който двама души искат бебе, и двамата трябва да поемат отговорност за това дете,а не щото на единия така му рекло или щото не бил готов или се уплашил или дрън-дрън шикалки и т.н.
В момента ,в който двама души искат бебе, и двамата трябва да поемат отговорност за това дете,а не щото на единия така му рекло или щото не бил готов или се уплашил или дрън-дрън шикалки и т.н.
В момента, в който искаш бебе от един мъж, ти поемаш отговорността от тук нататък да си родител на това дете при всички ситуации, не си казваш аз ще съм майка, ама само докато мъжа ми обича и ме иска....
А относно Кой е виновен за разпаденето на една връзка.........: не искам да споря, от твойте думи излиза че аз съм виновна, не съм била каквато той ме искал и затова той трябва да каже "Искам дете" да го направи и да ме зае..... и с това един вид аз си изкупвам вината че не съм била човека за него.
Честно казано на това лъхат тия приказки тука... Ми то все едно това са думите, които той обяснява на хората, които го питат защо аджеба й наду корема пък избега!!! Все едно него го слушам какво говори.
А най не мога да приема тезата" той ми направи бебе" !!! извинявай, но ти си била там била си съгласна вероятно и си искала това бебе! Значи ли, че ако той не ти ГО беше направил бебето ти нямаше да искаш бебе от този мъж????
Но другото: НЕ.
Истината: ДА, аз бях там, той каза: и аз искам дете, хайде, и аз си казах: Добре, оттук натам аз ще бъда една щастлива жена със семейство, което ще е "нормално", да, това е което искам.... и така. Но повярвай ми, беше ли казал: Не, не искам дете, ако искаш ще ти направя пък ти си го гледай; НЯМАШЕ ДА ИСКАМ.
Това искам да кажа: всеки жив човек има право на личен избор как да протече живота му и не смятам че друг човек има МОРАЛНОТО ПРАВО да управлява живота ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Как да е, просто си негодувам, щото животът е несправедлив. Просто не смятам, че трябва да се вторачваш в най-близкия си човек и да се чудиш как да предотвратиш да бъдеш излъган. Въпрос на съвест и морал на човек е да НЕ ТЕ ЛЪЖЕ. И какво: ами следващия път. Ми аз съм на 26. И как ще погледна после някой. Ми той като каже Искам дете. И аз да рискувам, щото разбираш ли ще стане същото а именно най-добрия вариант: женим се, купуваме общо жилище, ремонтираме го.... и той поисква дете и аз какво сега - ми сори пич, няма, щото разбираш ли така ме излъга един навремето че сега ме е страх да не ме излъжеш и ти ...
Ааа, и още нещо.
И тоя същия ще дойде да ми каже: ми искам си детето.
Както беше казала Милк в една друга тема: за 20 грама сперма........и баща да се нарича.
И знаеш ли какво: ми има си закони за тая работа, които казват Ти си длъжна да му даваш детето да го види, щото си подсъдима иначе. Срещу 50 лева.
И когато законите са в ущърб на потърпевшия от случая....
Аааа, и трябва да му се мазниш, щото и да искаш да избягаш в чужбина от него и това не можеш......
Ми незнам какво да кажа!
И тоя същия ще дойде да ми каже: ми искам си детето.
Както беше казала Милк в една друга тема: за 20 грама сперма........и баща да се нарича.
И знаеш ли какво: ми има си закони за тая работа, които казват Ти си длъжна да му даваш детето да го види, щото си подсъдима иначе. Срещу 50 лева.
И когато законите са в ущърб на потърпевшия от случая....
Аааа, и трябва да му се мазниш, щото и да искаш да избягаш в чужбина от него и това не можеш......
Ми незнам какво да кажа!
Ами, да явно,че не се разбираме и според поне говорим за различни неща. Всичко, което ти казваш за доверието е така, а аз говоря за онези малки неща, които се случват отвреме на време и които те карат да се питаш това същия човек ли е... никой не може да ме убеди, че другият взима такова голямо решение, като това да напусне жена си, да не говорим пък бременна, без да е имало някакви признаци... това просто не може да е истина.
