Публикувана: 4 септ. 2010, 02:45 ч.
Последно мнение: 25 септ. 2010, 10:57 ч.

Майка-приятелка vs майка-родител

3 328
65
1

4 септ. 2010, 02:45 ч.

Мнения: 605

или златната среда?

Тази вечер, говорейки си с родителки Simple Smile

стигнахме до тази тема. Общо взето бяхме 50-50.

Голямата ни дъщеря стана на 7 години, т.е. ще бъде ученичка тази година. И въпроса стигна до: в процеса на обучениие (и образование) аз майка ли трябва да бъда или приятелка?

За мен - майка - родител в смисъл: трябва да се научиш да четеш (например) защото, не е нужно да ти обяснявам, просто трябва. Хората, които четат са .....
или
майката-приятелка: трябвя да четеш, защото ................ (наистина ми е трудно да намеря причината в незаповедна форма), защото е прекрасно да четеш книги, откриваш нови светове (знам, че звучи изтъркно), научаваш неща, които по друг начин не би могла да научиш и пр.

Наистина се затруднявам каква роля да приема. И наистина е роля, защото въпреки първоначалното ми твърдение за по-добрата функция майка - родител, по-скоро съм от типа приятел. В смисъл - споделям с теб защо тряба да направиш нещо и ти обяснявам, а не те карам да го правиш, защото така трябва. Например, защо хората на 7 години обичайно трябва да могат да четат.
Но по отношение на четмото и писмото съм объркана.

Предистория в тесен смисъл: Аз обичам книгите, обичам да чета. Научих се сама, преди да постъпя в 1-ви клас, и оттогава чета непрекъснато.
Дъщеря ни - на 7, бъдеща първоклсничка, срича, т.е. не чете. За нея четенето е: аз да й прочета интересна история, но не и тя да си я прочете и да се опита да вникне в нея. Което всъщност ме притеснява.

Та въпроса общо-взето се сведе до първите родителско-ученически терзания: дали ако я оставя да се оправя сама тя ще се научи, или трябва да й вися над главата, за да се научи? И то от гледна точка на приучване на самостоятелност в живота, а не от безхаберие по въпроса.

Последна редакция: сб, 04 сеп 2010, 02:58 от Raffaello

# 1 4 септ. 2010, 07:20 ч.

Мнения: 104

Най-добре ще бъде да е някъде по-средата - нито родителско налагане и изискване, нито приятелско подканяне. Но да бъдеш в златната среда е най-трудното. Може би ще трябва да я провокираш сама да придобие интерес към четенето, да чете за себе си, а не затова, че ти изискваш. Нормално е сега да не иска да чете, защото при усвояване алгоритъма на четене, разбирането идва след четенето, т. е. детето чете, но не разбира и не запомня какво е прочело. Достатъчно е, че чете преди първи клас. Като се научи да не срича, ще придобие по-голям интерес към този процес. Но това е най-трудното - да се научи да не срича. Гладкото четене е индивидуална особеност, която зависи от функционални и анатомични дадености на индивида. Започни с някоя интересна за нея малка книжчица, където тя ще може да се индетифицира с героя.

Последна редакция: сб, 04 сеп 2010, 10:20 от pirgana

# 2 4 септ. 2010, 09:11 ч.

София
Мнения: 38 476

"Защото ако не се научиш да четеш, като отидеш някъде сама няма да знаеш кой автобус да си хванеш и ще се загубиш"....
Примерно.
"За да можеш да си четеш сама книгите като голямо момиче..."
Като приятелка:
"За да можеш да четеш СМСите от гаджето" Mr. Green

Истината е някъде по средата.
Всъщност трябва да бъдеш преподавател. Което не е нито майка, нито приятелка.

Моята от малка проявява интерес към книжките и се прави, че "чете".
Размаза се от кеф, като и казах, че тази година ще учат по учебници като големите.

# 3 4 септ. 2010, 09:17 ч.

София
Мнения: 12 101

Тази дилема не би стояла, ако нямахме изкривена представа за това какво е да си родител. Майката- приятел е манипулативен подход, който не одобрявам. Родителят си остава родител винаги, но би могъл да влезе в тази си рола с повече уважение и разбиране към детето, да се отнася с него така че то да става все по- самостоятелно, да обяснява, да води диалог- това са неща, които са естествена част от родителството.

# 4 4 септ. 2010, 09:39 ч.

Мнения: 11 908

Според мен, тук се поставят два различни въпроса
първият- приятели или родители сме?
вторият- кога и как детето трябва да се научи да чете?

Аз мисля, че не е толкова фатално, ако детето преди да тръгне на училище не чете, а само срича.И аз само сричах в първи клас ,като в същия момент майка ми беше учителка на трети клас.Преценила е, че не е чак толкова необходимо.В края на първи клас четях най-добре от трите първи паралелки, имаше някакво проучване на времето за бързо и гладко четене.

Сега подлудена от "всички деца които сами проявяват желание на има-няма три години да четат" и аз подлудих майка ми да учи сина ми.След като тя отказа, аз си накупих книжки , азбуки с картинки опитвах, опитвах- нищо.Детето научи само три букви да познава.Един ден го оставих при майка ми , и точно след един час- докато се върна от пазар, детето разпознаваше всички букви от азбуката, като майка го беше научила от едно старо букварче.

Е, това че аз не успях, а майка ми го свърши с лекота/ с каквато е вършила тази уж е - проста работа около 40 години/ не означава, че не съм добър родител или че не съм приятел на детето.

А иначе- нямам претенцията да съм приятелка със сина си.Твърде много го обичам, затова му оставям свободно пространство той да си избере кой ще му е приятел и още повече- кой най-добър приятел.
Надявам се един ден да споделя всичко спокойно с мен, но не държа да зная всичките му тайни.Нали тези "тайни" е възможно и да са част от нечий друг свят ,на друг човек- коя съм аз че да претендирам върху тайните на друг човек/ друго дете.Важното е, да го науча да ми се доверява за нещата ,които прецени, да е разумен в постъпките си и да не залита в неприемливи действия.

Но да съм му "първа приятелка", не.Аз съм просто мама.

# 5 4 септ. 2010, 09:52 ч.

София
Мнения: 17 281

Цитат на: Бoяна в сб, 04 сеп 2010, 09:17

Точно така Peace

Майка-приятел за мен звучи неприемливо на всякакво ниво. Приятели децата си имат бол, аз също. Виж, майка, която се отнася към детето с уважение, а не като към парче глина, което да оформи самичка - да. А кога трябва да сме твърди и кога обяснителни в изискванията си, зависи от ситуацията. Ако го подсещам да си мие зъбите всяка вечер, изобщо няма да му се обяснявам какво и защо, обяснила съм веднъж, оттам насетне е защото така трябва. Ако обаче говорим за по-сериозни неща от рода на това на какъв спорт или курс да ходи - ще поговорим, ще отчета неговото мнение.

# 6 4 септ. 2010, 10:35 ч.

Мнения: 2 978

Моята майка винаги за мен е била приятел!
Никога не съм я приемала с неуважение, винаги знаеше кои са ми приятелките, приятелите. Всички я приемаха като "пич" Laughing

.

Учила ме е да пиша, чета, помагала ми е много с идеи, НО, това, че ми е майка, понякога я караше, да ми натрапва идеите си. Не ме оставяше сама да взимам решенията си. Ако не харесаше някоя приятелка, директно ми го заявяваше....т.е. разбирай: "и ти не трябва да я харесваш".

Може би в последствие се е оказвала права, но това, че не ме оставяше да се оправям сама и да си взимам поуките от всичко много ме влудяваше. Това разбира се, ме отдръпна от нея като приятелка. Сега си е само мама Wink

п.п. За това, НАПЪЛНО съм съгласна с Бояна. Внимавайте каква роля избирате, да не ви изиграе лоша шега. Или бъдете приятелки, но мислете разумно - не се натрапвайте.
Или си останете мама за цял живот Peace

# 7 4 септ. 2010, 10:40 ч.

София
Мнения: 8 280

Цитат на: Бoяна в сб, 04 сеп 2010, 09:17

много ми хареса.

Родителите си не бих ги нарекла приятели, но им имах доверие, споделях с тях - познаваха приятелите ми, е някои само задочно.
Аз съм лошото ченге в къщи, но и двамата говорим много, обясняваме.

# 8 4 септ. 2010, 11:58 ч.

Мнения: 9 814

Защо да се противопоставят двете роли? Аз съм родител и приятел на децата си.
Не искам да оставям у тях усещането, че родителят стои едно стъпало по-високо от детето.
Има родители, които са просто родители на децата си- изискващи, учещи ги, но държащи ги на лека дистанция, с едно превъзходство....
Има родители, които са и приятели на децата си. Те обикновено са по-малко строгите, по-освободените в общуването с децата си...

Обикновено се споделя с приятели, с тях се разискват нещата от живота, с тях се вземат важни решения....Не желая, аз да бъди лишена от това.

# 9 4 септ. 2010, 12:29 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Родител и приятел. Такава е все още майка ми за мен. Такава съм и аз за своето дете. И той го приема като нещо нормално. Не виждам нищо лошо в цялата ситуация. Не копирам отношението на моите родители, защото тогава времето беше друго. При нас нещата са много по-освободени. Комуникираме си свободно на различнитеми и ни е добре.

# 10 4 септ. 2010, 12:31 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 545

Истината е някъде по средата. Naughty

# 11 4 септ. 2010, 14:03 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: Бoяна в сб, 04 сеп 2010, 09:17

Това е и моето мнение.

За сега аз съм родителя, пък един ден когато пораснат и станат самостоятелни може да успея да им стана и приятел, но дали, само времето ще покаже.

А и от примерите ти и двете майки са родителки, на приятелката репликата и щеше да е "твоя воля, ако искаш чети, ако искаш недей, дай сега да ядем сладолед Wink

# 12 4 септ. 2010, 14:12 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: Raffaello в сб, 04 сеп 2010, 02:45

...
Предистория в тесен смисъл: Аз обичам книгите, обичам да чета. Научих се сама, преди да постъпя в 1-ви клас, и оттогава чета непрекъснато.
Дъщеря ни - на 7, бъдеща първоклсничка, срича, т.е. не чете. За нея четенето е: аз да й прочета интересна история, но не и тя да си я прочете и да се опита да вникне в нея. Което всъщност ме притеснява.

Та въпроса общо-взето се сведе до първите родителско-ученически терзания: дали ако я оставя да се оправя сама тя ще се научи, или трябва да й вися над главата, за да се научи? И то от гледна точка на приучване на самостоятелност в живота, а не от безхаберие по въпроса.

Да ти кажа как беше конкретно с четенето при мен - знаех да чета, но в първите 2-3 класа не обичах книгите и не четях. Майка ми не ме е насилвала за нищо извън училищните задължителни текстчета. След това сама се отворих за книгите, имало е дори моменти на вманиачаване - чела съм поне по 20 пъти за Роня, овчарчето Калитко и тогавашните детски книжки.
Т.е. и по двата начина може да бъде постигнато едно и също. Ако ти е криво да бъдеш приятел, бъди родител, какво толкова.

# 13 4 септ. 2010, 18:28 ч.

Мнения: 1 568

Цитат на: Гос`жа Мафани в сб, 04 сеп 2010, 11:58

И аз мисля така Hug

# 14 4 септ. 2010, 22:38 ч.

София
Мнения: 62 595

Мале, аз си помислих, че темата е за нещо критично, например любовни трепети и прочие, пък тя била за родителски мераци! Голям праз, че детето не може да чете преди първи клас! Нали затова отива на училище, за да се научи! Навила си майката на пръста нещо и го избива на голееми философии! Направо тръпки ме полазват. Детето още не е пристъпило училищния прааг, а летвата вече е в небесата. Какво ли го чака занапред при такова положение? Какво приятелство, какво родителство, ще настане едно изнудване отвсякъде, аввторката просто търси по-малко тормозещ съвестта такъв! Детето не е клонинг на маййка си, нито нейно продължение. Размисли за приятелство може да има само при положение, че детето се възприеме като отделен индивид със свои особености, желанияя, способности и дори път в живота.

Препоръчани теми

детето не сочи с пръст

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Причина:

Причина: