Blagodaria na vsichki za prekrasnite pojelania

Много е хубав, Майче 

Поленце, много е сладък малкият Пол! пу-пу да не му е уроки

Поле,
много сладък е малката буболечка 
Да ти е здрав и щастлив 

Пу, пу, много ви е сладък! Такива сте сладури и тримата!

Да ви е жив и здрав и мнооооого да ви радва!

 

О6те веднъж 4естито за син4ето, голям е сладур!   

Zdraveyte,
sajaliavam che pak vrashtam temichkata, ama nali biah obeshtala razkaz za proslovutoto mi rajdane i poneje go napisah veche v temichkata za rodeni 2005 vi go kopvam i tuk da go prochetete ako vi se chete i imate vreme. Otvorih saita s mozilla-ta i zatova Kredora mi ne raboti Sledvashtia pat shte polzvam internet explorera
Nenzam koi beshe pital za shevcheta - imam si i daje ne pitah kolko sa Dosta vreme me shiha, che i vatreshni mai imam i me boliat oshte vanshnite i edvam si siadam na D-to
A chereshkata na sladoleda beshe kogato edin den /veche vkashti/ umirah ot bolka ot shevovete vanshnite/nito prava, nito legnala, nito sednala mojeh da stoia/ i sled tova v toaletnata se ujasih kak sam se podula - tochno sled ujasa si s iznenada otkrih ogromno parche marlia kato tampon s goleminata na detsko umruche da izliza ot men /smardeshe na gadno/ i vednaga sled tova bolkata utihna, olekna mi i do den dneshen psuvam na um zavejdashtia otdelenieto deto me shi i akusherkata deto mu asistirashe - FRENSKI LEKARI SHARLATANI
HORA NE RAJDAITE VAV FRENSKA BOLNICA!!!
A eto go i razkazat:

Та първо да кажа че като се роди бебо тежеше 3070гр. ама мъж ми нали беше много развълнуван не счел за необходимо да го напише в смс-а до Доррит. Той и мантата си беше горкият облякъл на опаки и аз тогава го гледах, гледах и се чудех кво не му е наред,  ама и аз не успях да забележа че е облякъл задната част отпред - сега гледам снимките и ми е смешно и мило 
За раждането - ами  цяла вечер имах контракции /истински, от тези дето и кръста боли/ и прекарах вечерта да си ги отбелязвам на едно листче /изписах го цялото - бяха регулярни през 7-8 минути /абе по-луда от мен няма  Та на сутринта реших да си взема душ и да тръгваме след това с мъж ми за болницата поне да ме прегледат. То пък докато си вземах душа тапата ми падна, а аз пък през това време си мислех /че се бях побъркала/ ами ако ми изтекът водите докато съм във ваната как ще разбера  . Обаче като падна тапата и задърпах мъж ми че задължително тръгваме за болницата и след като си се подготвих /тоалет и т.н./ тръгнахме в 8ч. сутринта   
Там една акушерка ме прегледа /не беше болезнено - странно че аз при всички обикновени прегледи все имах болки/ и каза че шийката на матката ми е изгладена, сложи ме на мониторинг за да види през какъв интервал от време са контракциите и дали бебо е добре и заяви на мъж ми да отива да ми оправя документите за хоспитализирането, че днес ще се ражда /той се стресна малко /. После ме сложиха в една предродилна зала, докато подготвят /почистят/ родилната зала, че преди мен точно имаше друга родилка /а същата сутрин се оказахме доста, та и другите зали бяха заети и аз дочувах крясъци от всякъде и като се стреснах  ужас - ама една сестра каза че тия дето викали били без упойка, че не пожелали такава. После установиха /след 1 час/ че имам 3 см разкритие и решиха да ми сложат епидуралната. Заведоха ме в родилната зала, анестезиологът и една сестра ми сложиха епидуралната /почти нищо не усетих/ и някакви банки с разтвори, и ме оставиха да си правя пълното разкритие, и аз така си чаках без никакви болки до 10 см пълно разкритие и спокойна и весела че нищо не усещам и си мислех че ще е така до края, НОООООО не съм познала  Сестрата дето ми усилваше от време на време упойката изчезна, на мен контракциите ми взеха да стават болезнени, мъж ми изчезна да я търси, тя се появи след час - аз дотогава си страдах със сълзи на очи /течаха сами - не съм ревала/. А кръстът ми ме скъсваше от болки - все едно ме режеха с ножове и ме горяха на живо. Накрая сестрата се появи усили ми дозата, но без ефект - аз вече само дето не умрях от болка /щях да счупя палеца на мъжа ми от стискане и крещях ли крещях /а си бях обещала да не се глезя и че никога няма да крещя, и си мислех че издържам на болка, но уви-не/. В 16ч имах пълно разкритие 10 см, но бебето беше странно високо и не слизаше надолу. После явно взе да слиза и тогава вече болката беше ама наистина необяснима/само се молех всичко да приключва вече, че наистина си мислех че умирам/. После ме обърнаха настрани че така уж слизало по-лесно бебето и акушерката каза, че ако до 18ч не почнат напъните, те щели да предизвикат раждането.  Слава богу в 18:10ч почнаха, ама не истински. И аз напъвах, а имах чувството че само главата ще ми се пръсне от напъване/за щастие там болка никаква не устетих/ и извикаха завеждащият отделението да дойде с форцепса и вакуума че да го вадят бебо. Е тогава вярвайте ми наистина се уплаших и реших, че няма да го вадят - мъж ми крещи "напъвай" до мен, аз не го чувам, а си мисля за бебо, как няма да им позволя да го вадят с тия щипки и изведнъж като по чудо истинските контракции сами се появиха /все едно че ти се ходи до тоалетна/ и напъни имах точно 2 истински, и бебо излезе сам без помощта на вакуум или форцепс /без никакви болки/. Но тъпият завеждащ отделението хич не се и сети да ми направи една епизиотомия, та се разкъсах от всякъде и после имах чувството че с кеф ме ши. /не ме боля и шиенето, че там явно епидуралната действаше с пълна сила/ да кажа че спряха да ми увеличават по едно време дозите, защото не било хубаво/била токсична/ Иначе ми бяха сложили еквивалентната доза упойка на морфин и пак се скъсвах от болка и мъж ми само дето не се разрева от отчаяние 
Но всичко приключи добре и после бързо забравих кошмара от раждането  , мъж ми както не искаше в началото да среже пъпната връв, само като го попитаха дали иска и веднага отговори"ДА" без да се замисля. И после беше най-щастливият татко на света - все едно се носеше на розов облак и дълго време не беше адекватен.
Ами бебо плаче - съжалявам - после ще продължа Wink
До после и    Hug на всички майки и бебковци - ние ще ядем сега smile3504

Ochte vednaj chestoto bebche ,mnogo e sladak ,da vi e jiv i zdrav!! 
I az te podkrepiam:Ne rajdaite vav frenski bolnici!!!! :(I az imah edno podobno rajdane predi edin mesec i sega mi ide da  vsichki akucherki,che ochte si imame posledstvia s malkiat!!!!

4естито беб4е, Поленце
Голям красавец И на одеалцето му Пол пи6е
Да ви е жив и здрав  

4естито. Поли, голяма героиня си, а малкият Пол съЩо Щом така иzпревари Щипките 
Като 4ета раzкаzа ти се радвам, 4е няма да раждам тук ....но да видим колко доволна Ще остана от немските болници. Ще раzкажа, живот и zдраве 

Честито!
Много е сладко малкото мишле  . Да расте здрав и много да радва мама и тате!

Много е красив малкия мъж.
Да е жив и здрав и много да му се радвате.

Ох че хубав,ох че сладък
Ще го вземаме за зет.
Да ви е жив и здрав и много да ви радва.