Публикувана: 4 окт. 2010, 20:47 ч.
Последно мнение: 4 ян. 2011, 20:03 ч.

Как се справихте с чуството на самота ?

8 706
111
1

4 окт. 2010, 20:47 ч.

Мнения: 236

Здравейте ! Ето ме и мен самотна мама с бебе на почти 2мес. Самотна бях и по време на бременността - тежка с много рев и лоши моменти за които даже не искам да си спомням . С БНД аз взех решение да се разделим още тогава поради ред причини , които няма да обяснявам сега . Така полека , полека окончателно всичко приключи между нас . За това решение изобщо не съжлявам ! Но напоследък ужасно ме мъчи и плаши самотата , това ме кара още повече да се затварям в себе си . Как се справихте с това ? За мъж не искам и да си помисля още повече , че загубих и любим човек . Не е БНД .
Как я преодоляхте , с какво се преборва това , когато и си и нонстоп ангажиран с малкото човече ?

# 1 4 окт. 2010, 21:44 ч.

Мнения: 83

Знаеш ли, сигурно ще се втурнат да ти казват как ще мине, как ще се появи някой, който ще е мъжът за теб и баща за детето ти и накаря може би ще се окажат прави, но ... не при всички е така или не токлова бързо, колкото ти се иска. В началото когато и аз започнах да чета тук ззапочнах с темата след колко време срещнахте мъжа с;ед раздялата с БНД (или нещо такова) и ми действаше много ама много положително, обнадеждаващо и ме изваждаше от мрачните мисли. Мина почти една година от тогава и положението не се е променило, дори мога да кажа,че почти загубих вяра след последния опит. Знам,че сигурно ще ме нападнат,че вместо да те окуражавам, ти пиша така, но поне за мен това е реалността и смятам,че е по-жестоко да даваш напразни и лишени от смисъл обещания. Но... НЕ се отказвам и няма да спра да се надявам, че там ме чака моята половинка. Така,че когато вечер,след като мъничето заспи, и ако лягайки си ти стане пусто и самотно (което няма как да не е така) помисли си и си представи твоя мъж, не му казвай кога и как да се появи в живота ти, дай му време да дойде когато сте готови, но си го представи, нарисувай го във въображението си и той ще стане реалност. И никога не прави компромиси със себе си, чувствата си и това, което искаш в името на това да не си самотна- повярвай ми,че е огромна грешка.
Успех и стискам плаци Hug

# 2 4 окт. 2010, 22:25 ч.

Мнения: 6 164

Аз не се чувствам самотна - имам сина ми. И имам повече от мъж. Когато бебето е малко не се усеща по този начин и да, чувства се самота. Защото ти го обгрижваш денонощно, изморяваш се, а то не те разбира по същия начин. С всяка изминала година, виждам приятел и опора в сина си. Говорим си, споделяме емоции, онзи ден ходихме заедно на фризьор, аз на единия стол, той чинно на другия и беше много забавно, въпреки, че за някои това не е голяма работа - за мен е! Той ми е приятел и подкрепа и е винаги до мен. Не ме е страх и не се отчайвам дори в най-трудни моменти. Когато го погледна и се изпълвам със сили и знам, че мога всичко и повече! Изобщо не съм самотна, напротив - той ми дава повече сигурност, сили и спокойствие, отколкото баща му някога, когато живеехме заедно. Не чувствам никаква самота. Имам освен това семейството, приятелите си, работата си. Не ми остава време да се почувствам сама.
Когато бебето ти поотрасне, ще видиш колко по-различно ще се чувстваш. При мен поне беше така.

# 3 5 окт. 2010, 08:05 ч.

Мнения: 1 931

Зависи и ти как си усещаш нещата. Имаше момент в който исещах самотата и ми тежеше, но в един момент осъзнах, че всичко е до това как гледам на нещата. Промених си мисленето и преди както правех опити и исках да се появи подходящият човек и само разочарования срещах в един момент осъзнах, че не трябвад а правя такива опити на всяка цена. Дори и да пробвам в мен е онзи страх, че нещата ще се провалят отново и ще съм разочарована, че човека отново ще се крие и така на татък. В един момент осъзнах, че след като тоза страх е в мен, може пък и аз сама да си търся неподходящия и за мен не е момента да се появи друг. Просто трябва наистина да се съвзема от всичко преживяно и да не го търся, когато трябва подходящият ще се появи. Дори знам, че не му е момента сега. И когато се убедих в тези неща, че са истина вече не чувствам самота, децата са ми достатъчни и дори не искам дас е лъжа и заблуждавам, просто виждам само някакви подобия на мъже, които страхливци и са си свикнали да си живеят сами, без отговорности. Но както и да е.Във времето може и да се свиква не знам, но вече не съм самотна. Имаше един празник, прошка тази година беше и друг празник, тогава доста си поплаках, но сега виждам, че няма смисъл.

# 4 5 окт. 2010, 08:30 ч.

Мнения: 1 507

Според мен много зависи от това каква е била и самата раздяла.
Ако си била изоставена, предадена, ако си осъзнала, че този мъж не иска и не може да поеме отговорност е едно. Ако ти си взела решението е друго.
След раздялата беше един от най-хубавите периоди в живота ми. Чувствах се свободна, бях свалила от гърба си огромна чанта с камъни, които ми извиваха гръбнака и дърпаха назад Rolling Eyes

. Можех да виждам приятелите си, без да давам обяснения, можех да остана при родителите, колкото пожелая, можех да живея така, както на мен ми харесва.
Когато връзката не е била щастлива или хармонична, има доста за наваксване след края й Blush

. Започнах работа почти веднага, а свободното си време отделях на детето - аквариум, зоопарк, куклен театър, разходка в парка... нищо изключително не сме правили, но всичко вече ми се струваше по-лесно, по-приятно, по-пълноценно.
Самотна не помня да съм се чувствала, нито да съм се страхувала, че ще остана сама. Напротив, харесваше ми да живея по този начин Peace

# 5 5 окт. 2010, 09:24 ч.

Мнения: 2 011

И аз като Misty ! Peace

Не съм се чувствала никак сама - синът ми е бил до мен и с мен през цялото време ! Двамата заедно сме голям тандем. Не съм очаквала тогава , че детето ми ще се държи по този начин и ще ми вдъхва кураж ! После нещата се проемниха - имам човек до себе си но преди това не съм се чувствала самотна - напротив, бях изключително зает човек. Имах работата си , приятелите си , най-вече детето си , забавлявахме се и нямахме минута свободно време - всичко беше планирано - какво ще правим след работа , през уикенда ... Тежко ми е било само когато детето ми е било болно и през нощта трябваше да звъня на мои познати таксиметрови шофьори за да ги изпратя до аптеката за лекарства ... Иначе смея да твърдя , че въпреки липсата на мъж вкъщи аз се чувствах ОТЛИЧНО! bowuu

# 6 5 окт. 2010, 11:29 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Здравей!

Аз, пък, направо ще ти кажа - споко, ще мине! Бебенцето ти е малко, по цял ден си затворена в къщи с него, нормално е да се чувстваш самотна, неразбрана и тн, особено ако те мъчи и следродилна депресия! И не си мисли сега за мъж, дай си време, свикни с детенцето си, нека попорастне, да се поопознаете, да започнете да излизате повече и лека-полека нещата ще се наредят.
И аз имах период, в който се чувствах самотна и тн, но беше дооооста отдавна, после взех, че се осъзнах, разбрах, че се чувствам чудесно и сама и живота взе, че потръгна. Имам чудесни спомени от този период, то си е като едно прераждане, малко търпение и теб те очаква същото. Тогава и спира да ти пука дали изобщо някога ще имаш нова половинка, защото знаеш, че си си самодостатъчна. И под секрет - сега на моменти малко ми липсва тази свобода, ама живота си тече! bouquet

Съболезнования за загубата, тежко е и боли много повече, когато ти се събират много лоши неща на куп! Hug

# 7 5 окт. 2010, 11:56 ч.

Мнения: 236

За мъж не искам да помисля изобщо не си го представям дори . Чуствам се като в капан, може би и това , че съм затворена в къщи си оказва влияние , особено с майка , която се бърка във всичко и разправии , но не мога за момента без нея защото имам някой неща за вършене , а няма на кой да го оставя .За др. не мога да мръдна , дори за кафе с приятелка , защото става луд скандал къде хайманосвам , детето си без баща съм оставила , тръгнала съм по мъже , те ли щели да ми гледат детето и т.н.
Загубих любов , която си мислех , че е истинска а то се оказа сапунен мехур . Не е БНД това - от него се радвам , че се оттървах !!
Като личен живот не очаквам нещо от живота вече , но си е тежко !Дано наистина се преодолява !

# 8 5 окт. 2010, 12:27 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: padnaliatangel в вт, 05 окт 2010, 11:56

За мъж не искам да помисля изобщо не си го представям дори . Чуствам се като в капан, може би и това , че съм затворена в къщи си оказва влияние , особено с майка , която се бърка във всичко и разправии , но не мога за момента без нея защото имам някой неща за вършене , а няма на кой да го оставя .За др. не мога да мръдна , дори за кафе с приятелка , защото става луд скандал къде хайманосвам , детето си без баща съм оставила , тръгнала съм по мъже , те ли щели да ми гледат детето и т.н.
Загубих любов , която си мислех , че е истинска а то се оказа сапунен мехур . Не е БНД това - от него се радвам , че се оттървах !!
Като личен живот не очаквам нещо от живота вече , но си е тежко !Дано наистина се преодолява !

