Още един малък плюс

Абе вие пак се изпокарахте за нищо!
То темата е ясна - ще черпим ли че сме сами и наистина ли има повод...
Да ако те бият, психически тжрмжзат и всичко останало - на ТЕБ ще ти се стори супер да спрат, но това не значи че в действителност си щастлив!

Морганче, помисли над поста на Пантер - ти се засягаш щото го свързваш със стария спор и с мисълта, че не някои жени не виждат същността на половинката, докато истината не ги чукне...
Но поста му е със съвсем друго съдържание - става въпрос, че това, че една жена се е спасила от побойник, не значи, че е спечелила... ЗАщото на фона на любящ съпруг - нейната самота винаги ще е губеща. ЗАтова не е редно базата за сравнение зда се завре в лай..та, за да се радваме, че плуваме над тях... ДА Пантер говори от наблюдение, ма не е нужно от всичко да си пробвал та да знаеш.. Аз съм твърдо против - всички които следваха логиката - опитай та да знаеш, такива л..на наопитваха, че ще им стигне и в следващия живот. Не е нужно да си пробвал за да знаеш.

Аз лично възприех почти шеговито темата, така и отговорих....
Сега като я чета отново, виждам, че се е превърнала в спор- "заслужават ли самотните майки съдбата си"....
Като цяло има много логика в нещата, които Пантер казва, но да кажеш: такива мъже сте си избрали, сега какво се оплаквате, е най-малкото дразнещо.... защото самотата тежи достатъчно, та да се натовариш и с цялата вина по разпадането на една връзка, пък и всички са наясно, че вината никога не може да е само в единия.
От друга страна, не е ли вярно, че във всяка една житейска ситуация има колкото плюсове толкова и минуси. Ако си самотен в брака, виновен ли си и докъде  е твоят вина??? Не стои ли така въпроса и със самотните майки....Много грозно ми се струва  да кажеш на някого:ами ти не можеш да преценяваш хората, ей затова сега си сама... Ами хубаво, понякога наистина не ги преценявам, доверявам се  прекалено и разчитам, че човека срещу мен е също толкова искрен. Но това прави ли ме лош човек и заслужавам ли непочетността на другия???Изобщо целия тоя спор взе много да ми прилича на тезите за изнасилването, според които жертвата сама привлича насилника.... сигурно има и такива случаи, но от тях може ли и трябва ли да се направи правило????
Пантер, няма да откриваме топлата вода, ако се съгласим, че едно съжителство променя много хората... не е същото като да се виждате 2-3 седмично... а едно бебе е напълно достатъчна причина едни отношения да са подложени на огромно изпитание...и тогава въпроса не е само в преценката, понеже самия мъж може да е изненадан от себе си, какво остава за жената??? Имаше тука във форума такава история- хората бяха живяли заедно с години и когато жената забременява и се казва- бебето или аз...ако живееш с някого, не е ли най-логичното нещо да очакваш друга реакция при такава ситуация????няма ли да си шокиран??? няма ли да си тотално разбит???И ей на това отгоре ти идваш и казваш: ами да сте гледали... въпросната жена например явно е гледала и какво от това????Не е честно някак си... не знам какво друго да кажа.....

четАм, аз тая дивна тема, и пак четАм и нещо не разбирам - как въобще може да се изражда по този начин?!

1-во една жена, която е поела риска не просто да роди, а и да отгледа детето си сама, при всички негативи, които обществото и държавата й предлага, е най-малкото достойна за уважение;

2-ро хората, често случава се да играят в чужд филм, в чужда роля - когато другия обаче играе себе си, не носи вина и отговорност за чуждите действия или бездействия; понякога просто не се получава;

3-то във отглеждането и възпитанието на едно дете, все си мисля че най-важни са любовта към него и авторитета на възпитаващия - когато едното от двете липсва, поради борба за надмощие в семейството, резултата е осакатени емоционално или безотговорни големи хора след време;

4-то самотната майка е личен избор, при вече поставена ситуация, в която това е единствения възможен;

5-то единици са жените, които правят избора на самотна майка еднолично и изпредварително;

6-то мисля, че е време да се излезе от клишето с необходим брой фигуранти в едно семейство - семейството е сигурност и дали семейство от една самостоятелна единица, или от майка и дете, или all inclusive - все едно;

7-мо нелепо е жена, станала майка да се оправдава за действията си;

8-мо за мен винаги е било по-важно да съм майка, отколкото нечия съпруга, примерно.;

9-то всеки има право на второ първо впечатление (или втори шанс), на третия - плаща; все си мисля, обаче, че твърде много
филми гледате - действителността е различна, а още повече в България - ама няма да задълбавам в това;

10-то и последно, когато има щастие, смях и любов, там където е отглеждано едно дете, то расте щастливо, а щастливото детство е предпоставка за един добър човек след време.



