Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2023, 09:06 ч.

Забременяване след мъртво раждане

231 402
1 439
1

# 270 12 март 2012, 22:13 ч.

Мнения: 991

Мила, ane_lia, аз също искрено съжалявам за случилото се! Cry

Знам, че каквото и да кажа няма да облекчи болката ти, само ще кажа че трябва да изживееш мъката си! Когато имаш нужда сме насреща, знам че на близките ти също им е доста трудно и предполагам избягват темата. Заучените фрази са част от пътя който трябва да извървим, не се сърди, когато ги чуваш, хората нямат представа какво да кажа и какво ни причиняват с тях!
А един ден, сигурна съм, ще имаш своята рожба и сърцето ти ще затупти с нова сила! Кураж!

# 271 13 март 2012, 02:09 ч.

Мнения: 478

bobi123 ами аз раждах във ВМИ и там след раждането ми дадоха да подпиша декларация че съм съгласна да направят аутопсия...Но аз родих напълно доносено бебе и нямаше как да не направят аутопсия за да разберат причината за смъртта...е естествено не я разбраха ами просто изписаха на един лист едно нещо написано три пъти по различен начин от което става ясно че бебето е било здраво и доносено и откритията им отговаряли на случилите се събития...нищо повече...А след 20 седмица това си се води раждане и според мен е трябвало да направят аутопсия ама защо не са го направили само те си знаят...А за лекар в Пловдив немога да кажа нищо знам един много добър специалист в Пловдив др Даскалов, знам че той се занимава с репродуктивна медицина и ако не се лъжа и с рискови бременности, но със сигурност е много добър специалист...незнам дали би бил компетентен в твоята ситуация...А в Плевен доц. Конова е много добър специалист в тази област и може да ти бъде полезна една консултация с нея ако ти е по-близо от София де...Надявам се изследванията ти да излязат добри...А имунологичните изследвания знам че много доктори не ги признават, но поне за антифосфолипидни антитела е хубаво да се изследват те имат общо със образуването на тромбчета...Много се отплеснах в приказки ако искаш ми пиши на лични Hug

# 272 14 март 2012, 18:53 ч.

Мнения: 72

Мила ane_lia страшно много съжалявам, за това което си преживяла!Все си мисля,че ще дойде някой ден,в който тази тема ще се изтрие, защото няма кой да пише в нея,но уви не се получава!!! Всички тук знаем как се чувстваш и каквото и да кажем няма да можем да спрем болката ти...за съжаление Sad

Ето минаха два месеца от както аз загубих моето бебче, но болката все още не отминава,но знам че единственото нещо, заради което живея е да успея да си имам друго, на което да дам цялата си любов.Чакам с нетърпение времето,в което ще правим опити да забременея отново.Знам,че сега ти е трудно да мислиш за това, но не след дълго съм сигурна,че ще го пожелаеш Wink

Пожелавам ти скорошно психическо възстановяване и кураж!!! Hug

# 273 15 март 2012, 17:02 ч.

Мнения: 75

Мила ane_lia разплака ме.Разплаква ме всяко момиче което пише тук своята история.Вече година и два месеца от както и аз загубих по нелеп начин момченцето си.И никога няма да стане по-леко ,винаги когато се сетя сълзи бликват от очите ми.Знам бъдещата бременност е плашеща,но при мен мина толкова бързо и неусетно въпреки че беше изпълнена със страх.
Пожелавам на теб и на всяка една от Вас, от все сърце нова, успешна бременност.
Господи, толкова искам никой да не пише тук,да се закрие тази тема.

# 274 15 март 2012, 17:05 ч.

Мнения: 2 802

Цитат на: mimentzeto в чт, 15 мар 2012, 17:02

Знам бъдещата бременност е плашеща,но при мен мина толкова бързо и неусетно въпреки че беше изпълнена със страх.

Ето такива думи ми вдъхват кураж знам, че този път всичко ще е наред Hug

# 275 16 март 2012, 23:58 ч.

Мнения: 3 621

Цитат на: ane_lia в пн, 12 мар 2012, 17:19

Здравейте всички момичета!Не съм писала досега.Досега не съм си и представяла,че ще пиша по тази тема,но.....На 26.02.12г и аз родих мъртвото си момиченце в 33г.с.Всичко беше наред до 23.02.когато отидох на преглед и докторката ми каза,че бебето няма сърдечна дейност...аз вечерта преди прегледа я усещах да рита.Прати ме в МД където трябваше да ми предизвикат раждане."Предизвикването"на раждане продължи 3 дни и вечерта на 26.02 родих мъртвото си момиченце.Минаха вече 2 седмици,но не мога да спра да плача.Толкова много я исках и я чаках и сега тази мъка направо ме убива.За пръв път го споделям тук с вас защото само който го е преживял може да ме разбере,не да ме успокоява с думите,че ще имам друго дете или ''случва се''или ''млада си ще имате други деца"все едно че едното може да замени другото само ме ядосват.Затова реших и аз тук да си излея мъката пред хора които могат да ме разберат.И сега ме е страх дори да си помисля да забременея пак.Само мисълта,че може пак да преживея този ад ме ужасява,ако и следващия път се случи същото...Завиждам на смелостта на всички ви,да забременеете отново.Аз се страхувам да го направя пак,а толкова искам детенце!

Много, много съжалявам, че си станала една от нас...
Минали са само 20 дена от най-черния ден в живота ти, знам че все още ти е трудно да дишаш дори, знам че в момента си мислиш как може живота да продължава постарому... знам също така, че тази болка няма да спре, живея с нея вече 4 години и ме боли толкова много колкото и в първия ден. Знай, че тук при нас ще намериш поне малко утеха, защото всички тук знаем много добре през какво преминаваш. Знам наизуст историите на повечето момичета , понякога ги препрочитам и си мисля това все едно аз съм го писала...
Когато за първи път писах тук преди 4 години си пожелах да съм последната почернена майка пишеща тук... уви след мен писаха много разплакани майки.
В началото и на мен само мисълта да съм бременна отново ме ужасяваше... после започнах да си налагам да не мисля за това.
Аз родих на 7.март, три месеца след това бях отново бременна. Знаех, че никога повече няма да съм щастлива бременна, само се молех този път да съм щастлива майка. Помня всеки ден от бременността си, всеки преглед, налагах си да мисля, че този път всичко ще е наред и аз ще гушна живо и здраво бебе... Благодарна съм на всички момичета от форума, без тяхната подкрепа нямаше да успея.
От цялото си сърце ти пожелавам бързо да се възстановиш физически и след като докторите ви разрешат много скоро да ни се похвалиш , че отново си бременна. Ние всички тук ще те държим за ръката до края и ти ще гушнеш живо и здраво бебе.

# 276 19 март 2012, 17:44 ч.

Мнения: 186

Цитат на: ane_lia в пн, 12 мар 2012, 17:19

Скъпа ane_lia много съжалявам за всичко случило се с теб Hug

Твоята история ми е толкова позната, все едно съм я разказвала аз... Cry

Няма да те лъжа , че ще ти е лесно, но с времето просто ще се научиш да живееш с това. Много болка ще изпиташ , но загубата на едно дете никога не се приема...Знай че всички тук сме минали по този път и чудесно те разбираме, за разлика от хората които не са изпитали това. И аз и до ден днешен се вбесявам когато някои ми каже да не се притеснявам ще имам и друи деца. Тук винаги ще намериш подкрепата, от която имаш нужда. Прегръщам те силно Hug

. Ако искаш може да ми пишеш и на лични

# 277 21 март 2012, 14:07 ч.

Мнения: 106

Четейки, освен да си пожелая съдбата на ro6li4ka..., какво друго ми остава...
Чакам си вторият цикъл след мъртвото раждане, а той закъснява и ме притеснява...

# 278 21 март 2012, 14:11 ч.

Мнения: 2 802

Цитат на: Sony_M в ср, 21 мар 2012, 14:07

На мен цикълът след раждането също ми се промени ... от 30 отиде на 35 дена, но ми казаха, че било нормално да закъснее или да се измести заради хормоните.
Аз лично изчаках 3 месаца и започнахме опитите /имах кофти епизиотомия и ми беше трудно отначалото да се отдам на удоволствие Blush

за това чаках да се възстановя/, но ако се чувстваш вече добре може да действане Praynig

# 279 21 март 2012, 14:46 ч.

Мнения: 106

Цитат на: F.a.t.e. в ср, 21 мар 2012, 14:11

Цитат на: Sony_M в ср, 21 мар 2012, 14:07

за това чаках да се възстановя/, но ако се чувстваш вече добре може да действане Praynig

Да ти кажа право ние не се пазим с мъжа ми. Може да звучи безотговорно, но след смъртта на Малчо, единствена утеха намирахме в близостта си един към друг. Пък и аз съм на мнение, че каквото ми е писано отгоре, то ще се случи, независимо от плановете ми.
Щом ми бе писано да преживея смъртта на първородния си син, защо да не ми е писано да забременея скоро, скоро и то щастливо...

# 280 21 март 2012, 14:49 ч.

Мнения: 2 802

Цитат на: Sony_M в ср, 21 мар 2012, 14:46

Да ти кажа право ние не се пазим с мъжа ми. Може да звучи безотговорно, но след смъртта на Малчо, единствена утеха намирахме в близостта си един към друг.

Изобщо не звучи безотговорно ... така и трябва да е Hug

Вярвам и ти пожелавам скоро отново да забременееш Praynig

# 281 21 март 2012, 14:52 ч.

Мнения: 106

Цитат на: F.a.t.e. в ср, 21 мар 2012, 14:49

Цитат на: Sony_M в ср, 21 мар 2012, 14:46

Изобщо не звучи безотговорно ... така и трябва да е Hug

Вярвам и ти пожелавам скоро отново да забременееш Praynig

Ако знаеш само как се радвам на подписа ти...!

# 282 21 март 2012, 14:59 ч.

Мнения: 2 802

Цитат на: Sony_M в ср, 21 мар 2012, 14:52

Цитат на: F.a.t.e. в ср, 21 мар 2012, 14:49

Цитат на: Sony_M в ср, 21 мар 2012, 14:46

Изобщо не звучи безотговорно ... така и трябва да е Hug

Вярвам и ти пожелавам скоро отново да забременееш Praynig

Ако знаеш само как се радвам на подписа ти...!

И ти скоро ще имаш такъв миличка, бъди сигурна и Вярвай Hug

# 283 21 март 2012, 15:13 ч.

Мнения: 405

Единствената утеха, която можем да намерим се намира точно в новата бременност...
Някак болката утихва, макар, че е винаги там... Просто надеждата в двете чертички е най-хубавото нещо, което може да ни се случи след смъртта на децата ни....
Затова един съвет от мен, ако нямате физически проблеми за решаване, действайте отново, колкото се може по-бързо... Малко е страшно, малко е изнервящо, когато правиш любов, почти насила, но когато видиш EFP

, си казваш, че си е заслужавало.
За съжаление не можем да върнем времето назад, но всички тук знаем, че ще живеем с тази болка цял живот и тя не зависи от щастието, което ни чака зад ъгъла...
Пиша това.. и плача..... от болка....
Най-накрая се реших да се видя с психолог.. и вчера беше за втори път. Той ми разказа, че има две сестри и третото дете /брат му-ангелче/ е починало на 9 месеца от раждането. После родителите му са направили него. И когато баща му е бил в края на живота си, последните 2 години, страшно много е говорил за загубеното дете и е плакал...
Това най-вероятно ще бъде и нашата съдба, да се правим, че сме го забравили, или просто да не говорим за случилото се, но един ден, когато сме на смъртния одър ще плачем и ще прегърнем смъртта, надявайки се да ни отведе при децата ни....