Емоционална подготовка за бебе

  • 3 922
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Здравейте,

започвам това писмо за трети път. Искам толкова много неща да кажа и да попитам, че писмата стават супер дълги и може би излишно бих затормозила четящите с информация за нещата, които ме вълнуват, които мисля

Накратко, искам да попитам - как се чувствахте, когато решихте, че ще започнете да правите бебе и когато за първи път опитахте

Вчера със съпругът ми бяхме на косъм да го направим за първи път, но понеже решението ескалира вчера и се събра доста емоция и сякаш усетих, че имам нужда да улегне решението леко и да опитаме следващия месец например. Ще си позволя да споделя факта, че за мен е непознато изживяване дори навлизането на семенна течност в мен (винаги сме го правили с презерватив, а наскоро се престрашихме да опитаме и със свършване без презерватив, но навън).


Ще се радвам да споделите емоциите си, когато сте решили да правите бебе, за момента, в който сте го направили за първи път, когато семенната течност вече е била във вас и знаете, че може да се е случило и че започвате един абсолютно различен живот, че скоро във вас може да расте бебе...

Дали това, че ме е страх да скоча в непознатото сега означава, че не съм готова за това или е нормално и повечето жени се чувстват по този начин? Съпругът ми никак не беше притеснен и си мисля, че това може би е, защото след секунди може да започне целият процес не за него и неговото тяло и емоции, а за мен и моето тяло и моите емоции и съответно на мен ми е по-плашещ този момент

# 1
  • Мнения: 340
Първото, което ще ти кажа е, че трябва да сте напълно сигурни и двамата със съпруга ти за тази крачка.
Иначе емоционално аз бях готова за тази крачка. Почнахме опитите с моя мъж, но...резултат така и нямаше... с месеци...Е, тогава бебеправенето ми беше като фикс идея и това сигурно си е оказало влияние. След известно време реших да не се вманиачавам толкова в това и ако стане - стане  Simple Smile . И ето, резултата е налице - малкото ми слънце е вече на месец  Heart Eyes .
Притеснения винаги ще има - ето, ти сега се чудиш дали да започнете с опитите, като стане чудото ще се притесняваш дали беменността ще е нормална, дали бебето ще е наред, ще се притесняваш от раждането...А бе, притеснения и страхове колкото искаш. Но още с появата на малката душица, все едно никога не си се чувствала уплашена, все едно цял живот си чакала този момент. Плашещо е, знам, но ако си уверена, че си готова да минеш по този път, не се страхувай, настрой се положително и всичко ще бъде наред.
Страх те е от непознатото и това е съвсем нормално, но не мога да ти опиша каква радост изпитах аз когато видях двете чертички на теста за бременност (даже плаках от радост), а след това потвърждаването на бременността, следенето на ехограф всеки месец - аз виждах как малката точица в началото се беше превърнала в мъничко оформено човече накрая на бременността.
Така че, ако сте готови с мъжа ти - почвайте с опитите и скоро да се похвалиш с  EFP . Ще видиш, че няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че носиш нов живот в себе си и ще го очакваш с нетърпение. Успех каквото и да решиш и повече увереност   bouquet

# 2
  • Германия
  • Мнения: 71
Съвсем нормално и закономерно е да се почувстваш притеснена и стъписана пред неизвестното, което ти предстои. Приветствам и подкрепям идеята ти да оставиш решението да отлежи известно време в съзнанието ти, а не да го приведеш в изпълнение моментално  - за да си накрая абсолютно сигурна, че точно това желаеш. Не се поддавай на моментната еуфория от мига на интимното сливане - изчакай до тогава, докато нямаш никакви колебания относно мъжа до себе си, относно своя избор да дадеш живот.
Много правилно си отбелязала, че съпругът не се вълнува и притеснява в степента, в която това се случва с теб. В общия случай съпрузите установяват, че са станали бащи, чак когато бебето е факт, а дотогава - емоции, хормонални сътресения, неразположения, притеснения, страхове,.....във всички тези водовъртежи оставаш малко или повече сама. Аз, например, имам прекрасен, отговорен, любящ съпруг, но все ми се струва, че не изпитва толкова силно вълнение, това огромно желание, това възторгване от идването на едно дете, които чувства разтреперват мен. Наум дори му се сърдя заради това. Съзнавам обаче, че би бил прекрасен баща и това трябва да е  достатъчно. От опит искам да споделя, че честото и откровено говорене за начина по който и двамата се чувствате е ключ към предоляване на несигурността и притесненията. Прегръщам те и ти пожелавам спокойствие и вътрешна убеденост в това, което избереш.

Последна редакция: ср, 29 сеп 2010, 16:47 от Natalie Nikol

# 3
  • Мнения: 2 196
Ocean23,всичко зависи от теб и съпругът ти.Когато сте готови-смело напред и без колебания.Няма страшно.Вмомента,в който усетиш,че в теб расте нов живот притесненията ти ще преминат в щастие ,надежди и мечти.Това,за съжаление,аз го изпитах за много малко време,но бъди силна и не превръщай зачеването във фикс-идея.Всичко ще дойде от само себе си.Успех Simple Smile

# 4
  • Мнения: 1 495
Ocean23, аз бях така като теб преди да започнем някакви опити. Оженихме се след ,което си казахме , че ще поизчакаме , докато минат 2 месеца да се поизчистя от противозачатъчните, след това предстоеше едно събитие и викам айде и то да мине и колкото повече минаваше времето , толкова повече се страхувах. Е , дойде момента и на първия опит и аз едва ли не реших , че всичко става с един единствен път , но не стана така Grinning. След това последва и втори опит и т.н. Честно казано сега съм много по - спокойна от колкото преди месец да кажем . Престраших се , което е по - важното , значи съм готова. Аз отдавна искам , но не бях сигурна готова ли съм вече за тази промяна . Аз съм доста страхлива , имай предвид , че се разтрепервам само при мисълта да ида на лекар , да ми правят изследвания и т.н. , но с всичко се свиква и в един момент зная , че ще претръпна. В името на едно дете на всичко съм готова , всичко да изтърпя . Трябва да свикваме с мисълта да станем родители , да носим отговорност вече за друг човек освен само за нас. За мен това е една голяма отговорност ,съзнавам го и трябва да свикна с всичко , с което е съпътствана една бременност , а след това и отглеждане на дете. При мен страха идва от това , че , както казах съм си шаш и паника общо взето за всичко , не се владея , когато имам проблем и от там ми идват притесненията .

# 5
  • В сърцето на моите съкровища...:)
  • Мнения: 622
Ocean23,
Притесненията ти са напълно в рамките на нормалното.  Peace Щом вече се постигнали съгласие по въпроса за бебчето и двамата сте били на прага на събитието, няма от какво да се тормозиш. Важното и едно от най-хубавите неща в този процес е именно планирането и осъзнато взетето решение за реализиране на бебче от двама Ви! Казвам го, защото тръпката, която ще изпиташ от това, че бебенцето ти е направено с мнооого любов и желание от двама Ви е неописуема!  Heart Eyes Когато при нас настъпи този момент, се бях въоръжила с търпение относно резултата и единствено обръщах внимание на Момента, в който съм със съпруга си!  Mr. Green Не очаквах  EFP след първите ни опити, но ето, че съвсем скоро се готвим за среща с малкото бонбонче и виждам как ежедневно ескалира емоцията у нашият татко  Mr. Green
Не се колебай и не позволявай мисълта ти да бъде спирачка в действията ти за това прекрасно събитие, при положение, че всичко е ок!  Peace

Пожелавам ти кураж и успех в начинанията!   bouquet

# 6
  • Мнения: 8
Момичета, страхотни сте наистина! Цял ден следя дали някой  ще отговори на темата и виждам как броят четеня се увеличава, а никой не пише и бях решила, че жените тук намират поста ми за инфантилен и елементарен и недостоен за внимание. Точно се почувсватх засрамена от написаното и влезнах да проверя дали мога да го изтрия и видях отговорите ви, които провокираха сълзи...въпрекич е още съм на работното място. Много ви благодаря за разбирането и зрелите отговори!

Елизабет, аз се страхувам сякаш най-вече от същото - психическата поготовка, дали ще се справя психически, не че физическото не е плашещо в лицето на раждането:)

Предполагам, че и това го изпитват голяма част от бременните жени и жените, които се чудят дали да направят тази крачка

# 7
  • Мнения: 4 409
Ние бяхме решили веднага след сватбата да почваме да бебеправим. Дори се изненадах от мъжа ми, че това веднага се оказа ама мнооого бързо. Стана ми приятно. Просто не очаквах, че той възприема буквално думите след сватбата почваме - мислех си, че ще поотложим месец два.
После дойде надеждата. Дотогава не се бях замисляла. След всеки секс си казвах - този път успяхме.
После се усетих, че действително дните за зачеване са няколко и ако не ги улучим няма как да стане. И така почти година една надежда не умира. Знам, че някой ден ще бъдем родители, надявам се този ден да е най-късно след 9 месеца  Praynig Проблема е, че като минават месеци, тези въпросните 9 не намаляват, а все си стоят на толкова. С нетърпение чакам някой ден да започна да ги броя наобратно 8-7-6......

# 8
  • Мнения: 1 335
Хмм, я да видим дали ще мога накратко. Той предложи. Сърцето ми спря - сякаш съм чакала да го чуя. Не спах през нощта. Беше ме страх, едно объркано такова ... хем го исках, хем не знаех дали ще се справя. Поговорихме. Почувствах се някак си силна, защото знаех, че това е повече от естествено. Не съм сигурна, че мога да го обясня по-ясно; сила е това, което чувствах. И увереност.
Забременях на първия месец от опитите, нямахме план, просто правхме любов. Паднах от доста високо, защото загубихме бебето. Помня страха втория път. Много рев изревах. Много нерви ми отнеха 4-те месеца опити. Той милия издържа маса тестове, сметки, драми кой ден е днес и пр. Не се е оплакал, но си представям колко съм била досадна.

# 9
  • Мнения: 1 512
Бяхме вече 5 години вече заедно.Все имаше нещо да се прави,да постигаме и т.н.Съпруга ми през цялото това време искаш много да си имаме бебче,но аз все отлагах като казваш,че трябва да направим първо това,после онова,а истината беше че изпитвах страх от факта,че живота ни ще се промени коренно.Но годините си минаваха, навърших 30 и се замислих,че аз никога няма да се разделя с страховете си и че в крайна сметка трябва да оставим нещо след себе си.Започнахме с опитите като си мислех,че ще стане от първи път.Да ама не.И се започна една драма,едно неописуемо душевно мъчение при появата на месечния ми цикъл и се загнезни в душата ми най-големият страх - ще стана ли майка? След всеки акт се надявахме дано да е станало,и накрая чудото стана.
Хубаво е човек да планира появата на бебчето,но не е хубаво да се отлага прекалено дълго.Иначе подходящ момент няма да има никога,винаги ще има страхове и съмнения.Когато вече забременееш ще се появят други страхове,опасения,след раждането идва ред на други и т.н. Трябва ти увереност за да направиш тази голяма крачка напред,но няма нищо по-хубаво от това да гушнеш едно мъничко бебче - твоето бебче в ръцете си,след време да се радваш на усмивките му,първи крачка,думи и най-голямото щастие да чуеш думата - мамо.

# 10
  • Мнения: 7
Ocean23 , аз се чувствам по същия начин. Миналия месец когато мъжът ми предложи да действаме за бебе ми стана някак напрегнато. Обичам бебетата , искам и аз наше бебе...но ме е страх как ще се справя. Аз съм "вечната"студентка и нямах планове да напускам Университета в следващите 3години още. Но не смятам,че дори след 3 години ще съм готова психически...страх ме е от това как ще съм в ролята на майка, панирам се от мисълта да оставя настрана учението ми и плановете ми за магистратура, нензам как да оставя настрана плановете ми за кариера за следващите 2години например.
.......... дори след като докторите ми казаха,че трябва да дейтваме от сега за бебе защото си имам проблеми с поликистозните ми яйчници, пак не може да ме накара да мисля да забременея скоро. Просто незнам .... Кога ли ще бъда готова?!?  ooooh!

# 11
  • Мнения: 1 495
Аз някак си вече свикнах с мисълта , че искам бебе и съм наясно какво ме чака , но мисля , че момента е дошъл.Точно в тоя момент не мисля нито за работа, нито за кариера. Сега са на заден план . Ще дам всичко от себе си каквото е нужно , за да се справя. Знам , че ще ми е трудно , знам , че ще се страхувам адски много по време на бременността, защото съм си такава просто . Знам , че съм податлива на депресии и след като се роди едно малко човече и остана с него и ден и нощ ще полудея ама знам , че всичко е временно и няма да бъде винаги така. Пък знае ли човек - може като съм така настроена да бъде точно обратното и да не е толкова страшно , колкото изглежда. То всъщност е така , както ние си го направим. Сестра ми като забременя с първото дете и правиха тогава сватба. Когато ние се женихме с мъжа ми не можех да си представя на всичката тая емоция да съм и бременна. Викам си - та аз ще убия детето с моите вълнения , като се знам каква трепереща бях тогава. Сестра ми вика - много съм ти осъзнавала тогава , че съм бременна и , че се женя. Вика всичко си ми мина като на сън и си танцувах и какво ли още не. След като роди след няколко часа скочи от леглото и бягаше по стълбите на болницата , за да дойде да ни види във фоайето и се хилеше все едно , че не е родила преди няколко часа Grinning. Така , че наистина всичко си е и до психика може би , тя не е стрхлива като мен , не е паника за всяко нещо.

# 12
  • Мнения: 9 395
При нас нещата се стекоха по сложен начин.
Когато се запознах със сегашния ми вече мъж тъкмо завършвах училище.След 2 годишна връзка решихме,че вече е време да имаме дете.Страх не съм изпитвала,защото бях сигурна,че той е човека за мен.Започнахме с опитите,но в един момент съдбата реши да се поиграе с нас.Детето не идваше,а ние ходихме от лекар на лекар,за да се установи причината.Различен доктор-различна диагноза.И,така мина още 1 година в лутане.Преминахме през много перипетии,за да стигнем до бебето,но нали казват,че всяко зло е за добро!
В първия момент,когато видях положителния тест се почувствах наистина много объркана.Мисля,че това чувство е съвсем нормално за всяка жена,защото изведнъж живота се преобръща на 180 градуса.
Не се страхувай,ако си сигурна в човека до теб!
Пожелавам ти късмет  Hug

# 13
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Здравейте, дами, добро утро от морето  Coffee С моят мъж сме заедно от почти 10 години. Запознахме се като студенти по на 20-тина години и винаги сме се пазили. Всъщност докато учехме въобще не е ставало дума за деца, дори не живеехме заедно. Около седмата година се събрахме, купихме си жилище, междувременно аз загубих работата си за около 10 месеца ... Домът ни вече има що годе завършен вид, аз отново работя с единствената мисъл да отговоря на критериите за добро майчинство. Има моменти, в които ми става мъчно, че трябва да се съобразявам с чисто битови моменти, и тогава мъжо ме връща в "правия" път... Всички приятели вече имат бебоци и всички се оправят някак, а ние сме леля и бати  Mr. Green Работим за бебе, но не се хвърлям в тестове и графики, мъжо по-скоро по негов си начин следи овулацията ми hahaha и като, че ли малко се шашка... В момента съм с усещането, че аз съм доста по-готова от него  fight Убедена съм, че ще е добър баща и стискам палци скоро да станем трима  Praynig

# 14
  • Мнения: 35
Включвам се и аз, защото ми е интересно какво сте преживели всички вие.

Аз пък малко се притеснявам, че изобщо не се притеснявам. А съм на 31. С приятеля ми ще започнем сега да работим за бебе, но аз дори не мисля за това. Следващия уикенд ще си вземем кученцето, което чакаме да порасне от два месеца. И за това се вълнувам ужасно много. Може би защото е по-реално.

Хем много искам бебе, даже две поредни бебета, хем изобщо не мога да се фокусирам върху това така, че да ми стане цел номер едно. Дали, според вас, рискувам да съм безотговорна майка така и, примерно, да пропусна важни стъпки от подготовката за бременността? Защото аз не правя нищо различно - е, аз не пуша, не пия, ходя на фитнес и ям здравословно, но съм адвокат и работя по много часове на ден и се измарям.

Вие какво мислите?

Общи условия

Активация на акаунт