Колкото до това какво ТРЯБВА- да така е, трябва да е отговорен, да държи на думата си... всичко това хубаво ама факт, че не се случва... та за мен това са различни неща... да доверието е едната страна, да внимаваш за връзката си, да се стараеш наистина да виждаш дали другия се променя и накъде, е другата страна. Това не изключва да му вярваш, означава само да не си затваряш очите пред случки, които са показателни за отношенията...
Защото ако всичко е цветя и рози и хоп той изведнъж излиза от тия отношения, тогава твоето обяснение за нещата какво еще ми е интересно да го споделиш???
Колкото до това какво ТРЯБВА- да така е, трябва да е отговорен, да държи на думата си... всичко това хубаво ама факт, че не се случва... та за мен това са различни неща... да доверието е едната страна, да внимаваш за връзката си, да се стараеш наистина да виждаш дали другия се променя и накъде, е другата страна. Това не изключва да му вярваш, означава само да не си затваряш очите пред случки, които са показателни за отношенията...
Защото ако всичко е цветя и рози и хоп той изведнъж излиза от тия отношения, тогава твоето обяснение за нещата какво е
ще ми е интересно да го споделиш???
Да не остана назад-дааа,няма такава връзка-всичко да е цветя и рози.Във всяко семейство има по някой друг скандал и караници-говорим за нормални битови крамоли,ама виж 
,как пък не съм се сетила че точно с тея скандалчета той ми дава знак,че не иска да е баща /вече/ и че ще ме зареже бременна,че и още по подло ще постъпи като каже ,че детето не е от него! 
,как пък не съм се сетила че точно с тея скандалчета той ми дава знак,че не иска да е баща /вече/ и че ще ме зареже бременна,че и още по подло ще постъпи като каже ,че детето не е от него! ... и още по подло ще постъпи като каже ,че детето не е от него!
Просто от спора виждам 2 типа хора - едните като мен приемат че са пропуснали да забележят явни признаци говорещи, че човека отсреща вече не аслужава доверие /или въобще не е заслужавал/. Аз вярвам, че урока ще ми помогне следващия път да гледам, да внимавам и ако видя нещо съмнително, да не се предоверявам. Вярвам, че съм пропуснала да забележа предупредителните сигнали за това, че с партньора ми нещо не е наред. Или поне съм се надявала да го променя, да се оправят нещата. Jaly1 мисля, че ти също мислиш така.
Има и втори тип хора, които приемат, че това е било съдба и не е имало начин да предположат, че нещо не е наред във връзката. Те твърдо вярват, че всичко е било ок и не е имало начин дори да се усъмнят, че човека отсреща не е надежден и сигурен спътник. Те вярват, че няма начин да се предпазут следващия път, защото нищо не зависи от тях.
Това е. Всеки е в правото си да се групира където иска. Но аз лично не съм склонна да оправдавам хора приписващи всичките си несполуки на съдбата и приписващи всичко на случайността.
Има и втори тип хора, които приемат, че това е било съдба и не е имало начин да предположат, че нещо не е наред във връзката. Те твърдо вярват, че всичко е било ок и не е имало начин дори да се усъмнят, че човека отсреща не е надежден и сигурен спътник. Те вярват, че няма начин да се предпазут следващия път, защото нищо не зависи от тях.
Това е. Всеки е в правото си да се групира където иска. Но аз лично не съм склонна да оправдавам хора приписващи всичките си несполуки на съдбата и приписващи всичко на случайността.
Каси, никой не те напада. И ако се опитваме с Jaly1 да кажем, че е можело нещичко да ти подскаже, че половинката ти не струва - това е, за да може следващия път да си с едно наум.
А това Джали което ти каза е не обвинение, а простата истина, че когато една жена забременее - тя трябва да е с ясното съзнание, че ВИНАГИ ема шанс да остане сама. ВИНАГИ!
И да е готова за всички последици от това.
Само това искаше да ти каже Джали - че все пак е трябвало вътрешно да си готова и на такъв изход. Но може би просто ние с нея така мислим, и приемаме за нормално, пък другите защото не мислят така, не могат да го разберат
А това Джали което ти каза е не обвинение, а простата истина, че когато една жена забременее - тя трябва да е с ясното съзнание, че ВИНАГИ ема шанс да остане сама. ВИНАГИ!
И да е готова за всички последици от това.
Само това искаше да ти каже Джали - че все пак е трябвало вътрешно да си готова и на такъв изход. Но може би просто ние с нея така мислим, и приемаме за нормално, пък другите защото не мислят така, не могат да го разберат
... да внимавам и ако видя нещо съмнително, да не се предоверявам.
Да не се предоверявам - ми то това е най-лесното, живея си сама и не се предоверявам....
.Знаеш ли колко са хората, на които вярвам напълно на тоя свят, че никога няма да ме предадат. Ми 1 човек. Жена е. Не ми е роднина.
Толкова съм срещнала за целия си живот /той не че е много дълъг де/.
И какво сега, само с нея да общувам. Или да вземем да се оженим....
Не казвам че не зависи от мен, но такъв човек, който да е отговорен и на който да може да се разчита, познавам само 1. Те това е. Сигурно кратко съм живяла. Или това човек да си държи на думата и да идва навреме /примерно/ са ненужни неща, които не определят доколко човекът е ОК. Ми моите познати и приятели нито държат на думата си, нито имат скрупули по отношение на боравенето с мойто свободно време.... Та ако трябва по критерий сериозност и надеждност да ги избирам хората....Бе мани...
... и още по подло ще постъпи като каже ,че детето не е от него!
че съм голяма късметлийка 
Ох,много ме разсмя Просто от спора виждам 2 типа хора - едните като мен приемат че са пропуснали да забележят явни признаци говорещи, че човека отсреща вече не аслужава доверие /или въобще не е заслужавал/. Аз вярвам, че урока ще ми помогне следващия път да гледам, да внимавам и ако видя нещо съмнително, да не се предоверявам. Вярвам, че съм пропуснала да забележа предупредителните сигнали за това, че с партньора ми нещо не е наред. Или поне съм се надявала да го променя, да се оправят нещата. Jaly1 мисля, че ти също мислиш така.
Има и втори тип хора, които приемат, че това е било съдба и не е имало начин да предположат, че нещо не е наред във връзката. Те твърдо вярват, че всичко е било ок и не е имало начин дори да се усъмнят, че човека отсреща не е надежден и сигурен спътник. Те вярват, че няма начин да се предпазут следващия път, защото нищо не зависи от тях.
Това е. Всеки е в правото си да се групира където иска. Но аз лично не съм склонна да оправдавам хора приписващи всичките си несполуки на съдбата и приписващи всичко на случайността.
Има и втори тип хора, които приемат, че това е било съдба и не е имало начин да предположат, че нещо не е наред във връзката. Те твърдо вярват, че всичко е било ок и не е имало начин дори да се усъмнят, че човека отсреща не е надежден и сигурен спътник. Те вярват, че няма начин да се предпазут следващия път, защото нищо не зависи от тях.
Това е. Всеки е в правото си да се групира където иска. Но аз лично не съм склонна да оправдавам хора приписващи всичките си несполуки на съдбата и приписващи всичко на случайността.
Каси, мноого си се нахъсала пак. Мнага и често ти се променя настроението - нормално от бремеността, нормално от стреса и от новата ситуация...
Ще поговорим пак като родиш и имне малко време. Като се поулегнат емоциите ти. ЗА сега си ту с такива мисл, ту с точно обратните - аз се обърках не знам ти как се оправяш.
Съчувствам ти - знаеш, харесвам те -и това го знаеш, както и вярвам, че е имало начин да предположиш за мъжа ти лоши неща - това дори при кратичката ни среща ти го казах. Ще си поговорим по въпроса на кафе след рожденния ден на Дани бебе - или ми ела на гости или ние с него ще минем /може даже сдругата седмица/. Просто съм убедена,че ще ти дам поне три примера как по поведението на бившия ти да преположиш, чене е бил готов да стане баща въпреки неговите приказки. А до тогава спирам да ти лазя по нервите
Хайде целувки и спри да мислиш за нещо дето е минало и не можеш да го промениш. Спри да мислиш лоши неща! Гледай напред!
п.п. пелената е от мен подаряк за бебето ти -и за теб. като ти е тъжно ще се гушкаш в нея - да ти е топло и меко, а после ще се гушкате с бебко айде сега една усмивка и да не съм те видяла да пишеш негативни неща! стига му на бебо стрес! дай му нещо хубаво!
Ще поговорим пак като родиш и имне малко време. Като се поулегнат емоциите ти. ЗА сега си ту с такива мисл, ту с точно обратните - аз се обърках
не знам ти как се оправяш.Съчувствам ти - знаеш, харесвам те -и това го знаеш, както и вярвам, че е имало начин да предположиш за мъжа ти лоши неща - това дори при кратичката ни среща ти го казах. Ще си поговорим по въпроса на кафе след рожденния ден на Дани бебе - или ми ела на гости или ние с него ще минем /може даже сдругата седмица/. Просто съм убедена,че ще ти дам поне три примера как по поведението на бившия ти да преположиш, чене е бил готов да стане баща въпреки неговите приказки. А до тогава спирам да ти лазя по нервите
Хайде целувки и спри да мислиш за нещо дето е минало и не можеш да го промениш. Спри да мислиш лоши неща! Гледай напред!
п.п. пелената е от мен подаряк за бебето ти -и за теб. като ти е тъжно ще се гушкаш в нея - да ти е топло и меко, а после ще се гушкате с бебко
айде сега една усмивка и да не съм те видяла да пишеш негативни неща! стига му на бебо стрес! дай му нещо хубаво!
alena ВСЕКИ може да остане сам
ВСЕКИ понякога остава сам
просто не мисля, че ако обвини този дето си е отишъл /било то по негово желание, без негово желани е.../ ще промени нещо или ще му стане по-добре
вуйчо ми почена преди месец - човек не знае кога ще си отиде и дали и как ще остави деца, жена/мъж
просто приемаш случилото се и продължаваш, без омраза, без злоба... така аз го вижгдам
ВСЕКИ понякога остава сам
просто не мисля, че ако обвини този дето си е отишъл /било то по негово желание, без негово желани е.../ ще промени нещо или ще му стане по-добре
вуйчо ми почена преди месец - човек не знае кога ще си отиде и дали и как ще остави деца, жена/мъж
просто приемаш случилото се и продължаваш, без омраза, без злоба... така аз го вижгдам
Каси, никой не те напада. И ако се опитваме с Jaly1 да кажем, че е можело нещичко да ти подскаже, че половинката ти не струва - това е, за да може следващия път да си с едно наум.
А това Джали което ти каза е не обвинение, а простата истина, че когато една жена забременее - тя трябва да е с ясното съзнание, че ВИНАГИ ема шанс да остане сама. ВИНАГИ!
И да е готова за всички последици от това.
Само това искаше да ти каже Джали - че все пак е трябвало вътрешно да си готова и на такъв изход. Но може би просто ние с нея така мислим, и приемаме за нормално, пък другите защото не мислят така, не могат да го разберат
А това Джали което ти каза е не обвинение, а простата истина, че когато една жена забременее - тя трябва да е с ясното съзнание, че ВИНАГИ ема шанс да остане сама. ВИНАГИ!
И да е готова за всички последици от това.
Само това искаше да ти каже Джали - че все пак е трябвало вътрешно да си готова и на такъв изход. Но може би просто ние с нея така мислим, и приемаме за нормално, пък другите защото не мислят така, не могат да го разберат
Kаси, много съжалявам, ако си взприела постингите ми като намек да се чувстваш виновна
.Повярвай ми като жена, която има две деца от двама мъже и основно си ги гледам сама, съм чувала тонове помия за това как не съм си отваряла очите... нямаш представа колко добре разбирам как му се къса сърцето на човек на всичкото отгоре дето го преживява да се товари и с вина. Това ми е била последната мисъл докато пиша!Не мога да го кажа по точно от Катнадийн- човек си избира в какво да вярва... И знаеш ли - да! такива дребни неща, като да идва навреме или да се обади човек,че няма да дойде на уговорена среща говорят адски много. Аз като една много "толерантна"
винаги с години прощавах на приятелки например, че закъсняват или направо провалят уговорки, докато не си казах ами явно го правят защото могат да си го позволят, знаят,че няма да направя голям въпрос и ще го подмина... Е, ела сега да видиш напоследък случва ли се някой да ми върже тенекия- НЕ !защото просто отказах повече да се отнасят така. Това е същото и в другите отношения. Хората те нараняват докъдето ТИ им позволиш. И не знам защо мислиш, че трябва да има чак толкова много хора, на които да имаш 100% доверие... че както казва един познат аз на себе си не вярвам, та на другите ли... И както в друга тема бях написала, да няма начин след такова нещо да не стане" парен каша духа" но това не означава да си свръх подозрителна, а просто следващия път да не пренебрегваш всички знаци, че нещо не е по реда си.И най-вече да следваш правилото " не го слушай какво говори, гледай го какво прави" ... Ако с ръка на сърцето ми кажеш, че ти не си го водила буквално на буксир тоя мъж, аз ще се съглася, че не си могла да предусетиш що за човек е съпруга ти??? И пак ти казвам, не за да се товариш с вина, а за да повярваш, че човек си намира хиляди причини, за да не види истината, понеже дълбоко в себе си го е страх от това, което ще види, ако погледне.
"И пак ти казвам, не за да се товариш с вина, а за да повярваш, че човек си намира хиляди причини, за да не види истината, понеже дълбоко в себе си го е страх от това, което ще види, ако погледне."
Ей това е много вярно, Джали..и това май е един от големите проблеми на хората. Виждаме хилядите малки бодилчета, които после се оказват голям трън, ама си мислим, че не е толкова важно и ще го преодолеем. Но не бива чак пък виновни да се чувстваме....Просто да го кажем - грешна преценка под въздействие на разни романтичности, които са ни замъглили ума в дадения момент! Като се овъртоли човек в чувства страшно изтрещява и не вижда и не чува, какво да се прави?А аз има това свойство в такова състояние да бъда дълго време и да върша големи простотии.....ууух..... Аз затова съм си казала, че повече в приказките за принцесите и принцовете на бели коне не трябва да се вярва! Лошото е, че с времето и гадостите, които понасям ставам все по-мнителна и резервирана...да не кажем направо, че сега не бих повярвала на мъж ако ще и да ми завърти земята наопъки! Но това е до характер явно, колкото до разните позитивности в мисленето и бла-бла-бал - абе лесно е на 22-23 години да се говори така, с времето човек става реалист!
Хайде стига с философстването от моя страна, да ви пожелая слънце в студените ноемврийски дни!
Ей това е много вярно, Джали..и това май е един от големите проблеми на хората. Виждаме хилядите малки бодилчета, които после се оказват голям трън, ама си мислим, че не е толкова важно и ще го преодолеем. Но не бива чак пък виновни да се чувстваме....Просто да го кажем - грешна преценка под въздействие на разни романтичности, които са ни замъглили ума в дадения момент! Като се овъртоли човек в чувства страшно изтрещява и не вижда и не чува, какво да се прави?А аз има това свойство в такова състояние да бъда дълго време и да върша големи простотии.....ууух.....
Аз затова съм си казала, че повече в приказките за принцесите и принцовете на бели коне не трябва да се вярва! Лошото е, че с времето и гадостите, които понасям ставам все по-мнителна и резервирана...да не кажем направо, че сега не бих повярвала на мъж ако ще и да ми завърти земята наопъки! Но това е до характер явно, колкото до разните позитивности в мисленето и бла-бла-бал - абе лесно е на 22-23 години да се говори така, с времето човек става реалист!Хайде стига с философстването от моя страна, да ви пожелая слънце в студените ноемврийски дни!