Как разбрахте, че ще имате бебе и как реагира таткото?

С тестове. Не смеехме да се зарадваме, защото бяхме наясно, че шансовете ми за износване не са големи.

Ами аз просто се събудих една сутрин 6 дни преди менструацията да трябва да ми дойде и с отварянето на очите си помислих "Бременна съм"и бях повече от убедена...таткото  - ами и той не беше изненадан

При мен беше много смешно. Решихме, че искаме бебе в началото на февруари миналата година. И в края на месеца ми дойде редовен цикъл, така че следващия трябваше да дойде в края на март. Обаче аз по това време пътувах до Брюксел, после се прибрах за 2-3 дни в БГ, а след това заминах за Либия, седях там седмица, после пак се прибрах и после пак заминах. Стана къмто 25-ти април, а цикъл няма. Викам си аз: "От смяната на климата ще да ми закъснява!" и въобще не ми идва на ум нищо друго. Споделям аз тази работа с една моя колежка, която ми е и много добра приятелка. Това става на работното ми място, а тя ме поглежда и заявява: "Слушай какво ще ти кажа, имам 2 деца и 25 дни от климата не може да ти закъснява". Отидохме до близката аптека да си купя тест и да си го направя на другия ден, ама то пусто, не можах да изтрая. И си викам - сега ще го направя още докато съм на работа... А тя седи милата, нали се чака 5-6 минути и ми говори глупости, да ме разсейва. Като погледнах  и като му ревнах.... 
А тя ме успокоява - защо сега плачеш, то това е много хубаво. Хлипайки й обясних, че рева от радост. Едва дочаках таткото да дойде на работа /с него работим заедно/ и да му съобщя новината. Той се опули и ми вика дали съм сигурна. Е как да не съм... Ама той не смее да се зарадва, докато не сме идели на лекар... После разбрах, че тайно почерпил колегите, че ще става татко. 

Трябваше да тръгваме на море и постоянно си чаках да ми дойде, тъй като цикъла ми не е редовен, а сега, а после - ама нъцки. Ядосвах се много, че ще ми се развали морето, но реших да направя един тест за всеки случай, поне да не чакам напразно. Като видях положителния тест се уплаших и ми се разтрпереха ръцете, а бъдещия татко само се ухили. Сега като гледам Оги просто знам, че всичко си е заслужавало

И ние трябваше да тръгваме на море, а трябваше да ми дойде точно деня, когато тръгваме. Да, ама не дойде и аз съответно, понеже целенасочено се занимавахме с бебеправене през месеца, си купих след работа един тест, с идеята, че ще го направя на другата сутрин - нали е по-добре със сутрешна урина да се прави. Да ама като съм любопитко, не издържах. Нападнах кенефа веднага след като се прибрах и после обикалях на пръсти около теста 6-7 минути. После тръгвам да дърпам капачето (тестът беше шуър чек, касетъчен), надничам и виждам първо една чертичка. Викам си - и тоя месец не е станало  . Дърпам капачето докрай и се облещвам срещу втора наситена чертичка. После рев... Звъннах на татито, че той беше на работа, ама не помня какво точно сме си говорили, само че хълцах почти през цялото време. После той се прибра от работа, говори с майка си в коридора, напълно спокоен, после още по-спокойно дойде в стаята, затвори вратата и после ме нагушка едно хубаво (а аз пак си поревах  ).

И аз ще си го спомням този момент и още как 
По принцип винаги съм била с нередовен цикъл такаче никога не съм чакала да ми дойде на точната дата. Един ден решихме че искаме да сме вече трима и ......естествено не ми беше идвало преди това 2 месеца  ,така че си мислех че няма да е лесно. Правих няколко теста , но .... и аз си викам има ми нещо пак ще ходя на доктор  Взех си направление и същия ден прокървих    и си викам ето , по сигурно от това .....
Но все пак отидах и на лекар и и обясних , когато допря ехографа до корема ми веднага видя мъничето и когато ми каза "честито" аз вече летях от щтастие, беше в 9 г.с.
А що се отнася до татито  още щом му казах залепи усмивката на лицето си и  двамата чакаме с нетърпение малкото слънчице 

След уверения, че бебе трудно ще имам и то без специално лечение, въобще не се надявах, оложих го за друг период от живота ми. обаче в един момент след 2 месеца закъснение и както се бях вбесила един ден, си казах, що не си направя тест, въреки че знам какъв е резулата е да ама не  парвите 2 минути не дишах следващите 8 се мъчех да дишам равномерно за да не припадна а на 11 тъчах към аптеката за още тестове.
Бъдещия баща забрави да диша за по далго от мен даже, после мълча 2 месеца,а после избяга /буквално/

По принцип цикъла ми е нередовен, но след като 2 месеца не ми дойде си казах, че може и да има нещо. Няколко дни след тази мисъл беше сватбата ни и реших да не си правя тест, защото може да се разочаровам и по този начин да разваля един от най-хубавите дни в живота си. 2 седмици след сватбата си купих тест и едва изчаках да съмне, че да го направя. Изобщо не можах да заспя. Станах в 6 часа сутринта и разтреперани ръце и свити стомах и сърце го направих. Докато чаках 5-те минути щах да се побъркам. Пък и след 9 неуспешни месеца си ме беше страх. Е, теста излезе положителен, а аз щах да се побъркам от щастие. Отивам в спалнята, побутвам спящият си все още мъж и му казвам: "Добро утро, татенце". А той промърморва нещо от рода на: "Колко е часа?" и в следващия момент зацепва новината и веднага скочи от леглото. Реагира като по филмите. Много се зарадва!

Таткото беше сигурен преди мен,че ще ставаме родители (още преди да си направя тест)

Аз реших да си направя тест два - три дни преди датата, на която очаквах да ми дойде. Не знам защо, просто имах някакво предчувствие. Купих си тест, но не издържах до следващата сутрин и си гонаправих веднага (бях в офиса). Чертичката беше само една, а на такива се бях нагледала достатъчно, затова просто не реагирах (честно казано мисълта ми беше, че не знам какво съм си въобразила и защо изобщо си правя тест). После обаче се замислих и започна да ми се струва, че имаше втора чертичка - много бледа, но като се вглеждам хубаво, нещо там червенееше. След малко реших, че не трябва да се вманиачавам и да приема, че резултатът е отрицателен.  Не казах нищо на бъдещия ми съпруг, защото нямаше какво да му казвам. обаче червейчето на съмнението продължи да ме гризка отвътре и на другия ден си купих още един тест. Направих го на следващата сутрин. Резултатът беше положителен! Втората чертичка беше ясна,макар и не толкова ярка като другата.  беше 7 сутринта, а аз отидох, събудих таткото и му показах теста. Той започна да ме прегръща. Бяхме много щастливи. Все пак, за да съм по-сигурна след два дни направих още два теста  , които също бяха положителни. На същия ден отидох на лекар. Приеха ме с насмешка, защото казаха, че 3 дни закъснение не е нищо и след като съм решила ако съм бременна да задържа бебето, нека изчакам още 10 дни и тогава да отида на лекар. естествено, че не исках - щях да умра от любопитство. Прегледаха ме и ми дадода снимка, на която се виждаше едно малко черно петънце - плодно сакче 8-9 мм. бях в 5 г.с. и същественцето още нямаше сърдечна дейност. Таткото пусна няколко сълзички като видя снимката Сега съм в 11 г.с. вече имаме сърдечна дейност, а размерът на ембриона е 30 мм.

хайде и от мен една щастлива сълзлива история, че почти се разревах като чета!
И ние се бяхме заели с работата, и не че толкова очаквах да е станало, ами как лъжа , но отпуска ми свършваше, а по план следваше да ми дойде точно тогава, реших да се тествам. Не че и преди не го бях правила
И така теста положителен, радост голяма, дзър на доктора, хаиде на преглед, заповядай една снимка, ела пак след 10тина дни! Реших да изчакам, за да кажа истина на таткото. И така, след потвърждение на радостната вест, обиколих всички бебешки магазини и купих най-малкото блузче което може да съществува. Слагам ги със снимката в едно красиво пликче и вечерта гушкам неподозиращото новоизлюпено татенце и казвам, подарък имам за теб. Пипа той неразбиращо и за да му помогна казвам: Това дрешче ще му стане след 9 месеца, а това е как изглежда сега!"
Изненадата бе голяма! Вече не помня, ама май и двамата се разревахме!От щастие де! 

Ние с тати вече бяхме женени три години, като решихме, че искаме бебе (ама и двамата, щото той си искаше още откакто се познаваме, ама аз не се навивах). Решихме, че няма да бързаме - когато стане. И стана на втория месец. През април 2003 аз пътувах за интервю за работа до Германия, върнах се и на следващия ден заминахме на фирмен семинар в Боровец. Там вечерта си говорихме с една колежка и аз й казах, че ми закъснява с два дни и че съм сигурна, че съм бременна (червените ми гости са много точни!). Татито отиде на работа в понеделник - да си подава молба за напускане, а аз пъс след мойта работа си купих два теста (бяха в промоция   ) и се прибрах. Направих единия - две черти, направих втория - две черти! Не съм имала по-шокиращо преживяване в живота си!
Като се върна от работа, татито взе да ми обяснява как си подал молбата за напускане, как ... Не го слушах естествено! По някое време го прекъснах и му казах, че много се радвам, че е напуснал и че ще става татко! Първата му реакция беше мълчание, после започна да се облича и обува. Попитах го къде отива, а той ми каза: "Ами да си изтегля молбата за напускане! Не мога да остана без работа, ако ще имаме бебе!" Чак тогава започнаха лудите радости!

Пожелавам на всички поне един път в живота си да изпитат това чувство! За себе си знам, че ще опитам поне още веднъж!

При нас нещата станаха непланувано, може да се каже че живеехме заедно всеки си имаше "в къщи"(така 3 години, майка ми се беше примирила и вече бе сменила репертоара "бе не се женете, но поне внуче искам"). Бяхме решили да живеем вече заедно и да освободя "моя дом", имхме планувано едно море около месец и така месец преди да стане всичко факт си говорим и той ми казва "абе на теб май ти закъсня много". Замислих се и още сутринта минах през апреката. Всякаш подъзнателно някой ми е подказвал че има нещо но няма кой да се усети. В същата аптека няколко дена преди това ми привлича погледа надписа върху паничката за парите "ОТКРИЙТЕ ДЕТЕТО В СЕБЕ СИ" ... а аз си помислих че имали предвид да си спомним детството ..."какво ли продават?!" (е дребния шрифт ми разкри тайния продукт - тест за бременност)
Направих теста и видях двете чертички... после ми се губят малко спомените... бъдещия татко ме целуна и решихме на другия ден да отидя на лекар ... оказа се 13 г.с. а човечето над 5 см ... Още същата вечер решиме няколко задачи - уведомихме бабите и дядовците и най-близките приятели , решихме, че сте се оженим веднага, ако може да се организира всичко за по-малко от месец, поканихме кумове, правихме списък за гости
.... още ми се смеят в работата и чувам "бе ти изкара 1/2 бременност" или повтарят думите ми "хем ограничих храната пък имам корем" (знаете как е преди морето ...въпреки че съм с нормално телосложение нямах коремче) 

...и така вместо 1 месец море стягахме бракуването, е морето го видяхме, въпреки че не го използвахме

Ами на мен никога не ми закъсняваше и така разбрах че има нещо. Ама голямо търпение му дръпнах, докато направя теста, защото хем си викам не може да съм, хем се чудя дали съм готова да разбера. В крайна сметка 7-10 дни след закъснението направих теста и резултата беше на лице. Таткото реагира много неадекватно, мисля че беше в шок и му трябваше доста време да излезе от него, просто и двамата стояхме и не вярвахме, въпреки че беше планирано. Представях си го по съвсем друг начин.

При мен цикъла не е редовен ,винаги или закъснява или идва по-рано, но този път просто някакво вътрешно гласче ми каза ,че съм бременна и е така ,голям рев му ударих тогава от изненада и радост

Мале какви спомени нахлуват При нас не беше планирано. Една година преди това се наложи да направя аборт /неможех да го износя/, после операция за махане на миоми и бяха минали само 8 месеца от нея. Преди дата на цикала ми почнаха да ме болят гърдите и то бая по рано от датата. Когато ми закъсня с около седмица си направих тест. Беше с 2 чесртички   Казах на таткото, а той само каза добре ама сигурно ли е? Когато отидохме на лекар бях в 10 г.с. и заедно видяхме сакчето и сърчицето /макар, че той го виждаше по-добре от мен  /. Като го наблюдавах беше бая радостен, но чак сега в късните месеци съвсем го осъзна. Сега ми гали корема и го целува. Само ако знаете колко е готино

Za pruv put si pravih test.S muja mi pro4etohme listovkata mnogo vnimatelno.Pi6e6e, 4e rezultatut 6te bude ot4eten v ramkite na 5-7-ma minuta.No vednaga se poqviha dvete ivici.Az re6ih, 4e testut ne e veren.I bez tova bqh 4ula, 4e na vseki 4-ti edin e neveren.Iskah da vzema nov.Mujut mi kaza da priema fakta,4e sum bremenn, za6toto e naistina taka.Toi be6e siguren i gord!

Ами, имах проблеми със забременяването и повече от година се подлагах на лечение и каво ли още не. То бяха ревове и мъка.... На поредния преглед при поредния лекар, доктора ми заявява, че имам нужда от почивка на лечението и при тези високи нива на мъжкитехормони  нямало да стане така, че да съм си починела. И аз изтормозена от всичко наистина се отказах да мисля за това и да правя опити. Точно по времето когато трябваше да ми дойде имах записан час при една специалистка по безплодие в София. Разказвам и аз как не мога да забременея и на какво съм се подложила и тя като ме прегледа каза"Честито, бременна сте". Направо не вярвах, че някога ще чуя тези думи. Таткото не беше изненадан, защото внаги е вярвал, че много скоро ще стане. Голямата изненада беше когато ни казаха, че са близнаци, а той беше изтеглил от коледната баница късмет "близнаци". Последва едно щастие, щастие, което не може да се опише с думи. И днес сме най-гордите родители на най-прекрасните две момиченца. Желая това щастие на всеки.

Един есенен ден се събудих с мисълта, че вече съм на годинки, имам добра работа, образование и сериозно се замислих за бебе. Таткото планираше покупка на мотор - да разнообразява неделите, карайки в планините. На шега му заявих, че ако си купи мотор, спирам противозачатъчните....е, той си купи "играчката", а аз спрях да пия противозачатъчните. На следващия месец ми закъсня, направих тест (оказа се отрицателен) и таткото беше доволен. След още една седмица повторих теста и изненада - двете чертички бяха на лице. Веднага отидохме на лекар, който потвърди бремеността - 8г.с. Таткото каза: "ами добре", не особено щастлив. Сега, след като се роди синът ни, е безкрайно доволен и горд, че има наследник. 

Ние пък бяхме женени вече 7 години, като си казахме, че вече сме се налудували и може да се почнем с пробите за бебе, защото около нас се бяха насъбрали разни двойки, който все не им ставаше , и ние си викаме, че не сме вече първа младост, та докато стааане тамън ще сме пред пенсия   / това майтап разбира се/ докато се разберем, че ще правиме бебе, то вече станала работата, и аз разбира се ама изобщо не подозирах, ама след няколко дена закъснение се усъмних   / иначе ми идваше като по часовник  / и то разбира се станала тя каквато станала   направо в първия момент незнаех как е възможно това / в смисъл преди да си го помисля едва ли не и вече готово   / но после луда радост разбира се   много сме щастливи с малкото съкровище 

а ми на мен цикъла ми е като часовник.след като ми зкакъсня няколко дена си направих тест.....отрицателен(правехме опити от 2-3 месеца).обаче вече ми беше отпаднало,разсеяно,не ми се пушеше,гадеше ми се и си викам "има нещо гнило".хванах мъжа ми и айде на лекар,но не му казах нищо.и излизам от доктора  ухилена до ушите.е той не започна да подскача ,но се радваше и веднага разказа на всички че ще става татко.

Чакайте да Ви разкажа и моята история. С таткото опитвахме вече от 2 месеца и все не ставаше. Бяхме много разочаровани,защото се бяхме надявали, че ще стане от първия път - да,ама не. Бяхме много нетърпеливи и накрая след 3 месеца опити бебчо взел, че станал. Закъсня ми 4 дена и аз бях почти сигурна,че съм бременна. Обадих се на приятелката ми да ми купи тест и от работа направо в тях. Направих си теста и като видяхме 2те чертички направо полудяхме от радост. Сега обаче идваше по-сложният въпрос - как да кажа на бъдещият татко. Исках да бъде някак по- така. Увихме теста(шуър чойс) в лъскава хартия, сложихме му панделка(като подарък), прибрах се в къщи и зачаках да се върне от първия работен ден на новата си работа. Като се прибра му казах, че съм му купила подарък за новата работа. Развърза го той и като видя двете чертички такава радост падна...

И при ме беше така!

Мисля,че ако пуснеш търсачката ще попаднеш на много отговори на тази вече задавана тема.
Аз много мислих как да му кажа,репетирах разни неща и накрая той доиде да ме вземе и аз му казах просто й така,че ще става татко.

Каква новина? Че ще става баща може би? Ако това е въпроса, ние бяхме заедно просто като си правих теста. Видя чертичките човека, много се зарадва, после с един приятел изпиха една бутилка Абсолют и това беше.

По същия начин

При нас стана трудно.Опитвахме почти година.Бях взела да се притеснявам,че нещо ми има (в последствие се оказа,че имам двурога и септирана матка).Една нощ сънувах,че една красива руса жена,като ангел,ми каза че от пет дена съм бременна.(преди пет дена бяхме правили секс и наистина тогава е станало) Не повярвах на съня.И го забравих.Два-три дни преди цикъла имах странното чувство че съм бременна.Отидох при гинеколожката ми,тя установи че матката е удебелена леко и толкова.В кабинета си нямаше ехограф.Разочаровах се.Зачаках си цикъла.Ама той не дойде.Когато ми закъсня с три дни,направих тест.В тоалетната на фирмата където работя.Едва изчаках.Гледам после - нищо,бяло.Оказа се,че в суматохата съм забравила да дръпна касетката на теста.Усетих се аз,дърпам я и ....две чертички !!!! направо ми прилоша ! От щастие де !Заподскачах из тоалетната,щях да я изкъртя !Мислих какви ли не начини да кажа на мъжа ми.така и не измислих.Просто му звъннах и казах "Направих си тест.Бременна съм"Той онемя.Бая време беше ням.И после каза "Бременна ,а ?"С такъв кеф го каза,че сигурно се е разтопил на телефона....А аз съобщих на всички близки и роднини че съм  .Като се прибрах в къщи показах на скъпия теста.Той цяла вечер вървеше и само повтаряше "Бременна,а ?"Честно казано пред мен не показа много чувства,но после разбрах че се е похвалил на целия свят.
И тка,след много рискова бременност на 7 март се роди Калина.И вече осем месеца грее в дома ни !

Разбрах още преди да направя теста (имах усешане) ,а и много го искам .Таткото разбра ,като му казах като се прибира да ми купи още един тест да затвърдиме двете чертички .

как разбрах:  преди да разбера имаше малко  , след това 

как реагирах:         

Знаех и двата пъти още преди тестове и прегледи.Дори си знам кога са правени А таткото го сюрпризирах за рождения му ден

правихме Любов с мисълта как точно сега зачевам , после тест и ....така

Закъсня ми,ставаше ми лошо,направих тест-2 чертички .Таткото беше и е най-щастливия баща на света

В деня,в който трябваше да заминем на море трябваше да ми дойде.Тази мисъл ми скапа настроението няколко дни преди това,но...примирих се.Отидохме и така чаканият цикъл необичайно закъсня,но аз реших,че е от климата.Едва когато се прибрахме в Русе си купих тест и бъдещият татко ми съобщи новината,така че на мен не ми се е налагало да изненадвам любимия,той изненада мен

Снаха ми ми пожела мин. год. на 30-ми рожденден да стане  вуйна и то взе,че станало  точно тогава.През август щяхме да ходим на море,но  бяхме  решили първо да изчакаме да ми дойде и тогава.Но ми закасняваше нещо и си направих тест.Като съобщих на таткото той каза,че ще си го гледкаме и че е знаел.Е пак ходихме на море та дори и на планина.

ми просто си знаех че съм бремена.
таткото беше много много щастлив:)

Ние разбрахме на 30 декември 2004-тогава отидох на лекар и новината беше като коледен подарък за нас двамата и за родителите ни ,които щяха да се побъркат от радост

Дано сте успели! Стискам палци!

Ами,не беше нужно да му съобщавам-той си знаеше преди мене. Очаквахме го,а и теста направихме заедно. Зарадва се.

Закъсняваше ми десет дни. На първия тест се появи бледа чертичка и реших да го повторя - резултат отрицателен. Да, обаче вкусът ми започна да се променя, кафето с цигара сутрин вече не ми доставяше удоволствие, започна да ми се яде сладко. Аз, естествено, си помислих, че имам проблеми със стомаха. Отидох при Джи Пи-то, а тя - бременна си, беж утре на гинеколог. Не можах да се стърпя до сутринта и вечерта си направих нов тест - две тъмно червени чертички. Разплаках се и нямах търпение таткото да се върне от работа. Като се прибра му показах теста, радост голяма, а той каза, че е бил сигурен, че съм бременна.
Приятни емоции! Много мило ми става като си спомня...

Покрай бременността на една приятелка бях полудяла на тема бебе. Даже и бъзиках таткото, ама на него не му се чуваше. И така идва денят, в който се роди бебето на тази ми приятелка и съответно отиваме да го полеем. Къде повлияни от алкохола, къде от емоциите моят бъдещ татко реши, че може и да не се пазим . На мен по принцип ми е нередовен цикъла и никога не знам кога ще ми дойде и даже си мислех, че ще е много трудно, когато се решим да правим бебе. Две седмици след това на мен ми щуква, че трябва да си купя тест. Купих си и понеже нямах търпение да го направя не изчаках и до сутринта. Видях втора черта, макар и много бледа. Показвам го на таткото, а той:"Не може да си бременна, то ще е голям майтап!" Е да, ама като си направих втори, няколко дни по-късно, втората черта беше доста ясна и той вече повярва. Отначало му трябваше време да свикне, но сега вече много се радва. И така, непланувано от първия път стана, живот и здраве чакаме бебче през юни.

Моята история - вече се бяхме оженили, но аз твърдо разяснявах напред назад, че не бързаме с децата, със съпруга ми въпроса не го бяхме поставяли официално на дискутиране, и в един момент започвам да повръщам...бре Боже, от леглото не мога да стана, и тъй като мъжът ми предишната седмица беше с вирус, решавам, че и аз съм се заразила...докато ми светва, че нещо май ми липсва, и какво мислите ми липсва? - познахте - цикълът! Обаче аз въобще не се и замислям - викам си - абе то от вируса ще е, да ама не, и така, повръщайки, отивам в аптеката и купувам тест! Да, обаче той - отрицателен. И аз, спокойна, продължавам да си повръщам. Обаче цикълът го няма. Купувам втори тест, и издебвам бъдещото татенце да излезе да пуши на балкона, за да го направя на спокойствие - и ХОП  !!! Казвам му аз, той се пули и не мига, започва да си мачка ръцете, пада му гласа, кашля, иска да каже нещо, не може, абе лудница. И на другия ден, вече доктора като потвърди, обаждам се аз на бъдещото татенце да му кажа новината, той пристигна с 200 от службата, и като се започна едно ЛЕЛЕ УЖАС, ЛЕЛЕ СУПЕР, глътна си не граматика, ами направо полудя от удоволствие. И сега си имаме Луси, най невероятното нещо, което се е случвало в живота ми!!!