Става дума за това, че аз редовно разочаровам някакви хора, които не ме познават добре., след което следват големи драми. Не знам защо съм такава, но често вместо да изпиша вежди избождам очи.
Поводът за темата - купих едно място от една жена, която работеше в него. За 2 месеца станахме дружки някакви и всичко беше наред. Тя ми е споделяла, че насила го продава, че много ще страда и т.н., споделяа ми е за нетърпимото положение у тях и как това е пристанище за нея и т.н. На всичко отгоре мястото беше кочина, за 6г. не беше купила един стол да седне, така и не ми стана ясно към какво точно в тази среда е привързана , но както и да е. Платихме и се разделихме по живо по здраво.
Минаха 2 месеца и аз най-после взимам ключовете от мястото, тя вътре си беше прибрала и тоалетната хартия. Извиках техници, оказа се, че машините вътре ( които бях купила) имат нужда от ремонт, който ми струва до момента 1500 евро, но това го отчитам като лична грешка, трябваше преди да го купя да извикам техник. Както и да е имахме 10 дни, разтичахме се, техникът 3 дни работи с къравава пот на чело, купихме всичко, аз имах план за обзавеждането, за 9 дни се стегнахме , подредихме, купихме и в събота направихме откриване на мястото ( всичко продължи час).
Аз реших, че не е добра идея да я каня, защото, като види как съм го променила, сигурно ще се разстрои, а това си беше нейната кочинка и заклевам се, реших, че ще й стане неприятно. Реших, че не е добра идея, да не я провокирам да се разстройва, и без това е леко лабилна. Казах си, че тия дни ще й се обадя, да дойде да пием кафе.
Днес се видях със зет й, и му предадох едни писма, които бяха дошли за нея и които намерих под вратата, когато влязох преди 10 дни ( оказаха се фактури за юли) в помещението. Едната май дойде преди 3 дни. Така или иначе в тоя хаос, в който се намирахме, само ги прибрах и ги дадох днес на него да й ги предаде. Аз за 10 дни развих от носене, дърпане и бутане на какво ли не някакви адски болки в ръцете, 3 нощи не мога да спя и т.н. Натоварено, и в интерес на истината тия писма просто ги забравих.
И тази вечер получавам един СМС, какво разочерование съм й донесла, как тя е мислила само добри неща за мен, и как въпреки, че не сме я поканили на откриването ми желае всичко най-хубаво.
Веднага й отговорих, извиних се многократно, обясних, че не съм искала да сторя нищо лошо, а напротив да бъда деликатна. Никакъв отговор. Аз ПАК й пиша, че ако не ме е отписала окончателно ще е винаги добре дошла, и че пак й се извинявам, не съм искала нищо лошо да й причиня.
И тя ми отговаря, че няма думи за фактурите, и тях ли от деликатност не съм й ги дала, а те са изтекли през юли. Отг. й, че аз имам ключове от 10 дни от това място....
И сега седя и се чудя - да продължавам ли да се извинявам, или да я туря при списъка останал народ, разочарован от мен....
Поводът за темата - купих едно място от една жена, която работеше в него. За 2 месеца станахме дружки някакви и всичко беше наред. Тя ми е споделяла, че насила го продава, че много ще страда и т.н., споделяа ми е за нетърпимото положение у тях и как това е пристанище за нея и т.н. На всичко отгоре мястото беше кочина, за 6г. не беше купила един стол да седне, така и не ми стана ясно към какво точно в тази среда е привързана , но както и да е. Платихме и се разделихме по живо по здраво.
Минаха 2 месеца и аз най-после взимам ключовете от мястото, тя вътре си беше прибрала и тоалетната хартия. Извиках техници, оказа се, че машините вътре ( които бях купила) имат нужда от ремонт, който ми струва до момента 1500 евро, но това го отчитам като лична грешка, трябваше преди да го купя да извикам техник. Както и да е имахме 10 дни, разтичахме се, техникът 3 дни работи с къравава пот на чело, купихме всичко, аз имах план за обзавеждането, за 9 дни се стегнахме , подредихме, купихме и в събота направихме откриване на мястото ( всичко продължи час).
Аз реших, че не е добра идея да я каня, защото, като види как съм го променила, сигурно ще се разстрои, а това си беше нейната кочинка и заклевам се, реших, че ще й стане неприятно. Реших, че не е добра идея, да не я провокирам да се разстройва, и без това е леко лабилна. Казах си, че тия дни ще й се обадя, да дойде да пием кафе.
Днес се видях със зет й, и му предадох едни писма, които бяха дошли за нея и които намерих под вратата, когато влязох преди 10 дни ( оказаха се фактури за юли) в помещението. Едната май дойде преди 3 дни. Така или иначе в тоя хаос, в който се намирахме, само ги прибрах и ги дадох днес на него да й ги предаде. Аз за 10 дни развих от носене, дърпане и бутане на какво ли не някакви адски болки в ръцете, 3 нощи не мога да спя и т.н. Натоварено, и в интерес на истината тия писма просто ги забравих.
И тази вечер получавам един СМС, какво разочерование съм й донесла, как тя е мислила само добри неща за мен, и как въпреки, че не сме я поканили на откриването ми желае всичко най-хубаво.
Веднага й отговорих, извиних се многократно, обясних, че не съм искала да сторя нищо лошо, а напротив да бъда деликатна. Никакъв отговор. Аз ПАК й пиша, че ако не ме е отписала окончателно ще е винаги добре дошла, и че пак й се извинявам, не съм искала нищо лошо да й причиня.
И тя ми отговаря, че няма думи за фактурите, и тях ли от деликатност не съм й ги дала, а те са изтекли през юли. Отг. й, че аз имам ключове от 10 дни от това място....
И сега седя и се чудя - да продължавам ли да се извинявам, или да я туря при списъка останал народ, разочарован от мен....
