Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 ноем. 2005, 16:37 ч.

Искам да разкажа за Светльо

  • 1 492
  • 8
  •   1
Отговори
  • Bath, UK / Варна
  • Мнения: 1 581
Искам да разкажа за Светльо.
Преди време, през лятото, бях пуснала въпрос как да се справим с цялата бюрокрация, за да вземем Светльо от дома в Горна баня, за лятото при нас във Варна. От тогава почти не съм влизала във форума и не съм писала. И сега реших да разкажа.
Светльо е глухо момче на 10 години. Кога са открили, че не чува, не знам, но е било късно. Не е обучаван, преди да започне училище преди 2 години. Не може да говори, дори и с жестове общува оскъдно.
През учебната година е в училището за глухи в София, спи там в пансиона, ваканциите прекарва в дома в Горна баня.
В началото на лятото стана инцидент в дома и Светльо беше обгорен, прекара доста време в Пирогов. Тогава ние (майка ми и баща ми, сестра ми и аз и мъжа ми) решихме да го вземем до края на лятната ваканция. Майка ми и баща ми живеят във Варна, глухи са, сестра ми - студентка в София, но във ваканция, а ние се прибрахме от Англия за 2 месеца. След дълги разправии, срещи със социални работници, проверки и доклади, разходки Варна - София, някои пъти само да разбереш, че човекът, който търсиш е в отпуска или на конференция, въпроси знам ли аз коя съм, че да поемам такава отговорност... накрая Светльо дойде във Варна. Само да кажа, че имаше и хора, които се отнесоха много внимателно и разбиращо.
Светльо прекара във Варна 1 месец, въпреки че можеше да са 2. Не беше лесно. Трудно се говори с него, въпреки че всички знаем жестомимика, не слуша, на моменти е почти неконтролируем, обича да си проси разни неща, много трудно учи, преструва се, лъже... Имаше моменти, в които се чувствах безсилна, изпитвах вина и чувство, че се провалям тотално, обаче имаше и моменти, когато сме играли и сме се забавлявали и искрено сме се скъсвали от смях, и вечер, когато заспят двамата с Виктор се чувствам доволна и сърцето ми е пълно.
Не мога да кажа, че постигнахме някакви резултати, че го научихме да говори или че го подготвихме за училище, защото 1 месец просто отлетя. Забавлявахме се главно заедно. Надявам се, че е бил щастлив и доволен.
На 15 септември го изпратихме на училище - сега е втори клас. Упрекнаха ни, че сме го разглезили. Но аз не мисля така. Надявам се, че не сме  Simple Smile Вероятно малко се разсърди, че го оставяме. Но знае, че трябва да ходи на училище. Сестра ми ходи при него всяка седмица, майка ми и баща ми бяха 2 пъти досега, но разстоянието Варна - София не е малко. А на мене ми разказват постоянно как е, за училището. Пита за "малкия с очилата" и дали е летял със самолет  Grinning (защото вече се прибрахме в Англия).
За Коледа майка ми, баща ми и сестра ми ще го вземат пак във Варна, ако разбира се им позволят и ако се справят с бюрокрацията. Надявам се да се наредят лесно нещата този път.
А за другото лято ще видим как ще стане, живот и здраве.
И така - Светльо си е наше дете вече. Нямат значение формалностите, ние сме до него  Simple Smile
Исках да разкажа, да споделя. Мислех си, че да отвориш сърцето си, да заобичаш едно дете е достатъчно. Обаче не е. Трябва много много търпение, много много себеотрицание, много много неща, които никога нямаш, никога не си подготвен за това, преди да ти се случи  Grinning
На всички, които искат да осиновят, да станат приемно семейство или с каквото и да помогнат - пожелавам успех! Поздрави на всички!

И малко летни снимки:
 

 

# 1
  • Варна
  • Мнения: 505
....нямам думи
Прегръщам те и ти желая на теб и твоите близки  цялото щастие на света!

# 2
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Ив, много е сладичък Светльо. Не мисля, че сте го разглезили( по принцип мисля, че е трудно да се разглези дете от получена обич и внимание) и че през прекараното време с вас не е научил нищо. Погледът му е пълен и светъл като на дете, което знае че има опора. Страхотни сте и много ме радва упоритостта Ви. Възхищавам ви се- това е за вас   bouquet Hug  bouquet

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Ив, желая да има повече хора като вас! Наистина ми стана едно хубаво на сърцето! Просто такива истории ме разтапят и съживяват, карат ме да видя хубавото в себе си и околните!
Благодаря за хубават история, за споделеното щастие!

# 4
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 257
 smile3501И от мен една голяма прегръдка newsm51!Много е трудно да накараш едно пораснало дете да промени навиците си-минала съм по този път и ми са познати чувствата ,които си изпитвала през този един месец!Трудничко е,но си струва!Дано да успеете да си го вземете завинаги! newsm10

# 5
  • у дома
  • Мнения: 2 249
iv, Hug възхищавам се на куража Ви!  bouquet
колкото и малко време да е прекарало това дете с вас-сигурна съм ,че е научило нещо много важно-да дарява и да получава любов!а любовта облагородява хората и ги кара да са добри-благословени да сте!  bouquet

# 6
  • София
  • Мнения: 7 121
Възхищавам ви се... Дано има повече хора като вас...

# 7
  • Мнения: 256
Бог да е с вас,Ив.Да сте живи и здрави ти,семейството,Светльо.............

# 8
  • Мнения: 742
Възхищавам се от хора като вас   bouquet!!! Весело пракарване на Коледа със Светльо!

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт