започвам това писмо за трети път. Искам толкова много неща да кажа и да попитам, че писмата стават супер дълги и може би излишно бих затормозила четящите с информация за нещата, които ме вълнуват, които мисля
Накратко, искам да попитам - как се чувствахте, когато решихте, че ще започнете да правите бебе и когато за първи път опитахте
Вчера със съпругът ми бяхме на косъм да го направим за първи път, но понеже решението ескалира вчера и се събра доста емоция и сякаш усетих, че имам нужда да улегне решението леко и да опитаме следващия месец например. Ще си позволя да споделя факта, че за мен е непознато изживяване дори навлизането на семенна течност в мен (винаги сме го правили с презерватив, а наскоро се престрашихме да опитаме и със свършване без презерватив, но навън).
Ще се радвам да споделите емоциите си, когато сте решили да правите бебе, за момента, в който сте го направили за първи път, когато семенната течност вече е била във вас и знаете, че може да се е случило и че започвате един абсолютно различен живот, че скоро във вас може да расте бебе...
Дали това, че ме е страх да скоча в непознатото сега означава, че не съм готова за това или е нормално и повечето жени се чувстват по този начин? Съпругът ми никак не беше притеснен и си мисля, че това може би е, защото след секунди може да започне целият процес не за него и неговото тяло и емоции, а за мен и моето тяло и моите емоции и съответно на мен ми е по-плашещ този момент