Майки на ПЕТОКЛАСНИЦИ сме се събрали и преговор на материала правим....!!

Боби, до тук виждам твоята мотивация и твоята работа.
Не разбрах какви действия сте обсъдили и предприели, с помощта на психоложката, за изграждане на вътрешна мотивация у самото дете. Такава не се появява с натиск отвън и с режим, наложен от друг, напротив, натискът кара човекът да отреагира точно в обратната му посока. Има личности, които са особено чувствителни и реагират бурно и емоционално на такъв натиск. Аз бих се разбунтувала, например, почти веднага.
Ще ти кажа откровено- не ви познавам, но по въпроса за работата на детето и на човека, въобще, мисля, че ако няма вътрешна нагласа, усещане, интерес към дейността, външният натиск само би влошил нещата. Може би това е изпитание за теб- да се научиш да приемаш, че нещата не стават винаги според нашите желания и нагласи, че успехът на детето в училище не е индиция за бъдещето му въобще. То, бъдещето му, може да няма нищо общо с академичните знания, получавани в училище. Те са само един вид знания- нито единствен, нито най- важен. Много родители се изправят пред този проблем /не всеки го осъзнава като такъв, обаче/. И аз често се боря с личните си амбиции и ми е трудно да си кажа "до тук", но опитвам.
Можеш и двама и трима души да ангажираш с човека, ако той вътрешно сам не е убеден, че нещото му трябва и му е интересно да се занимава с него, че това е неговото призвание, ефектът на подобни занимания до откат ще е обратен на очакваното. Това е не само лично мое мнение, а и проверено на практика. Много хора искат отличен успех и смятат, че децата им са умни, а успехът им не съответства. Да, ама не отчитат съществени моменти. Успехът не измерва интелигентността на детето, а това трудно се приема от родителя, т.к. той често няма друга опора, мерило.

Винаги съм била за честния разговор, това правя и сега. От фалшиви успокоения никой не е спечелил.

Детето чувства ли се добре в този си клас и в това училище? Това ли е изборът му? Неговият? А учили му се френски точно или точно с  тази интензивност? Ако не- не можеш го научи ти, вместо него, ако ще и да се скъсаш. И да качите оценките, то ще е временно и благодарение на теб. Веднага, щом се обърнеш, детето ще се върне в стартова позиция. До кога ще е така? И какъв е смисълът? Не можеш да управляваш и вниманието му. То пряко зависи от вътрешната му нагласа.
Аз бях две години в техникум. Не ме влечеше, освен няколко предмета, направлението му, съответно си ходех само да се забавлявам. Успех не гонех /винаги ми е било все тая за него/. Добре, че ми рязнаха стипендията от една фабрика, орязаха я на всички, настъпиха 90-те и безработиците и съкращенията. Седнах си на д-то и реших да се преместя в хуманитарна гимназия, да се занимавам с литература и история и реших какво ще кандидатствам. Сама, моите родители нямат никакъв пръст в решенията ми, нищо, че бях на 15 години. Баща ми само дойде да подпише документите, като родител. Нямаш представа как поради вътрешната ми мотивация, която хич я нямаше до тогава, си седнах и си четох, подготвих се сама и всичко си стана според моите желания. Обаче го исках аз. Никой не ми е висял над главата предходни години да ми гледа математиката, електротехниката и машинните елементи, да речем, да ми смята успеха. Електротехниката, като ми е противна, и 100 пъти да я чета- нищо не ми влиза в главата, да речем. Родителите ми ме оставиха да уча и сама да си намеря моето си място.
За всяко дете този момент идва, но то трябва да се остави на мира, да си го открие само.
Така ще луднете- и ти, и той, а имаш и друго дете /нали?/, което, повярвай, има нужда от също толкова внимание. А вниманието не се изразява само в учене с детето. У нас работим и с малкия, по неговите книжки. Не мога да си позволя /не се и каня/ да ставам частен учител на големия и да полагаме и двамата извънреден труд. Няма да ни се плати, а увредите са сигурни. Права си- абсурдна е подобна клоунада.

Боби,
Ти автоматично реши, че няма от какво да е изморен, защото това и онова. А той какво казва, питали ли сте го дали е изморен, кое му е любимо и кой предмет мрази? Според мен това с режима е ала.бала,дето ти го приказва психоложката. разсеяността не се проявява  ей така, от нищото, търсете начин детеето да си каже какво не му е наред. може да е класът, училището или очакванията към него.

Между другото, ние сменихме училището. Бях ви се оплакала от проблемите с класа на  щерката. Е, писнА ми и преместих децата! Не ми се разправяше повече с хора, които никога нищо няяма да променят. Та, щом те не се променят, ние ги сменихме! Засега децата са доволни, има известни разминавания в материала, но ще се справят. Твърдят, че средата е по-добра. Малкият изпитваше носталгия към приятелите от старото училище няколко дни, но много бързо се ориентира и вече си има приятели в новия клас.

В щраусовата ферма е интересно, ходила съм там, но чак пък цяла екскурзия да се прави....за минаване за 20 мин.дтава.  Учуди ме, че предлагат сандвичи от месото на любимцитие си, преди 2 години твърдяха, че продават само перата и яйцата, но не и месото, защото не колели животинките.
Боби, разбирам отчаянието ти. Мисля, че нищо не можеш да направиш повече от това, което вече правиш. Синът ти е просто такъв. Напомня ми за самата мен Взех се в ръце чак в 8 клас, когато ние, в СССР, имахме много сериозни задължителни матури, не ги ли вземеш - по-нататък само във фабрика или завод или друга неквалифицирана работа, вземеш ли ги лошо - само професионално училище. Уплаших се, седнах на д-то, подготвих се сама и ги взех, та продължих да уча нататък в училището. След това, в 10 клас пак матури, не ги ли вземеш - до тук си, никакво висше. Пак се взех в ръце и ги взех, макар че 9-10 клас не правих както винаги нищо.
Родителите ми се опитваха през цялото време да ме мотивират-  никакъв успех. Но признавам, че е добре че ме контролираха, иначе щяха да ме изритат от училището

Боби, прави са момичетата -  личната мотивация е най-важна. Как я откривам аз - по светещите очички на децата когато се занимават с нещо, което им е интересно.
Ето един съвет и от мен ( нищо по-различно от тези на Джуди и Андариел) - седнете и много тихичко и спокойно разберете какво иска детето. Напълно изключете своите желания. Не му казайте какво е правилно и какво не. Не го поучавайте или укорявайте, че не се развива според очакванията ви. В чиста форма се интересувайте за НЕГОВИТЕ желания. Едно дете е една вселена - и твоето е такава. То има да каже толкова много неща,  и сигурно иска да направи още повече. Още си спомням с умиление как разказваше на миналата Коледа двете ти съкровища появили се в рамката на вратата, хванати за ръка, очакващи подаръци с думите- -не ни се спи, мамо.
Сигурна съм, че е супер трудно да приемем децата си такива, каквито са, и да се въздържаме да им въздействаме, да ги променяме, да ги моделираме по наш образ и подобие. Нали и аз съм майка... и на мен ми е много трудно. Н никога няма да забравя моите родители, като им занесох бележника ( първия) след края на първия срок в 4 клас ( по мое време тогава започваха оценките). Та успеха ми беше... някъде около 3.50. Майка и татко се спогледаха, въздъхнаха и казаха - е, не може и двете да са умни ( визирайки сестра ми), явно толкова може детето. После ужасно се засрамих, че излагам така родителите си, и втория срок оправих успеха, а после си завърших с отличие.
Нка не забравяме колко за кратко сме деца, и колко досадно дълго... възрастни. Нека не искаме да превърнем децата си във суперотговорни възрастни хора още на 11 години...
Успех, всички ние сме с теб и семейството ти.

Преди малко звънна моят звънна по телефона, че не са им дали сандвичи със щраусово месо, а с кебапче . При това са ги накарали да си ги платят, а уж в сумата за екскурзията, 3 лв. били предвидени за сандвич. Както и да е, три лева нищо не са, добре че ние му бяхме сложили 2 допълнително, за всеки случай. Вече се връщали на обратно с автобуса. Но съм доволна и на тази кратка разходка, ако беше почивен ден, щеше да виси пред компа целия ден.

Първо, искам да ви кажа, че съм ви много благодарна за мненията и желанието да ми помогнете.Задавала съм си всички въпроси, които вие поставяте, а сега конкретно - Лъчезар не се оплаква от училището, там е доста популярен, има приятели и ходи с желание.Така мисля, защото дори когато е неразположен, предпочита да иде на училище, вместо да си остане у дома.Моето мнение е, че дори училището го забавлява повече от колкото е необходимо, но по-добре така.Всеки ден ентусиазирано ми разказва какво се е случило там.За любимите предмети - природата, френския, географията, математиката твърди, че са му любими, естествено - физкултурата, рисуването, ДТИ също.Казва, че историята му е трудно да я учи по БЕЛ няма мнение, литературата не го влече, а за англ.ез. не може още да каже.Това дали предмет му е любим виждам, че се влияе и от преподавателя.
Никога не ми се е оплакал, че е уморен или, че не може да се справи - той смята, че всичко е ок.И тук ще отговоря на Джуди - нямам никаква амбиция нездравословна на този етап.Разговаряли сме какво да учи след 7 клас - спряхме се на Френската гимназия.Учителката му у дома го запали много по езика доста отдавна и се оказа, че му върви леко.Наехме жената с първоначалното намерение да му помага с домашните, защото там не мога да се включа по никакъв начин, с течение на времето тя сподели, че той се справя доста добре с учебния материал и дали имаме против да се занимава с него по-задълбочено, извън училищната програма и ние се съгласихме - до където стигат и колкото може.Лъчезар си я чака и я обича, никога, никога не се е оплакал от нея, нито е поискал да спрем с уроците.Да се върна на амбицията - дали добре обясних до тук, че не искам шестици на всяка цена?Лъчезар ми носи двойки и тук-таме тройка.Интересното за мен е, че с ентусиазъм и подробно ми разказва колко било лесно на теста, как си бил наприсал всичко, а накрая резултата е 2 или 3.Той самият е доста изненадан.Проблема аз виждам в това, че не полага усилия и си вярва прекалено много.Чете  урока, не се концентрира, не вниква в съдържанието - абе, толкова е разсеян, че не мога да го позная.И аз от няколко дни като се прибера и го препитам той сам установява, че не знае, ядосва се...
Andariel, да наистина аз реших, че не е изморен, но не съм го питала, а не съм го питала, защото не съм забелязала признаци, а и той не се е оплакал, дори не е намекнал.Днес, естествено ще го питам.Но дори да е изморен, мога да му спра най-много плуването, което няма да му харса.Обмисляхме го вече - не е съгласен, но ако му пречи...
За режима - психоложката имаше в предвид, че той трябва да знае, че времето му е организирано, за да се мобилизира, да не се мотае и т.н. в този дух - ставане в 7, тръгване за у-ще 7.30,прибиране... почивка до 15ч., учене до 18ч., тренировка...и прочее.
Смяташ ли, че така направен е проблем?За мен е улеснение и не намирам за редно той да не знае как да си разпределя времето.
Разсеяността му не се е появила вчера.Още от миналата година се започна - пак ви ревах,но вече е доста сериозен проблем.Ще е отчайващо, ако се окаже, че ще има тежък пубертет, защото това е една от евентуалните причини според психоложката.
Джуди, психоложката обеща да поработи с него над мотивацията и ми даде съвет да го насърчавам, да си определи цели и да подхранвам мечтите му.Вече бяха работили веднъж, щяла да го повика пак...
Осъзнавам, че аз може и да бързам, но не мога да се примира с двойки и тройки и го преживявам зле, защото нещата се влошават с времето.Падението му в училище започна още миналата година, примирих се - няма да е отличник, не е трагедия, но да е от двойкаджиите...Една приятелка казва, че така най-много да повтаря, но коя от вас би се примирила с това?
Чудя се дали да не се поровя за някакъв център или специалист, който преподава техники за учене -или нещо подобно - да го научи как да се концентрира.
Много са ми хаотични мислите - чета въпросите ви и се опитвам да отговоря.Благодаря ви отново и се извинявам на всички, че пак завладях темата.
G.D. , благодаря и на теб специално - още довечера ще поговорим, да видим какво ще стане.Аз вече съм толкова объркана, че явно съм необективна.
Децата ми са чудесни хора, толкова са ми забавни и с чувство за хумор - приятна компания са, послушни са, разбрани са...
Nastasja [/b, да взема да потърся или да организирам клуб на родители  !

Да споделя с вас, че е трудно да се примириш с подобно нещо - не мога да го направя така от раз - да зная, че детето ми губи шансовете си за добро обучение, при условие, че живота вече налага все повече и повече изисквания... притеснявам се, че времето няма да му е достатъчно, за да се окопити след година или две и ще пропилее шансове.Да, повтарям си, че е важно да е жив и здрав, но не мога да не направя всичко, което зависи от мен, за да му помогна някак, пък ако той не поема - не поема, не мога да му вляза в главата, живота си е негов, но е тежко...Дано да се вземе в ръце скоро!
Царина , теб съвсем те игнорирах, извинявай - блазя му на детето за екскурзията, времето днес е супер, или беше допреди малко, да излязат навън е страхотно!

идея нямам защо така излиза шрифта

В това да откриеш какво иска едно дете има много смисъл и е много добър подход (особено на теория), стига детето да не е от тези дето искат да правят НИЩО или пък желанията и интересът им към едно определено занятие  да се сменят със скоростта на светлината.

Пак си мисля за Боби - вероятно Лъчезар е емоционален тип. Такъв е и големият ми син. Емоцията на този етап не му е от полза - когато трябва да събере ум по даден въпрос, той се разпилява от емоции, и накрая греши. Греши от невнимание, не от незнание.
 Но един ден ще разбере, че емоционалните хора са по-ценени от хладнокръвно-стерилните невлагащи емоция в действията си.

Боби, ако погледнем по-позитивно на ситуацията - е, понякога разсеяността, е признак на гениалност . Повечето гениални хора, са много разсеяни.
Мисля че, за да има концентрация е нужен интерес, а интереса се провокира. Децата винаги се концентрират предимно върху нещата които на тях са им интересни, а не върху тези, които са важни според нас. А и понякога страхът от провал намалява мотивацията за учене и в много случаи блокира представянето. Разсеяността или пък хиперактивността в клас са начини психически детето да напусне неблагоприятната ситуация или обкръжение.

Е, чак да се "примириш" няма, то е друга крайност. Нали го контролираш- гледаш вечер поне домашните да са написани и верни, изпитваш. Но- до там, чак клоунади и обяснения на всеки урок- множко идва.
В V клас не може да си сигурна, че детето ти губи шансове за добро образование. Какво е "добро"? За него може да е спортно училище, ако е със "златни" крака, примерно, или специализиран техникум, ако има нагласа и интерес, но това в V клас е още рано да се установи, особено категорично. Аз, в основното училище, исках да уча медицина, но се отказах и се насочих на друго място в средното, за което споменах. Не ми е отнело повече от една учебна година самоподготовка, в последния клас.
Той е искал френска гимназия, а дали не иска сега нещо друго? Като поговорите- ще видиш. Как се "спряхте" на тази гимназия? Някой ли му разказа, че там е "добре"? То за четири училищни години хлапето съм убедена, че няма реална представа ни от френска, ни от друга гимназия. Нормално е на 10-11 години едно дете да си сменя интересите. Особено пък дългосрочните планове.
Може учителката му по френски в даскалото да не чини. Що народ не става за учител! Нека си учи на частно, щом му харесва. В училище тройка- четворка все ще закърпи. До година може да му води друга учителка, която да го заинтригува повече.
Да повтори година не вярвам.
Що пък да не опиташ с "да не се поровя за някакъв център или специалист, който преподава техники за учене -или нещо подобно - да го научи как да се концентрира."? Поне ще види и погледне обективно на детето, не му е роднина или приятел, нито е като нас, които не го познаваме.
Ти може би трябва да поработиш върху себе си- да не се разболяваш от такива неща точно.

Nastasja, не знам, но не съм срещала човек, който да не харесва нищо, ама наистина нищо. Той ще да е нещо изначално объркан или изпаднал в моментна психологическа дупка. За което, вероятно, си има и конкретна причина.

Моето чудо е на етапи- понякога е концентриран и работен, друг път и с топ не мога да го изкарам от неговите си занимания и мисли. Все допуснал по някоя грешка, щото блял. Въобще не сме обсъждали бъдещото му обучение. Далече е, много неща могат да се случат. За сега нека си усвоява материала, колкото може, пък ще поживеем- ще видим.
Обича да си рисува в тетрадките. Все драска по нещо, днес дори му правили забележка, че щели да му пишат двойка за това, че тетрадката му била така описана. Мастило размазано- сменял химикали, батерия за телефона изгубил- почнал трескаво да я търси в час по джобовете си. Друг път може да реши 10 задачи геометрични с поглед и да ми сметне дроби на ум, по- бързо от мен. Превръща мерни единици по математика без проблем, но по ЧП объркал една такава проста задача на тест, като за сметка на това изчертал чудесна диаграма.
В една тетрадка намирам подробна схема на разпределението на отбора на класа по футбол, кой къде, как, план и тактики. Отнела му е минимум два учебни часа. Подробна, с вратите, барабар! Обаче какъв кеф, когато бяха първи на спортния празник в училището, а са най- малки! За такова нещо и пет часа ще отдели, ако ще и домашните с камари да го чакат.
Веднъж- тако, веднъж- вако.
Просто ще порастне и той един ден.

Боби, дълбоко прагматичен въпрос - водила ли си го скоро на очен лекар? Безкрайно много ми напомни ситуацията с един съученик на щерката - тенисист, ходи от 6 годишен на английска школа (и се справя отлично) и от миналата пролет започнаха едни издънки в училище, които, в комплект с предпубертета, направо стопиха лагерите на майка му. На профилактичен преглед се оказа, че е с 2,3 диоптъра далекогледство и май астигматизъм, човечето си виждало поразмазано нещата, решило, че така не му е интересно и ръгнало през просото. Там, където повече говорели - ок, но там, където има да се чете - у лево...

Judy, и аз не съм срещала човек, който няма интереси никакви, но пък съм срещала много, включително и деца и пубери, интересите на които не се вписват в системата,  защото или са направо противообществени или са просто "космически" , фантасмагорийни за нея  и тя няма какво да им предложи за реализацията на тези интереси.

Боби, това с диоптрите има смисъл или пък друга физиологична причина.  

Здравейте момичета,родителската среща мина вчера и аз се прибрах разочарована.Разочарована от класната,от сина си,от мен,че не го защитих,както трябва.Фактите,които изнесе класната бяха същите с едно изключение-синът ми заплашил детето,което ги е издало за бележките.Дал му съвет това да не се повтаря,защото някой може да го набие.Направо онемях,да, буен е и тича,боричка се в междучасията,но да заплашва  :bad-words  Решението на класната е наказание с "мъмрене" на  тримата за назидание и останалите да внимават,защото всеки,дръзнал да тича и да създава хаос в класната стая това го чака.На въпроса ни какво предложение има, за да има ред в междучасията-"ще решават судоку, а голямото междучасие ще обикалят училището"   Попитах Влади какво правят сега,"ами мамо седим и си говорим,скука,не знам докога ще издържа".Моля ви ,споделете на какво играят децата ви в междучасията,така че да не пречат на по-тихите деца и в същото време да се забавляват.А иначе баща му,който досега не го е бил,го удари много лошо,та снощи си поплаках и за това.Предишната вечер пък, като се връщаше от тренировка се загуби(вместо на тролей 9 се качил на автобус 9тм,в тъмното се заблудил),батерията на телефона му падна, и представете си полицай му отказал помощ"оправяй се ,малкия"Добре,че има все още добри хора   Двойка младежи го хванали за ръка и го завели до спирката. Надявам се проблемите да свършат и да престана да хленча и да пиша за позитивни неща.

как какво, търчат по двора! или по коридора. Нереално е да седят по цял час на чиновете, че и в междучасието! деца са, трябва да си изразходват енергията в междучассието, така разпускат, особено момчетата.
Какво толкова си се шашнала, че бил заплашил другото дете? Пак добре, че не го е набил на момента, а само го е заплашил!

Дали пък ,,заплашил,, не е и силно казано, ели? И аз днес попитах едно дете от класа какъв проблем има със сина ми и че е време своеволията му спрямо другите деца да престанат. Това трябва ли да означава, че съм го заплашила? Можеш да го попиташ по-скоро кого е имал предвид, че може да набие съученика му заради него.
Иначе нашите освен, че тичат, се целят и с хартиени топки в междучасието. Гонят момичетата, те пък пищят на свой ред Както каза и Андариел - това са деца, а и сега е зимен период. Имат бол енергия, затова са така неусмирими.
Сетих се, че ние едно време се пързаляхме по перилата на училищните стълби. Добре че сега поне това все още не са се сетили да правят.