Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 авг. 2004, 12:17 ч.

dvuezi4ie

  • 7 010
  • 48
  •   1
Отговори
# 15
И ние не сме двуезично семейство, но това не значи че не сме изправени пред проблема с двуезичието Sad .
Да си изкажа болката и белким предотвратя тази грешка да бъде допусната и от други Sad .
Когато първата ни дъщеря се роди решихме да й говорим на английски за да може да започне приобщаването си към тукашните по-лесно и по-бързо. НО - ето това голямо НО. Колкото и да знаем даденият език, нашият си остава т.нар. "broken" език. И от тук започнаха големите ни притеснения. Дъщеря ми е почти на 4-ри години и не може да говори нито английския, нито българския (тя български и слабо разбира Embarassed  Sad ). Нямам в предвид, че въобще не говори. Напротив бъбри си доста неща, но много често не може да намери подходящите думи и започва да Ъ-ка. Докато беше по-малка правеше от време на време комбинация от двата езика, месеше думи, но българския го чуваше само тогава, когато си говорихме с баща й. И повярвайте ми ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА В ЖИВОТА НИ, за която все още си "плащам" и треперя. Осъзнах я макар и късно. Направихме консултации със специалисти и те ни казаха, че ако мислим да си ходим в Б-я, ако мислим тя да общува с други българи (роднини, приятеле) на това дете трябва да му се говори на МАТЕРНИЯ ЕЗИК. Ей това ако имаше кой да ми го каже като се роди може би сега нямаше така да се тормозя. Cry  Cry .
След като се роди другата ни дъщеря в къщи езикът, който почнахме да ползваме е само български. Мони все още не го чува и рядко използва някоя и друга българска дума, но и не мисля че грешка започната преди 4-ри години може да се поправи за няколко месеца. Когато пея български песнички на малкото тя изявява желание да се включи (по някога), играя на прости игрички с двете (подаваме си предмети, казвам как се казва предмета и използваме любезните думички за обръщение). Това е моята болка и моля ви не искам да прозвучи като агитация или проповядване, но говорете на децата на БЪЛГАРСКИ. Другият език просто няма как да им избяга.
Мисля дори, че с двуезични родители нещата стоят много по-лесно, защото докато единият говори на българския, а другият на съответния си роден език детето научава правилно и двата езика и прави разграничението по-лесно. Това е на мама езика, а това на тати.
Имам приятелка тук, която е французойка, а мъжът й шотландец. Тя говори само на френски на детето и сега е на етап - говори на всички жени на френски, а на мъжете на английски Simple Smile . И такива неща стават, но не са фатални Wink .
Целувки за всички малки и големи мушмуроци, с които заедно ще се борим да научим езиковото богадство на на няколко народа Grinning  Simple Smile

# 16
  • Мнения: 2 567
Много хубаво си го написала, Хонда и напълно те подкрепям!
Не само, че не мога да разбера майките българки, които не говорят на български с децата си, но чеснто да си кажа, дори се дразня. Rolling Eyes
Разбра се, че е право на личен избор, но както казваш ти-другият език няма да им избяга!

# 17
Хонда, аз мисля че си на прав път. Аз и по горе писах, че едно от основните правила е да не смесваме езиците с мъжете си  Embarassed прозвуча много глупаво искам да кажа може да говориш и български и английски но никога не ги смесвай в едно изречние. Децата докато са малки имат способността да сортират езиците и в съответствие на това кой с  какъв език говори просто превключват без проблем. Така мойте деца докато бяха малки сортираха три езика, а сега и повече. Ако им говорехме смесено сега щеше да е каша и нямаше да се разбират с роднините.
 Хареса ми това:говори на всички жени на френски, а на мъжете на английски:  Grinning  Grinning  Grinning  Grinning малка сладурана какво ли ще говори ако срещне женамъж...

# 18
  • Мнения: 1 975
Цитат на: Honda
И ние не сме двуезично семейство, но това не значи че не сме изправени пред проблема с двуезичието Sad .
Да си изкажа болката и белким предотвратя тази грешка да бъде допусната и от други Sad .
Когато първата ни дъщеря се роди решихме да й говорим на английски за да може да започне приобщаването си към тукашните по-лесно и по-бързо. НО - ето това голямо НО. Колкото и да знаем даденият език, нашият си остава т.нар. "broken" език. И от тук започнаха големите ни притеснения. Дъщеря ми е почти на 4-ри години и не може да говори нито английския, нито българския (тя български и слабо разбира Embarassed  Sad ). Нямам в предвид, че въобще не говори. Напротив бъбри си доста неща, но много често не може да намери подходящите думи и започва да Ъ-ка. Докато беше по-малка правеше от време на време комбинация от двата езика, месеше думи, но българския го чуваше само тогава, когато си говорихме с баща й. И повярвайте ми ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА В ЖИВОТА НИ, за която все още си "плащам" и треперя. Осъзнах я макар и късно. Направихме консултации със специалисти и те ни казаха, че ако мислим да си ходим в Б-я, ако мислим тя да общува с други българи (роднини, приятеле) на това дете трябва да му се говори на МАТЕРНИЯ ЕЗИК. Ей това ако имаше кой да ми го каже като се роди може би сега нямаше така да се тормозя. Cry  Cry .
След като се роди другата ни дъщеря в къщи езикът, който почнахме да ползваме е само български. Мони все още не го чува и рядко използва някоя и друга българска дума, но и не мисля че грешка започната преди 4-ри години може да се поправи за няколко месеца. Когато пея български песнички на малкото тя изявява желание да се включи (по някога), играя на прости игрички с двете (подаваме си предмети, казвам как се казва предмета и използваме любезните думички за обръщение). Това е моята болка и моля ви не искам да прозвучи като агитация или проповядване, но говорете на децата на БЪЛГАРСКИ. Другият език просто няма как да им избяга.
Мисля дори, че с двуезични родители нещата стоят много по-лесно, защото докато единият говори на българския, а другият на съответния си роден език детето научава правилно и двата езика и прави разграничението по-лесно. Това е на мама езика, а това на тати.
Имам приятелка тук, която е французойка, а мъжът й шотландец. Тя говори само на френски на детето и сега е на етап - говори на всички жени на френски, а на мъжете на английски Simple Smile . И такива неща стават, но не са фатални Wink .
Целувки за всички малки и големи мушмуроци, с които заедно ще се борим да научим езиковото богадство на на няколко народа Grinning  Simple Smile


straxotno izkazvane  Wink

prosto ne znam kak da postupq i az .......
,......... da im govorq li na bulgarski......... ox.... to maj i men vze da me dostrashava che napravix golqma greshka da ne im govorq na rodniq si ezik...........  Sad

# 19
  • DE
  • Мнения: 7 811
Цитат на: Honda
И ние не сме двуезично семейство, но това не значи че не сме изправени пред проблема с двуезичието Sad .
Да си изкажа болката и белким предотвратя тази грешка да бъде допусната и от други Sad .
Когато първата ни дъщеря се роди решихме да й говорим на английски за да може да започне приобщаването си към тукашните по-лесно и по-бързо. НО - ето това голямо НО. Колкото и да знаем даденият език, нашият си остава т.нар. "broken" език. И от тук започнаха големите ни притеснения. Дъщеря ми е почти на 4-ри години и не може да говори нито английския, нито българския (тя български и слабо разбира Embarassed  Sad ). Нямам в предвид, че въобще не говори. Напротив бъбри си доста неща, но много често не може да намери подходящите думи и започва да Ъ-ка. Докато беше по-малка правеше от време на време комбинация от двата езика, месеше думи, но българския го чуваше само тогава, когато си говорихме с баща й. И повярвайте ми ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА В ЖИВОТА НИ, за която все още си "плащам" и треперя. Осъзнах я макар и късно. Направихме консултации със специалисти и те ни казаха, че ако мислим да си ходим в Б-я, ако мислим тя да общува с други българи (роднини, приятеле) на това дете трябва да му се говори на МАТЕРНИЯ ЕЗИК. Ей това ако имаше кой да ми го каже като се роди може би сега нямаше така да се тормозя. Cry  Cry .
След като се роди другата ни дъщеря в къщи езикът, който почнахме да ползваме е само български. Мони все още не го чува и рядко използва някоя и друга българска дума, но и не мисля че грешка започната преди 4-ри години може да се поправи за няколко месеца. Когато пея български песнички на малкото тя изявява желание да се включи (по някога), играя на прости игрички с двете (подаваме си предмети, казвам как се казва предмета и използваме любезните думички за обръщение). Това е моята болка и моля ви не искам да прозвучи като агитация или проповядване, но говорете на децата на БЪЛГАРСКИ. Другият език просто няма как да им избяга.
Мисля дори, че с двуезични родители нещата стоят много по-лесно, защото докато единият говори на българския, а другият на съответния си роден език детето научава правилно и двата езика и прави разграничението по-лесно. Това е на мама езика, а това на тати.
Имам приятелка тук, която е французойка, а мъжът й шотландец. Тя говори само на френски на детето и сега е на етап - говори на всички жени на френски, а на мъжете на английски Simple Smile . И такива неща стават, но не са фатални Wink .
Целувки за всички малки и големи мушмуроци, с които заедно ще се борим да научим езиковото богадство на на няколко народа Grinning  Simple Smile

Хонда
искам да ти разкажа как браточедка ми, която имаше същия проблем , се справи.
Тя е омъжена за американец, и живеят в Щатите. Още от раждането на големия и син, му говореха само на английски, а като стана на 2 години, започна да му говори на български. Детето разбираше доста, но отказваше да говори на български. Изпратиха го едно лято при баба му в Бг, и го дадоха за 3 месеца на детска градина. Детето нямаше избор,  и общувайки с децата проговори български.
Поздрави !

# 20
Цитат на: Mishence

.... Изпратиха го едно лято при баба му в Бг, и го дадоха за 3 месеца на детска градина. Детето нямаше избор,  и общувайки с децата проговори български.
Поздрави !

Това съм го замислила и аз за следващото лято. Тъкмо бебка ще е на възраст, в която ще ходи вече, пък и трябва да е почнала да бъбри това онова. Само се притеснявам, че това ще е първата среща с бабите й може и да плаче и и да не иска да стои при тях. Това се отнася и за Симона, защото до сега само един път ги е виждала и тогава беше на година и половина Sad . Тогава плачеше от тях и не искаше да стои с тях. Мислех, че поне тогава ще си почина и няма да ми е вечно залепена за дупето ама...........Дано не се повтаря тази картина Sad  Neutral Face

# 21
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 5 586
Хонда, дано повече мами прочетат написаното от теб. На мен ми капе кръв от сърцето, когато се виждам с моята приятелка тук и децата почнат да мъкат  на ужасен български. Аз все им говоря на български и се правя, че не разбирам холандски. Но всичко изведнъж се сгромолясва, когато майката веднага ги заговоря на холандски. иде ми да я цапна с нещо тогава.... Close

  С риск , някои да каже, че винаги упреквам българската майка, но много малко чужденки ще говорят на децата си на друг език освен родният. Все се питам на какво се дължи това явление....

# 22
  • Мнения: 966
Nonda ne se tormozi za sajalenie desata dori znaeshti balgarski kato moite s vremeto go zabraviat ili go govoriat po vazmojno nai yjasnia na4in. Shterkata dori sas balgar4eta govori na frenski Embarassed  дори doidoxa edni poznati naskoro i i kazvam deteto ne znae ni frenski ni ang govori my na bg ezik da te razbere, tia se ysmixna i sled okolo deset min po4na pak da pliampa na frenski, otkazase 4ak kato vidia 4e drygoto dete ne razbira. Ima i dryg problem koito e neizbejen na mestata kadeto ima goliamo strypvane na xora pone spored men e nevazmojno da i se skarash na nerazbiraem ezik , edin pat probax beshe me izkarala izvan nervi abe da ne ti opisvam kolko xora me poglednaxa neodobritelno ta se naloji barzo barzo da preveda i xorata da razberat kakvo iskam ot gorkoto dete. Otdelno y nas mai neprekasnoto ima po niakoe priatel4e e kak da govorish na bg kato to ne razbira, neznam mai dashteriata e zagybena kayza sas bg ezika Cry  Cry  Cry

# 23
Мариане, каузата никога не е загубена. И ние се изправяме пред проблема, когато около нас има небъгароговорящи хора. Тогава определено ползваме английския език. И деца като идват в къщи също. Не мога да говоря на Симона на български пред тях. Пробвах няколко пъти и те милите ме гледаха въпросително и в недоумение. Вярно, че е трудно, но пък ние ако се предадем кой ще ни замени. Съжелявам, че в Шотландия няма българско училище. Има една такава пародия в Лондон. Но малко или много е в помощ все пак на децата. Нищо, че като излязат от училището по между си  си говорят на английски. За мене по-важното е да се разбирам с тях. Пък на сила хубост не става. Като не иска след това да го говори - здраве да е. Но с бабите си друг език на комуникация нямат. Wink  Simple Smile

