Цяла вечност не съм се включвала в темите. Имам си оправдание, но не мисля, че е добра идея да ви товаря с преживяванията и трагедиите си.
С извинение, че съм малко поизгубила духа на декемврийската дружина, се надявам повече да нямам поводи да отсъствам толкова дълго.
Ние сме добре. Йоан все още няма нито едно зъбче и не подава индикации, че скоро ще се озъби. Знам, че никненето на зъбите има наследствен фактор. Моите са се появили на 1,3 години и при това са започнали да никнат първо задните.
От скоро му давам по 1/4 пресен жълтък, а след седмица смятам да започна с попарката. По препоръка и рецепта на баба докторка трябва да давам сухари с масло и захар, направени на каша в топла вода. Препоръчаха ми топеното масло гхи. Някой знае ли нещо за него? Иначе бебчо има желание да дъвче и въпреки отсъствието на зъбки, с венците си помага за някоя ябълка, круша или коричка хляб.
Много ни е нестандартен дневният режим. Йоанчо сам реши да е сова като майка си
Сутрин, когато се събудя (около 09.00) го заварвам тихичко да си играе или да ме наблюдава. Не мога да му установя ред за дневния сън. Някой път спи преди обяд, и надвечер, друг път не иска. Мисля, че трябва да настоявам и да не чакам сам да реши кога му се спи, ама шило в торба седи ли?
Вечер заспива към 22.00 и така до следващия ден.
Започнах да му чета книжки. Първоначално не ми обръщаше внимание на "бърборенето", но напоследък забелязвам, че се заслушва за минутка, две. А и му действа успокояващо след бръмченето в проходилката или "язденето" на татковия врат.
Ех, има още толкова неща, за които да пиша, но засега приключвам.
Лека нощ на всички.