милк - се чуства удобно, така както е сега, дори и не си помисля за други възможни вариации по темата - няма смисъл, а и не иска

Ехей вие наситина заформихте спор по темата кои и за какво е виновен а аз просто исках да развеселя малко нещата в смисъл,че се намират и "плюсове" в това което преживяваме.съжалявам исках просто да се засмея малко не да водиме спор.не мога вечно да бъда сардита,сериозна и т.н. понякога и малко хумур дори и черен не вреди

Abe te tuka temite naposeduk se izrajdat malko... stavat edni OFF..pochva se ot niakude i se stiga do ... nikude 

Не виждам защо да е достойна за уважение.

За чуждите действия никой не е виновен, но виж за собствените действия или бездействия всеки си носи отговорността.

Началото звучи добре, ама отново изскача от нейзвестно къде някаква борба за надмощие, липса на авторитет и обич. Не виждам откъде си ги измисли.

Това е доста объркано изказване - хем е личен избор, хем е единствения възножен (т.е. не е никакъв избор). Общо взето човек почти винаги има избор, а в случаите когато няма - сам се е докарал до там.

Е добре, ти не реши ли сама? Да не би някой друг да е решевал вместо теб?

"Клишето" е норма на обществото и природен закон. Ако не се съобразяваш с мнението на обществото ще си носиш последствията. И те ще са доста далеч от уважението което искаш в т.1.


Това е абсолютно верно, проблема в случая не е в това че е станала майка, а в нещо друго.

Т.е. ти си решила да станеш майка, но не и съпруга, защото за теб това е важно. Или с други думи на теб ти харесва да си майка, но не и съпруга. Ама за обществото това може изобщо да не е важно. И отново към т.1.

Много добро начало. Много лош и съвсем безсмислен край. Ако искаш да кажеш нещо найстина - задълбай се и се изясни.

Звучи добре, дано да е така.

Радвам се за милк.

Нека да кажа нещо за мен за да не кажете че само за вас говоря.:
1. Аз съм самотен (сам) и вината за това си е до голяма степен моя.
2. Аз от жени не разбирам много и си го признавам.

И нямам и много житейски опит, ама имам очи на главата и нещо като акъл. И мнението ми е такова засега и не смятам да се променя (макар че знае ли човек):
Съжалявам че понякога ви товаря допълнително с нещата които казвам, но моля поне малко ги обмислете дори и да не ви харесват. Хората не се променят за един ден. Колкото и да се преструва някой на нещо, което не е, не виждам как ще се преструва години, хеле пък ако живее заедно с друг човек.
По отношение на вината - вината в една връзка, за каквото и да е почти винаги е на двамата - то затова е и връзка. Аз в никакъв случай не оправдавам мъжете. Казвал съм го преди и пак ще го напиша. За мен мъж който е направил бебе на една жена и след това я е зарязал е НИЩОЖЕСТВО. Няма "ама", няма "то така стана". Става това което си направи човек.
Един презерватив винаги можеш да намериш.
И още: чувствата не са оправдание за всичко. Човек има разум и по него се отличава от животните. Може и да харесвам един човек, може и да съм влюбен в една жена, ама не си затварям очите.
Ако ме излъже един човек веднъж, добре може и да е случайно.
Ако ме излъже един човек втори път - еми хайде и това се случва.
Ама като ме излъже за трети път, колкото и да го обичам вече ще знам че на този човек не може да се вярва. А хората си показват характерите. Даже и аз дето много не разбирам - виждам много неща отстрани.
Не е проблем да си харесаш някой и да го обичаш, независимо от недостатъците му. Проблема е да си измисляш и да очакваш неща за които най-малко не сте говорили, или пък в по-лошия случай е пределно ясно че няма да станат, но някой си фантазира напук на реалността.
Иначе и на мен не ми пречи да си хвана някоя курва (с извинение), ама после да очаквам че тя ще е вярна съпруга и добра майка е безумна глупост. Изключенията само потвърждават правилото.
А реакциите на хората са различни - и човек не бива да очаква "някаква" реакция без дори да е обсъдил предварително въпроса с човека отсреща.

Успех и късмет на всички.

Panther, аре само да не ме занимаваш, а?
или не вади от текста контекст, който не съществува.
и понеже всеки мери от собствената си камбанария - твойта, вервай ми, не е точно за това място, та не бий камбаната толко силно, щото звучи фалшиво, ман!
и тая дисекция на поста - сейвни си я некъде и я си отвори след 10 години - дано имаш сили да се посмееш над това дето си изписал.
ае остани си със здраве.
дан ти го взема аз.     

милк - бясната кучка съм.

Пантер, казваш, че една жена запазила бебето си дори с риска да го гледа сама  не е достойна за уважение? Може би тогава смяташ, че  аборта е по достоен за уважение?Не знам защо, но ме гложди едно чувство, че някак си визираш случаи, в които жената забременява и ражда дете без съгласието на мъжа??? Ами ако мъжа много е искал бебето, правили са планове да живеят заедно, той изглежда много влюбен, много всеотдаен и всички хубавини от този порядък ...жената забременява с изричното негово жеалние и всичко е чудесно, до 4 месец, когато пича изведнъж казва " ами аз май не съм готов за това"???? Тогава какво?Жената е трябвало да абортира още в началото, понеже е само от няколко месеца с тоя мъж- значи  не може да го познава добре, да изчака да минат 10 години и тогава???

@milk
"No man is an island, entire of itself;... and therefore never send to know for whom the bell tolls; it tolls for thee."
Та дрънкам си тука с клепалото, пък които му се струва фалшиво може и да не слуша. Май ще почна по-рядко да дрънкам, че то така или иначе полза няма.
Извинявам се ако някои съм обидил - мен лично най-много ме обиждат неща в които има част истина, но това си е индивидуално.
Мерси за грижата за здравето ми.
... ако искаш - пробвай се. 

@ Jali1
Нито съм писал някъде, нито мисля че жена направила аборт е достойна за уважение. Ако човек е докарал до там да избира дали да е сам родител или да прави аборт - избора вече е коя злина е по-малката (или поне така аз мисля - всеки си има право на лично мнение). Избора е личен и не виждам защо трябва да уважавам някой защото е избрал единия вариант. Всеки си решава за него и си носи последствията (това малко ми писна да го повтарям, ама това е което мисля). Не виждам защо някй ти дължи уважение за твоите лични решения. Не знам как е ситуацията в реалността - вие ще кажете уважават ли ви повечето хора и какво им е отношението. Ако ви уважават - супер. Значи аз бъркам (и се извинявам). Ако не точно ви уважават - значи изказването на милк е типичен пример на фантазиране на неща против всички реалности в живота (спирал съм се на въпроса).
По отношение на описаната ситуация - крива ситуация наистина. Със сигурност и аз не съм прав в нещата които пиша за всички случай. Но това е което видях в случая който наблюдавах. Мъжа даваше достъчно сигнали че е напълно безотговорен, но момичето упорито твърдеше че "не било така и то отстрани не се виждало" (което продължава да си го твърди и сега). И като резултат сега пише тук. На мен ми е кофти защото ако ме беше послушала преди година това дете можеше да е мое и щеше да си има баща. И още нещо според нея той явно е по-добър/интересен от мен, а при моето мнение че подобни мъже са нищожества не знам моето ниво къде отива.
Е здраве да е. Живота продължава.

Аз ще гледам да пиша по-рядко в клуба, защото личните ми чувства явно много ми влияят и понякога прекалявам с обобщенията.
Успех и късмет на всички мами и лек ден.

Да де, ма нали 100 пъти говорим тука че при повечето от нас /за справка виж анкетата/ решението е било на двоиката и единиат е изчезнал след като вече не е имало време за избор.

Пантер, не го взимай лично този раговор, аз самата рядко влизам в личен спор с някого, защото съм сигурна, че хората пишат с болката си, а често това изкривява гледната точка. Разбирам, че ти самия си имаш причина да си малко краен на моменти. Не ми се иска да пишеш по рядко, защото на мен лично твоите мнения са ми като барометър, имам нужда от него, но разбира се само ти можеш да си прецениш дали и колко искаш и имаш нужда да пишеш. Но поне аз вярвам, че ако дори само един човек има полза от това, което мога да кажа тука, ще продължавам да пиша. Във всеки случай, хората мразят да си признават грешките и макар, че много от нещата, които казваш са вярни, много боли когато ти наврат истината пред очите, понеже човек обикновено полага усилия именно, за да не види истината:)))
Колкото до уважението, критерия кого да уважваш и кого не си е твой, но мен живота ме научи да не съдя  и да се старая да уважвавам в човек именно умението да си види грешките и да си вземе поука. Колкото и шаблонно да звучи именно това е, което човек прави най-трудно. И знаеш ли защо, защото винаги, когато отстрани съм виждала една ситуация и тя ми е била пределно ясна и съм била сигурна, как е редно да се постъпи, се случва така, че един ден тази ми увереност е подложена на изпитание. И понеже нямам никакви претенции да съм безгрешна или много силна, съм допускала тежки грешки и си плащам за тях. 
Най-накрая аз не бих преценявала дали една жена е достойна за уважение жена само  и единствено по това дали е останала сама и какъв тип мъже избира, защото това едва ли е всичко, което я съставлява.
И когато казваш, че не виждаш защо да уважаш жена, която е останала сама (ерго това доказва лошите и избори, като тука изключвам нещастията) лично мен ме боли, понеже непсособността ми да преценя правилно бащата на дъщеря ми наистина ще ми тежи докато съм жива, но вярвам, че това ме направи по-добър , а не по малко стойностен човек.

 Разсъжденията на Пантер са доста смислени и аз както  Jali1 бих го нарекла "барометър".  Хубаво е , че мъж  пише в този форум и то не просто да си дрънка, а  излага мислите (мъжките) си гласно! Това само би било от полза!

Ей Пантер, много се радвам, че си усетил и разбрал чувствата си. Супер си си! Жалко, че с този, когот си харесвал не се е получило. Жалко, че тази жена все още има сили да мисли, че мъж зарязал я с дете е по-добър от теб - със сигурност си имаш недостатъци и ти, но пък надали би постъпил така. Дано се опомни преди следващия опит, щото с тази преценка за мъжете, пак ще си избере някое говедо.
А за теб - пиши. Ние имаме полза от мъжко мнение, а мисля, ти имаш нужда да преодобееш огорчението. И мисля, че това си е един вид симбиоза. Много си ни нужен!

МИлк, ей как си? Ние така и не се видяхме... НАдявам се да се оправяте с бебчо.

Знаете ли до какъв извод стигнах - че е супер да видиш дори и мнение, което те дразни, щото иначе никога не бихме могли да погледнем на нещата под такъв ъгъл. РАзширява мирогледа, а понякога го и коригира!

Явно не съм се изразил ясно.
По отношение на уважението е ясно че от много неща зависи.
Аз лично се старая, да уважавам всички хора - просто като хора (докато не ми покажат че не заслужават уважение).
Просто не мисля че някой заслужава СПЕЦИАЛНО уважение за това че той е решил или му се е наложило да гледа дете сам. Еми решил си е (или му се е наложило) - ще го гледа, дано да има късмет и да си намери другар(ка) (ако прецени че ще му е от полза, ако за него връзките  са "клише" - еми здраве да е).
В никакъв случай не мога да кажа, че НЕ уважавам самотните родители, още повече че тук има и хора които са загубили партньорите си при инциденти и обстоятелства напълно независещи от тях.
И пак да кажа - уважавам всички тук като хора, това дали гледате децата си сами, в двойки или в тройки, на мен специално не ми влияе за повишаване или понижаване на уважението.
Има и други случаи - преди малко видях една тема в която специално пишеше, че ви уважават и ви се възхищават. Е, хора разни - вие би трябвало знаете кои са повече в реалността.