# 24
  • Мнения: 966
Neznam Honda dano si prava sina znae i balgarski i makedonski a malkata dori s bg ezika se zatrydniava, eto i sega idva razplakana i mi se jalva na frenski abe kartinka sme. Pri nas problema e 4e si imame samo edna baba a s neia tia ot bebe komynikira na frenski daje kat malka videshe li jena na vazrasta na baba si obrashtashe na frenski. Samo sas svekar4eto oshte govori na balgarski no i tam e kartinka slaga dymi ot dvata izika i se poly4ava goliam koshmar napravish li i zabelejka po4va da pla4e, ama i na men mi se pla4e kat ia slysham kak govori na rodnia si ezik. I tyk ima bg y4ilishte ama i to e parodia i tia ne iska da xodi , a az ne sam ot maikite koito nasilvat spored men nasila xybost ne stava znam li moje iu da gresha no0 ne moga da si gledam deteto da pla4e i da xodi na sila ne mi dava sarse da ia tormozia, a edin gospod znae dali tova e pravilno Rolling Eyes .

# 25
Цитат на: Kalinka
Хонда, дано повече мами прочетат написаното от теб. На мен ми капе кръв от сърцето, когато се виждам с моята приятелка тук и децата почнат да мъкат  на ужасен български. Аз все им говоря на български и се правя, че не разбирам холандски. Но всичко изведнъж се сгромолясва, когато майката веднага ги заговоря на холандски. иде ми да я цапна с нещо тогава.... Close

  С риск , някои да каже, че винаги упреквам българската майка, но много малко чужденки ще говорят на децата си на друг език освен родният. Все се питам на какво се дължи това явление....
[/color]

Aз също много рядко съм срещала майки (чужденки) да говорят на местния език с децата си с цел да не изолирват околните. Азго правех  същото, но
в един момент си рекох за кой го правя това ,  ако трябва ще обясня накратко на околните за какво става въпрос но ще си говоря на български. В началото се притеснявах все си мислех че децата ми се срамуват. Но с течение на времето свикнах и не ми пукаше за тези около мене, напротив бях горда че говорех с децата ми родния език. А пък околните възкликваха "о, какви деца толкова малки и владеят различни езици. Аз мисля че ние трябва да се оттърсим от подсъзнателния въпрос "какво ще си помислят другите"
 защото на този въпрос
 приучаваме и нашите деца дори несъзнателно.
Много често децата ми не можеха да се сетят точната дума или казваха погрешно, но аз никога не съм ги притискала да ми говорят точно и не съм ги поправяла, защото ако го правех това щеше да убие желанието им да говорят бълг. Всяка вечер им четях или разказвах приказки на бълг. , аз мисля че ние трябва да сме постоянни в говоренето на езика с децата ни. Децата са като попивателни до 6,7 год. и до тази възраст най лесно заучават чужди езици. Тук е важна и подкрепата на таткото ако не е българин, той трябва да покаже разбиране, интерес към това че децата му общуват с майката на родния език. И като заключение искам да кажа: Никога не е късно човек да порави грешките си. Аз  винаги си задавам въпроса ЗАЩО
преди да реша нещо , за кой го правя и ако нямам отговор просто не го правя.

# 26
Цитат на: Anonymous

Aз също много рядко съм срещала майки (чужденки) да говорят на местния език с децата си с цел да не изолирват околните. Азго правех  същото, но
в един момент си рекох за кой го правя това ,  ако трябва ще обясня накратко на околните за какво става въпрос но ще си говоря на български. В началото се притеснявах все си мислех че децата ми се срамуват. Но с течение на времето свикнах и не ми пукаше за тези около мене, напротив бях горда че говорех с децата ми родния език. А пък околните възкликваха "о, какви деца толкова малки и владеят различни езици. Аз мисля че ние трябва да се оттърсим от подсъзнателния въпрос "какво ще си помислят другите"
 защото на този въпрос
 приучаваме и нашите деца дори несъзнателно.
Много често децата ми не можеха да се сетят точната дума или казваха погрешно, но аз никога не съм ги притискала да ми говорят точно и не съм ги поправяла, защото ако го правех това щеше да убие желанието им да говорят бълг. Всяка вечер им четях или разказвах приказки на бълг. , аз мисля че ние трябва да сме постоянни в говоренето на езика с децата ни. Децата са като попивателни до 6,7 год. и до тази възраст най лесно заучават чужди езици. Тук е важна и подкрепата на таткото ако не е българин, той трябва да покаже разбиране, интерес към това че децата му общуват с майката на родния език. И като заключение искам да кажа: Никога не е късно човек да порави грешките си. Аз  винаги си задавам въпроса ЗАЩО
преди да реша нещо , за кой го правя и ако нямам отговор просто не го правя.

