Мами над 40 годишна възраст

  • 51 936
  • 285
  •   1
Отговори
# 45
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Не ходих на въпросното изследване!Пред вид дългата разлика между втората и третата бременност-16г-бях започнала да си купувам редовно сп."9 месеца" и от там прочетох за въпросното изследване.Моята лична лекарка се сети да ме праща чак в шестият месец,късно,въпреки  че можело с една игла да вземат от около плодните води  ли незнам какво Stop NaughtyКазах си-Господ да ни пази-няма да ходя да си правят експерименти с мен!Е,родих безпроблемно и без нужда от шев и кройка след това Mr. Green
 newsm53..това,че на по-възрастните родители/Боже как звучи само"възрастните Thinking/...децата са по-умни и аз съм го чувала newsm12може би има нещо вярно в това...аз бих добавила  smile3514и по-диви yesyes Hands Clap
  friendshipнякой спомена за срещичка  cheersхубава идейка,но май трудно осъществима Wearyно пък по градове  smile3521защо не newsm10Аз съм ЗА

# 46
  • Пловдив
  • Мнения: 14 064
И аз да се присъединя към вас. Тук гледам някои от форумите, но не съм попадала на този. Сега случайно видях, че  една мама  го е дала в дира. И тъкмо там писах до преди много малко, тъй като се почувствах много обидена, може да видите от какво http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=budeshtimaiki&Num … ollapsed&sb=5

Та момичета, аз съм от 40-годишните майки. Имам три дечица - първото го родих на 25, второто на 30 - и двете са момченца, а сега , преди 2 месеца ми се роди и дъщеричка, а аз навърших 40 години две седмици след нейното раждане. И нямах никакви проблеми нито по време на бременността - работих до последно - имам предвид, че работих до 2 септември, термина ми беше на 3-ти, но 3-ти се падаше в събота, после следваха почивните дни заради 6-ти и ако не бях родила на  7-ми отново щях да съм на работа! Чувствам се прекрасно, чувствам се млада , гледам си трите деца без никаква помощ от никой, тъй като бабите ме караха да правя аборт до края на осмия месец и след това се разсърдиха, а таткото работи до късно и като се прибере малката вече спи, но всичко това не ми тежи, въпреки, че според някои трябва да съм вече баба, а не майка Simple Smile

# 47
  • Мнения: 5 577
 Shocked Shocked Shocked

ЗлаВещица, това което прочетох наистина е много нагло.

Някоя тъпа (с извинение) келешка, която незнае от къде духа вятъра го е написала.  #Cussing out

Никакво значение няма на "колко години е майка ти, баба ти и т.н".
Казвам го от опит.

Майка ми ме е родила на 22, винаги сме били като приятелки, тя и по възраст младее. Но това не е било от значение за самочувствието ми, никога.
Що за измишлиотина?
"Джиткала с майка си по морето" -  Tired
Голямата гордост. Няма що. Комплексарки.

Майка ми стана баба на 43 години (аз родих на 21), хубаво е, да. На стола във университета ни питат "Коя е студентката?".

Но какво от това?
Честно казвам, неискам сина ми един ден да се гордее, че майка му е "млада" (да не кажа с лапешки акъл още, ама почти).
Искам да се гордее с мен, и с баба си примерно, с начина по които сме отгледали и възпитали, с любовта, която сме му дали.
А не с ЕГН - то.  Crossing Arms

# 48
  • Мнения: 955
Здравейте мами ентусиастки и от мен. Много кухо изказване на девойката, гордееща се с млада майка. Аз лично също съм от застаряващите, първото родих на 36, второто на 37 и въпреки че младея - нямам намерение да ходя с дъщеря ми на дискотека по морето. Нещо повече, смятам, че майките на годинки са много по грижовни и отделят повече внимание на децата, може би и затова са по-умни. Писах тема скоро в клюкарника за това как по невнимание за секунда изпуснах от кошницата малкото ми бебе, след което щях да се самоизям. Бях една седмица в пирогов, въпреки, че не беше наложително. Докато вчера, както си пиехме кафето със зълва ми, видях без да мога да реагирам как 1 годишно дете не беше вързано в количката, беше се изправило на количката и падна назад по глава на плочките. Посъветвах майката да отиде в пирогов и да му направят ренгенова снимка, а тя най грубо ми каза да не й давам съвети. Майката бше на 20-тина. След това продължиха разходката и малко след това бяха завели детето на пързалката, а то милото залиташе.  Rolling Eyes

# 49
  • Мнения: 3 069
Здравеите мами.И аз прочетох тази тема , бих казала доста оскърбителна.Иска ми се да попитам тази млада ЖАНА , какво ли би казала ако неината майка я беше родила на 40 години , дали щеше да пуска такива темички newsm48.Нека се замисли , че ако не е имала късмет да има бебе на ранна възраст , а трябва да опитва година след година , щеше да се радва дори и на 50 години да има бебе.Много отвратително отношение , към маики на нашата възраст , което говори за липса на възпитание , но може би това се дължи на съвместното им "джиткане" по дискотеките.Съжелявам ако съм била твърде груба с мнението си , но неината тема определено ме обижда!!!

# 50
  • Манчестър
  • Мнения: 2 484
Е,аман от келешки...всичко се връща.

# 51
  • Мнения: 181
Здравейте мами, не съм прехвърлила 40, но реших и аз да се включа в темичката.
Имам син на 14 години.
Родих дъщеричката си на 37, нормално и не по-трудно от 1 път, след  лека бременност, работих до последно, направих си само тест за алфафетопротеини в 11 г.с. и в 19 г.с. посетих ехографа в Майчин дом, там ме успокоиха, че не виждат някакви отклонения, насочиха ме към доц. Кременски и генетична консултация, поради възрастта, но с ясното съзнание, че не бих направила аборт, дори да ми кажат, че детето ще има синдром, се отказах да правя амниоцентеза.
При нея се изследват хромозомите на бебчето и 100 % може да се каже дали има Даун, но риска от аборт дори от 1 % за мен не си струваше.
Все пак всичко е въпрос на лично решение.
Започнах работа, когато Еми стана на 4 месеца и наистина понякога се чувствам много уморена, но пък като гледам вечер как спи малкото ангелче, знам, че нищо не може да намали огромното щастие, което изпитвам.
И аз се замислям на колко години ще бъда, когато дъщеря ми стане, колкото е баткото сега, но пък моя род сме младолики и ще имам стимул, да изглеждам добре, да не подиграват дъщеря ми на родителските срещи - щом сега се чувствам на 18, не ми и дават много повече Laughing Laughing Laughing и тогава ще се справя! Laughing
Да са ни живи и здрави мъничетата, а на бременните мами - лека бременност и още по-леко раждане!

# 52
  • София
  • Мнения: 2 298
Закъсняла съм да се разпиша тука, ама чак сега видях темата...
Да се представя и да си кажа мнението за амниоцентезата.

Родих дъщеря си точно месец след като навърших 41. Залисах се с учене - едно висше, после второ висше в чужбина, после кариера, непрекъснати командировки по света, а той живота през това време си тече. После трудно и дългоочаквано забременяване, последвал аборт в 10 г.г. , отчаяне и 6 месеца след това ново, този път изненадващо лесно, дори неочаквано забременяване. Напълно безпроблемна бременност, освен едно досадно сутрешно повръщане, което ме мъчи до деня, в който влязох в болницата за секцио. Работих си до последно преди раждането, а бебка като навърши 3.5 месеца се върнах на работа.

Сега за амниоцентезата: В крайна сметка семейството само трябва да реши, но медиците са длъжни да му предоставят цялата информация. Важно е да се намери отговор на въпроса дали да се рискува с амниоцентеза и поради лошо стечение на обстоятелствата с предизвикан аборт да се загуби дългоочаквано бебче или детето ще се отглежда дори и със синдром на Даун. Ние със съпруга ми имахме отговор на този въпрос и затова избора не беше никак труден. Но ще разкажа моята история защото не мога да се отърва от чувството, че в България, въпреки, че е по желание, в някои здравни заведения се опитват да докарат бременните майчета в по-напреднала възраст  до "доброволно" решение за амниоцентеза. Дано да не съм права.
=========================================================
Проследяващия гинеколог, доктор в поликлиника, наш познат, ни обясни (на мене и на съпруга ми) за това изследване, каза, че не му се ще да ме праща заради риска от аборт и наличието вече на един аборт при мене, предложи да направим биохимичния скрийнинг и според резултати да разсъждаваме. Изпрати ме по направление в Майчин дом. В това здравно заведение, където при аборта поради лекарско нехайство ме оставиха да вия като куче и се чудя въобще как оцелях (историята вече съм я разказвала), сега още в лабораторията започнаха да ме убеждават да не правя скрийнинга а директно да ходя на амниоцентеза, защото резултата ми от скрийнинга във всички случаи щял бъде около 1:80. Когато излезе резултата, моя риск беше 1:476 т.е. доста нисък. Бях заета служебно и се наложи мъжа ми да отиде да го вземе. Вместо да му дадат резултата и той да си ходи, го накарали да чака 2 часа да свърши някакво си заседание за да го приеме един лекар и да започне да му обяснява колко необходимо, важно и едва ли не неизбежно е да ми направят амниоцентеза, без въобще да споменава за риска от аборт, сякаш говори за съвсем рутинно и безпролемно изследване. Мъжа ми го излушал, казал му, че знаем за риска от аборт и че нещо не разбира: защо се настоява за амниоцентеза след като риска за малформации при мене е 1:476, а риска от аборт доста по-голям. Онзи отговорил, че двете няща нямат нищо общо едно с друго и е некоректно въобще да се сравняват двата риска. Бях много възмутена, дори и в популярната литература пише, че идеята на скрийнинга е да оцени риска, и ако той е по-висок от риска от аборт при амниоцентезата, тогава евентуално да се вземе решение за амниоцентеза. Друг е въпроса, че при нисък риск от скрийнинга пак може да се роди дете с малформации (заболявания, които не се диагностицират и с амниоцентезата, или просто майчето е било точно това "1" от "хххх"). Но това важи и за по-младите майчета. И написал въпросния лекар върху изследването становище "да се пристъпи към амниоцентеза заради възрастта". Наблюдаващия гинеколог като видя резултата от скрийнинга и становището беше изумен и категоричен, че няма да ходя на никаква амниоцентеза.
==========================================================

Не се чувстваме възрастни с таткото за гледане на бебето, тя след като навърши един месец започна да си спи по цяла нощ и така отпаднаха дежурствата по нощното хранене. Понякога идва малко в повечко, защото след работа застъпваме "втора смяна", сутрин до 8:30 пак ние сме "на смяна" - редуваме се както дойде. Мисля си наистина как ще изглеждаме на родителските срещи, а нашия татко се шегува "аз като по-бавно развиващ се, няма да изглеждам толкова стар и по тая причина все аз ще ходя на родителски срещи". Много ми се ще да не я оставяме сама без братче или сестриче, ама май няма как с тая моя възраст...
Иначе бебка е хитра и дива, както се казва в поговорката "за 9 села".
Щях да забравя, за онова изказване със съвместното "джиткане" на майката и дъщерята по дискотеките и заведенията. Ами хич не ме обижда, аз подобни незрели изказвания подминавам с лека усмивка и съжаление към "оратора". 

Последна редакция: пн, 07 ное 2005, 13:42 от nati_nat

# 53
  • Пловдив
  • Мнения: 14 064
Между другото мен майка ми ме е родила на 20 години и никога не е идвала с мен на дискотека.

# 54
  • Мнения: 300
отново с благодарност към Дидка (баба попадия):
дълго ли чака последното дете и работиш ли, мила?

# 55
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Ами то небеше точно чакане на последният див изтърсак!От първият ми брак се родиха двете ми големи момчета.Майка си я направих баба  Mr. Greenна 38г Mr. Green/родих на 20год.,но с нея имаме 18г разлика/,после след като срещнах втората си любов,решихме да си осиновим момиченце,защото той има и аз имам-да не раждам newsm53-така в живота ни се появи Ваня,тогава на 5г!След това дойдохме в Горна Оряховица smile3518 и след като снаха ми роди   newsm17само за раждане мислех и аз newsm03и така стана третото ми бебче!Така,че той не е дълго чакан, а осъществена цел-мечта за около 1-2месеца smile3521Раждането на децата ми е най-прекрасното нещо в живота ми!От сърце желая на всички да изживеят тази радост!!!...
...........на работа не ходя,покрай ангажиментите на съпруга ми и аз съм заета,освен това се занимавам с дистрибуторство на какво ли smile3506 не и със застраховки smile3503...и деня ми е плътно запълнен много често.
   ЗлаВешица,прочетох писанията в дир-а до някъде...ами ние според това детенце на 35-40 няма да можем да си гледаме децата няма да ни стигат силите smile3532направо сме грохнали...дали след години ще се сеща какво е мислела за жените на тая възраст newsm78Това дето са го писали хич да не те ядосва bashвсеки мери според аршина си thumbsupАз като мога да стана и баба  Thinkingпонеже големите са студенти с навършени 20г и  21г Crossing Armsкакво  newsm44живота е пред нас-не се връзвайте на глупости newsm10 Flowers Bouquet

# 56
  • София
  • Мнения: 2 181
Ей, момичета, приемате ли нови в отбора Grinning?
Аз имам син на почти 17 години, два спонтанни аборта след него и на финал - една малка принцеса / виждате ми лентичката/. Девойката я родих на 39. Съвсем съзнателно си исках дете, без да се притеснявам от възрастта, въпреки че някои ми си чудеха на акъла. Ама какво ми пука! Сега толкова съм щастлива, че си имам и дъщеричка  Grinning! А като се измешам с младите майки в градинката, никой не може ме позна на колко съм Grinning. Даже онзи ден си разговаряме с едно майче и аз й викам - "... аз да не съм колкото теб на години...", а тя ми отговаря - "... е, горе - долу колкото сестра ми си - 72 набор" Laughing Laughing Laughing. Е, щом така мисли - няма да я разубеждавам я Wink.
А сега сериозно - поради страха след двата спонтанни аборта и кафявото течение в началото на бременността, аз реших да си направя всички изследвания, които ми предложат. Така че съм си правила амниоцентеза и генетични изследвания в МД. Големи притеснения бяха след като прочетох всички рискове, под които се подписах, че съм съгласна при амниоцентезата. Все съм си представяла, че точно тези 2 - 3 % с неблагоприятен край ще ми се случат на мен. За щастие всичко беше наред. Не мога обаче някого да посъветвам дали да си прави амниоцентеза или да не прави. Има си рискове и в двата случая и всеки сам трябва да прецени.
Много целувки на всички "улегнали" майчета и на дечицата им Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes  !

# 57
  • Мнения: 2 452
И аз съм от гериатричните майки.  Mr. Green Минах 40; имам дъщеря на 4 години. Нямам опит с раждане и отглеждане на дете в по-млада възраст, но на мен специално не ми бе особено трудно да направя и двете. Имах си проблемите на бременността, обусловени от възрастта ми (хипертония и диабет на бременноста), но в достатъчно лека форма, за да не ме инвалидизират. Относно физическите възможности на моят "остарял" организъм - възстанових се 12 часа след секциото, въпреки че освен по-напредналата възраст съм и с наднормено тегло. Отглеждам си детето сама  с много малко помощ "отвън" и се справям адекватно.
По въпросите за пренаталната диагностика - АВЕ малко е сбъркала или аз не съм разбрала, но амниоцентезата дава 100% точни резултати и то не само за Даун, а за всички възможни генетични малформации. това е така, защото се взема и изследва генетичен материал на плода. вероятността да се роди дете с малформации е доста по-висока при по-възрастни жени, но абсолютния брой на такива деца е по-висок при млади майки, т.к. 1) повече жени раждат в по-млада възраст и 2) те обикновено не се изследват предварително.
Това, което някоя майка бе споменала - за вземането на ген. материал в ранна бременност - не е амниоцентеза, а (не зная научното наименование на български) - chorion villus sampling; т.е. изследване на хорионните въси - оттам се взема ген. материал вместо от амниотичната течност и има същата стойнсот както и амниоцентезата, но други предимства и недостатъци.
Това, за което АВЕ говори е тройния тест - прави се изследване на три показатела в кръвта, който понасточщем се комбинира с определяне на дебелината на нухеланата мембрана или размерите и формата на носа. Прави се статистическо пресмятане на рисковете за раждане на дете с Даун синдром.

Аз съм навита за още едно дете, но все пак да не забравяме, че природата си е природа и след 35 години действително яйцеклетките ни застрашително намаляват, а рисковете от увреда се увеличават.

# 58
  • Мнения: 637
Това, което някоя майка бе споменала - за вземането на ген. материал в ранна бременност - не е амниоцентеза, а (не зная научното наименование на български) - chorion villus sampling;

Хорионбиопсия е на български.

дебелината на нухеланата мембрана

А това сме го побългарили и го наричаме "нухална транслуценция" - адски грозно, но наистина няма български аналог.

Това, за което АВЕ говори е тройния тест - прави се изследване на три показатела в кръвта

Вече има и четворен тест - плюс инхибин към трите биохимични маркера, има и ранен скрининг с 2 маркера, а в експериментална фаза могат да се изолират ембрионални клетки чрез процедура, подобна на цитонамазка и да се подложат на анализ. Чудеса! За тебе ще е вече рутинно. Laughing

# 59
  • Мнения: 3 069
Цитат
Вече има и четворен тест - плюс инхибин към трите биохимични маркера, има и ранен скрининг с 2 маркера, а в експериментална фаза могат да се изолират ембрионални клетки чрез процедура, подобна на цитонамазка и да се подложат на анализ. Чудеса! За тебе ще е вече рутинно. Мели , кажи нещо по-подробно за този тест , сами ли трябва да си го поискаме  или вече го назначават на всеки които си прави скрийнинга?След 4 седмици ще ми го правят и не знам как да процедирам  МД  Wink                                     

Общи условия

Активация на акаунт