Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 320
А вие вземахте ли си бебетата защото мен ме накараха да подпиша някакъв протокол че няма да искам трупчето и че от болницата щели да се оправят с трупчето казаха ми че ще е много зле за психиката ми да правя погребение на бебе което не е живяло и секунда време но на мен ми е много болно и мъчно че го оставих там

# 31
  • Мнения: 992
Аз също не пожелах нито да го видя, нито да го взема, което разбира се сега много ми тежи.
В последствие обаче се оказа, че са се обадили на моите роднини да го приберат, а те от своя страна са направили погребение, за което аз не знаех и съответно не присъствах.
Недей да се обвиняваш и да мислиш какво е трябвало да направиш. На никого не би било от полза.
Решенията, които сме взели в този момент може би са били правилни...

# 32
  • Мнения: 320
Може би си права ако бях го взела мъката щеше да е още по голяма и да се измъчвам много повече така поне не съм го видяла и докоснала но все пак съм неговата майка която го е носила цели 9 месеца  а когато трябваше да му се радвам него вече го няма

# 33
  • Мнения: 221
Аз не пожелах да го видя, за което не съжалявам.Сега си представям как ли е изглеждал моя малък мъж.Ако го бях видяла щеше повече да ме боли.Мен не са ме питали искам ли да го взема.

# 34
  • Мнения: 74
Мъжът ми се опита да вземе нашето момченце, казаха му, че не може, защото няма нито смъртен акт, нито акт за раждане. Кремирали са го няколко дни по- късно. Аз също не го видях, беше ми тежко, беше ми страшно, сега често съжалявам и се питам каква майка съм. Cry
Не зная, ако го бях гушнала дори веднъж, как щях да го пусна от прегръдките си. Cry Cry Cry

# 35
  • Мнения: 90
Момичета,Мими,Бисера,сърцето ме боли когато видя че се увеличаваме!Само ние тук си знаеме какво чувстваме и изпитваме в душите си ,колко ни боли и колко страдаме.От нас зависи обаче да искаме и да успеем да се вдигнем на крака за да можеме един ден да си гушкаме здрави бебенца!Трябва да успеем,колкото и непосилно да ни изглежда това в момента!Jarence,думите ти от вчера ме разплакаха,сякаш ги пиша аз, но ми дадоха и сили да вярвам в бъдещото,всичко което си написала е много истинско!Вие всички тук сте ми много близки,макар че не се познаваме лично,смятям че мъката ни сближава,но и ни прави по силни!Аз също не пожелах да си видя бебчето,но в този миг мислех че ще умра ако го погледна.Това е нещо което не може да се опише с думи.Трябва обаче в името на бъдещите ни рожби,да се опитаме да се съхраним физически и психически!Дано по скоро усетим че отново може да бъдем щастливи!Обичам ви и ви прегръщам от сърце!

# 36
  • Мнения: 216
Можеби съм писъла някъде из всички редове исписани тук,но...аз не исках да видя сина си до последно мислех,че после ще ми е много трудно в последния момет го поисках и го видях.Да ама неможах да го прегърна нито да го целуна,ното до като бях 7 дни в болницата не попитах какво се случва с телцето му.Всичко това го осъзнавам на по-късен етап сега си давам сметка във какво състояние съм била...После си задавах куп въпроси какво се е случило с него....Сигурна съм,че всички не сме направили това което бихме направили с чист ум.Но кажете ми как човек да мисли в този момент-Да го видя ли?Да го прегърна ли?Каквото сме направили такова...сега нищо неможем да направим колкото и да съжаляваме CryМомичета недейте да се самообвинявате нашите дечица знаят,че сме ги искали и ги обичаме.
Искам да ви дам един съвет ако имате някой близък починал може да отидете на неговят гроб и да полеете малко прясно мляко и да запалите свещичка.(Мъжът ми беше сънувал околко 40-я ден  дядо му с нашето мъниче...додото го попитал:"Нямали да го нахраните това бебе?"Веднага отидохме на гроба му и изляхме една кутия прясно мляко...Каква изония,аз имах кърма а сипвах мляко от кутя...После баба беше сънувала  дядото с бебчо как го държи на ръце....Няма да разказвам подробности с разказа исках да ви кажа,че вярвам,че има и друг свят в който нашите близки се грижат за дечицата ни!

# 37
  • Мнения: 320
Аз не посмях да погледна дъщеря си а сега много съжалявам но може и да е по добре сега си изградих някакъв образ и си я представям и се питам всеки ден какво лошо съм направила че господ ми взе най скъпото в живота вярно че имам и по голямо дете но едното не може да замести другото

# 38
  • Мнения: 90
И аз си мисля,че не може нищо да замени това което сме изпитали като усещане,това не са играчки от магазин които можеш да си купиш и да замениш.Аз нямам друго дете и дори малко се страхувам,че ако дай Боже ми се случи чудото да стана пак майка,може да не изпитвам нещата както беше първия път!Но както писа една майчица преди няколко дни се надявам следващата ми бременност да е по осъзната,но и изпълнена с много страх.Само като се сетя колко леко и бързо ми беше първия път едва ли ще се повтори,но съм готова на всичко само да си гушна здравичко бебе!По въпроса с телцата на децата ни,само колко плаках като се сещах как са ги изхвърлили като ненужен боклук,сякаш никога не ги е имало се побърквах,за тези невинни и толкова измъчени наши душички!С какво те заслужиха да страдат толкова!?Никога няма да разберем!Миналата седмица почина и едната ми баба,макар че беше вече доста възрастна на всички ще ни липсва.Тя като млада е губила бебе на 8 месеца,за което през годините почти не говореше,но в момента преди да си отиде една от последните думи който е казала е името на отдавна загубеното и детенце!Аз силно вярвам,че има и друг свят където са всички починали.Не ме питайте какво ми беше когато се сбогувах с нея,да и казвам да мигледа там горе моето сладко момченце!Дано да почиват в мир и да знаят колко ни липсват и колко ги обичаме!

# 39
  • Мнения: 992
Една седмица след Станимир почина дядо му Стоян, дядо на мъжа ми. Като ми казаха първата ми мисъл беше, че си е отишъл, за да го пази... Cry
Два месеца след това почина и другият дядо и вече съм сигурна, че има кой да се грижи за детенцето ми.
След като забременях и започнах да сънувам дежурните простотии, сънувах дядо Стоян, който ме хвана за ръката и ми каза: "Не се притеснявай, този път всичко ще е наред!"
Поне малко ми олекна след това...

# 40
  • Мнения: 90
Радвам се че всички вярваме че има нещо и след смъртта!Мисля че това ни дава поне малко успокоение,че душичките ни са добре там някъде.Аз също искам да си сънувам бебето но досега не мога,чула съм че когато искаш да сънуваш много някой починал не става!Дори не мога да си представя как ми е изглеждало момченцето,защото и аз не го видях,радвам се поне че мъжа ми го видя,как е успял в този ужасен момент само той си знае!Така искам да разбера че там някъде детенцето ни е добре,но няма как да стане,дано сънувам нещо скоро,смятам че сънищата показват много неща!

# 41
  • Мнения: 320
Минаха само 6 дни от загубата на нашето ангелче но вече ми се иска да разбера резултатите от аутопсията и да разбера дали ще можем да си имаме пак бебе знам че една нова бременност няма да замени мъртвото ми бебе но се надявам поне малко от малко да ме поуспокой никога няма да забравя преживяното и може би никога няма да го превъзмогна но искам да се усмихна отново след колко време ще е най удачно да започнем с опитите за забременяване естествено ако все пак нямам проблеми при изследванията ми

# 42
  • Мнения: 9
аз също мн съжалявам,че се увеличаваме и все си казвам нека няма повече майки изживяли този ужас!не мога да разбера защо се случват тези неща!аз също легнах вечерта и се събудих без да усетя детето си повече на следващия ден.в аутопсията не пише нищо,което направо ме побърка.все се питам тогава  ЗАЩО?казаха,че просто сърчицето му е спряло.МНОГО СЪЖАЛЯВАМ ЗА ЗАГУБАТА ТИ И ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ ДА НЕ СЕ УВЕЛИЧАВАМЕ ПОВЕЧЕ! Praynig Praynig Praynig

# 43
  • Мнения: 320
И аз се моля да не се увеличаваме повече защото мъката и болката е много голяма Ивелина на теб след колко време ти дадоха резултатите от аутопсията и мислели ли сте за друга бременност

# 44
  • Мнения: 9
zdravei mimi8406,zna4i za aytopsiqta otidoh 10 dena sled kato me ispisaha,be6e gotova,no ne mi q dadoha,za6toto go nqma6e doktora pri koito rodih da q podpi6e.vzeh q okolo mesec sled tova,kogato go ycelih na rabota.tam pi6e6e samo 4e sa se razmeknali organite na deteto(sedqh 5 dena s martav plod)i dr ne.kazaha,4e nqmat obqsnenie,4e nqmam problem spored tqh i 4e ne sam bila riskova.otidoh na 40 den sled rajdaneto na pregled-kazaha 4e sam se vastanovola dobre ,no da iz4akam 5 maseca  zaradi psihikata i da se poyspokoq.no az mislq o6te malko i da po4nem s opitite,ima maiki koito sa zabremenqli sled okolo 3 meseca,a to moje da ne stane vednaga.az imam priqtelka koqto izgybi dete v 4 mesec,zabremenq 2 mesecasled tova i ve4e ima dete na 1 godinka.to strah vse 6te ima sledva6tiq pat,dali sled 3 ili sled 6,kato si go prejivql vednaj-ne moje da zabravi6.no si mislq ,4e 1 nova bremenost 6te mi vdahne vqra i 6te me poyspokoi.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт