Как се справяте с дисциплината в първи клас?

  • 13 244
  • 76
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 6 999
Но щом родителите не са от значение, защо авторката пита ние как се справяме, защо намесва "родителите-пуритани" и какво значение има какви са децата? Как различни? Нали само от учителката зависи? Защо едни нямат проблем с дисциплината, а други подлудяват всичко живо при една и съща учителка? Wink

Идея нямам защо авторката намесва "родителите-пуритани".  newsm78
А едни деца са по-шумни, други по-тихи, едни са свикнали да се подчиняват /в хубавия смисъл на думата/ на авторитета, а други да го предизвикват...

Учителите обаче /до колкото знам/ учат освен как се обяснява на 7 годишно четенето, писането и смятането и как се ангажира вниманието на въпросното, как се решават конфликтни ситуации и пр. /Пък може и да греша, знам ли вече и аз/.

# 46
  • Мнения: 1 615
Значи, как да стане? Зарязвам възпитанието и да си е грижа на учителката как се оправя? Wink
Майтапа настрана, ако няма участие от родителите, как се иска толерантност, разбиране? Кой от кого? Защо?

# 47
  • Мнения: 2 898
Темата доста се измести. Който си мисли, че детето му ще бъде възпитано и обучено само в училище - жестоко греши. Училището и учителите са много важни, но без работа и възпитание вкъщи няма да стане. Съвременният родител е вечно ангажиран и изнервен, и често забравя , че проблемите, с които го занимават учителите, са проблеми на неговото дете. Непонятен ми е стремежът да се прехвърли цялата отговорност за децата на училището. Е, такова чудо няма как да стане. А да разбереш какво е отношението към учителя в едно семейство е много лесно. В тази възраст децата копират и поведение, и думи на родителите.
По темата - аз се справям с моите 20 и ... първокласници. Но ми става жалко за родители, които виждам как не могат да се оправят с единственото си...

# 48
  • Мнения: 1 879


По темата - аз се справям с моите 20 и ... първокласници. Но ми става жалко за родители, които виждам как не могат да се оправят с единственото си...

dimana27, какво да се прави като в училище се учи за какво ли не, включително как се извлича желязо от желязна руда или какво е интервю. Металурзи и журналисти стават малцина, но родители повечето хора. Само че образованието въобще не е насочено към практиката и това, което наблюдаваш като неспособност на родителите отразява до голяма степен и неспособността на образователната система да подготви децата (бъдещите родители) за живота.

# 49
  • Мнения: 2 898
Белмекенска, права си, но кой ни пита нас... Миналогодишните ми четвъртокласници най-много обичаха в ЧК да си говорим "за разни неща от живота".

# 50
  • София
  • Мнения: 6 999
Прочетох си отново мнението, но не виждам да съм прехвърлила отговорността за възпитанието на децата върху учителя. Учителят обаче е отговорен за това, което се случва в неговия час, в това число за дисциплината, която /за мен лично/ е абсолютния санитарен минимум на учителско умение.
Викат ме, за да ми съобщят, че детето ми говори в час - какво се очаква аз да направя? Да стоя в час, за да го вардя да не говори ли?  newsm78

Защото и другото е много лесно. Викаш всеки ден по един родител и казваш: "Детето ви е шумно.", "Детето ви не се справя с материала.", "Детето ви дъвче дъвка в час." и т.н. и се сърдиш, че родителите не възпитават децата си и не удовлетворяват учителските искания. Ако ще е така - какво точно прави учителят?  Thinking

# 51
  • Мнения: 86
Просто си научете детето как да се държи на обществени места. Учителят обучава и училището има преди всичко образователни функции. И ако в начален курс учителят работи с 20-25 деца , какво да правят учителите от 5 клас нагоре, които преподават по на 5-6-7класа, всеки от които с по 20-25 деца. Някой правилно отбеляза, че в семействата има по 1-2 деца и родителите не искат да се занимават с тях, а учителят трябва, според вас, не само да  обучи, но да  възпита над 100 деца?! Учителите ли трябва да учат децата къде как да се държат, с кого как да се отнасят? А кога ще преподават , и то доста сложен материал, ако всеки час се налага да учат Марийка и Иванчо как трябва да се държат в час. Имам 2 деца и през ум не ми е минавало, че учителките им са отговорни за възпитанието им. В психологията има термин "отговорно родителство", който през последните години често е тема на дискусии. Явно безотговорното родителство е взело връх.

# 52
  • Мнения: 15 190
Какво очаквате от деца, които от 1 месец ходят на училище? Да бъдат дисциплинирани, да бъдат внимателни, да подпомагат учебния процес на госпожата ..... Както и да се погледне, за тях това е нещо ново, непознато и си е вид стрес, на който всяко дете  реагира различно. Учителят е този, които ще им покаже как да се държат, какво да правят. Те му вярват, защото това е "моята госпожа". Сега повечето деца могат да пишат и най-малкото да сричат. Съвсем нормално е госпожата да насочи усилията си в посока поведение и държание в училище. Тези деца идват от различни места, сега се опознават. Госпожата ще ги направи екип, който занапред ще работи и ще дава резултати. Не знам как го наричате това, но аз му казвам възпитание. Не съм приемала, че благодарение само на моите усилия децата ми са възпитани, че там в добрата им страна няма и част от госпожите в ДГ и в училището. Вероятно имам късмет, защото не съм се сблъсквала с учители, отказващи да възпитават.

# 53
  • Мнения: 86
Мама Нана. споделям мнението Ви. Не съм казала, че децата ми са възпитани благодарение само на моите усилия, нито пък, че игнорирам усилията на учителите и тяхното влияние върху учениците. Но не смятам, че те са отговорни за възпитанието на децата ни. Защото възпитаното дете е възпитано дете и то при всякакви обстоятелства е такова, т.е. знае кое е добро и кое е лошо/ това е нужно да знае първокласникът/. И преди да искаме авторитетът на учителя да усмири невъздържаното ни дете, да се замислим къде е нашият авторитет като родители. И не от днес е народната мъдрост "липсват му първите седем години".

# 54
  • Sofia
  • Мнения: 1 521
То е ясно, че почти всичко е в ръцете на учителя. Иса беше права като като каза, че има учители, на които се качват на главата и такива, при които "муха да бръмне" в стаята се чува.

Но разговорът тук тръгна в посока на липсата на кооперация от страна на една особена порода родители, които не просто не разбират, че това с възпитанието и обучението е двустранен процес, а трудно се квалифицират изобщо.

Пример - мин. седмица първо Ники ми казва, че има едни 2 деца в класа, които иска да ги няма, защото "се бият, говорят мноого лоши думи и са просто ужас". Питам го какво толкова правят и какво казват и той ми казва "Ами, мамо, например, знаеш ли какво ни казват "Педе...ст", качват се върху чиновете и скачат. Тормозят ни. Госпожата ги наказва. Но после пак правят същото."

Мисля си, наум, че нали уж г-жата ни е много спешъл как не може да си оправи с две диванета, аз да бях... ехе, щяха да видят те.

Вчера следобяд пред училището чувам едната родителница /или госпожата от занималня й е казала нещо, или хлапето се е оплакало, че са му направили забележка/
"Оф, омразнА ми с тая. Бати скумрията. / и възпитателното/ Ти не схванА ли, че тука не ти е вкъщи, а!"

# 55
  • Мнения: 15 190
казват "Педе...ст", качват се върху чиновете и скачат. Тормозят ни. Госпожата ги наказва. Но после пак правят същото."

Има различни видове наказания. Например писането на думата от порядъка над 1000 /хиляда/ пъти прави чудеса, може и изречение. Написано четливо и без правописни грешки. Mr. Green

Защото възпитаното дете е възпитано дете и то при всякакви обстоятелства е такова, т.е. знае кое е добро и кое е лошо/ това е нужно да знае първокласникът/.

Поставяш твърде високи изисквания. Малки са и не могат да контролират емоциите си. Водени от тях не мислят за добро и зло, правилно и грешно. Трябва им време. /говоря за 1 почти до 4 клас/ В 5 клас идва новия стрес - различни учители, различни изисквания т.е. повторение на 1 клас, но на по високо ниво. Има изградени училищни навици, както и яснота кое е добро и лошо за един ученик.
Също не искам да стоварвам всичко на учителите, но те ми дават посоката и последователността /имам предвид за поведението в училище/. Ако учителят няма ясни и конкретизирани изисквания, аз няма какво да подкрепя. Не мога да се справя, ако днес иска едно утре друго, ако демонстративно резделя децата и др.подобни. Децата ми са 5 клас. Пишат домашно по математика, но това домашно не се проверява, дори не става дума има или няма детето домашно. То веднага реагира - защо ги пиша? Моята мисъл е неуважение към труда на детето, но казвам - тя ви вярва и трябва да оправдаете доверието й на тестовете.
Що се отнася за авторитетите. Аз градя моя, учителят своя. Аз пазя неговия, противното е камъни в моята градина, той пази моя. Много пъти не съм била съгласна с изисквания или действия, но разговора е бил между мен и госпожата без детето да знае, на него се поднася общото решение, до което е стигнато дори с компромиси, но е най-адекватното за ситуацията. Просто родители и учители трябва да разберат, че противопоставянето и прехвърлянето на отговорностите не води до нищо. Повтарям  elsi.

# 56
  • Мнения: 1 615
Май всички говорим за едно и също, просто акцентът ни е различен Simple Smile
Безспрорно, става дума за деца, чието внимание не може да задържи нито един учител, защото те никога са били обект на адекватно поведение в дома си. Родителите на такива деца са напаст навсякъде, където се появят и не можем да очакваме децата им да бъдат друго. Но когато на подобен родител все друг му е крив, а отрочето - вечно недооценено, малко в повечко ми идва, честно! Simple Smile
Последното да не се приема лично от авторката! Просто разговорът тръгна в тази посока. И обяснява откъде идва неспособността да се проявява разбиране твърде дълго Wink

# 57
  • Мнения: 2 898
Прочетох си отново мнението, но не виждам да съм прехвърлила отговорността за възпитанието на децата върху учителя. Учителят обаче е отговорен за това, което се случва в неговия час, в това число за дисциплината, която /за мен лично/ е абсолютния санитарен минимум на учителско умение.

   Дисциплината в училище е следствие на възпитанието, което е получило от вас детето ви.

Безспрорно, става дума за деца, чието внимание не може да задържи нито един учител, защото те никога са били обект на адекватно поведение в дома си. Родителите на такива деца са напаст навсякъде, където се появят и не можем да очакваме децата им да бъдат друго. Но когато на подобен родител все друг му е крив, а отрочето - вечно недооценено, малко в повечко ми идва, честно! Simple Smile

  В такива случаи липсва възпитание първо на родителите. За съжаление, все по-често срещано явление. Но това е друга тема.

# 58
  • Мнения: 17
Това да се опираме на авторитета на учителя и неговата вездесъща способност да накара няколко хлапета, които нито са свикнали да седят на едно място, нито да внимават, а още повече да проявяват любознателност към учебния материал е просто смешно. Също е смешно да сравняваме нашите учители с днешните, не защото са по-некомпетентни, а защото днешните деца и родители не са като тези преди 20-30 години. По този повод си спомних за една наша преподавателка по история. При нея сядахме и мирувахме още в междучасието. По време на час муха да бръмнеше се чуваше из цялата стая. Като минаваше между редиците покрай нас,,замръзвахме" и не смеехме да шукнем. Миналата година като пенсионерка я бяха викали да работи и тя се хванала за главата. Нямало и помен от едновремешната дисциплина. Едно момиче дори станало в час и казало: ,,Госпожо, много добре сте се подготвила и карти сте окачила, но това не ме интересува" и си тръгнало. По- късно не съм чула да е останала да работи.

# 59
  • София
  • Мнения: 1 508
Едно момиче дори станало в час и казало: ,,Госпожо, много добре сте се подготвила и карти сте окачила, но това не ме интересува" и си тръгнало.

Няма комуникация между учителите и родителите. В първи клас учителката всеки ден ни казваше на какво да обърнем внимание, обаче от втори клас нагоре (вече с друга учителка), не сме й виждали очите, освен на родителска среща, на която, като я попиташ, все казваше "няма проблеми". Изведнъж в четвърти клас пак дойде нова учителка (този път извадихме късмет), и изведнъж се оказа, че децата имат неусвоен още от втори клас материал, не могат да се справят с текущите предмети, а на всичкото отгоре от години имат неразрешени и вече превърнали се в неразрешими дрязги и противоречия, физическо и психическо насилие.

Децата от една определена възраст (най-често след трети клас) стават нагли, или за да покажат на останалия клас, че са по-по-най, или защото вече така са свикнали вкъщи. Обаче при тази липса на комуникация между родителите и учителите никой не казва на родителите да вземат мерки. Аз откъде да знам, ако моето дете се фръцне, че нещо не я интересувало? Ако знам, ще я наказвам цяла година без прекъсване, но ще прекратя това поведение веднъж завинаги. Обаче дали някой ще ми каже?

А за дисциплината на първокласниците трябва да се работи от самото начало, и даже от преди това, защото в първи клас вече може да е късно. Точно тогава моята иначе перфектна дъщеря такъв гаф направи, че още ме е срам, но поне за цял живот научих, че не е достатъчно нещо да се каже веднъж, колкото и да е добро детето, трябва да се говори постоянно, и още, и още, и още...

Общи условия

Активация на акаунт