Госте, ей до тоя изводи и аз стигнах. Аман от мойте притеснения "какво ще си помислят другите". И аз така почнах. Ходим в Мадър и тодлър група с малкото. Ами там аз й говоря на български. Първите пъти се чувствах гузно, но после .....не ми пукаше. Първият път ме попитаха мамите дали я уча и на български, и това ли е българският език - отговорът ми беше ДА и продължавам смело. По някога обяснявам какво съм й казала.
Абе да не се поватарям, потретвам......това е. И аз до тия изводи съм достигнала. Изпитах го на собственият си гръб и както казах и по-горе продължавам да изпитвам. Но мисля, че грешката е поправима. Поне не губя надежда. Нали хората са рекли, че "Надеждата умира последна" Grinning

# 27
Цитат на: Anonymous
Цитат на: Kalinka
Хонда, дано повече мами прочетат написаното от теб. На мен ми капе кръв от сърцето, когато се виждам с моята приятелка тук и децата почнат да мъкат  на ужасен български. Аз все им говоря на български и се правя, че не разбирам холандски. Но всичко изведнъж се сгромолясва, когато майката веднага ги заговоря на холандски. иде ми да я цапна с нещо тогава.... Close

  С риск , някои да каже, че винаги упреквам българската майка, но много малко чужденки ще говорят на децата си на друг език освен родният. Все се питам на какво се дължи това явление....
[/color]

Aз също много рядко съм срещала майки (чужденки) да говорят на местния език с децата си с цел да не изолирват околните. Азго правех  същото, но
в един момент си рекох за кой го правя това ,  ако трябва ще обясня накратко на околните за какво става въпрос но ще си говоря на български. В началото се притеснявах все си мислех че децата ми се срамуват. Но с течение на времето свикнах и не ми пукаше за тези около мене, напротив бях горда че говорех с децата ми родния език. А пък околните възкликваха "о, какви деца толкова малки и владеят различни езици. Аз мисля че ние трябва да се оттърсим от подсъзнателния въпрос "какво ще си помислят другите"
 защото на този въпрос
 приучаваме и нашите деца дори несъзнателно.
Много често децата ми не можеха да се сетят точната дума или казваха погрешно, но аз никога не съм ги притискала да ми говорят точно и не съм ги поправяла, защото ако го правех това щеше да убие желанието им да говорят бълг. Всяка вечер им четях или разказвах приказки на бълг. , аз мисля че ние трябва да сме постоянни в говоренето на езика с децата ни. Децата са като попивателни до 6,7 год. и до тази възраст най лесно заучават чужди езици. Тук е важна и подкрепата на таткото ако не е българин, той трябва да покаже разбиране, интерес към това че децата му общуват с майката на родния език. И като заключение искам да кажа: Никога не е късно човек да порави грешките си. Аз  винаги си задавам въпроса ЗАЩО
преди да реша нещо , за кой го правя и ако нямам отговор просто не го правя.
 Rolling Eyes госта съм аз, мислех че се логвам автоматично...

# 28
Е, това мойто на нищо не прилича  Embarassed извинявам се за моето небрежие и ако този път съм гост се отказвам.. Sad  Sad

# 29
  • Мнения: 1 204
Цитат на: Anonymous
Az imam opit, zashtoto sxm 13 godini v chujbina. Govorete na bxlgarski, zashtoto drugiq ezik deteto neminueno shte nauchi, shed kato e potopeno v takava ezikova sreda. Decata priemat dvuezichieto mnogo spokoino - ima ezik za mama i tati i edin za vsichki ostanali. Nie imame tuk priqteli bxlgari, no decata ni komunikirat samo na mestniq ezik, zashtoto ne mogat da vxzpriemat (na tozi etap), che i nqkoi drug znae bxlgarski.

  202uu ПоздравленияПрочетох и други мнения, но истината е тази. Аз съдя по себе си и мои роднини. Официалният език неминуемо се научава, но майчиният трябва да е първият език. Децата могат да научат до два чужди езика съвсем спокойно, но е важно това да става когато децата са малки, да израстват с тези думи. Няма никакъв проблем детето да чува и говори на 2 езика, много по-лесно е , когато практикуването на езиците е паралелно.  wavey

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт