Не знам какво да правя, няма с кого да говоря за това и пиша тук. Ужасно се чувствам, нетърпимо...
Положението е много сериозно - разруших семейството, живота си... А не знам не ме ли излъгаха очите ми, полудях ли...
Днес пратих детето с таткото в спалнята да четат приказки, за да оправя другите стаи. По едно време влязох, за да прибера дрехи в гардероба. При влизането ми се стори, че видях таткото да маха ръката си изпод гащичките на детето. Странно, немислимо, налудничаво, невероятно... но мисля, че видях точно това. Не повярвах на очите си. Но видях, че той беше възбуден. Страшно изненадана и объркана бях и съм, не знаех какво да мисля, да кажа или да направя... Облякох детето (по гащи сме иначе заради жегата), казах, че повече само по гащи няма да стои и го взех при мен уж да ми помага. Място не можех да си намеря, после заплаках. Мъжът ми попита "Какво ти е?", аз казах "Нищо". Той седна на терасата, детето отиде при него и седна на коленете му - нещо съвсем нормално. Но аз бях вече полудяла, не ги оставих сами. Пак извиках детето да помага да съберем играчките. Той - "за какво ти е, само ще ти пречи" (което си е истина). Аз казах "да, но не съм сигурна, че мога да ви оставя сами". Той - "какво имаш предвид?" Аз първо не исках да казвам, и за мен е лудост това, за което мислех (и мисля), но накрая казах - "струва ми се, че видях да опипваш детето, а и беше възбуден". И се почна скандалът, побесня... Каква ли не ме нарече, за човек вече ме нямал, щеше да ме удари, ако не бях извикала "не пред детето" (съжалявам, че то дойде при нас и слушаше). Плака, каза, че съм го обидила страшно и т.н. Каза, че бил възбуден в две трети от деня и нищо чудно да съм го видяла в такова състояние. Постави правила - всеки ще живее сам за себе си, да не се занимавам с него, той ще ме игнорира и т.н. Така до Нова година, а после сме щели да се разберем (в смисъл да се разделим). Аз попитах "Защо да чакаме дотогава, защо не се разберем сега?", той почна да ми вика идиотка и луда и как всички в семейството ми били такива и т.н. Почти през цялото време аз мълчах и се опитвах да разсейвам детето...
Срутих всичко. Посипвам си с пепел главата сега, иска ми се да вярвам, че сгреших и някак да поправя грешката си. Но не виждам как може да стане това... Макар че се питам и "ами ако наистина това видях; ако не се лъжа и не съм полудяла? Нали трябва да защитя детето си!?" Какво да правя!?
Уточнения:
Детето е на три години, но говори неясно, на бебешки и няма как да го разпитам, а и не искам да го травмирам.
Таткото е порно маниак от край време, предпочита филми с тийнейджърки. Отношенията ни се влошиха, откакто се роди детето, мислела съм за развод. Сексът е нередовен, но напоследък уж проблемите ни се поизгладиха и се обичахме повече.
Положението е много сериозно - разруших семейството, живота си... А не знам не ме ли излъгаха очите ми, полудях ли...
Днес пратих детето с таткото в спалнята да четат приказки, за да оправя другите стаи. По едно време влязох, за да прибера дрехи в гардероба. При влизането ми се стори, че видях таткото да маха ръката си изпод гащичките на детето. Странно, немислимо, налудничаво, невероятно... но мисля, че видях точно това. Не повярвах на очите си. Но видях, че той беше възбуден. Страшно изненадана и объркана бях и съм, не знаех какво да мисля, да кажа или да направя... Облякох детето (по гащи сме иначе заради жегата), казах, че повече само по гащи няма да стои и го взех при мен уж да ми помага. Място не можех да си намеря, после заплаках. Мъжът ми попита "Какво ти е?", аз казах "Нищо". Той седна на терасата, детето отиде при него и седна на коленете му - нещо съвсем нормално. Но аз бях вече полудяла, не ги оставих сами. Пак извиках детето да помага да съберем играчките. Той - "за какво ти е, само ще ти пречи" (което си е истина). Аз казах "да, но не съм сигурна, че мога да ви оставя сами". Той - "какво имаш предвид?" Аз първо не исках да казвам, и за мен е лудост това, за което мислех (и мисля), но накрая казах - "струва ми се, че видях да опипваш детето, а и беше възбуден". И се почна скандалът, побесня... Каква ли не ме нарече, за човек вече ме нямал, щеше да ме удари, ако не бях извикала "не пред детето" (съжалявам, че то дойде при нас и слушаше). Плака, каза, че съм го обидила страшно и т.н. Каза, че бил възбуден в две трети от деня и нищо чудно да съм го видяла в такова състояние. Постави правила - всеки ще живее сам за себе си, да не се занимавам с него, той ще ме игнорира и т.н. Така до Нова година, а после сме щели да се разберем (в смисъл да се разделим). Аз попитах "Защо да чакаме дотогава, защо не се разберем сега?", той почна да ми вика идиотка и луда и как всички в семейството ми били такива и т.н. Почти през цялото време аз мълчах и се опитвах да разсейвам детето...
Срутих всичко. Посипвам си с пепел главата сега, иска ми се да вярвам, че сгреших и някак да поправя грешката си. Но не виждам как може да стане това... Макар че се питам и "ами ако наистина това видях; ако не се лъжа и не съм полудяла? Нали трябва да защитя детето си!?" Какво да правя!?
Уточнения:
Детето е на три години, но говори неясно, на бебешки и няма как да го разпитам, а и не искам да го травмирам.
Таткото е порно маниак от край време, предпочита филми с тийнейджърки. Отношенията ни се влошиха, откакто се роди детето, мислела съм за развод. Сексът е нередовен, но напоследък уж проблемите ни се поизгладиха и се обичахме повече.
Шокът ми дойде в повече. Иначе бих наблюдавала внимателно без да кажа нищо, докато не се потвърди едното или другото. 
че си преувеличила ,че ти се е привидяло , че си въобразяваш 
Толкова си се шокирала че съзнаието ти го отхвърля 
Ще го повторя отново - послушай сърцето и майчината интуиция , и не се упреквай за нищо каквото и да стане 
ако е това