намерих щастието си и го изгубих

  • 41 316
  • 121
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 120
 Cryзет,аз също много дълго време се обвинявах,още повече,че родих на 23 февруари ,а мъжа ми има рожден ден на 24....а аз какво му подарих,дори не бяхме заедно защото ме пуснаха на 25......аз сама в болницата,а той в къщи с братята му и жените им,дошли от провинцията заради рождения ден..(те вече си имат дечица ,само ние не Sad)сега колкото и да не искаме неговия рожден ден ще ни връща мъчителните спомени от тази година.Истината е ,че нито е един празник,няма да е празник,докато не отпразнуваме един ден раждането на така чаканото наше слънчице,не че някога някоя от нас тук, ще забрави за изгубените ни ангелчета,но поне и ние ще намерим най накрая смисъла за да пожелаем отново да живеем и да се усмихнем отново на живота.....това е единствената мисъл,която ме крепи и ме  води и която все още ме държи да не полудея,с времето желанието и надеждата стават по силни от отчаянието,дано това време дойде по бързо и за теб Hug

# 16
  • Варна
  • Мнения: 1 149
Zet  Hug. Оставам безмълвна винаги пред такова бездушие, особено при хората с бели престилки, които уж трябва да помагат!

# 17
  • Варна
  • Мнения: 2 678
 newsm45, чета и не мога да спра сълзите си... такава несправедливост... прегръщам те силно-с теб съм!

# 18
  • гр. София
  • Мнения: 2 511
Миличка Zet,
ужасно съжалявам, че си преживяла този кошмар. И тъй като сега времето ще тече смазващо бавно, аз ти пожелавам за теб времето да мине бързо и да те отведе до момента, в който ще гушнеш едно малко нежно пухче, в чиито очички да откриваш смисъла на всичко.
Прегръщам те силно  Hug Hug

# 19
  • Варна
  • Мнения: 741
Зет,  не си сама в мъката си мила!
 Cry Cry Cry
Толкова съжалявам за кошмара, който си преживяла.. Дано тези бездушни и жестоки хора получат възмездие.. Прегръщам те!
 Flowers Rose за твоето грахче...  Cry Cry

# 20
  • Мнения: 76
Cryзет,аз също много дълго време се обвинявах,още повече,че родих на 23 февруари ,а мъжа ми има рожден ден на 24....а аз какво му подарих,дори не бяхме заедно защото ме пуснаха на 25......аз сама в болницата,а той в къщи с братята му и жените им,дошли от провинцията заради рождения ден..(те вече си имат дечица ,само ние не Sad)сега колкото и да не искаме неговия рожден ден ще ни връща мъчителните спомени от тази година.Истината е ,че нито е един празник,няма да е празник,докато не отпразнуваме един ден раждането на така чаканото наше слънчице,не че някога някоя от нас тук, ще забрави за изгубените ни ангелчета,но поне и ние ще намерим най накрая смисъла за да пожелаем отново да живеем и да се усмихнем отново на живота.....това е единствената мисъл,която ме крепи и ме  води и която все още ме държи да не полудея,с времето желанието и надеждата стават по силни от отчаянието,дано това време дойде по бързо и за теб Hug
незнам какво да ти кажа твоята болка не е по малка от моята .защо трябва да се случват такива неща ,защо трябва толкова много момичета да изживяваме тази голяма мъка .никой незаслужава да изживее такава болка дано не се случва на никого .незнам как успяваш и сигорно не ти е лесно аз не мога да спра да мисля за това незнам какво да правя с всичките тези неща които сме купили .моят мъж не говори с мен за това освен ако аз не кажа нещо казва ми че не искал да ме разтройва,но аз имам нужда да говоря и добре че сте вие мили мами на ангелчета благодаря ви Hugнадявам се скоро да имате добри новини за да имате хубави дати за запомнане и да забравите лошите доколкото е възможно  Praynig

# 21
  • Мнения: 76
моето грахче беше най хубавото нещо в живота ми jarence аз знам че немога нищо да направя ,знам че съм безсилна пред съдбата ,но немога да се побера в кожата си ,немога да намеря смисъла гледам дрешките които сме купили и незнам какво да правя с тях гушкам ги  и плача.  cryзнам че и на теб не ти е лесно и бих искала и аз да мога да ви помогна да облекча болката ви ,но незнам как моля се за всички и се надявам да имаме малки сладки грахчета Praynig Hug

# 22
  • Мнения: 66
Ох, и аз така бях прибрала дрешките и често ги вадех и плачех над тях. След време ги облякох на синът ми и така ангелчето ми живееше, чрез него! А мъжете изживяват по различен начин болката. Нямат нужда да говорят като нас. Важното е да се подкрепяте! Знам, че един ден всички майчета, които са преживели загуба ще пишат в други теми ( за сладки бебоци ) и дано това се случи скоро!!! Praynig Praynig Praynig

# 23
  • Мнения: 991
Мила zet, искрено съжалявам за загубата ти и за това което си преживяла.  Hug
След всяка нова тема в този раздел си пожелавам такива неща да не се случват повече, но уви... Ще ми се да имам свърхсили, за да спра това.
Много ми е мъчно, плача с всички вас и ви прегръщам много силно!

 

# 24
  • Мнения: 232
И нащите дрешки седят сгънати в гардероба.Все още миришат на бебешкия прах,а колко време мина...само веднаж ги гушках неисках да се натъжавам,кошарката също сега седи згъната,НО знам,че един ден ще исползване нещата които сме купили за наште душици.Кураж момичета знайте,че не сте сами в мъката си,знайте,че когаато вие плачете и една друга майцица като вас страда безутешно!Преградки на всички
ПС най много ме радват темите където майчиците като нас испитали болката,сега или са бременни или си гушкат малките слънчица...дават ми надежда,че скоро и ние ще бъдем щастливи!

# 25
  • Мнения: 74
Мила, Зет, толкова съжалявам, и аз загубих момченцето си на 02.08, а отидох в болницата да го родя и най-сетне да го прегърна. След като му загубиха тоновете ме срязаха по спешност. Вече беше късно. И с мен се държаха ужасно грубо, докторката ми каза преди секциото, че не ставам за майка, защото се дърпам, докато ожесточено ме бъркаше и ме обвиняваше, че нямам разкритие. След като извадиха детето не ми го показаха, така и не го видях, мъжа ми го видя. Толкова ми липсваше, изтръгнаха го от мен. Всичко беше чудовищно, поведението на всички беше чудовищно. И досега не ми го побира умът, колко побъкани са тези хора.
Мила, близките ти не говорят с теб за него и си мислят, че така те пазят и ти помагат и при мен е така. Аз също имам голяма нужда да говоря за сина ми. Моят съвет е да го правиш, говори за него, говори със съпруга ти, обясни му, че имаш нужда да го правиш, кажи му как се чувстваш. Пиши на нас, ние сме преживели същото, въпреки че всеки минава по свой начин през мъката можем да те разберем. Дрехите на моето момче съм ги прибрала в едни кашони, както и всички други неща. Оставила съм само дрешките за изписване на шкафчето и вечер си палим с мъжа ми свещичка. Говорим си за него, той ми го описва как е изглеждал и плачем, ако ни се плаче. Всяка вечер преди да заспим ние мислим за нашето дете и така изстрадваме мъката си. Защото болката ни е обща и защото той, макар и ангелче е нашето дете.

 Hug Първите месеци са най- трудни, но ще дойдат и слънчеви дни. Напролет!

# 26
  • Мнения: 76
скъпа беа знам какво е да ти крещят и да ти бъркат точно когато най много те боли тази болка е неописуема, но никой на този свят няма провото да ти каже ,че неставаш за майка.незнам каде си раждала ,но явно тези доктори наистина са се самозабравили вече.аз си мислех че съм една от малкото на които се е случило нещо подобно ,но вече не съм толкова сигорна.как не се сещат ,че ни е достатачно тежко за да понесем и тяхното жестоко отношение и как ще отидем да родим след такава наи вече душевна и психическа травма ,която те са ни създали.как ще се доверим на тях лекарите да ни проведат следващото раждане.как няма капчица съчувствие ,толкова са изтръпнали вече.знаеш ли аз видях моето грахче и все още всеки ден всеки миг то е пред очите ми.след като го извадиха буквално ми го навряха пред лицето без никой нищо да ме попита ,бях в шок и стрес гледах като тресната с парцала та с това искам да ти кажа ,че можеби е по добре че не си го видяла.шока е още по голям а болката е жестока  да видиш безжизненото му телце   newsm45 и да не можеш нищо да направиш.надявам се и ти го пожелавам от сърце да си имаш малко сладко грахче и да докажеш на онези мили доктори ,че ти си майка и си горда с това  Hug Praynig

# 27
  • Мнения: 232
Зет с тебе сме раждали в една и съща болница.Докато чахах пълното разкритие и виках от болка си мислех дали искам да видя бебчо или не.Все се питах... мислех да не го видя и аз незнам защо можеби мислех,че ще ми е трудно...Когато го родих ми го взеха веднага.На консултациите казаха момче,та исках да съм сигурна.Попитах ги дали е момче,а единият доктор ме пита ти не го ли видя,искаш ли да го видиш?Отговорих,че не съм и незнаех какво да кажа,тогава аг-то която ме изроди и в това време вече ме шиеше ми каза по добре го виж.Добре,че я послушах...тогава лошата(мекоказано)акушерка ми го донесе...имаше толкова измъчен вид.... no Искаха чак някакъв документ да подписвам,че съм го видяла мътръв за да не ги обвинявам после,че са ми зели живо дете и са ми подхвърлили мъртво.Сега само съжалявам,че неможах да го гушна поне за малко  newsm45

# 28
  • Мнения: 71
zet искрено съжалявам за загубата ти ! Господ забавя,но не забравя и всички "лекари" някой ден ще си получат заслуженото,че и отгоре!Имай сили,знам,че е страшно и боли и не виждаш път напред,но него го има,пътя е там и трябва да намериш сили в себе си да продължиш напред,за да може много скоро да се радваш на жив и здрав бебок!

 Flowers Rose Flowers Rose за малкото ангелче

# 29
  • Мнения: 76
боже мило jarence знам какво е .моето грахче изглеждаше сякаш спинка ,но някак нацупен всеедно е сърдит ,че го оставям  Cryникога няма да го забравя.всеки ден всеки миг е пред очите ми затова всички ми казват че е било по добре да не го виждам ,но незнам.аз не съжалявам и аз като теб много ме е яд че не съм го гушнала, но в такъв момент никой не те чака да се осъзнаеш ,че да разбереш кво се е случило че да знаеш кво искаш. на мен никой не ми е давал нищо да подписвам. когато се събудих от упойката чувах някакво бебе да плаче така се надявах да е моето грахче , но уви не беше .дойде някакъв мъж и го взе  Cryне се измъчвай, в този момент човек незнае какво иска и какво да направи нали ти и всички мами тук ми давате кураж каде отиде твоят ... Hug

Общи условия

Активация на акаунт