След като свършиш нещата, за които говориш и си стъпиш малко на крака се изнеси от там ! Няма нужда да слушаш и търпиш укорите им и натякването .... Когато им изпращаш детето на гости ще си бъдете по-мили!

# 9 5 окт. 2010, 12:33 ч.

Мнения: 6 164

Цитат на: padnaliatangel в вт, 05 окт 2010, 11:56

Много помага да имаш приятелки с бебета и да си в среда. През първата една година, бяхме 5-7-8 майки навън от 10:00 до 20:00 (добре, че беше лято) - 3 стерилизирани шишета в количките, термос с вряла вода и памперсите. Децата спят в количките, ние дрънкаме по цял ден Simple Smile

беше срашен купон, така мога да изкарам още 5 бебета с такова майчинство Simple Smile

А бебето беше залепено за мен, не се е налагало да го оставям. Опитай така.

# 10 5 окт. 2010, 13:10 ч.

Мнения: 306

Ангелче, помня историята ти. Честито, че си се разделила с БНД.
Знай, че първите месеци с бебе са доста тежки и на много майки им идва да се гръмнат.От умора, недоспиване, ежеминутна грижа за друго същество и пренебрегване на твоите елементарни нужди. Психоложката тук във форума беше споменала, че най-голямото изпитание за егото е грижата за бебе. Искаш за 20 мин. да излезеш, да останеш сама, на спокойствие,ама няма.Може да се побъркаш , ама и това минава.Минава и време, докато наместиш в ежедневието и живота си новото човече, което ще е все с теб оттук нататък.
В твоя случай "милата ти майчица" вместо да те разбере, още повече те натоварва с вменяване на вина.Договорете се, че имаш нужда от поне един час в седмицата да излезеш с приятелки.
Или слагай бебето в едно кенгуру, добре облечено и излизай навън. Трябва да намериш начин да не се лишаваш от контакти.Успех! bouquet

# 11 5 окт. 2010, 14:46 ч.

София
Мнения: 3 648

Излизай навън, бебето вече не е малко и може да излиза добре екипирано. къде живеете? Намери си приятелки с малки бебета, говорете, обсъждайте проблемите на бебетата, за да се почувстваш като част от нещо. И ако можеш не живей при вашите, ако не може - говори с тях! Припомни на майка си какво е да си родилка, стреса и следродилната депресия и пр. белким спре, че това...може да вкара човек в още по-дълбока депресия.

# 12 5 окт. 2010, 17:55 ч.

Мнения: 236

Аз не живея с нашите , тя се нанесе при мен веднага след раждането та досега вече почти 2 мес. , но както и да е майка ми е и ми е жал .Живея на нещо като квартира та това е . Скоро ще си тръгва и тогава да видим - не недоспиването , грижите , умората , а просто самотата ми тежи , но дано и това мине .

# 13 5 окт. 2010, 17:59 ч.

Мнения: 34

Никак не съм се справила...Някъде дълбоко в мен БНД ми липсва още...Не вярвам да успея трети път да обичам така.
Живея,тичам насам-натам,върша си задълженията,радвам се на детето,но част от мен я няма.Тази част не може да се запълни с нищо.
И да излизам,и по-цял ден да ме няма,и 5 маникюра да си направя,все същото...Според мен Sun Shine е доста права...в много отношения се доближава до усещането ми за бъдещ живот..
Де такъв,дето ще се хване с почти 40-годишна,че и с две деца?Де такъв късмет...Ако има такъв читав,ще си отрежа ушите..
Ще си гледам и гушкам момиченцето,пък ако ми излезе късмета,няма да го ритна я.. Wink

# 14 6 окт. 2010, 12:54 ч.

Мнения: 2 175

Бях в подобен период, точно между 1-2 г на малкия.
Ужасно, смазващо чувство - още повече, че не бях в буквалния смисъл сама. Работех, но нямах колеги, бебето го гледаше майка ми, с котяо едвам се търпим, всичките ми приятелки щастливо омъжени и много работещи, та и там почти не се виждахме.. #Crazy

(бах напуснала и БНД за пръв път тогава)..
Голяма мъка беше. А ми се излизаше, живееше и тн.
Последното, от което се нуждаех, беше да си говоря с другите майки по градинките - гледах да съм сама тогава.
Излязох от дупката благодарение на интернета (преди 9 г не беше като сега). Открих сайтовете за запознанства, айсикю, скайп и тн. Виртуално почнах да общувам с много хора и дори да се забавлявам. Престраших се и да изляза - уж по срещи.. Wink

Запознах се с доста свестни и приятни хора, с които почнахме да излизаме по заведения..
И живота се завъртя.

Препоръчани теми

Как се справяте с плачещото си бебе?

Бебе на 3 месеца дали да захраня?

Какво правите в периодите на бодърстване на 3 месечно бебе

Кърмене на поискване

Причина:

Причина: